Красимир Вълчев: Ресорът за образованието и науката е ресор за бъдещето, надяваме се България максимално да се възползва от това
Ресорът за образованието и науката е сектор за бъдещето, надяваме се България оптимално да се възползва от това. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в утринния блок на Българска национална телевизия.
„ Аз съм щастлив, че българският еврокомисар ще дава отговор за секторите по обучение и научните проучвания. Досега двама комисари отговаряха поотделно за научните проучвания и за образованието и културата. Това е извънредно огромен сектор, бих споделил даже самоуверено решение “, уточни Вълчев. „ В първия миг, като прочетох името на ресора, не разбрах, че е толкоз огромен и не повярвах, че в него се включват и обучение, и просвета, макар че има изказвания, че няма общностна политика изключително в региона на научните проучвания “, сподели още министърът.
По думите му огромна част от значимите научни проучвания в международен мащаб се правят с помощта на финансирането от Европейската комисия.
„ Бюджетът на програмата „ Хоризонт Европа “, както се споделя наследникът на „ Хоризонт 2020 “, ще бъде още по-голям. Това, което обсъждахме по време на Българското председателство и във формата на Съвета на министрите на образованието, намира отражение върху националните политики. Миналата година по време на председателството ни да вземем за пример актуализирахме така наречен рекомендация за основните компетентности. Те са залегнали в законодателствата на всички европейски страни. Дори да нямаме общностна политика, имаме едни доста значими решения – какво ще учат децата, които ще бъдат дейни и през 2050 и 2060 година. Важно е на какво би трябвало да ги подготвим и на какви умения да ги научим. Взехме решение по време на Българското председателство за основаването на Европейското просветително пространство “, съобщи той. Според Вълчев това в действителност е сектор за бъдещето.
„ Надяваме се България оптимално да се възползва от това. Особено в региона на научните проучвания огромна част от средствата са съсредоточени в по-големите страни. Те са ориентирани на правилото на върхови достижения – там, където има по-голяма централизация на учени. Сега този % от средства, които са за останалите страни, е обезпечено уголемен. Предизвикателство към нас е да създадем нашите научни организации и висши учебни заведения по-свързани и да вземат участие в по-голяма степен в европейската просвета. Водим тези диалози и ще предприемем съответни политики за това. Този сектор е опция за нас “, добави той.
„ Аз съм щастлив, че българският еврокомисар ще дава отговор за секторите по обучение и научните проучвания. Досега двама комисари отговаряха поотделно за научните проучвания и за образованието и културата. Това е извънредно огромен сектор, бих споделил даже самоуверено решение “, уточни Вълчев. „ В първия миг, като прочетох името на ресора, не разбрах, че е толкоз огромен и не повярвах, че в него се включват и обучение, и просвета, макар че има изказвания, че няма общностна политика изключително в региона на научните проучвания “, сподели още министърът.
По думите му огромна част от значимите научни проучвания в международен мащаб се правят с помощта на финансирането от Европейската комисия.
„ Бюджетът на програмата „ Хоризонт Европа “, както се споделя наследникът на „ Хоризонт 2020 “, ще бъде още по-голям. Това, което обсъждахме по време на Българското председателство и във формата на Съвета на министрите на образованието, намира отражение върху националните политики. Миналата година по време на председателството ни да вземем за пример актуализирахме така наречен рекомендация за основните компетентности. Те са залегнали в законодателствата на всички европейски страни. Дори да нямаме общностна политика, имаме едни доста значими решения – какво ще учат децата, които ще бъдат дейни и през 2050 и 2060 година. Важно е на какво би трябвало да ги подготвим и на какви умения да ги научим. Взехме решение по време на Българското председателство за основаването на Европейското просветително пространство “, съобщи той. Според Вълчев това в действителност е сектор за бъдещето.
„ Надяваме се България оптимално да се възползва от това. Особено в региона на научните проучвания огромна част от средствата са съсредоточени в по-големите страни. Те са ориентирани на правилото на върхови достижения – там, където има по-голяма централизация на учени. Сега този % от средства, които са за останалите страни, е обезпечено уголемен. Предизвикателство към нас е да създадем нашите научни организации и висши учебни заведения по-свързани и да вземат участие в по-голяма степен в европейската просвета. Водим тези диалози и ще предприемем съответни политики за това. Този сектор е опция за нас “, добави той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ