Рискованият гамбит с държавния дълг
Решението на служебния кабинет да не излезе на интернационалните пазари не сработи изключително добре След ударни излъчвания за 2 милиарда лева търсенето от локалните играчи очевидно спадна, а доходността по ДЦК внезапно се повиши В оставащия месец и половина от годината следва да се набират още до 1.7 милиарда лева, което може да се окаже предизвикателно
Добрите шахматисти постоянно прибягват до жертви с концепцията да си обезпечат по-добра позиция, от която като извънредно да завоюват. Ако обаче тактиката не е дообмислена и се позволен един-два неверни хода, нещата бързо могат да станат неспасяеми.
Финансовото министерство се намира посред подобен зле обмислен гамбит. За да покрие заложения в бюджета 4.6 милиарда лева недостиг за 2021 година, то се нуждае да тегли дълг на практика до оторизации му таван - 4.5 милиарда лева Сумата не е изключително внушителна на фона на ниската задлъжнялост на България, а и през предходните месеци изискванията на интернационалните пазари бяха подобаващи. Така че задачата можеше елементарно да се реши с една относително общоприета емисия дълг за 1-1.5 милиарда евро.
Вместо това обаче, главно с цел да избегне неизбежния политически звук към словосъчетанието " нов дълг за милиарди " в предизборна конюнктура, служебният кабинет реши да опита да набави сумата на части на вътрешния пазар. От септември насам бяха пласирани ДЦК за сумарно 2 милиарда лева Макар на хартия и банките, и пенсионните фондове да разполагат с ликвидност, канонадата от аукциони в къс период стопи търсенето и подвигна сензитивно доходността. Така в случай че единствено допреди седмици страната можеше сполучливо да се финансира при рекордно ниска и даже негативна рентабилност, в този момент към този момент равнищата и при пет- и при десетгодишните ДЦК на вътрешния пазар се качиха над котировките на интернационалните излъчвания на България. А до края на годината евентуално ще бъдат пласирани и още до 1.7 милиарда лева, което може да се окаже предизвикателно.
Краят на безплатния обяд
Проблемите със тактиката на служебния кабинет изкристализираха на последните два аукциона. В края на октомври при следващата порция 500 млн. лева десетгодишни облигации едвам се откри нужното търсене - подадените поръчки надвишаваха предлагането единствено със 17 млн. лева А доходността скочи от 0.20% при предходното преотваряне на същата емисия на 0.53%. Част от повишаването можеше да се отдаде и на съмнения на интернационалните дългови пазари, само че част несъмнено беше подбудена и от известно привършване на апетита на локалните вложители да поемат стремително толкоз дълг и предпочитание за по-атрактивна рентабилност. За това свидетелстваше и разширението на спреда по отношение на немските аналогични облигации - от 0.53 на 0.65 базисни пункта.
Две седмици по-късно - на аукциона за 500 млн. лева петгодишни бумаги на 8 ноември, наклонността се затвърди. Търсенето беше малко по-силно и надвишаваше предлагането 1.27 пъти, само че доходността се повиши аналогично - от негативните -0.02% на предходния аукцион до 0.27% в този момент. А спредът по отношение на петгодишните немски облигации в този матуритет се разшири с цели 30 базисни пункта до 0.87 базисни пункта.
Или нагледно казано, в случай че преди месец България можеше да тегли петгодишни заеми гратис, то в този момент тя към този момент би трябвало да си заплаща. Например, въпросните петгодишни ДЦК са с нулев ваучър, което значи, че страната през идващите години няма да заплаща никакви лихви по тях. Но доходността идва от другата цена, която са склонни да платят вложителите. Например, в този момент държавното управление ще получи 494.2 млн. лева, а на падежа през 2026 година ще би трябвало да върне 500 млн. лева, до момента в който при предходните аукциони при негативната рентабилност постъпваха суми повече от номинала.
Доколко е съдбовно
Покачването на доходността по държавния дълг естествено подвига разноските за обслужването му, само че в този порядък към този момент това не е нещо застрашително за бюджета. За въпросните две излъчвания да вземем за пример, оскъпяването ще е сумарно едвам към 2-3 млн. лева годишно. А въпреки всичко би трябвало да се има поради и че сегашните равнища са достигнати главно с помощта на ултрастимулиращата парична политика на ЕЦБ и ниската задлъжнялост и фискалната дисциплинираност на България имат по-скоро помощен резултат. В не толкоз далечни столетия България се е финансирала и при сензитивно по-високи проценти без това да провокира катаклизми.
Но има и опасности. Единият проблем е, че държавното управление има потребност от още финансиране до края на годината. Към октомври бюджетът към момента е на 725 млн. лева остатък, само че по проект в края на декември е заложен 4.6 милиарда лева недостиг. Ако той бъде осъществен, това значи над 5 милиарда лева разноски при фискален запас малко над 10 милиарда лева (на база данните от салдото на ръководство " Емисионно " към 5 ноември). Голяма част от него обаче са целеви средства, които към края на годината би трябвало да са налични. Лимитът за вдишване на нов дълг след до момента пласираните 2.8 милиарда лева е за още 1.7 милиарда лева, които също ще би трябвало да бъдат взети с аукциони на вътрешния пазар, защото време за образуване на интернационална емисия няма.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Политика 1 Енергетика 2 Свят 3 Политика 1 Енергетика 2 Компании 3 Политика
Според участници на пазара обаче въпросът не е в неналичието на запас, а в това при какви условия ще се отключи той. Досега през годината главен покупател бяха банките - те имат свръхликвидност, само че и предели, които би трябвало да съблюдават, като за тях несъмнено е значимо да разполагат с запас за кредитиране, което е несъмнено по-доходоносно. Другият огромен евентуален покупател - пенсионните фондове, страняха от локалните излъчвания, тъй като имат доста други възможности. Например до неотдавна при аналогични доходности на тези по българските десетгодишни ДЦК те можеха да купуват бумаги на Франция с по-висок рейтинг и съвършена ликвидност. Очакванията са, че много по-голямо търсене за българските дълготрайни облигации би се събудило при равнища към 0.7-0.9%.
Другият проблем е, че покачващите се доходности на вътрешния пазар може трайно да отместят инвеститорските упования на по-високи равнища. А това ще оскъпи освен настоящото финансиране на недостига, а и следващи по-големи български излъчвания на интернационалния пазар. Все още служебното държавно управление не е показало Бюджет 2022, само че следващата година следва падеж на 1.125 милиарда евро облигации, а при започване на 2023 година - още 1.14 милиарда евро. Като към това се добави и неразбираемо какъв брой огромен недостиг, евентуално потребностите от нов дълг ще надвишават сензитивно тези за 2021 година, като не е изключено и да са в порядък от над 10 милиарда лева
Какво може да се направи
При към този момент подхванатият дългов гамбит потребните ходове на финансовото министерство не са доста. Едната опция е да влезе в по-открит разговор с пазара и да даде по-ясна вероятност за проектите си. От 2018 година ведомството спря да разгласява емисионен календар, а аукциони се афишират със седмица предупреждение, което прави набирането на ликвидност за тях по-предизвикателно.
Добрите шахматисти постоянно прибягват до жертви с концепцията да си обезпечат по-добра позиция, от която като извънредно да завоюват. Ако обаче тактиката не е дообмислена и се позволен един-два неверни хода, нещата бързо могат да станат неспасяеми.
Финансовото министерство се намира посред подобен зле обмислен гамбит. За да покрие заложения в бюджета 4.6 милиарда лева недостиг за 2021 година, то се нуждае да тегли дълг на практика до оторизации му таван - 4.5 милиарда лева Сумата не е изключително внушителна на фона на ниската задлъжнялост на България, а и през предходните месеци изискванията на интернационалните пазари бяха подобаващи. Така че задачата можеше елементарно да се реши с една относително общоприета емисия дълг за 1-1.5 милиарда евро.
Вместо това обаче, главно с цел да избегне неизбежния политически звук към словосъчетанието " нов дълг за милиарди " в предизборна конюнктура, служебният кабинет реши да опита да набави сумата на части на вътрешния пазар. От септември насам бяха пласирани ДЦК за сумарно 2 милиарда лева Макар на хартия и банките, и пенсионните фондове да разполагат с ликвидност, канонадата от аукциони в къс период стопи търсенето и подвигна сензитивно доходността. Така в случай че единствено допреди седмици страната можеше сполучливо да се финансира при рекордно ниска и даже негативна рентабилност, в този момент към този момент равнищата и при пет- и при десетгодишните ДЦК на вътрешния пазар се качиха над котировките на интернационалните излъчвания на България. А до края на годината евентуално ще бъдат пласирани и още до 1.7 милиарда лева, което може да се окаже предизвикателно.
Краят на безплатния обяд
Проблемите със тактиката на служебния кабинет изкристализираха на последните два аукциона. В края на октомври при следващата порция 500 млн. лева десетгодишни облигации едвам се откри нужното търсене - подадените поръчки надвишаваха предлагането единствено със 17 млн. лева А доходността скочи от 0.20% при предходното преотваряне на същата емисия на 0.53%. Част от повишаването можеше да се отдаде и на съмнения на интернационалните дългови пазари, само че част несъмнено беше подбудена и от известно привършване на апетита на локалните вложители да поемат стремително толкоз дълг и предпочитание за по-атрактивна рентабилност. За това свидетелстваше и разширението на спреда по отношение на немските аналогични облигации - от 0.53 на 0.65 базисни пункта.
Две седмици по-късно - на аукциона за 500 млн. лева петгодишни бумаги на 8 ноември, наклонността се затвърди. Търсенето беше малко по-силно и надвишаваше предлагането 1.27 пъти, само че доходността се повиши аналогично - от негативните -0.02% на предходния аукцион до 0.27% в този момент. А спредът по отношение на петгодишните немски облигации в този матуритет се разшири с цели 30 базисни пункта до 0.87 базисни пункта.
Или нагледно казано, в случай че преди месец България можеше да тегли петгодишни заеми гратис, то в този момент тя към този момент би трябвало да си заплаща. Например, въпросните петгодишни ДЦК са с нулев ваучър, което значи, че страната през идващите години няма да заплаща никакви лихви по тях. Но доходността идва от другата цена, която са склонни да платят вложителите. Например, в този момент държавното управление ще получи 494.2 млн. лева, а на падежа през 2026 година ще би трябвало да върне 500 млн. лева, до момента в който при предходните аукциони при негативната рентабилност постъпваха суми повече от номинала.
Доколко е съдбовно
Покачването на доходността по държавния дълг естествено подвига разноските за обслужването му, само че в този порядък към този момент това не е нещо застрашително за бюджета. За въпросните две излъчвания да вземем за пример, оскъпяването ще е сумарно едвам към 2-3 млн. лева годишно. А въпреки всичко би трябвало да се има поради и че сегашните равнища са достигнати главно с помощта на ултрастимулиращата парична политика на ЕЦБ и ниската задлъжнялост и фискалната дисциплинираност на България имат по-скоро помощен резултат. В не толкоз далечни столетия България се е финансирала и при сензитивно по-високи проценти без това да провокира катаклизми.
Но има и опасности. Единият проблем е, че държавното управление има потребност от още финансиране до края на годината. Към октомври бюджетът към момента е на 725 млн. лева остатък, само че по проект в края на декември е заложен 4.6 милиарда лева недостиг. Ако той бъде осъществен, това значи над 5 милиарда лева разноски при фискален запас малко над 10 милиарда лева (на база данните от салдото на ръководство " Емисионно " към 5 ноември). Голяма част от него обаче са целеви средства, които към края на годината би трябвало да са налични. Лимитът за вдишване на нов дълг след до момента пласираните 2.8 милиарда лева е за още 1.7 милиарда лева, които също ще би трябвало да бъдат взети с аукциони на вътрешния пазар, защото време за образуване на интернационална емисия няма.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Политика 1 Енергетика 2 Свят 3 Политика 1 Енергетика 2 Компании 3 Политика
Според участници на пазара обаче въпросът не е в неналичието на запас, а в това при какви условия ще се отключи той. Досега през годината главен покупател бяха банките - те имат свръхликвидност, само че и предели, които би трябвало да съблюдават, като за тях несъмнено е значимо да разполагат с запас за кредитиране, което е несъмнено по-доходоносно. Другият огромен евентуален покупател - пенсионните фондове, страняха от локалните излъчвания, тъй като имат доста други възможности. Например до неотдавна при аналогични доходности на тези по българските десетгодишни ДЦК те можеха да купуват бумаги на Франция с по-висок рейтинг и съвършена ликвидност. Очакванията са, че много по-голямо търсене за българските дълготрайни облигации би се събудило при равнища към 0.7-0.9%.
Другият проблем е, че покачващите се доходности на вътрешния пазар може трайно да отместят инвеститорските упования на по-високи равнища. А това ще оскъпи освен настоящото финансиране на недостига, а и следващи по-големи български излъчвания на интернационалния пазар. Все още служебното държавно управление не е показало Бюджет 2022, само че следващата година следва падеж на 1.125 милиарда евро облигации, а при започване на 2023 година - още 1.14 милиарда евро. Като към това се добави и неразбираемо какъв брой огромен недостиг, евентуално потребностите от нов дълг ще надвишават сензитивно тези за 2021 година, като не е изключено и да са в порядък от над 10 милиарда лева
Какво може да се направи
При към този момент подхванатият дългов гамбит потребните ходове на финансовото министерство не са доста. Едната опция е да влезе в по-открит разговор с пазара и да даде по-ясна вероятност за проектите си. От 2018 година ведомството спря да разгласява емисионен календар, а аукциони се афишират със седмица предупреждение, което прави набирането на ликвидност за тях по-предизвикателно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ