Милена Дамянова: С рестрикции и ограничения няма да се решат проблемите с кадрите и пазара на труда
Рестриктивните ограничения, възбраните и рестриктивните мерки не са моделът, по който да се реши въпросът с фрагментите и пазара на труда. На този пазар предстоят да стъпят съвсем различни генерации, които имат други разбирания и условия. Пазарът не е просто глобален, той се трансформира стремително.
В него проблемът не е единствено в неналичието на техници или инженери, приказваме за напълно нови специалности. Това съобщи в София ръководителят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Милена Дамянова по време на полемиката „ Бизнес и висше образование” на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и в. „ Стандарт”. На полемиката се дебатираха въпросите за смяна на финансирането на висшите учебни заведения, качеството на фрагментите за бизнеса и методите за привличане и опазване на приключилите университети и учебни заведения у нас.
Пред членовете на Асоциацията и представители на висшите учебни заведения Дамянова акцентира, че би искала дискусиите от този вид да чертаят тактики за развиване за следващи десетилетия, а не да се занимаваме с план-прием, изкуствено задържане на фрагменти, учебни планове и дали бизнесът и образователната система си приказват, както и какво се случва с този или оня закон. „ Не споделям, че не е значимо, напротив – от извънредно значение е. Но това са въпроси на деня и изискват бързи отговори, а не продължителни диспути.”, сподели Дамянова.
По думите й 207 млн. студенти има в света по данни на UNESCO. За 14 години броят им се е увеличил двойно. Всички фамилии по света имат вяра, че високата подготовка ще докара до по-добри възможности за работа, по-високи приходи, по-добър стандарт на живот и персонално благополучие. Но и в света, и у нас, се следят процеси, които демонстрират, че образованието постоянно е заключено единствено в границите на придобитата диплома. „ То не дава нужните умения и трансформира професионалния и персонален стандарт в неосъществена фантазия. Бизнесът, който се развива в бързи и къси периоди, иска отговори в този момент и незабавно. Образованието, чийто хоризонт е от 12 за междинното и най-малко 4-5 години за висшето обучение, няма времевата възможност да отговори на това „ в този момент и веднага” “, безапелационен бе ръководителят на Образователната комисията в Народното събрание и добави, че в множеството случаи има разбирането, че това не е нужно, тъй като образованието създава основа, която би трябвало да е трайна и да се надгражда.
„ Няма закон или институция, която да покаже работата на бизнеса и да убеди фамилиите на днешните възпитаници или студенти, че бизнесът в България не е вдигане на телефон, а дава вероятност, хонорари и статут. Това, което нормативната уредба и институциите могат да направят, е да подсигуряват и дадат възможности за връзката сред вас и образователната система. Вие обаче би трябвало да покажете, че стругар не е просто човек с каска и мръсно облекло. И можете да го извършите посредством образователната система”, изясни тя.
Председателят на Комисията показа какво е направено досега от страна на законодателя. Новият закон за предучилищното и училищното обучение изисква учениците да получават познания по модел и метод, който да им подсигурява да бъдат сполучливи и да получат професионална реализация.
„ В основата на политиката на ръководещото болшинство е образованието и в частност развитието на професионалното “, сподели Дамянова. Тя подсети, че по искане на депутатите от Комисията по образованието и науката, Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по икономическа политика и туризъм трите отраслови министерства – на образованието, обществената политика и на стопанската система създават нормативни промени, които да разрешат цялостното въвеждане на дуалната форма на образование.
„ Не можем да губим повече време в диалог къде да бъде регламентиран трудовият контракт на учениците, обучавани чрез дуалната система, дали в Кодекса на труда или в специфичния Закон за професионално обучение и образование, би трябвало ли да имат отпуска, или пък ваканцията им е задоволителна. Дуалното обучение е модел, който директно въздейства върху младежката безработица, понижава броя на отпадналите възпитаници и гарантира качествена работна ръка “, акцентира Дамянова.
Предстои Комисията да преглежда измененията в Закона за висшето обучение, които ще внесе Министерството на образованието и науката. „ Ще направя законодателно предложение за регламентиране на присъединяване на действителния бизнес в процеса на образование във висшите училища”, сподели Дамянова. Тя съобщи, че чака МОН да внесе промени при акредитациите на университетите. „ Това е тематика, която е по-важна от тази за ръководството на висшите учебни заведения, тъй като акредитацията дава външната оценка на качеството на образованието. Тук би трябвало да се подобрят процедурите за акредитация и да се повиши участието на работодателите и на признати международни специалисти при оценяването, за да имаме достоверна картина “, уточни Милена Дамянова.
В него проблемът не е единствено в неналичието на техници или инженери, приказваме за напълно нови специалности. Това съобщи в София ръководителят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Милена Дамянова по време на полемиката „ Бизнес и висше образование” на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и в. „ Стандарт”. На полемиката се дебатираха въпросите за смяна на финансирането на висшите учебни заведения, качеството на фрагментите за бизнеса и методите за привличане и опазване на приключилите университети и учебни заведения у нас.
Пред членовете на Асоциацията и представители на висшите учебни заведения Дамянова акцентира, че би искала дискусиите от този вид да чертаят тактики за развиване за следващи десетилетия, а не да се занимаваме с план-прием, изкуствено задържане на фрагменти, учебни планове и дали бизнесът и образователната система си приказват, както и какво се случва с този или оня закон. „ Не споделям, че не е значимо, напротив – от извънредно значение е. Но това са въпроси на деня и изискват бързи отговори, а не продължителни диспути.”, сподели Дамянова.
По думите й 207 млн. студенти има в света по данни на UNESCO. За 14 години броят им се е увеличил двойно. Всички фамилии по света имат вяра, че високата подготовка ще докара до по-добри възможности за работа, по-високи приходи, по-добър стандарт на живот и персонално благополучие. Но и в света, и у нас, се следят процеси, които демонстрират, че образованието постоянно е заключено единствено в границите на придобитата диплома. „ То не дава нужните умения и трансформира професионалния и персонален стандарт в неосъществена фантазия. Бизнесът, който се развива в бързи и къси периоди, иска отговори в този момент и незабавно. Образованието, чийто хоризонт е от 12 за междинното и най-малко 4-5 години за висшето обучение, няма времевата възможност да отговори на това „ в този момент и веднага” “, безапелационен бе ръководителят на Образователната комисията в Народното събрание и добави, че в множеството случаи има разбирането, че това не е нужно, тъй като образованието създава основа, която би трябвало да е трайна и да се надгражда.
„ Няма закон или институция, която да покаже работата на бизнеса и да убеди фамилиите на днешните възпитаници или студенти, че бизнесът в България не е вдигане на телефон, а дава вероятност, хонорари и статут. Това, което нормативната уредба и институциите могат да направят, е да подсигуряват и дадат възможности за връзката сред вас и образователната система. Вие обаче би трябвало да покажете, че стругар не е просто човек с каска и мръсно облекло. И можете да го извършите посредством образователната система”, изясни тя.
Председателят на Комисията показа какво е направено досега от страна на законодателя. Новият закон за предучилищното и училищното обучение изисква учениците да получават познания по модел и метод, който да им подсигурява да бъдат сполучливи и да получат професионална реализация.
„ В основата на политиката на ръководещото болшинство е образованието и в частност развитието на професионалното “, сподели Дамянова. Тя подсети, че по искане на депутатите от Комисията по образованието и науката, Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по икономическа политика и туризъм трите отраслови министерства – на образованието, обществената политика и на стопанската система създават нормативни промени, които да разрешат цялостното въвеждане на дуалната форма на образование.
„ Не можем да губим повече време в диалог къде да бъде регламентиран трудовият контракт на учениците, обучавани чрез дуалната система, дали в Кодекса на труда или в специфичния Закон за професионално обучение и образование, би трябвало ли да имат отпуска, или пък ваканцията им е задоволителна. Дуалното обучение е модел, който директно въздейства върху младежката безработица, понижава броя на отпадналите възпитаници и гарантира качествена работна ръка “, акцентира Дамянова.
Предстои Комисията да преглежда измененията в Закона за висшето обучение, които ще внесе Министерството на образованието и науката. „ Ще направя законодателно предложение за регламентиране на присъединяване на действителния бизнес в процеса на образование във висшите училища”, сподели Дамянова. Тя съобщи, че чака МОН да внесе промени при акредитациите на университетите. „ Това е тематика, която е по-важна от тази за ръководството на висшите учебни заведения, тъй като акредитацията дава външната оценка на качеството на образованието. Тук би трябвало да се подобрят процедурите за акредитация и да се повиши участието на работодателите и на признати международни специалисти при оценяването, за да имаме достоверна картина “, уточни Милена Дамянова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ