Император Нерон: злодей или жертва?
Римският император Нерон Клавдий Друз Германик Цезар (37–68 г.), който управлявал 13 години и 8 месеца, влезнал в историята като един от най-жестоките владетели на света. В паметта на своите потомци той останал сластен блудник, палач на личната си майка и подпалвач на Рим.
Този отрицателен облик се формирал още в древността с помощта на римските писатели Тацит, Светоний и Касий Дион. Две хилядолетия трябвало да минат преди някои историци да си зададат въпроса: ами в случай че Нерон е набеден? Поводи за такива размишления има…
За своето издигане Нерон бил длъжен на майка си Агрипина, жадна за власт, амбициозна и жестока жена. След като станал император, неговата власт била единствено номинална. Агрипина управлявала всичко и всички благодарение на нечовечен гнет. Всеки, който й бил противен, умирал.
А самият Нерон мечтаел неговото ръководство да бъде знак на мир и правдивост. И говорел за това напълно откровено. Още от детството си бил фен на поезията, живописта и театъра, дружил с артисти и съчинявал стихове. Самият Светоний държал в ръце „ таблички и тетрадки с най-известните му стихотворения, написани от личната му ръка “. Освен това Нерон вземал уроци по пеене и самоуверено представял пред публиката свои вокални композиции. Славел се като настойник на изкуството.
Но синът на предходния император Клавдий – Британик, бил жив и това правело властта на Нерон нестабилна. Историците настояват, че императорът заповядал той да бъде токсичен по време на угощение. Британик страдал от епилепсия и когато го изнасяли от пиршеството, Нерон успокоявал всички, че това евентуално е епилептичен пристъп.
Но някои откриватели се съмняват, че Британик е бил токсичен и позволяват, че това е небивалица. Историята с отравянето е позната от Светоний и Тацит, само че те я разказват 50 години по-късно, когато към този момент всички хулят Нерон. А самите съвременници на събитията – Сенека, Петроний, Виндекс, Плутарх, не загатват такова нещо. Те упрекват Нерон, че умъртвил майка си Агрипина – само че не и Британик.
Всъщност, в случай че Нерон желал да се отърве от Британик, за какво би направил това на угощение пред всички? Нали умерено можел да го командирова в далечна провинция и там да му изпрати убийци?
Освен това, Тацит написа: „ Едва Британик докоснал чашата с устни, се прекъснали гласът и дишането му “. Но химиците и токсиколозите са единомислещи: „ Римляните не познавали толкоз бързодействаща отрова “. Според лекари: „ Моменталната гибел на Британик е доста сходна на аневризма на сърцето, постоянно следена по време на епилептични припадъци “. Освен това, никой не оспорвал съществено правата на Нерон върху трона. Тогава към момента римляните обичали своя млад император, а и при започване на неговото ръководство Рим процъфтявал.
Легендата твърди, че Нерон убивал поради наслаждение. Но има някои подозрения по този въпрос. Достатъчно е да се каже, че императорът имал планове да отстрани смъртното наказване в армията, да промени разпоредбите на гладиаторските борби по този начин, че гладиаторите да не се бият до гибел. Да, когато изпадал в под паника пристъпи на боязън, той в действителност убивал – само че не и за наслаждение.
Жестокостите на майка му ужасявали Нерон и той се опитвал да ограничи безкрайната й власт. Но цинизмът на Агрипина не знаел граници. Като се опитвала да запази въздействие върху сина си, тя даже направила блудничество, като правила секс с него.
Развратът й не останал неусетен и скоро цялостен Рим се възмутил от тази греховна връзка. Нерон заповядал на майка си да напусне двореца и да отиде да живее в първокласната вила „ Антония “. Ала смирението не било присъщо на Агрипина. Тя почнала интриги и подготовка за скрит план. Но Нерон я изпреварил и й изпратил убийци.
Този път никой от историците не се опитал да упрекна Нерон. Самите римляни, които остро осъдили кръвосмешението, въобще не се възмутили от новината за убийството на Агрипина. Напротив, Сенатът даже поздравил Нерон за гибелта ѝ.
Главен обвинител за големия пожар през 64 година и може би най-голямата злополука на „ безконечния град ” в цялата му многовековна история, е също Тацит. Според неговата версия, един път след грандиозно угощение Нерон наредил Рим да бъде запален от четири страни, а самият той се радвал на „ огромните пламъци, напомнящи рухването на Троя “.
Но е тъкмо потвърдено, че когато избухнал пожарът, който бушувал 5 денонощия, Нерон не бил в Рим. Той се намирал на крайбрежието, в селището Антия, което е на 50 км от столицата. Освен това, по какъв начин Нерон, буен колекционер на скъпи съкровища, можел да подпали града в подножието на двореца си, препълнен с всевъзможни полезности? В последна сметка, изгорен и личният му дом.
„ Смъртта на Нерон “, Василий Смирнов, 1888 година Уикипедия
Интересно е и отношението на римляните към случката. След пожара те с възторг поздравили Нерон, който бил потопен в тъга и горест. Ако популацията било уверено във виновността на императора, дали в действителност биха го приветствали?
Първият скрит план против Нерон, подтикнат от Пизон, един от околните съратници на императора, бил оголен. За възмездие той пролял потоци кръв. Сред многочислените му жертви били Петроний, Трасей, Сенека, Лукан.
Непрекъснатите изтезания обаче не спирали враговете на Нерон. Събитията се развили доста бързо. Сенатът и преторианската армия се оповестили срещу него. Това било решаващо.
Нерон знаел, че към този момент го търсят, с цел да го екзекутират. Заповядал да му изкопаят гроб и, до момента в който гледал копачите, повтарял понякога: „ Какъв популярен художник умира! “ Когато преследвачите към този момент били наоколо, забил меч в гърлото си. Според друга версия, помолил освободения негов плебей Фан да го убие. Така завършил късият му, само че доста плевел живот.
