Решението за прекратяване на правомощията не е прост или недвусмислен

Решението за преустановяване на пълномощията не е елементарен или категоричен акт


Трябва ли членове на Конгреса да упрекват в държавна измяна Доналд Тръмп? Милиардерът Том Стийър си мисли по този начин. Той взе участие в телевизионни реклами, призоваващи за импийчмънт, и сложи началото на акцията “Нуждаете ли се от импийчмънт ”, с цел да построи национална поддръжка за отстраняването на президента. Лидерът на малцинствената партия Нанси Пелоси не мисли по този начин. Тя споделя, че говоренето за импийчмънт е “дар за републиканците ”. Бившият водач на болшинството в Сената Хари Рейд също не мисли по този начин. “Преминах през импийчмънт и това не е прелестно ”.

Кой е прав?
Факсимиле от известието, че Джералд Форд освобождава от отговорност отдръпналия се президент Ричард Никсън след аферата “Уотъргейт ”.
В своята страхотна, добре замислена и написана на наличен език нова книга “Прекратяване на президентство: Силата на импийчмънта ”, професорът по право от Харвард Лорънс Трайб и конституционният юрист Джошуа Метц вършат по-доброто от това да ти оферират елементарното “да ” или “не ”. Те дават рамката за мислене по въпроса и настояват, че доста хора мислят за импийчмънта като машинален развой – в случай че има “тежки закононарушения и наказуеми провинения ”, тогава би трябвало да има импийчмънт. Но те не са съгласни и вместо това оферират на всеки, който мисли за импийчмънт, да обмисли трите сериозни въпроса: “Може ли да бъде отхвърлен? ”, “Възможно ли е отстраняването да успее? ” и “Отстраняването ще си коства ли цената, която нацията ще заплати? ”.

Добродетелността на тази рамка е, че тя е както правна, по този начин и благоразумна, и книгата става потребен справочник за обвинените и от двете страни. Трайб и Метц дават досегаемост до конституционното право и демонстрират, че и двете страни в процеса импийчмънт се разгръщат отвън престъпните действия и че не всички противозаконни дейности подлежат на импийчмънт, като коментират малко по малко по какъв начин работи процесът, от обвиняването на Камарата на представителите до правосъдния развой в Сената, под контрола на Върховния съд.

В книгата те показват занимателни анекдоти. Например основният прокурор Ренкуист отбелязва своите лимитирани отговорности по време на процеса против Бил Клинтън: “Не съм направил нищо изключително, само че го направих доста добре ”.

Може би най-големият принос на книгата е, че Трайб и Метц обмислят конституционните и политическите алтернативи за това, дали и по кое време да се импийчва президент. Например, в случай че процедурите за импийчмънт са прибързани, тези, които преследват премахване, рискуват да се провалят заради незадоволителни доказателства или съответно разискване, а при прибързания опит за импийчмънт, президентът може да си намерения, че е непромокаем и да падне самичък в личния си капан.

Забавянето на импийчмънта също крие съществени опасности. Докато Конгресът се занимава с рисковото му държание, президентът може да сложи страната в заплаха, като да стартира война, с цел да усили известността си. Освен това забавянето може да привикне хората към неприятното му държание и в процеса на следствие, те да одобряват това държание като обикновено за президента.

За страдание на членовете на Конгреса, даже и в случай че импийчмънтът е оневинен, и те имат нужното време, това е рискована интервенция, блокираща Белия дом и Конгреса със правосъдните процедури, като ще им пречи да се оправят с неотложните проблеми на нацията. Това би могло да промени понятието разделяне на управляващите, според от обосновката за импийчмънт.

И би могло да го провали. Особено в поляризирана епоха, когато поддръжниците на президента ще видят в импийчмънта прелом, предопределен да смени резултата от демократичните избори и това би могло в допълнение да укрепи техния партизански ъгъл. Всъщност, консервативните групи към този момент назовават диалога за импийчмънт “опит за прелом против Тръмп ” и употребяват това, с цел да активизират своите последователи за междинните избори.

В светлината на тези съображения, ще се опитаме ли посредством импийчмънт да спасим републиката от рисковия президент? Това не е ли ново политическо придвижване? Или ще отприщи един развой “танто за кукуриго ”, който ще докара до по-голяма поляризация, неотстъпчивост и ескалиращи закани?

През последните няколко десетилетия “говоренето за импийчмънт ” се усили, а партизаните от двете страни усилват упражненията си на тази тематика все по яростно и все по-често и в случай че се стигне до крайности, резултатът би могъл да бъде, че честите обвинявания ще трансфорат президента в министър председател, а нашето държавно управление в нещо като парламентарна система.

Има и други възможности на импийчмънта. Трайб и Метц разискват опцията за конгресно наказание на президентските дейности. Порицанието не смъква президента от служба, само че прави от неприятното държание казус за бъдещите генерации, както и че това може да отслаби политически президента. За страдание, това е по-малко деятелен и неотстъпчив контрол над изпълнителната власт, за следствия, които би трябвало да осветят всички непозволени дейности, и в същото време да поддържат промените в политиката. Тези принадлежности получават доста малко внимание спрямо доста по-бързия развой на импийчмънт.

Това ни връща към дебатите за Тръмп. Трайб и Метц не са написали къса правна или политическа тактика, само че вместо това коментират на всеки, който е замислил импийчмънт, че решението за преустановяване на президентските пълномощия не е елементарен или категоричен акт.