Еврото в резервите е предостатъчно даже да оскъпи лева
Рисковете за закрепения курс са свързани с общото положение на стопанската система и финансите на страната
Изобщо несъразмерното говорене свърши добра работа на обмен бюрата.
Банките поставят съществени старания да съкратят разноските си за прехрана.
Г-н Андронов, дано стартираме с горещата тематика към присъединението на България към механизма ERM II . Как си обяснявате ескалиращото в последния месец напрежение?
- Темата за парите е на всички. И разумно медиите не стопират да я преглеждат, а това води и до много влошена хигиена на полемиката. Всичко познато се преповтори многократно, в това число и грешките, и откровените нелепости, по студията се извървяха какви ли не специалисти и забравени политици, за които медийното внимание е основно за преработването им. От обърканите им тези не виждам на хората да им стана по-ясно, сигурно обаче се тормозиха допълнително. Наблюдаваме по какъв начин върви пазаруването на евро ден по ден и ясно се вижда, че в дните след доста „ изяви “ по тв приемника пазаруването внезапно се усилва. Когато тематиката не участва, покупките спадат внезапно. Има напълно директна корелация сред говореното, респективно плашенето и пазаруването. Интересно е, че без значение какво се приказва, дали нещо притеснително или успокоително, хората реагират с еднообразно съмнение и се тревожат. Изобщо несъразмерното говорене свърши добра работа на обмен бюрата.
Темата има експертно-техническа и политическа страна. Първата няма по какъв начин да я обясниш на всички хора, по тази причина политиците имат сложната задача да поемат отговорността и да вървят решително напред. Няма сюжет единствено с плюсове, всякога има и отрицателни страни.
Противоречивите действия и послания объркват хората. Те започнаха да купуват евро и като реакция на неустановеност и боязън, и сякаш дори да се убедят, че има задоволително евра. Да, евро има за всички левове. Зад всеки лев в страната има евро по закрепения курс.
Валутният ръб е конструиран по този начин, че левовете в послание са единствено толкоз, с колкото Българска народна банка е купила евро от страната, бизнеса и жителите. И когато ти и върнеш лв., тя ще ти върне еврото по същия този закрепен курс. Българска народна банка не е печатала и пускала в циркулация левове, непокрити с евро, с цел да се получи обезценяване. Напротив. През последните 23 години централната банка освен прецизно спазваше правилото за цялостна симетричност сред левовете в обращение и еврото в запасите, само че и интензивно управляваше последните, влагаше ги и натрупа приходи по тях, с които усили покритието на лв. с евро даже допълнително в сравнение с закрепеният курс допуска.
Но хората желаят да се уверят в това персонално. И някои го вършат, виждат в ръцете си евро и се успокояват. Няма нищо неприятно, всеки човек прави своя избор. А другояче еврото в запасите е премного дори да оскъпи лв..
Смятам, че ще мине време, хората ще се убедят, че няма проблем, и ще се успокоят.
Съществуват ли опасности за закрепения курс лев-евро след измененията в Закона за Българска народна банка?
- Рисковете за закрепения курс са свързани с общото положение на стопанската система и финансите на страната. Ако те са се влошили толкоз трагично, тогава теоретично могат да зародят опасности и за закрепения курс без значение дали сме си останали във валутния ръб или сме влезнали във валутния механизъм 2. Последните 23 години демонстрираха, обаче, че закрепеният курс, поддържан по нашия закостенял метод с цялостно поръчителство на лв. с евро, е доста стабилен. Минахме през доста рецесии, само че те не го разклатиха. Ключово значение за това, несъмнено, има и националният консенсус за поддържане на консервативни обществени финанси – невисок държавен дълг, както и нискодефицитни или уравновесени бюджети. За да сме спокойни и в бъдеще, без значение дали сме във валутния механизъм или не, би трябвало да продължим да поддържаме сегашната фискална политика. А другояче, тази тематика може да отпадне напълно единствено, в случай че сме се включили към еврозоната.
Наскоро Българска народна банка разгласява финансовите резултати на банковия бранш за 2019 година Какъв е вашият прочит на данните?
- Беше сполучлива година на фона на присъщите провокации към банките от нисколихвената среда, в която живеем. Въпреки 5.5 милиардното повишаване на кредитния портфейл, приходите от лихви останаха съвсем същите поради топящите се лихвени маржове. И с цел да реализиран същия финансов резултат в този момент, банките усилиха кредитния си бизнес си с към 10%. А кредитирането за жители дори надмина 16%.
При приходите от такси и комисиони има нарастване единствено от към 4%, само че отново дублирам банките усилиха бизнеса си с 10%, т.е. мъчно може да се поддържа тезата за увеличаващите се такси. Де факто техният размер е на по-ниски равнища релативно към размера на бизнеса.
Заради положителната стопанска система през предходната година понижиха разноските на банките за хранителни запаси. Те бяха с 60 млн. лева по-малко от 2018 година.
Банките поставят съществени старания да съкратят разноските си за прехрана. Било посредством консолидация, било посредством цифровизация на продажбите. Но по този метод се обезпечава огромна част от облагата им. През предходната година макар растящите разноски за заплати и ИТ услуги, сред 6 и 10%, общите административни разноски на бранша останаха непроменени на годишна база.
Капиталовата адекватност остана над 19% и то на най-качествения капитал от първи ред. По този индикатор България се подрежда в първата шестица на Европейския съюз.
Проблемните заеми понижиха и делът им към този момент е към 6 %. Трябва да признаем, че по този индикатор към момента сме част от по-лошата група на страните от Европейски Съюз. Но все пак делът на неприятните заеми спада много бързо и се доближава до средноевропейското равнище от 3 %.
2019-а бе също първата година след интеграцията на СИБАНК в ОББ …
- Ключовата дума за 2019 година за ОББ беше напредък. Кредитният портфейл на ОББ, изключително в корпоративното и фирменото кредитиране като цяло, надвиши 3-4 пъти растежа в банковия бранш.
Подобрихме доста качеството на обслужването, модернизирахме над 10 клона в цялата страна, въведохме серия от нововъведения.
2019-а беше година, в която ОББ към този момент работи на цялостни обороти като постоянна, напълно насочена към клиентите банка. Година, в която кредитните организации потвърдиха най-високия рейтинг А-, както за банката, по този начин и за всички дъщерни сдружения на KBC Group в България, включително и на ДЗИ – най-големия осигурител и най-печеливш.
Въпреки огромните провокации на средата ние, екипът на ОББ можем да се поздравим с извънреден старт на новата, по-голяма, обединена банка.
ЕЦБ откри дебата за лихвената си политика. Кога най-рано може да чакаме "раздвижване "?
- ЕЦБ дефинира лихвените проценти в еврозоната според от инфлацията. Преди години бяха определени както методологията за изчисляването й, по този начин и мечтаното и ниво от 2%. През последните години обаче инфлацията в еврозоната най-често варира към 1 % без значение от агресивното парично стимулиране с отрицателни лихвени проценти и покупки на активи. Това изхаби паричния боеприпас на еврозоната и мощно лимитира маневреността на ЕЦБ. Един от сложните въпроси бе, по какъв начин след наливането на такива огромни финансови запаси в стопанската система, инфлацията остава резистентна и отхвърля да се увеличи. Логично размишление е, че евентуално има скрита инфлация в обособени сегменти, които дефиницията или подценява, или показва единствено отчасти.
С други думи, вярно ли измерваме инфлацията и дали предходната ни мяра за нея е вярната. Както и дали не се преглеждат неправилно ценовите динамичности. Така ли мерят Федералният запас, Бенк ъф Ингланд, Швейцарската централна банка? Или в структурата им има нещо друго?
Първите индикации за вероятното пояснение, което се вижда от ЕЦБ, и аз бих споделил в огромна степен основателно, пристигнаха от новия и основен икономист Филип Лейн. Той насочи вниманието към нещо, което изпъква в най-различни проучвания. И то е обвързвано с жилищните разноски на хората, и съответно дали тези разноски са задоволително добре обхванати в лихвената статистиката. Говоря за разноските за наеми, за погашение на заеми при покупка на жилище и по този начин нататък. Заемат ли те пълноценно място в тази статистика и вярно ли са изчислени?
Има и други хрумвания за проверки. Очакваме ЕЦБ да ни осведоми по какъв начин предетерминира инфлационната си цел и инфлационното си премерване. И надлежно по какъв начин това ще се отрази на лихвената й политика. Това е един доста комплициран развой и наподобява ще отнеме повече от половин година.
Другата огромна тематика у нас и в чужбина е дигитализацията в бранша. Настигат ли банките финтех промишлеността?
- Нека да отдадем дължимото на банките. В годините, в които финтех фирмите прохождаха, огромна част от банките бяха в действителност инертни, мудни, самовлюбени, самоуверени и самонадеяни. И в действителност в един интервал от време изостанаха, както казвате, с софтуерните решения.
Това последователно отминава. Днес най-големият вложител във финансови технологии са банките. И то в мащаби, които прохождащите финтех компании въобще не могат да си разрешат. Прекалено огромен запас се изисква за сходен софтуерен развой.
От друга страна обаче, двете страни откриха огромни благоприятни условия за партньорство и симбиоза. Взаимодействието сред финтех фирмите и банките е доста мощно, тъй като банките покриват целия диапазон на финансовото ходатайство, до момента в който финтех фирмите са единствено дребна част от него. Банките имат достъп до всички клиенти, до момента в който финтех фирмите занапред би трябвало да продадат концепцията си на доста клиенти. От друга страна, финтех фирмите имат истински хрумвания и решения по обособени тематики, които са добре пристигнали за банките.
Най-добрата симбиоза е сред някой, който има доста капитал и доста клиенти и някой, който има концепция. В западния свят има някакво мълчешком съревнование сред банките – коя ще придобие или ще си партнира с повече финтех компании.
По-старите и мощни финтех компании пораснаха и започнаха да наподобяват на банки. Започнаха да аплайват за банкови лицензи. Съвсем скоро множеството от тях ще наподобяват на актуалните банки с цифрова платформа.
От своя страна банките започнаха от ден на ден да наподобяват на финтех компании. Ако погледнем дневния ред на актуалните банки, те влагат главната част от свободните си средства в изкуствен интелект, чатботи, роботозирани процеси, цифровизация, онлайн банкиране, мобилно банкиране.
Доколко цифровата смяна на банковите услуги заплашва работните места в клоновата мрежа?
- Пътят, по който се движим, към този момент е извървян от други. Не може да се отхвърли, че банковите клонове са доста по-малко в Скандинавските страни, Канада, Австралия, Германия, Белгия, Холандия. В тези страни за 10 години клоновете са намалели с сред 20 и 50 %.
За уместност би трябвало отбележим, че в развитите страни банковото наличие е било непропорционално високо. Тоест клоновете са били доста повече, в сравнение с в България.
Второто нещо е, че към този момент самите клиенти през днешния ден са разнообразни. Много повече клиентите избират да вършат всичко от вкъщи си, от телефона, от компютъра. Вече по този метод се пазари, заплащат се сметки, вършат се запознаства, по този начин живеем.
Тоест не можем да чакаме, че клиентите ще вършат всичко по този метод, с изключение на да банкират. И че ще не престават да разчитат единствено на клона, с цел да може нашите сътрудници на бюрата да останат и да работят.
Това обаче не значи, че банковите услуги в клон изчезват. Дори в развитите страни се вижда, че редукцията в клоновата мрежа стига до едно равнище и стопира. Винаги ще има клиенти, които ще желаят да видят, да усетят, да „ допрян “ банката. Понякога хората просто желаят да се уверят, че клонът го има, щом го има са спокойни – усещат сигурност, предсказуемост, действителност.
В клоновете остават доста по-сложните услуги, които изискват специфична консултация. Става дума за капиталови артикули, ипотечни заеми и други. Тоест от елементарни транзакционни чиновници, към този момент банковите чиновници са повече специалисти консултанти, а не броячи на пари. Това е огромната смяна. Тази промяна се случва световно и с известно забавяне – в България.
Как в ОББ се грижите квалификацията на чиновниците поради цифровата промяна на банковите услуги?
- Ние вървим дружно с нашите клиенти, които все по-забележимо избират цифровите услуги. Делът на тези клиенти се удвоява и даже утроява за година. Съответно нашите чиновници би трябвало да са подготвени да отговорят на тези трендове. За да ги подготвим да работят в банката на бъдещето, ние създадохме вътрешна лаборатория за нововъведения, наречена Surf Studio. Близо 800 чиновници са минали образование по нововъведения във финансовия бранш в лабораторията от нейното основаване през май предходната година до в този момент.
В синхрон с наклонността за цифровизация ОББ е първата банка в България, която предлага ипотечни заеми с цялостна стратегия за жилищна консултация на ubbforhome.bg. Служителите ни в София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора могат да създадат консултация на клиентите освен за параметрите на стремежи размер ипотечен заем, само че и за параметрите на определеното жилище и какви са междинните пазарни цени за парцели с такива параметри, както и да предложат необятен избор от парцели, отговарящи на условията на клиентите. Можем и вършим това точно с помощта на инвестицията си в образования на чиновниците ни, само че и в цифровизация и създаване на стратегии, които са в услуга на хората и допълват главния ни бизнес. Защото работата с парите на хората е на първо място работа с хората.
Паралелно с дигитализацията желаеме да създадем нашите клиенти и повече финансово зрели и да повишим финансовата им просвета, предлагайки им разнороден микс от капиталови артикули. Обучаваме чиновниците си по какъв начин да продават тези артикули, фондове, дялове във фондове в чужбина и в България.
Не по-малко значима е ролята на чиновници на банката в образоването на клиентите в сфери като отбрана на персонални данни, киберсигурност и така нататък
Споменахте към този момент приходите от такси. Парламентът към този момент утвърди много съществени санкции при неспазване на европейския правилник за таксите за трансгранични преводи. Смятате ли, че банките могат да си разрешат произволи?
- И без тези санкции банките не биха си разрешили произволи. Темата е известна от повече от година и банките започнаха да се готвят надалеч обратно във времето като пренастроиха цените си, с цел да се приспособят към внезапното понижаване на приходите от тези такси.
Трансграничните заплащания имат отрицателен резултат върху приходите на банките от към 100 млн. лв.. В уеднаквяването на таксите може би има аргумент в някаква степен. В регламента не бе регистрирано обаче, че разноските за евтините вътрешни преводи и трансграничните са радикално разнообразни. Не може евтиният вътрешен превод да е мяра за външния. И по този начин административната интервенция принуди банките да потърсят друг баланс.
Изобщо несъразмерното говорене свърши добра работа на обмен бюрата.
Банките поставят съществени старания да съкратят разноските си за прехрана.
Г-н Андронов, дано стартираме с горещата тематика към присъединението на България към механизма ERM II . Как си обяснявате ескалиращото в последния месец напрежение?
- Темата за парите е на всички. И разумно медиите не стопират да я преглеждат, а това води и до много влошена хигиена на полемиката. Всичко познато се преповтори многократно, в това число и грешките, и откровените нелепости, по студията се извървяха какви ли не специалисти и забравени политици, за които медийното внимание е основно за преработването им. От обърканите им тези не виждам на хората да им стана по-ясно, сигурно обаче се тормозиха допълнително. Наблюдаваме по какъв начин върви пазаруването на евро ден по ден и ясно се вижда, че в дните след доста „ изяви “ по тв приемника пазаруването внезапно се усилва. Когато тематиката не участва, покупките спадат внезапно. Има напълно директна корелация сред говореното, респективно плашенето и пазаруването. Интересно е, че без значение какво се приказва, дали нещо притеснително или успокоително, хората реагират с еднообразно съмнение и се тревожат. Изобщо несъразмерното говорене свърши добра работа на обмен бюрата.
Темата има експертно-техническа и политическа страна. Първата няма по какъв начин да я обясниш на всички хора, по тази причина политиците имат сложната задача да поемат отговорността и да вървят решително напред. Няма сюжет единствено с плюсове, всякога има и отрицателни страни.
Противоречивите действия и послания объркват хората. Те започнаха да купуват евро и като реакция на неустановеност и боязън, и сякаш дори да се убедят, че има задоволително евра. Да, евро има за всички левове. Зад всеки лев в страната има евро по закрепения курс.
Валутният ръб е конструиран по този начин, че левовете в послание са единствено толкоз, с колкото Българска народна банка е купила евро от страната, бизнеса и жителите. И когато ти и върнеш лв., тя ще ти върне еврото по същия този закрепен курс. Българска народна банка не е печатала и пускала в циркулация левове, непокрити с евро, с цел да се получи обезценяване. Напротив. През последните 23 години централната банка освен прецизно спазваше правилото за цялостна симетричност сред левовете в обращение и еврото в запасите, само че и интензивно управляваше последните, влагаше ги и натрупа приходи по тях, с които усили покритието на лв. с евро даже допълнително в сравнение с закрепеният курс допуска.
Но хората желаят да се уверят в това персонално. И някои го вършат, виждат в ръцете си евро и се успокояват. Няма нищо неприятно, всеки човек прави своя избор. А другояче еврото в запасите е премного дори да оскъпи лв..
Смятам, че ще мине време, хората ще се убедят, че няма проблем, и ще се успокоят.
Съществуват ли опасности за закрепения курс лев-евро след измененията в Закона за Българска народна банка?
- Рисковете за закрепения курс са свързани с общото положение на стопанската система и финансите на страната. Ако те са се влошили толкоз трагично, тогава теоретично могат да зародят опасности и за закрепения курс без значение дали сме си останали във валутния ръб или сме влезнали във валутния механизъм 2. Последните 23 години демонстрираха, обаче, че закрепеният курс, поддържан по нашия закостенял метод с цялостно поръчителство на лв. с евро, е доста стабилен. Минахме през доста рецесии, само че те не го разклатиха. Ключово значение за това, несъмнено, има и националният консенсус за поддържане на консервативни обществени финанси – невисок държавен дълг, както и нискодефицитни или уравновесени бюджети. За да сме спокойни и в бъдеще, без значение дали сме във валутния механизъм или не, би трябвало да продължим да поддържаме сегашната фискална политика. А другояче, тази тематика може да отпадне напълно единствено, в случай че сме се включили към еврозоната.
Наскоро Българска народна банка разгласява финансовите резултати на банковия бранш за 2019 година Какъв е вашият прочит на данните?
- Беше сполучлива година на фона на присъщите провокации към банките от нисколихвената среда, в която живеем. Въпреки 5.5 милиардното повишаване на кредитния портфейл, приходите от лихви останаха съвсем същите поради топящите се лихвени маржове. И с цел да реализиран същия финансов резултат в този момент, банките усилиха кредитния си бизнес си с към 10%. А кредитирането за жители дори надмина 16%.
При приходите от такси и комисиони има нарастване единствено от към 4%, само че отново дублирам банките усилиха бизнеса си с 10%, т.е. мъчно може да се поддържа тезата за увеличаващите се такси. Де факто техният размер е на по-ниски равнища релативно към размера на бизнеса.
Заради положителната стопанска система през предходната година понижиха разноските на банките за хранителни запаси. Те бяха с 60 млн. лева по-малко от 2018 година.
Банките поставят съществени старания да съкратят разноските си за прехрана. Било посредством консолидация, било посредством цифровизация на продажбите. Но по този метод се обезпечава огромна част от облагата им. През предходната година макар растящите разноски за заплати и ИТ услуги, сред 6 и 10%, общите административни разноски на бранша останаха непроменени на годишна база.
Капиталовата адекватност остана над 19% и то на най-качествения капитал от първи ред. По този индикатор България се подрежда в първата шестица на Европейския съюз.
Проблемните заеми понижиха и делът им към този момент е към 6 %. Трябва да признаем, че по този индикатор към момента сме част от по-лошата група на страните от Европейски Съюз. Но все пак делът на неприятните заеми спада много бързо и се доближава до средноевропейското равнище от 3 %.
2019-а бе също първата година след интеграцията на СИБАНК в ОББ …
- Ключовата дума за 2019 година за ОББ беше напредък. Кредитният портфейл на ОББ, изключително в корпоративното и фирменото кредитиране като цяло, надвиши 3-4 пъти растежа в банковия бранш.
Подобрихме доста качеството на обслужването, модернизирахме над 10 клона в цялата страна, въведохме серия от нововъведения.
2019-а беше година, в която ОББ към този момент работи на цялостни обороти като постоянна, напълно насочена към клиентите банка. Година, в която кредитните организации потвърдиха най-високия рейтинг А-, както за банката, по този начин и за всички дъщерни сдружения на KBC Group в България, включително и на ДЗИ – най-големия осигурител и най-печеливш.
Въпреки огромните провокации на средата ние, екипът на ОББ можем да се поздравим с извънреден старт на новата, по-голяма, обединена банка.
ЕЦБ откри дебата за лихвената си политика. Кога най-рано може да чакаме "раздвижване "?
- ЕЦБ дефинира лихвените проценти в еврозоната според от инфлацията. Преди години бяха определени както методологията за изчисляването й, по този начин и мечтаното и ниво от 2%. През последните години обаче инфлацията в еврозоната най-често варира към 1 % без значение от агресивното парично стимулиране с отрицателни лихвени проценти и покупки на активи. Това изхаби паричния боеприпас на еврозоната и мощно лимитира маневреността на ЕЦБ. Един от сложните въпроси бе, по какъв начин след наливането на такива огромни финансови запаси в стопанската система, инфлацията остава резистентна и отхвърля да се увеличи. Логично размишление е, че евентуално има скрита инфлация в обособени сегменти, които дефиницията или подценява, или показва единствено отчасти.
С други думи, вярно ли измерваме инфлацията и дали предходната ни мяра за нея е вярната. Както и дали не се преглеждат неправилно ценовите динамичности. Така ли мерят Федералният запас, Бенк ъф Ингланд, Швейцарската централна банка? Или в структурата им има нещо друго?
Първите индикации за вероятното пояснение, което се вижда от ЕЦБ, и аз бих споделил в огромна степен основателно, пристигнаха от новия и основен икономист Филип Лейн. Той насочи вниманието към нещо, което изпъква в най-различни проучвания. И то е обвързвано с жилищните разноски на хората, и съответно дали тези разноски са задоволително добре обхванати в лихвената статистиката. Говоря за разноските за наеми, за погашение на заеми при покупка на жилище и по този начин нататък. Заемат ли те пълноценно място в тази статистика и вярно ли са изчислени?
Има и други хрумвания за проверки. Очакваме ЕЦБ да ни осведоми по какъв начин предетерминира инфлационната си цел и инфлационното си премерване. И надлежно по какъв начин това ще се отрази на лихвената й политика. Това е един доста комплициран развой и наподобява ще отнеме повече от половин година.
Другата огромна тематика у нас и в чужбина е дигитализацията в бранша. Настигат ли банките финтех промишлеността?
- Нека да отдадем дължимото на банките. В годините, в които финтех фирмите прохождаха, огромна част от банките бяха в действителност инертни, мудни, самовлюбени, самоуверени и самонадеяни. И в действителност в един интервал от време изостанаха, както казвате, с софтуерните решения.
Това последователно отминава. Днес най-големият вложител във финансови технологии са банките. И то в мащаби, които прохождащите финтех компании въобще не могат да си разрешат. Прекалено огромен запас се изисква за сходен софтуерен развой.
От друга страна обаче, двете страни откриха огромни благоприятни условия за партньорство и симбиоза. Взаимодействието сред финтех фирмите и банките е доста мощно, тъй като банките покриват целия диапазон на финансовото ходатайство, до момента в който финтех фирмите са единствено дребна част от него. Банките имат достъп до всички клиенти, до момента в който финтех фирмите занапред би трябвало да продадат концепцията си на доста клиенти. От друга страна, финтех фирмите имат истински хрумвания и решения по обособени тематики, които са добре пристигнали за банките.
Най-добрата симбиоза е сред някой, който има доста капитал и доста клиенти и някой, който има концепция. В западния свят има някакво мълчешком съревнование сред банките – коя ще придобие или ще си партнира с повече финтех компании.
По-старите и мощни финтех компании пораснаха и започнаха да наподобяват на банки. Започнаха да аплайват за банкови лицензи. Съвсем скоро множеството от тях ще наподобяват на актуалните банки с цифрова платформа.
От своя страна банките започнаха от ден на ден да наподобяват на финтех компании. Ако погледнем дневния ред на актуалните банки, те влагат главната част от свободните си средства в изкуствен интелект, чатботи, роботозирани процеси, цифровизация, онлайн банкиране, мобилно банкиране.
Доколко цифровата смяна на банковите услуги заплашва работните места в клоновата мрежа?
- Пътят, по който се движим, към този момент е извървян от други. Не може да се отхвърли, че банковите клонове са доста по-малко в Скандинавските страни, Канада, Австралия, Германия, Белгия, Холандия. В тези страни за 10 години клоновете са намалели с сред 20 и 50 %.
За уместност би трябвало отбележим, че в развитите страни банковото наличие е било непропорционално високо. Тоест клоновете са били доста повече, в сравнение с в България.
Второто нещо е, че към този момент самите клиенти през днешния ден са разнообразни. Много повече клиентите избират да вършат всичко от вкъщи си, от телефона, от компютъра. Вече по този метод се пазари, заплащат се сметки, вършат се запознаства, по този начин живеем.
Тоест не можем да чакаме, че клиентите ще вършат всичко по този метод, с изключение на да банкират. И че ще не престават да разчитат единствено на клона, с цел да може нашите сътрудници на бюрата да останат и да работят.
Това обаче не значи, че банковите услуги в клон изчезват. Дори в развитите страни се вижда, че редукцията в клоновата мрежа стига до едно равнище и стопира. Винаги ще има клиенти, които ще желаят да видят, да усетят, да „ допрян “ банката. Понякога хората просто желаят да се уверят, че клонът го има, щом го има са спокойни – усещат сигурност, предсказуемост, действителност.
В клоновете остават доста по-сложните услуги, които изискват специфична консултация. Става дума за капиталови артикули, ипотечни заеми и други. Тоест от елементарни транзакционни чиновници, към този момент банковите чиновници са повече специалисти консултанти, а не броячи на пари. Това е огромната смяна. Тази промяна се случва световно и с известно забавяне – в България.
Как в ОББ се грижите квалификацията на чиновниците поради цифровата промяна на банковите услуги?
- Ние вървим дружно с нашите клиенти, които все по-забележимо избират цифровите услуги. Делът на тези клиенти се удвоява и даже утроява за година. Съответно нашите чиновници би трябвало да са подготвени да отговорят на тези трендове. За да ги подготвим да работят в банката на бъдещето, ние създадохме вътрешна лаборатория за нововъведения, наречена Surf Studio. Близо 800 чиновници са минали образование по нововъведения във финансовия бранш в лабораторията от нейното основаване през май предходната година до в този момент.
В синхрон с наклонността за цифровизация ОББ е първата банка в България, която предлага ипотечни заеми с цялостна стратегия за жилищна консултация на ubbforhome.bg. Служителите ни в София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора могат да създадат консултация на клиентите освен за параметрите на стремежи размер ипотечен заем, само че и за параметрите на определеното жилище и какви са междинните пазарни цени за парцели с такива параметри, както и да предложат необятен избор от парцели, отговарящи на условията на клиентите. Можем и вършим това точно с помощта на инвестицията си в образования на чиновниците ни, само че и в цифровизация и създаване на стратегии, които са в услуга на хората и допълват главния ни бизнес. Защото работата с парите на хората е на първо място работа с хората.
Паралелно с дигитализацията желаеме да създадем нашите клиенти и повече финансово зрели и да повишим финансовата им просвета, предлагайки им разнороден микс от капиталови артикули. Обучаваме чиновниците си по какъв начин да продават тези артикули, фондове, дялове във фондове в чужбина и в България.
Не по-малко значима е ролята на чиновници на банката в образоването на клиентите в сфери като отбрана на персонални данни, киберсигурност и така нататък
Споменахте към този момент приходите от такси. Парламентът към този момент утвърди много съществени санкции при неспазване на европейския правилник за таксите за трансгранични преводи. Смятате ли, че банките могат да си разрешат произволи?
- И без тези санкции банките не биха си разрешили произволи. Темата е известна от повече от година и банките започнаха да се готвят надалеч обратно във времето като пренастроиха цените си, с цел да се приспособят към внезапното понижаване на приходите от тези такси.
Трансграничните заплащания имат отрицателен резултат върху приходите на банките от към 100 млн. лв.. В уеднаквяването на таксите може би има аргумент в някаква степен. В регламента не бе регистрирано обаче, че разноските за евтините вътрешни преводи и трансграничните са радикално разнообразни. Не може евтиният вътрешен превод да е мяра за външния. И по този начин административната интервенция принуди банките да потърсят друг баланс.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ