Цивилизацията на Древния Рим и влиянието ѝ за културата по дунавските земи
Римската цитадела „ Сексагинта Приста “ се намира в северозападната част на град Русе, на нагорнище край река Дунав, при започване на днешната ул. „ Калоян “. Крепостта е локализирана в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на дистанциите сред крепостите, маркирани в римските маршрутни карти.
Първи сведения за крепостта и остатъци от нея получаваме при започване на ХХ век от чешките братя Шкорпил. При градежи и изкопни работи в двора на Военния клуб са регистрирани остатъци от крепостта, само че археологически изследвания има в интервала 1976-1978 година и 2005-2006 година Открити са към 50 м от северозападната крепостна стена и кула, шест здания, храм на Аполон и Принципията – щаба на военната част в Сексагинта Приста. Извършено е консервиране на откритите структури през 1976-1978 година и през 2002 година е отворена експозиция навън „ Сексагинта Приста “. В миналите години обекта е социализиран и в този момент е измежду посещаваните музейни експозиции.
Името на крепостта се превежда като „ Пристанище на 60-те кораба ”. След анализирането на всички налични извори е открито, че кастелът получава името си във връзка със събития от края на І век, а точно Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.). Тогава през р. Дунав, при устието на р. Русенски Лом е трансфериран един римски легион, състоящ се почти от 6000 индивида. Точно 60 кораба от вида пристис са били нужни за тази акция. В чест на успеха над даките кастелът получава новото си име. До тогава укреплението е носело тракийското име на р. Русенски Лом. Първите известни епиграфски и писменни извори за Сексагинта Приста са от началото на ІІ век. Доскоро се смяташе, че на територията на кастела е съществувало неукрепено тракийско населено място в интервала от ІІІ век прочие н.е. до идването на римляните. Последните изследвания потвърждават по неоспорим метод, че хълмът е място, където траките са правили непознати за нас обреди и паметни практики. Останки от тази активност са стотици ями, от които към този момент са проучени към 50. Тракийският ямен комплекс е датиран в интервала І век прочие н.е. – І в от н.е. Мястото е значимо паметно средище, а разположеното близо населено място (на към 500 м) има значими търговски и политически функционалности. В ямите са открити доста керамични съдове, бронзови предмети, монети, кости и други находки. Уникален е зооморфен съд с богата врязана и излъскана декорация, завършващ с глава на орел.
Останките на хълма, от интервала ІІ-ІІІ век са от цивилни постройки, евентуално крайлагерно населено място, обособено и като паметен център. Една от тях е храм на Аполон, в която са открити депонирани четири цели и фрагменти от оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети и други находки. Интересен е проектът на открития храм. Той е насочен североизток – югозапад и по проект наподобява на християнски храм. Най-близките сходни езически храмове са при с. Ручей, Крумовградско; Бенуел, Англия и Поролисум в Дакия (Румъния). Разкрития храм е доказателство за заимстването от ранните християни и на плановите структури от езическите храмове. Сградата прекратява функционалностите си в края на ІІІ век и върху нея е построена една от най-важните здания в римския боен лагер – Принципията. По това време (края на ІІІ - началото на IV век) е построена късноантичният кастел , към който принадлежат разкритите през 1976 - 1978 година здания, северозападната крепостна стена и кула. В началото на IV век, при император Константин Велики е построена и Принципията на кастела Сексагинта Приста. Сградата прекратява да действа като Принципия при безредиците, провокирани от готите в края на IV век. След това е употребена до първите десетилетия на V век. Находките от интервала са малко - основно монети и фрагменти керамика. Засвидетелствано е обитаване през късната древност ( V-VI век ) и Първата българска страна (Х – ХІ век) по монети и фрагментирана керамика. Отхвърлено е изказванието за съществуване на цитадела от Втората българска страна.
Следващите следи от обитаване са от края на ХІХ век - остатъци от няколко къщи, девет септични ями и тунел. Към последното равнище се отнасят и остатъци от ХХ век.
Първи сведения за крепостта и остатъци от нея получаваме при започване на ХХ век от чешките братя Шкорпил. При градежи и изкопни работи в двора на Военния клуб са регистрирани остатъци от крепостта, само че археологически изследвания има в интервала 1976-1978 година и 2005-2006 година Открити са към 50 м от северозападната крепостна стена и кула, шест здания, храм на Аполон и Принципията – щаба на военната част в Сексагинта Приста. Извършено е консервиране на откритите структури през 1976-1978 година и през 2002 година е отворена експозиция навън „ Сексагинта Приста “. В миналите години обекта е социализиран и в този момент е измежду посещаваните музейни експозиции.
Името на крепостта се превежда като „ Пристанище на 60-те кораба ”. След анализирането на всички налични извори е открито, че кастелът получава името си във връзка със събития от края на І век, а точно Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.). Тогава през р. Дунав, при устието на р. Русенски Лом е трансфериран един римски легион, състоящ се почти от 6000 индивида. Точно 60 кораба от вида пристис са били нужни за тази акция. В чест на успеха над даките кастелът получава новото си име. До тогава укреплението е носело тракийското име на р. Русенски Лом. Първите известни епиграфски и писменни извори за Сексагинта Приста са от началото на ІІ век. Доскоро се смяташе, че на територията на кастела е съществувало неукрепено тракийско населено място в интервала от ІІІ век прочие н.е. до идването на римляните. Последните изследвания потвърждават по неоспорим метод, че хълмът е място, където траките са правили непознати за нас обреди и паметни практики. Останки от тази активност са стотици ями, от които към този момент са проучени към 50. Тракийският ямен комплекс е датиран в интервала І век прочие н.е. – І в от н.е. Мястото е значимо паметно средище, а разположеното близо населено място (на към 500 м) има значими търговски и политически функционалности. В ямите са открити доста керамични съдове, бронзови предмети, монети, кости и други находки. Уникален е зооморфен съд с богата врязана и излъскана декорация, завършващ с глава на орел.
Останките на хълма, от интервала ІІ-ІІІ век са от цивилни постройки, евентуално крайлагерно населено място, обособено и като паметен център. Една от тях е храм на Аполон, в която са открити депонирани четири цели и фрагменти от оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети и други находки. Интересен е проектът на открития храм. Той е насочен североизток – югозапад и по проект наподобява на християнски храм. Най-близките сходни езически храмове са при с. Ручей, Крумовградско; Бенуел, Англия и Поролисум в Дакия (Румъния). Разкрития храм е доказателство за заимстването от ранните християни и на плановите структури от езическите храмове. Сградата прекратява функционалностите си в края на ІІІ век и върху нея е построена една от най-важните здания в римския боен лагер – Принципията. По това време (края на ІІІ - началото на IV век) е построена късноантичният кастел , към който принадлежат разкритите през 1976 - 1978 година здания, северозападната крепостна стена и кула. В началото на IV век, при император Константин Велики е построена и Принципията на кастела Сексагинта Приста. Сградата прекратява да действа като Принципия при безредиците, провокирани от готите в края на IV век. След това е употребена до първите десетилетия на V век. Находките от интервала са малко - основно монети и фрагменти керамика. Засвидетелствано е обитаване през късната древност ( V-VI век ) и Първата българска страна (Х – ХІ век) по монети и фрагментирана керамика. Отхвърлено е изказванието за съществуване на цитадела от Втората българска страна.
Следващите следи от обитаване са от края на ХІХ век - остатъци от няколко къщи, девет септични ями и тунел. Към последното равнище се отнасят и остатъци от ХХ век.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ