Решението на управляващите в Румъния да отстранят антикорупционния спецпрокурор Лаура

Решението на ръководещите в Румъния да отстранят антикорупционния спецпрокурор Лаура Кьовеши изкара десетки хиляди жители на митинги. Миналата седмица протестиращите в Букурещ доближиха 100 хиляди души, още 40 хиляди демонстрираха в други градове. Мнозина румънци, живеещи зад граница, се върнаха в страната особено, с цел да се включат в демонстрациите. Макар в началото митингите да бяха срещу корупцията, след това минаха в антиправителствени и към този момент се желае оставка на ръководещите от социалдемократическата партия и насрочване на избори.

Очаквано, тази тематика зае водещо място в българското публично и медийно пространство. Оформиха се три съществени лагера, съгласно гледните точки.

Първите намерено се възхищават на гражданската сила на румънците, като в това време вършат паралел с българската действителност. Появиха се апели от рода на " вижте румънците какво вършат, а ние спим ", " по кое време ще се вдигнем и ние като румънците " и други.

Вторите настояват, че това, което се случва в Румъния, е напълно естествено, само че няма мотиви за паралел с нас. Там корупцията е доста по-голям проблем, в сравнение с у нас, а и те към момента не са съумели да смъкват от власт " техния Орешарски ".

Третите внушават, че митингите в Румъния не са спонтанни, а са дирижирани от външни сили. Прочее, те твърдяха същото както за нашите митинги против кабинета " Орешарски ", по този начин и за киевския Майдан.

Това, което до момента липсва в картината, е разбор на митингите в Румъния от позиция на българския народен интерес. Добре или зле за нас е, че съседите ни стачкуват? Имаме ли интерес техните митинги да съумеят, или в противен случай - би трябвало да " стискаме палци " за държавното управление?

Нашият интерес по принцип е Румъния като прилежаща страна да се развива в позитивна посока. Да има напредък на стопанската система, а оттова и на приходите. Това води до увеличение на трансграничната търговия. Води и до повече и по-платежоспособни румънци в градовете и курортите на Северна България (и не само).

Следователно, в случай че има опция настоящето им държавно управление да бъде сменено с по-добро, значи би трябвало да сме " за " митингите. А има ли такова?

От всички отзиви, които чух и прочетох, може би най-ясно и съответно е мнението на един мой съидейник от Младежки закостенял клуб, който понастоящем живее и работи в Букурещ. Той сподели следното: " Това са социалисти. Дори и да не бяха корумпирани (а те са доста корумпирани), не би трябвало да са на власт, единствено тъй като са социалисти. "

Социалистите, рано или късно, постоянно унищожават стопанската система. Затова е по-добре да си вървят по-рано. И да пристигна десницата. Вярно е, че тези социалисти са пристигнали на власт с почтени избори, само че сигурно с някои свои дейности са подразнили даже такива хора, които са дали своят вот за тях. Защото, както и да го погледнем, да се опиташ да закриеш една антикорупционна конструкция, с цел да си заметеш следите, и да държиш партийния си водач отпред на Народното събрание, вместо в пандиза (след като е осъден), са си извънредно дразнещи дейности. Които е обикновено да провокират всеобщи митинги.

Трябва ли обаче ние да последваме образеца на румънците, както ни приканват тези от първия лагер?

Отговорът още веднъж идва по същата логичност - в случай че имаме по-добра алтернатива за ръководство от актуалната.

При днешните електорални действителности (а те няма по какъв начин да се трансформират фрапантно за малко време) има три вероятни съдружни форми - " ГЕРБ+ ", " БСП+ " и " ГЕРБ+БСП ". Втората и третата автоматизирано би трябвало да се изключат, тъй като това значи връщане на Българска социалистическа партия на власт. Нещо, което никой разумен и национално виновен български жител не трябва и да си помисля.

От рухването на комунизма насам, ръководствата на Българска социалистическа партия ни доведоха до:

- филантропична катасрофа в спокойно време (купонна система, режим на тока) и мораториум върху заплащанията по външния дълг (Луканов);

- предаване на действителната власт в ръцете на " силови групировки " плюс фрапантна амортизация на националната валута (Беров);

- втора филантропична злополука в спокойно време, верижни банкови банкрути, хиперинфлация (средната заплата падна до 10 $ месечно), плюс вкарване на страната в " черния " визов лист на Шенгенското съглашение (Виденов);

- прекъсване на еврофондове поради корупция (Станишев);

- банкрут на КТБ, скандални назначения на хора с престъпни досиета на висши държавни постове и интернационална изолираност (Орешарски).

След всички тези " подвизи " Българска социалистическа партия е изгубила всякакво съображение да желае властта и не трябва в никакъв случай и под никаква форма да бъде допускана още веднъж.

Остава първи вид - " ГЕРБ+ ". Да забележим обаче има ли все още евентуален съдружен сътрудник, който да е за предпочитане пред " Обединени патриоти ".

В предния кабинет на Борисов, съдружни сътрудници бяха партиите от " обичайна десница ". Само че сега те са в такова окаяно положение, че в случай че се насрочат избори до края на годината, още веднъж не се вижда по какъв начин ще съумеят да прескочат 4%-та преграда, без което няма по какъв начин да създадат коалиция с ГЕРБ. Остават Движение за права и свободи (Боже, опази!) и някаква евентуална популистка партия, която да разчита на тези гласове, които преди отиваха за Яне Янев, Бареков и последно Марешки (а това кому е нужно?).

Първи извод: митингите в Румъния би трябвало да съумеят.

Втори извод: ние не трябва да се " подхлъзваме " около техния възторг.