Скрито пред очите ти: Римска гробница – Силистра
Римската гробница със фрески край Силистра е един от 50-те малко познати туристически обекта в България, които Министерство на туризма разпространява с акцията „ Скрито пред очите ти ".
Смело може да се каже, че римската гробница (някогашният Дуросторум) е измежду най-известните и емблематични творения на античната цивилизация по света. Няма съществено проучване за късноантично изкуство и просвета, учебник за студенти или научна монография, където тази гробница да не участва като обект. Изписани са стотици страници от десетки учени с мнения за нейното значение и уникалност.
В същото време силистренската гробница е съвсем непозната в България, въпреки да е първият регистриран народен монумент на културата у нас - още през 1948 година Слабата известност на гробницата като важен обект на културно-историческия ни туризъм се дължи и на обстоятелството, че до неотдавна тя не е отворена за гости - главно поради сериозните проблеми с влагата, която „ дъвче " фреските. Благодарение на инсталирането на специфична нова климатична система, груповите визити към този момент са вероятни през по-сухия сезон (късна пролет, лято, ранна есен) - след предварителна поръчка на уеб страницата или телефоните на Регионалния исторически музей.
Онова, което прави силистренската гробница неповторим монумент на късноримската архитектура и живопис е нейната богата стенописна декорация. Гробницата съставлява еднокамерна и правоъгълна сводеста сграда с размери 3,30/2,60/230 м.
Без изключение, цялата ѝ сърцевина е покрита с стенописи,
изцяло съхранени във типа си от самото стенописване. Изображенията съставляват геометрични, скотски и човешки фигури, ловни и фамилни подиуми. Стилистиката им е в традициите на eлинизма, изографисването носи присъщите белези на епохата на римския император Константин и са дело на талантлив художник, пристигнал от източните имперски провинции (вероятно от Египет или Сирия). Това е една от най-запазените и най-богато декорирани късноантични гробници на Балканите от началото на ІV в.
Археологическият монумент е открит инцидентно през 1942 година в южните околности на Силистра, където се е намирал античният некропол на Дуросторум - един от най-значимите римски градове на Долния Дунав през II - VI в. Първото документално сведение за това населено място е заповедта на римския император Траян от 106 година за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Легионът е ударна мощ против идващите от север през река Дунав врагове на империята. От 106 година до VI в. тук непрекъснато и без спиране лагерува тази най-важна военна единица на Римската империя на Долния Дунав. Така Дуросторум се оказва главен форпост против варварските нашествия
и най-много против набезите на готите.
Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум през 169 година и през IV в. изживява плевел разцвет. Свидетелство за това са внушителните по размери градски бани, езически храмове и олтари, частни домове и крайградски вили, открити при Силистра. Изградени са водопроводи, огромни публични сгради, площадите са декорирани с мраморни скулптури и барелефи. Римската гробница е част от цялото това архитектурно завещание.
Археологическите разкопки в региона разкриват, че Силистра е центърът на античния некропол на огромния римски град. В сърцето на този некропол са погребвани най-знатните магистрати, които са и най-видните жители на Дуросторум по това време. Доказателство е фактът, че през 60-те години на предишния век, единствено на стотина метра западно от гробницата, е разкрито едно от най-забележителните погребения на римски военачалник в българските земи - със златни украшения, ликторски скиптър, превъзходна каляска и мечове, покрити със скъпоценни камъни. През 70-те години южно от гробницата е открит мартириум (мавзолей) на трима от дванадесетте раннохристиянски мъченици на Дуросторум.
Гробницата е иззидана от тухли и е с вход от изток. Вътре в нея на бял цокъл е ситуиран фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемиденочервена рамка. Богатата стенописна декорация допуска, че това е гробницата на благороден римлянин.
Централното правоъгълно платно е заето от фигурата на господаря в цялостен растеж, а до него е знатната му брачна половинка. На останалите са изобразени деветимата им прислужници, които носят детайли от патрицианския костюм на господаря. Върху източния люнет (стенно поле, лимитирано от арка) са изобразени двойки гълъби, а върху западния - пауни, които пият живата вода на безконечния живот от огромна ваза камперус. Сцената e знак на безсмъртието. Особено впечатляващ е единият от прислужниците, който държи най-важния детайл от господарския костюм - алена хламида (плащ) със златна фибула. Самият лакей е с дълга руса коса и учените допускат, че става дума за гот. Готите стартират да се инфилтрират в този регион още от времето на Константин Велики, с цел да се стигне по-късно до тяхната инвазия.
Според последните проучвания, за които споделя шефът на Археологическия музей в Силистра проф. Георги Атанасов, гробницата е издигната към втората четвърт на ІV в. като заупокойно жилище на римски патриций богохулник от Дуросторум.
Това проличава от неговите патрициански одежди, както и от нарисуваната патрицианска грамота -кодицил - връчена му от императора (Константин Велики или наследниците му) при започване на ІV в. Най-вероятно към средата на IV в., сходно на други провинциални аристократи, той е почетен с висока купа (патриций, магистър, сенатор, консул). Доказателства за това се съдържат и в неговото облекло, което изцяло съответствува с облеклото на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската ера. Коланът и червеникавото покривало подсказват, че той е принадлежал към висшата военна аристокрация.
Знатният жител на Дуросторум е бил член на сената в Константинопол и се счита, че произлиза от източните провинции на Империята (Сирия, Египет). Основание за тази догадка е фактът, че животните и растенията, изобразени във фреските, не са присъщи за българските земи, а за Африка и делтата на река Нил (с палмите, наровете, леопардите и пауните). Това подсказва, че или господарят, или художникът - а най-вероятно и двамата - произлизат от тези богати провинции на Римската империя - Предна Азия и Северна Африка. Стенописите подсказват още, че патрицият е бил богохулник, живял на границата сред две столетия - сред залязващото езичество и зараждащото се християнство. Вероятно притежателят е напуснал града при готското настъпление в края на IV в., заради което гробницата по този начин и не е употребена по предопределение.
В региона могат да бъдат посетени още Археологическият музей в гр. Силистра, Свещарската гробница, Историко-археологическият резерват „ Сборяново ", Ивановските скални църкви, крепостта „ Червен ", тракийско-римското светилище „ Балджията ", село Стрелково.
Гробницата е отворена за групови визити след предварителна поръчка в районния музей.
Смело може да се каже, че римската гробница (някогашният Дуросторум) е измежду най-известните и емблематични творения на античната цивилизация по света. Няма съществено проучване за късноантично изкуство и просвета, учебник за студенти или научна монография, където тази гробница да не участва като обект. Изписани са стотици страници от десетки учени с мнения за нейното значение и уникалност.
В същото време силистренската гробница е съвсем непозната в България, въпреки да е първият регистриран народен монумент на културата у нас - още през 1948 година Слабата известност на гробницата като важен обект на културно-историческия ни туризъм се дължи и на обстоятелството, че до неотдавна тя не е отворена за гости - главно поради сериозните проблеми с влагата, която „ дъвче " фреските. Благодарение на инсталирането на специфична нова климатична система, груповите визити към този момент са вероятни през по-сухия сезон (късна пролет, лято, ранна есен) - след предварителна поръчка на уеб страницата или телефоните на Регионалния исторически музей.
Онова, което прави силистренската гробница неповторим монумент на късноримската архитектура и живопис е нейната богата стенописна декорация. Гробницата съставлява еднокамерна и правоъгълна сводеста сграда с размери 3,30/2,60/230 м.
Без изключение, цялата ѝ сърцевина е покрита с стенописи,
изцяло съхранени във типа си от самото стенописване. Изображенията съставляват геометрични, скотски и човешки фигури, ловни и фамилни подиуми. Стилистиката им е в традициите на eлинизма, изографисването носи присъщите белези на епохата на римския император Константин и са дело на талантлив художник, пристигнал от източните имперски провинции (вероятно от Египет или Сирия). Това е една от най-запазените и най-богато декорирани късноантични гробници на Балканите от началото на ІV в.
Археологическият монумент е открит инцидентно през 1942 година в южните околности на Силистра, където се е намирал античният некропол на Дуросторум - един от най-значимите римски градове на Долния Дунав през II - VI в. Първото документално сведение за това населено място е заповедта на римския император Траян от 106 година за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Легионът е ударна мощ против идващите от север през река Дунав врагове на империята. От 106 година до VI в. тук непрекъснато и без спиране лагерува тази най-важна военна единица на Римската империя на Долния Дунав. Така Дуросторум се оказва главен форпост против варварските нашествия
и най-много против набезите на готите.
Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум през 169 година и през IV в. изживява плевел разцвет. Свидетелство за това са внушителните по размери градски бани, езически храмове и олтари, частни домове и крайградски вили, открити при Силистра. Изградени са водопроводи, огромни публични сгради, площадите са декорирани с мраморни скулптури и барелефи. Римската гробница е част от цялото това архитектурно завещание.
Археологическите разкопки в региона разкриват, че Силистра е центърът на античния некропол на огромния римски град. В сърцето на този некропол са погребвани най-знатните магистрати, които са и най-видните жители на Дуросторум по това време. Доказателство е фактът, че през 60-те години на предишния век, единствено на стотина метра западно от гробницата, е разкрито едно от най-забележителните погребения на римски военачалник в българските земи - със златни украшения, ликторски скиптър, превъзходна каляска и мечове, покрити със скъпоценни камъни. През 70-те години южно от гробницата е открит мартириум (мавзолей) на трима от дванадесетте раннохристиянски мъченици на Дуросторум.
Гробницата е иззидана от тухли и е с вход от изток. Вътре в нея на бял цокъл е ситуиран фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемиденочервена рамка. Богатата стенописна декорация допуска, че това е гробницата на благороден римлянин.
Централното правоъгълно платно е заето от фигурата на господаря в цялостен растеж, а до него е знатната му брачна половинка. На останалите са изобразени деветимата им прислужници, които носят детайли от патрицианския костюм на господаря. Върху източния люнет (стенно поле, лимитирано от арка) са изобразени двойки гълъби, а върху западния - пауни, които пият живата вода на безконечния живот от огромна ваза камперус. Сцената e знак на безсмъртието. Особено впечатляващ е единият от прислужниците, който държи най-важния детайл от господарския костюм - алена хламида (плащ) със златна фибула. Самият лакей е с дълга руса коса и учените допускат, че става дума за гот. Готите стартират да се инфилтрират в този регион още от времето на Константин Велики, с цел да се стигне по-късно до тяхната инвазия.
Според последните проучвания, за които споделя шефът на Археологическия музей в Силистра проф. Георги Атанасов, гробницата е издигната към втората четвърт на ІV в. като заупокойно жилище на римски патриций богохулник от Дуросторум.
Това проличава от неговите патрициански одежди, както и от нарисуваната патрицианска грамота -кодицил - връчена му от императора (Константин Велики или наследниците му) при започване на ІV в. Най-вероятно към средата на IV в., сходно на други провинциални аристократи, той е почетен с висока купа (патриций, магистър, сенатор, консул). Доказателства за това се съдържат и в неговото облекло, което изцяло съответствува с облеклото на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската ера. Коланът и червеникавото покривало подсказват, че той е принадлежал към висшата военна аристокрация.
Знатният жител на Дуросторум е бил член на сената в Константинопол и се счита, че произлиза от източните провинции на Империята (Сирия, Египет). Основание за тази догадка е фактът, че животните и растенията, изобразени във фреските, не са присъщи за българските земи, а за Африка и делтата на река Нил (с палмите, наровете, леопардите и пауните). Това подсказва, че или господарят, или художникът - а най-вероятно и двамата - произлизат от тези богати провинции на Римската империя - Предна Азия и Северна Африка. Стенописите подсказват още, че патрицият е бил богохулник, живял на границата сред две столетия - сред залязващото езичество и зараждащото се християнство. Вероятно притежателят е напуснал града при готското настъпление в края на IV в., заради което гробницата по този начин и не е употребена по предопределение.
В региона могат да бъдат посетени още Археологическият музей в гр. Силистра, Свещарската гробница, Историко-археологическият резерват „ Сборяново ", Ивановските скални църкви, крепостта „ Червен ", тракийско-римското светилище „ Балджията ", село Стрелково.
Гробницата е отворена за групови визити след предварителна поръчка в районния музей.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ