Рецесия по италиански заплашва еврозоната
Рецесия по италиански заплашва еврозоната
Италианската стопанска система показва най-лошите индикатори за последните 5 години, демонстрират данните на Националния статистически институт. През четвъртото тримесечие на 2018 година тя се сви с 0,2% по отношение на предходното тримесечие. Брутният вътрешен продукт записва спад две тримесечия подред, като в интервала от юли до септември той загуби 0,1%. Това значи, че италианската стопанска система влезе в техническа криза.
За съпоставяне: през четвъртото тримесечие на 2017 година Брутният вътрешен продукт на Италия записва растеж от 0,1%. Към положителните индикатори спада и намаляването на безработицата до равнището от 2008 година Като цяло през 2018 година Брутният вътрешен продукт на Ботуша набъбна с 1%, до момента в който през 2017 година този растеж беше 1,6%.
Италианският министър председател Джузепе Конти счита, че икономическият напредък може да се възобнови през второто тримесечие, в случай че италианците „ положат старания “.
Италия е третата стопанска система на еврозоната и обстановката там по един или различен метод оказва въздействие върху всички участници от зоната с обща валута. По данни Евростат растежът на Брутният вътрешен продукт на 19 страни от еврозоната през 2018 година е достигнал 1,8% след 2,4% през 2017 година
Забавянето, съгласно прогнозите на специалистите и формалната статистика, ще продължи и през 2019 година Водещата стопанска система в еврозоната Германия преразгледа своята прогноза за напредък от 1,8% на 1%, базирайки се на задълбочаващите се геополитически и търговски опасности. Франция, втората стопанска система на еврозоната, страда от митингите на „ жълтите жилетки “, заплашващи да загробят икономическите промени на президента Еманюел Макрон.
Италианският министър председател Джузепе Конти / БГНЕС
[b]Дългове и дефицит[/b]
Италианските управляващи настояват, че рецесията е зародила на фона на външни фактори, на първо място „ комерсиалната война “ сред Съединени американски щати и Китай. Но интервюираните от ПРАЙМ анализатори са на друго мнение. Те считат, че са отговорни вътрешните проблеми.
„ Основният отрицателен фактор за италианската стопанска система е огромният държавен дълг, който не разрешава на италианците да извърнат наклонността за увеличение на бюджетния недостиг “, счита основният анализатор на „ БКС Премиер “ Антон Покатович.
През октомври 2018 година пазарите следиха дебатите сред италианското държавно управление и Европейската комисия по отношение на съгласуването на размера на италианския бюджетен недостиг. В резултат дефицитът беше закован на равнище от 2,4% от Брутният вътрешен продукт, което де факто е колосална цифра за страна с външен дълг от 2,3 трилиона евро /около 130% от БВП/.
Отсъствието на позитивен прогрес в разрешаването на структурните проблеми на Италия оказва значителен напън върху икономическата интензивност в страната, а също лимитира капиталовия поток. В резултат на повишаващите се опасности Италия се трансформира в една от най-уязвимите страни в Европейски Съюз, счита Покатович.
[b]Гримасите на популизма[/b]
„ Заради своето положение италианската стопанска система е „ слабото звено “ на еврозоната, макар третото си място по Брутният вътрешен продукт. Освен проблемите с бюджета и държавния дълг, на власт е държавно управление, водещо популистка политика, която се трансформира в в допълнение задължение за стопанската система. Това е и намаляването на пенсионната възраст, и минималният обществен приход “, съобщи Владимир Брагин от УК „ Алфа Капитал “.
Всичко това надали ще помогне за разрешаването на сегашната обстановка. Необходими са промени, подобряващи качеството на трудовия пазар, изменящи данъчната система и намаляващи държавното присъединяване в стопанската система. Без тях негативната динамичност ще се резервира и в бъдеще, уверен е анализаторът.
В същото време измежду съседите има позитивни образци за това, по какъв начин да се работи в сходни обстановки. Най-близкият – Португалия, която също до наскоро изпитваше закъснение, само че тя либерализира своя трудов пазар, вследствие на това безработицата спадна. Мерките бяха непопулярни и надали днешното италианско държавно управление ще се реши да ги приложи. Най-вероятно ще следим следващото преразпределение на натоварването върху бизнеса без решение на проблемите с корпоративното законодателство.
[b]Заплашена ли е еврозоната?[/b]
Експертите не са единни в оценката какво ще бъде въздействието на италианската криза върху стопанската система на еврозоната. В изискванията на деяние на програмата QE италианският дълг се изкупуваше от ЕЦБ, което в забележителна степен уравновеси дълговия напън върху стопанската система, напомни Покатович.
„ Италианският дълг ще се трансформира в един от най-рискованите фактори за стопанската система на Европейски Съюз след края на пълноценното парично стимулиране “, счита специалистът.
Най-уязвимите членове на еврозоната могат да се окажат под огромен напън през 2019 година, отчитайки предпоставките, които започнаха да се появяват още през 2018 година, с края на стимулирането на европейската стопанска система от ЕЦБ. „ Разведряващ фактор може да стане комерсиалното съглашение сред Съединени американски щати и Китай, само че, съгласно вас, единствено една „ огромна договорка “ надали ще може да обезврежда слабостта на стопанската система на еврозоната, в това число на Италия “, предвижда Покатович.
Италианската стопанска система показва най-лошите индикатори за последните 5 години / БГНЕС
Брагин от „ Алфа Капитал “ е уверен, че италианската обстановка може да повлияе сериозно върху еврозоната сами при огромна финансова рецесия на Ботуша. Забавянето, което е особено сега за еврозоната, е резултат от разнообразни фактори, които на се свързани между тях. В Германия екстензивен напредък е неосъществим – там пикът към този момент е доближат и сега стопанската система навлиза във фаза закъснение, която след това може да бъде заменена от дребен напредък.
При Италия нещата са противоположни. Ресурси за напредък има, само че в границите на актуалното законодателство и данъчна система те не могат да се осъществят. Във Франция ситуацията е сходно, не си коства да чакаме растеж там, само че за разлика от Италия страната по-активно взема решение доста проблеми. От друга страна, ускоряването на темповете на напредък на други страни, като Испания, частично ще уравновесят италианското закъснение, счита Владимир Брагин. /БГНЕС
Италианската стопанска система показва най-лошите индикатори за последните 5 години, демонстрират данните на Националния статистически институт. През четвъртото тримесечие на 2018 година тя се сви с 0,2% по отношение на предходното тримесечие. Брутният вътрешен продукт записва спад две тримесечия подред, като в интервала от юли до септември той загуби 0,1%. Това значи, че италианската стопанска система влезе в техническа криза.
За съпоставяне: през четвъртото тримесечие на 2017 година Брутният вътрешен продукт на Италия записва растеж от 0,1%. Към положителните индикатори спада и намаляването на безработицата до равнището от 2008 година Като цяло през 2018 година Брутният вътрешен продукт на Ботуша набъбна с 1%, до момента в който през 2017 година този растеж беше 1,6%.
Италианският министър председател Джузепе Конти счита, че икономическият напредък може да се възобнови през второто тримесечие, в случай че италианците „ положат старания “.
Италия е третата стопанска система на еврозоната и обстановката там по един или различен метод оказва въздействие върху всички участници от зоната с обща валута. По данни Евростат растежът на Брутният вътрешен продукт на 19 страни от еврозоната през 2018 година е достигнал 1,8% след 2,4% през 2017 година
Забавянето, съгласно прогнозите на специалистите и формалната статистика, ще продължи и през 2019 година Водещата стопанска система в еврозоната Германия преразгледа своята прогноза за напредък от 1,8% на 1%, базирайки се на задълбочаващите се геополитически и търговски опасности. Франция, втората стопанска система на еврозоната, страда от митингите на „ жълтите жилетки “, заплашващи да загробят икономическите промени на президента Еманюел Макрон.
Италианският министър председател Джузепе Конти / БГНЕС [b]Дългове и дефицит[/b]
Италианските управляващи настояват, че рецесията е зародила на фона на външни фактори, на първо място „ комерсиалната война “ сред Съединени американски щати и Китай. Но интервюираните от ПРАЙМ анализатори са на друго мнение. Те считат, че са отговорни вътрешните проблеми.
„ Основният отрицателен фактор за италианската стопанска система е огромният държавен дълг, който не разрешава на италианците да извърнат наклонността за увеличение на бюджетния недостиг “, счита основният анализатор на „ БКС Премиер “ Антон Покатович.
През октомври 2018 година пазарите следиха дебатите сред италианското държавно управление и Европейската комисия по отношение на съгласуването на размера на италианския бюджетен недостиг. В резултат дефицитът беше закован на равнище от 2,4% от Брутният вътрешен продукт, което де факто е колосална цифра за страна с външен дълг от 2,3 трилиона евро /около 130% от БВП/.
Отсъствието на позитивен прогрес в разрешаването на структурните проблеми на Италия оказва значителен напън върху икономическата интензивност в страната, а също лимитира капиталовия поток. В резултат на повишаващите се опасности Италия се трансформира в една от най-уязвимите страни в Европейски Съюз, счита Покатович.
[b]Гримасите на популизма[/b]
„ Заради своето положение италианската стопанска система е „ слабото звено “ на еврозоната, макар третото си място по Брутният вътрешен продукт. Освен проблемите с бюджета и държавния дълг, на власт е държавно управление, водещо популистка политика, която се трансформира в в допълнение задължение за стопанската система. Това е и намаляването на пенсионната възраст, и минималният обществен приход “, съобщи Владимир Брагин от УК „ Алфа Капитал “.
Всичко това надали ще помогне за разрешаването на сегашната обстановка. Необходими са промени, подобряващи качеството на трудовия пазар, изменящи данъчната система и намаляващи държавното присъединяване в стопанската система. Без тях негативната динамичност ще се резервира и в бъдеще, уверен е анализаторът.
В същото време измежду съседите има позитивни образци за това, по какъв начин да се работи в сходни обстановки. Най-близкият – Португалия, която също до наскоро изпитваше закъснение, само че тя либерализира своя трудов пазар, вследствие на това безработицата спадна. Мерките бяха непопулярни и надали днешното италианско държавно управление ще се реши да ги приложи. Най-вероятно ще следим следващото преразпределение на натоварването върху бизнеса без решение на проблемите с корпоративното законодателство.
[b]Заплашена ли е еврозоната?[/b]
Експертите не са единни в оценката какво ще бъде въздействието на италианската криза върху стопанската система на еврозоната. В изискванията на деяние на програмата QE италианският дълг се изкупуваше от ЕЦБ, което в забележителна степен уравновеси дълговия напън върху стопанската система, напомни Покатович.
„ Италианският дълг ще се трансформира в един от най-рискованите фактори за стопанската система на Европейски Съюз след края на пълноценното парично стимулиране “, счита специалистът.
Най-уязвимите членове на еврозоната могат да се окажат под огромен напън през 2019 година, отчитайки предпоставките, които започнаха да се появяват още през 2018 година, с края на стимулирането на европейската стопанска система от ЕЦБ. „ Разведряващ фактор може да стане комерсиалното съглашение сред Съединени американски щати и Китай, само че, съгласно вас, единствено една „ огромна договорка “ надали ще може да обезврежда слабостта на стопанската система на еврозоната, в това число на Италия “, предвижда Покатович.
Италианската стопанска система показва най-лошите индикатори за последните 5 години / БГНЕС Брагин от „ Алфа Капитал “ е уверен, че италианската обстановка може да повлияе сериозно върху еврозоната сами при огромна финансова рецесия на Ботуша. Забавянето, което е особено сега за еврозоната, е резултат от разнообразни фактори, които на се свързани между тях. В Германия екстензивен напредък е неосъществим – там пикът към този момент е доближат и сега стопанската система навлиза във фаза закъснение, която след това може да бъде заменена от дребен напредък.
При Италия нещата са противоположни. Ресурси за напредък има, само че в границите на актуалното законодателство и данъчна система те не могат да се осъществят. Във Франция ситуацията е сходно, не си коства да чакаме растеж там, само че за разлика от Италия страната по-активно взема решение доста проблеми. От друга страна, ускоряването на темповете на напредък на други страни, като Испания, частично ще уравновесят италианското закъснение, счита Владимир Брагин. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ