„Рискът, който е пред нас - с падането на механизма

„ Рискът, който е пред нас - с рухването на механизма и избора на Гешев, е да се бетонира изобщо диалогът за това какво не работи и какво би трябвало да се трансформира. Такава нужда има, изпитват го и самите магистрати, освен обществото “. Това съобщи пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни начинания.

Според него президентът Румен Радев би трябвало да спре избора на Иван Гешев с неподписването му и отваряйки въпроса за смяна в Конституцията:

„ Радев има право да инициира промени в Конституцията, в случай че желае да остане с нещо в този мандат. Според мен до момента не изпъква с някакви доста смели дейности, отвън дребни полемики и потребление на несъгласие. Секторът, който най-вече има потребност и в който той от самото начало концентрира вниманието си и беше част от предизборната му акция, е точно правосъдната промяна, битката с корупцията, прозрачността. … Това е методът той да си употребява пълномощията, с цел да изиска реакция от управляващите. Право на Народното събрание е да реши какво, дали и по какъв начин променя, само че най-малко ще се организира социална полемика. Радев не е привързан със период, в който да върне оферти му за основен прокурор “.

Славев счита, че част от съдийската гилдия ще поддържа Гешев за поста на основен прокурор. Той уточни няколко значими неща по отношение на чуването на Иван Гешев в четвъртък:

„ Първо – дали той ще отговори на множеството към този момент въпроси от публични организации. Важно е да се даде отговор на настояването на Лозан Панов за вида, типа каузи, трудност и така нататък, върху които Гешев е работил. След това е процедурата и нейният край, когато отиде на „ Дондуков “ 2 при президента “.

Отпадането на мониторинговия отчет ще бъде употребявано в хода на чуването на Иван Гешев, изрече мнението си още Теодор Славев в предаването „ 12+3 “.

Краят на механизма за съдействие и инспекция

„ Отпадането или трансформирането на механизма за съдействие и инспекция е една предизвестена политическа гибел за този механизъм, имайки поради обстоятелството, че той е резултат от политическо договаряне сред Бойко Борисов и Юнкер, на който изтича мандатът. През 2016 година той го даде обещание. Тези неща се търгуват едно за друго. Пред България има други въпросителни във връзка с европейски политики като Шенген, еврозона. Големият въпрос след днешното предложение на Комисията до Съвета и Парламента е по какъв начин ще реагират другите два органа. Моите упования са, че ще има проблем в Съвета. Тук към този момент ще е ролята на страната, на държавното управление да лобира за отпадането на механизма “, разяснява Славев.

Той уточни страните, които обичайно са изразявали позиция срещу отпадането на механизма:

„ Холандия, Франция, чакам и Австрия ненапълно. Контекстът, който гледаме, е един национал-популистически “.

Според него Европейски Съюз би могъл да се поучи от неприятния опит: " България още веднъж е неприятният образец за това по какъв начин не би трябвало да се прави. Ключовото за бъдещия механизъм е дали той ще бъде привързан с финансови, или други наказания. Аз става все по-скептичен към това, че идващият механизъм също ще проработи. Първо – тъй като още веднъж имаше политическо договаряне за поддръжката на гласовете от Полша и Унгария. Важно е по какъв начин ще бъде структуриран този механизъм, коя ще бъде институцията на Европейски Съюз, която ще дава отговор за него ".