Ричард Бронз, ръководител на геополитическия отдел в анализаторската компания Energy

Ричард Бронз, началник на геополитическия отдел в анализаторската компания Energy Aspects пред изданието Petroleum Economist Настоящата енергийна рецесия подлага на тестване уговорката на държавните управления по света да намерят метод, който балансира сигурността, достъпността и устойчивостта на енергийните доставки, прочут като енергийната трилема. Западните страни би трябвало да решат до каква степен ще стигнат в поддръжка на Украйна и уединяване на Русия, производителите от ОПЕК+ по какъв начин ще продължат да координират производството на нефт, а държавните управления по света по какъв начин ще изпълнят уговорките си за ускорение на енергийния преход на фона на световната неустойчивост. Произходът на актуалната енергийна рецесия се простира доста по-назад от нашествието на Русия в Украйна през февруари 2022 година, отразявайки десетилетие на закъснение на вложенията в производството на петрол и газ, което не е съчетано със систематичен спад в търсенето. Но рисковете за доставките, основани от руско-украинската война, издигнаха рецесията на върха на световния политически дневен ред. След нахлуването в Украйна западните държавни управления се пробват да лимитират енергийните доходи на Москва посредством налагане на поредни кръгове наказания. Силата на политическата решителност на Запада да приложи тези ограничавания изненада доста наблюдаващи, изключително откакто Европа претърпя спираловидно повишаване на цените на силата дружно с внезапното закъснение на стопанската система. Смущението на петролните пазари единствено ще се ускори през 2023 година, защото ембаргото на Европейски Съюз върху съветския импорт влезе в действие, до момента в който пазарите на газ в Европа са изправени пред спомагателни благоприятни условия за понижаване на потока от страна на Москва. Това ще затрудни още повече Старият континент да посрещне съответно търсенето през зимата и по-късно да презареди газохранилищата си преди идната зима. Западните наказания ще понижат приходите от съветски експорт, само че единствено на огромна цена за вътрешните стопански системи в Европа. Ние изчисляваме, че съветското произвеждане на нефт ще падне с 2 милиона барела дневно под предвоенните равнища до пролетта, защото производителите в страната се борят да намерят различни купувачи за всички доставки, наранени от ембаргото на Европейски Съюз. Пренасочването на дизеловите товари ще бъде най-трудното предизвикателство за Русия, принуждавайки страната да понижи работата на рафинериите и да спре производства. Дори когато цените на петрола се повишат още веднъж – подхранвайки инфлацията и вредейки на потребителите – Европа ще остане ангажирана с тези наказания. Разхлабването на ембаргото ще изисква единомислещо единодушие от всички членове на Европейски Съюз, а страни като Полша и балтийските страни към момента желаят да прибавят спомагателни наказания, вместо да облекчават съществуващите. Тези наказания на Европейски Съюз съставляват алтернатива за администрацията на Байдън, която обезверено желае да избегне нов скок в цените на петрола, провокиран от ембаргото на Европейски Съюз и възбраната на Европа за предложение на транспорти, застраховки и услуги, които разрешават на съветските потоци да отиват към други дестинации. За да избегне разкриването на това противоречие сред съдружниците, Вашингтон прокара комплицирано предложение за таван на цените на Г-7, което се надява да резервира потока на съветския нефт към интернационалните пазари, само че тази политика е прекомерно тромава, с цел да реализира задачата си. Президентът Байдън разполага с малко други лостове за ръководство на цените на петрола, макар обещанията си да помогне на потребителите в Съединени американски щати, борещи се с високите цени на бензина и инфлацията. Той пусна рекордни размери от Стратегическия петролен запас на Съединени американски щати (SPR) тази година и даде обещание да утвърди спомагателни освобождавания, в случай че цените на петрола се повишат. Но SPR е стеснен запас и ще има усложнения да достави още веднъж толкоз огромни размери през 2023 година Други разновидности на политиката, премислени от Белия дом – като ограничение на американския недопечен нефт или експорт на артикули – рискуват да нарушат пазарите по контрапродуктивни способи, които също водят до растеж на цените. Това оказва помощ да се изясни за какво Съединени американски щати хвърлиха толкоз доста политически старания в опитите си да повлияят на политиката на ОПЕК+, само че настояванията на Байдън за увеличение на добива не бяха чути. Саудитска Арабия и други съдружници на Съединени американски щати в ОПЕК+ също устояха на натиска да се дистанцират от Русия, потвърждавайки, че групата взема механически, а не политически решения. Производителите от ОПЕК+ твърдо имат вяра, че съдействието остава в техен най-хубав интерес и през октомври те демонстрираха непрекъснат ангажимент да избегнат основаването на свръхпредлагане на пазара, като удължиха съглашението си за произвеждане до 2023 година и оповестиха ново редуциране с 2 милиона барела дневно. ОПЕК+ към момента е изправена пред година на предизвикателство, защото се стреми към постоянни, високи цени на петрола на фона на световно икономическо закъснение и нараснала политическа неустановеност във връзка с предлагането, в това число ембаргото на Европейски Съюз върху съветския нефт и евентуални спомагателни освобождавания на стратегически запас от Съединени американски щати. За нациите консуматори решенията на ОПЕК+ прибавят още един източник на неустановеност на доставките и ценови риск. Западните водачи няма да могат да убедят производителите да работят срещу персоналния си интерес и да понижат цените, само че теоретично би трябвало да е допустимо започването на разговор за това по какъв начин да се понижи неустойчивостта на цените, която вреди на всички страни. Скорошната история обаче не е обещаваща по този въпрос, защото западните водачи се пробваха да преследват задачите си за декарбонизация, като обезсърчаваха нови вложения в изкопаеми горива. Така в същото време одобряваха, че доставките ще останат евтини и задоволително изобилни, с цел да разрешат на потребителите сами да преминат към зелени други възможности разновидности. Въпреки че тази заблуда е разрушена, държавните управления към момента следват своите зелени задължения – Европейски Съюз одобри Европейската зелена договорка, а Съединени американски щати ангажираха 369 милиарда $ зелени вложения в Закона за понижаване на инфлацията. Но доста краткосрочни политически отговори на актуалната енергийна рецесия не се вписват в тези дълготрайни екологични задължения. Производителите на нефт и газ са застрашени с непредвидени налози, в случай че не усилят вложенията нагоре по веригата, солидните стратегии за субсидиране защищават потребителите и от време на време промишлеността от ценови сигнали, а държавните управления обмислят още по-драматични интервенции – като ценови тавани или забрани за експорт – които дейно биха отменили пазарни механизми напълно. Правителствата безспорно считат, че тези ограничения са политически нужни, само че те в допълнение усложняват политическия пейзаж, правейки фирмите по-малко склонни да се ангажират с вложения нагоре по веригата. Няма лесни решения за енергийната трилема за досегаемост и резистентност на сигурността и политиците би трябвало намерено да признаят избора и компромисите, нужни за създаване на реалистична политика. Ако се ангажират с това, през идната година енергийните пазари може да се изместят към по-добър път както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект.