Александър Андреев: С решението на ЦИК няма да се види как предпочитат да гласуват гражданите
„ Решението на ЦИК - резултатите от двата типа гласоподаване да бъдат вписвани общо в един протокол, ще събере в избрана степен едно съмнение от страна на гласоподавателите и ще се повдигне въпросът дали с тази смяна политическите сили не си слагат други цели. Не бих наблягал на това, тъй като задачата е оптимален брой гласоподаватели да гласоподават и да не се въздействат от всичките внушения, които се вършат “. Това съобщи за БГНЕС Александър Андреев, някогашен ръководител на ЦИК.
БГНЕС беседва с някогашния член на ЦИК по отношение на измененията въведени от комисията и последвалата оставка на нейния представител Цветозар Томов.
„ До този миг резултатите от гласуването с хартиена бюлетина и с машини са се записвали дружно. Тук казусът, който бе подложен е, че данните от действителните гласове се обобщават като едно число без да се вижда какъв брой души са дали своят вот на хартия и какъв брой с машина, което в избрана степен би могло да докара до неточности и до неспособност да бъдат оценени данните какъв брой души са дали своят вот с машините и дали машинният избор е провокирал мощно обсъжданото понижаване на изборната интензивност. На второ място не може да се реши какъв % са недействителните гласове от гласуването с хартиени бюлетини, а това бе една от главните аргументи да се вкара гласоподаване с машини “, изясни Андреев, след което разясни, че невъзможността да бъде направена статистика по-късно решение на ЦИК ще докара до неспособност при едни следващи промени в Изборния кодекс да се реши дали да остане единствено машинното гласоподаване, единствено хартиеното или то да бъде смесено.
„ Говори се, че е допустимо да бъдат открити и избрани несъответствия в границите на повторното броене на гласовете, което се прави от ЦИК, заради което тези данни би следвало да бъдат обособени независимо. Доводът, че тяхното сумиране може да докара до спомагателни неточности, не дава отговор на действителността, тъй като и СИК, с цел да дадат систематизираното число, те отново би трябвало да сумират данните от гласоподаване с двата типа бюлетини “, разяснява някогашният ръководител на ЦИК.
На въпроса при кой тип гласоподаване се усилва шансът за корупционни практики, Александър Андреев означи, че е мъчно да се дефинира. „ И в двата случая това е допустимо и ние го видяхме в предходните избори, когато имаше задоволително огромен брой тъжби и при машинното, и при хартиените бюлетини, т.е. тези негативни явления в изборния развой не биха могли да бъдат абсолютизирани, че ги има единствено в един случай. Основният аргумент в 48-то Народно събрание, с цел да се вкара смесеното гласоподаване, бе, че българските гласоподаватели нямат доверие в машините и това понижава изборната интензивност, а намаляването на тези хора води до неналичието на представителност на държавните органи. По тази причина бе въведено и гласуването с хартия. Тук такава оценка би трябвало да бъде направена след изборите на 2 април, с цел да се види дали смесеното гласоподаване усилва изборната интензивност и оттова към този момент да се създадат разбори по какъв начин да се подходи отсега нататък “, акцентира той.
Относно опцията българските гласоподаватели да не отидат да гласоподават след решението на ЦИК и несъгласието с измененията от страна на ГЕРБ-СДС и служебния кабинет, някогашният ръководител на изборната ни комисия означи, че тук става въпрос за разнообразни позиции. „ Пътят за противоречие е обжалване на това решение. Ние видяхме, че всичките тези въпроси, които бяха сложени, провокираха един спор в обществото, което докара до апелът да бъде преразгледано решението на ЦИК. От тук нататък въпросът е съдът да се произнесе и ЦИК да реши дали да го промени “, съобщи юристът Александър Андреев. /БГНЕС
БГНЕС беседва с някогашния член на ЦИК по отношение на измененията въведени от комисията и последвалата оставка на нейния представител Цветозар Томов.
„ До този миг резултатите от гласуването с хартиена бюлетина и с машини са се записвали дружно. Тук казусът, който бе подложен е, че данните от действителните гласове се обобщават като едно число без да се вижда какъв брой души са дали своят вот на хартия и какъв брой с машина, което в избрана степен би могло да докара до неточности и до неспособност да бъдат оценени данните какъв брой души са дали своят вот с машините и дали машинният избор е провокирал мощно обсъжданото понижаване на изборната интензивност. На второ място не може да се реши какъв % са недействителните гласове от гласуването с хартиени бюлетини, а това бе една от главните аргументи да се вкара гласоподаване с машини “, изясни Андреев, след което разясни, че невъзможността да бъде направена статистика по-късно решение на ЦИК ще докара до неспособност при едни следващи промени в Изборния кодекс да се реши дали да остане единствено машинното гласоподаване, единствено хартиеното или то да бъде смесено.
„ Говори се, че е допустимо да бъдат открити и избрани несъответствия в границите на повторното броене на гласовете, което се прави от ЦИК, заради което тези данни би следвало да бъдат обособени независимо. Доводът, че тяхното сумиране може да докара до спомагателни неточности, не дава отговор на действителността, тъй като и СИК, с цел да дадат систематизираното число, те отново би трябвало да сумират данните от гласоподаване с двата типа бюлетини “, разяснява някогашният ръководител на ЦИК.
На въпроса при кой тип гласоподаване се усилва шансът за корупционни практики, Александър Андреев означи, че е мъчно да се дефинира. „ И в двата случая това е допустимо и ние го видяхме в предходните избори, когато имаше задоволително огромен брой тъжби и при машинното, и при хартиените бюлетини, т.е. тези негативни явления в изборния развой не биха могли да бъдат абсолютизирани, че ги има единствено в един случай. Основният аргумент в 48-то Народно събрание, с цел да се вкара смесеното гласоподаване, бе, че българските гласоподаватели нямат доверие в машините и това понижава изборната интензивност, а намаляването на тези хора води до неналичието на представителност на държавните органи. По тази причина бе въведено и гласуването с хартия. Тук такава оценка би трябвало да бъде направена след изборите на 2 април, с цел да се види дали смесеното гласоподаване усилва изборната интензивност и оттова към този момент да се създадат разбори по какъв начин да се подходи отсега нататък “, акцентира той.
Относно опцията българските гласоподаватели да не отидат да гласоподават след решението на ЦИК и несъгласието с измененията от страна на ГЕРБ-СДС и служебния кабинет, някогашният ръководител на изборната ни комисия означи, че тук става въпрос за разнообразни позиции. „ Пътят за противоречие е обжалване на това решение. Ние видяхме, че всичките тези въпроси, които бяха сложени, провокираха един спор в обществото, което докара до апелът да бъде преразгледано решението на ЦИК. От тук нататък въпросът е съдът да се произнесе и ЦИК да реши дали да го промени “, съобщи юристът Александър Андреев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ