Забравеният Атанас Пацев
Ретроспективната галерия „ Атанас Пацев – произведения и размисли ”, която към този момент цялостен месец притегля хиляди фенове на изобразителното изкуство в Софийска градска художествена изложба, ще бъде закрита на 25 януари. Преди това обаче ценителите имаха опция да чуят професионалния разговор сред куратора на изложбата Красимир Илиев и художника Калин Николов, който показа новоизлязлата си книга „ Атанас Пацев – превъзмогване на невъзможното ” (изд. „ Пропелер ”, 2018). Чрез нея необятната аудитория у нас ще навлезе в тайните страни на ексцентричната персона Атанас Пацев (1926 – 1999).
Премиерата се състоя на 15 януари и се реализира под формата на спор: Кой в действителност слагаше етикетите „ реалистично ” и „ нереалистично ” изкуство? Каква беше действителната картина в СБХ по времето на социализма? Кой от кого се учеше и за какво някои бяха редови художници, други „ заслужили ”, а трети – „ национални ”? Този свободен диалог за предишното се водеше с образци от малко известни на необятната аудитория случки и връзки сред водещи художници от 60-те и 70-те години. Калин Николов и Красимир Илиев обговориха елементи от личността и стиловата специфичност на Атанас Пацев, другарствата, които го импулсират, достиженията му в потретното изображение и експресивността на езика му, неговото политическо и гражданско държание по времето на соц.-а, принадлежността му по едно и също време към Българска комунистическа партия и към кръга дисиденти (Радой Ралин, Борис Делчев) и връзките му с художници ексцентрици (Генко Генков, Любомир Далчев). Не бяха отминати и обстоятелствата от неглижирането на Пацев след 1990 година
Калин Николов описа за компликациите при написването на книгата, защото тя се базира на дневниците на Атанас Пацев (част от които са изложени в СГХГ). От 1980 година съвсем до гибелта си той изписва 94 тетрадки – те съдържат метафизичен разбори в разнообразни житейски и тврочески плоскости, отзиви за негови сътрудници, за комунистическата власт, за личния му метод на разбиране на света и обектите. Тези дневници са извънредно сложни за разчитане, само че въпреки всичко над 250 цитата попадат в книгата. Ето няколко акцента от афористичната мисъл на Атанас Пацев „ Съвестта е искрата на всяка опозиция. Съвестта дава смисъл на волята… Между сътрудниците царува гробовно уединение. В огромната си част те са уплашени – едни са уплашени, че може да им стане по-лошо ситуацията, други – че може да им лишават обещаното подобрение… Не се водят диалози, отдръпват се при всяко инцидентно допиране и мълчат, мълчат със ядосани очи, мълчат с прикривано озлобление… В гробницата на непризнанието витаят призраци на мислени триумфи… Има 20-30 художници, които от тридесет години непрекъснато получават облаги от СБХ. И този кръг в никакъв случай не се раздира ”. По този метод Атанас Пацев опровергава мнението за „ красивото ” единство на гилдията в този интервал.
Как се преодолява невъзможното? Ценителите ще намерят отговора в изложбата и в книгата на Калин Николов. Там са проектирани „ тунелите на времето ”, в които 20 години след кончината си Атанас Пацев продължава да пътува.
Премиерата се състоя на 15 януари и се реализира под формата на спор: Кой в действителност слагаше етикетите „ реалистично ” и „ нереалистично ” изкуство? Каква беше действителната картина в СБХ по времето на социализма? Кой от кого се учеше и за какво някои бяха редови художници, други „ заслужили ”, а трети – „ национални ”? Този свободен диалог за предишното се водеше с образци от малко известни на необятната аудитория случки и връзки сред водещи художници от 60-те и 70-те години. Калин Николов и Красимир Илиев обговориха елементи от личността и стиловата специфичност на Атанас Пацев, другарствата, които го импулсират, достиженията му в потретното изображение и експресивността на езика му, неговото политическо и гражданско държание по времето на соц.-а, принадлежността му по едно и също време към Българска комунистическа партия и към кръга дисиденти (Радой Ралин, Борис Делчев) и връзките му с художници ексцентрици (Генко Генков, Любомир Далчев). Не бяха отминати и обстоятелствата от неглижирането на Пацев след 1990 година
Калин Николов описа за компликациите при написването на книгата, защото тя се базира на дневниците на Атанас Пацев (част от които са изложени в СГХГ). От 1980 година съвсем до гибелта си той изписва 94 тетрадки – те съдържат метафизичен разбори в разнообразни житейски и тврочески плоскости, отзиви за негови сътрудници, за комунистическата власт, за личния му метод на разбиране на света и обектите. Тези дневници са извънредно сложни за разчитане, само че въпреки всичко над 250 цитата попадат в книгата. Ето няколко акцента от афористичната мисъл на Атанас Пацев „ Съвестта е искрата на всяка опозиция. Съвестта дава смисъл на волята… Между сътрудниците царува гробовно уединение. В огромната си част те са уплашени – едни са уплашени, че може да им стане по-лошо ситуацията, други – че може да им лишават обещаното подобрение… Не се водят диалози, отдръпват се при всяко инцидентно допиране и мълчат, мълчат със ядосани очи, мълчат с прикривано озлобление… В гробницата на непризнанието витаят призраци на мислени триумфи… Има 20-30 художници, които от тридесет години непрекъснато получават облаги от СБХ. И този кръг в никакъв случай не се раздира ”. По този метод Атанас Пацев опровергава мнението за „ красивото ” единство на гилдията в този интервал.
Как се преодолява невъзможното? Ценителите ще намерят отговора в изложбата и в книгата на Калин Николов. Там са проектирани „ тунелите на времето ”, в които 20 години след кончината си Атанас Пацев продължава да пътува.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ