Освободителните войни по света преди и сега
Революцията в Хаити (1791-1804) може да се смята за една от първите националноосвободителни войни. Тя изправя самоосвободените плебеи против Имперска Франция през интервал от историята, в който взаимосвързани придвижвания като Американската и Френската революции провокират напредък на националното схващане в атлантическия свят. В същото време по време на испанските американски войни за самостоятелност (1808-1833 г.) патриотите стартират поредност от комплицирани борби за самостоятелност против роялистите, които довеждат до образуването на нови латиноамерикански страни. Обсадата на Патра (1821) води до Гръцката война за самостоятелност, поставяйки завършек на османското владичество при основаването на Кралство Гърция. Великденското въстание (1916) в Дъблин в последна сметка довежда до Ирландската война за самостоятелност (1919-1922), която приключва със основаването на Ирландската свободна страна и революция (1922-1923).
След Първата международна война болшевистите се борят с редица придвижвания за самостоятелност. След провалянето на Османската империя, турското национално придвижване води поредност от акции във войната за самостоятелност (1919-1922), която води до последвалото евакуиране на съюзническите сили и определяне на Република Турция. Индонезийската война за самостоятелност (1945-1949) последвана от Освобождението на Ириан Джая (1960-1962), Първата война в Индокитай (1946-54), войната във Виетнам (1959-75), освободителната война на Бангладеш (1971) и Алжирската война (1954–62) се смятат за националноосвободителни войни от бунтовните страни в тези спорове. Борбата на Африканския народен конгрес (АНК) против режима на апартейда също е образец за битка за самостоятелност.
Турски огнестрелни оръжия от XVIII век с петле, към 1750 – 1800 година
:
Организацията за избавление на Палестина е национално освободително придвижване, което значи, че има публично самопризнание на своя юридически статут като подобен. Други националноосвободителни придвижвания в ОАЕ сега включват Африканския народен конгрес и Панафриканския конгрес на Азания. Това е единственото неафриканско националноосвободително придвижване, което има статут на наблюдаващ в ОАЕ и е едно от първите сходни придвижвания, получили статут на непрекъснат наблюдаващ от Общото заседание на Организация на обединените нации в сходство с резолюция от 1974 година ООП също взе участие в дебатите на Съвета за сигурност на ООН; а от 1988 година тя съставлява палестинския народ в Организация на обединените нации под името „ Палестина “.
Тези сегашни спорове също се считат за войни или битки за национално избавление:
Много чеченци и задгранични наблюдаващи считат Първата и Втората чеченски войни за националноосвободителни войни против Русия.Някои иракски размирен и политически групи считат, че войната в Ирак е война за национално избавление против водената от Съединени американски щати коалиция.Много кюрди считат, че кюрдско-турският спор е война за национално избавление на кюрдския народ в Турция.Фронтът Полисарио се стреми към независимостта на Западна Сахара от 1975 година и смята партизанската си война против Мароко като националноосвободителна война (като доста задгранични наблюдаващи, страни и Африканския съюз), до момента в който Мароко я счита за сецесионистко придвижване. Полисарио е приет от доста страни, Африканския съюз и Организация на обединените нации като законен представител на народа Сахрави. Военните дейности са замразени след прекратяването на огъня през 1991 година след съглашение.
