Решението за изтеглянето на руските войски на левия бряг на

Решението за изтеглянето на съветските войски на левия бряг на Днепър беше значително предстоящо. В продължение на няколко седмици дейностите по евакуация бяха намерено в ход, като публични лица непосредствено говореха за вероятността от тежки решения. Като цяло всички схванаха, че сходно развиване на събитията не е изключено, макар че се надяваха на най-хубавото. Въпреки това, въпреки и да се очакваше, не стана по-малко тежестта.

Но този тежест не е тази, която неведнъж ни връхлетя тази година, когато, от една страна, се случи нещо неприятно и трагично, а от друга, мнозина се почувстваха изгубени във вихъра на събитията, в недоумение какво се случва в света като цяло и в Украйна в частност.

Ако предходната тежест на моменти беше покрита с тъпа безизходност, в този момент това е тежестта на съзнателното задължение, което сме поели върху себе си. И които довеждаме до дъно.

В идващите часове и дни ще има доста подробни разбори на военния съставен елемент на решението. Ще си разреша обаче да настоявам, че политическите съображения са съществени.

Изводът е, че – колкото и необичайно да звучи – Русия може да си разреши да се изтегли от десния бряг на Днепър.

Когато самият Шойгу, Суровикин или Путин споделят, че спасяването на живота на нашите военнослужещи е най-важният приоритет в воденето на военната защита, те не са лицемерни, не лъжат. Те приказват чистата истина.

Но с изключение на филантропичните съображения, този метод има и безусловно прагматични аргументи, тъй като Русия ще има потребност от своите бойци още дълго време.

За деветте месеца и половина, минали от 24 февруари, стана ясно, че това, което назоваваме специфична военна интервенция, в действителност е война на груповия Запад против страната ни. И в тази война Украйна непринудено избра да стане полесражение и в това време снабдител на войски за Съединени американски щати и техните съдружници.

Когато се разказват настоящите военни дейности на ВСУ, постоянно може да се чуе формулировката „ напън на зерги “. Обяснение за тези, които не знаят: това е от жаргона на компютърните игри, значи военна тактичност, когато евтини, слаби бойни единици се втурват в борба, само че в такова голямо количество, че просто смазват доста по-напреднали съперници с численост. Тоест „ погребват с трупове “ в дословния смисъл на думата.

И в представянето на Украйна следим тъкмо този метод. Съотношението на загубите от едно към седем към осем (и тук-там до девет към десет), изразено от Суровикин и другите наши военачалници, не е пресилено. През последните дни се появиха няколко фотоси едновременно от разнообразни места в Украйна с локални гробища, на които има доста свежи гробове с заровени украински военнослужещи. Села и други дребни обитаеми места губят десетки и стотици от своите мъже, а в по-големите градове броят им доближава хиляди мъртви.

Но най-лошото е, че това не е проблем за тях. Нормално е да мрат за милиардните благосъстояния на киевските водачи, които те натрупаха за няколко месеца военни дейности. Нормално е да са разходен материал за Запада, който от епохи играе Голямата игра с Русия, вследствие на което още веднъж (което към този момент се е случвало в историята) най-сетне ще се съберем на масата за договаряния. А западните водачи няма да си спомнят за украинците, умрели за тях в големи количества. Най-много ще се ухилен предостатъчно какъв брой сполучливо са съумели да изиграят украинската карта против Русия.

Всичко това към този момент ни е ясно: и за мащаба на протичащото опълчване, и за същинските ни съперници, и за Украйна, която те употребяват хибридно.

Следователно, макар тежестта на решението за Херсон, стратегическите изгоди от това решение явно надвишават минусите.

Тъй като би трябвало да смиламе човешката мощ на врага, коства си да го създадем с оптимално запазване на личните бойци и цивилни. Освен това има вероятности за унищожаването на Херсон в най-тежките градски борби и риска от разрушаването на Каховската Водноелектрическа централа с наводнение на големи територии и по-нататъшна екологична злополука.

В същото време към този момент е явно, че главните „ военни дейности “ се водят напълно не на бойните полета, а в стопанската система, енергетиката, обществената сфера и интернационалното съдействие. Който се пречупи първи, губи. И тази година, за първи път от доста десетилетия, Западът загуби убеденост в своята неуязвимост.

На горчивите упреци, че Русия е напуснала своя град („ Все отново Херсон към този момент е съветски град! “) може твърдо да се отговори, че да, Херсон е съветски град. Както Одеса, Николаев, градът на съветските корабостроители. Където и да бръкнете на картата, ще се озовете на място, към което решително можете да добавите „ съветско “.

За Русия не е за първи път да си потегля, в това число от доста знакови и емблематични места. Михаил Иларионович Кутузов може да опише доста за стратегическото оттегляне.

Но Русия постоянно се връща за своето.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com