Варна чака от 100 години Съдебна палата
Решението на казуса е в ръцете на Висш съдебен съвет
Съдебната власт във Варна се стяга да означи с конгрес в края на октомври 140 години от основаването си. Юбилеят обаче е засенчен от проточилата се към този момент един век сага към градежа на палата, която да приюти прокурорите, съдиите и правосъдните чиновници.
Деветте съдилища и прокуратури във втория по натовареност правосъден регион у нас в този момент са пръснати в разнообразни елементи на града в пет здания. Нито една от тях не е строена за храм на Темида. Най-представителното здание е на площад “Независимост”, където преди години се е помещавал Окръжният национален съвет, а в този момент се намират Апелативният и Окръжният съд със съответните прокуратури. По-възрастните варненци пазят мемоари и фотоси от сватби на стълбите, които в този момент хората изкачват, с цел да търсят правораздаване.
Отвън типът на спонтанната правосъдна палата е достоен, само че вътре царува теснота. Трима-четирима съдии разделят един кабинет, 70-те окръжни магистрати заседават в три дребни зали, едната от които е при архива в мазето. Апелативният съд пък разполага единствено с едно помещение. “Всяко минимално място е оптимално усвоено. Хората работят в заградени коридори и на стълбищни площадки, оборудвани като деловодства”, разяснява председателката на Апелативния съд Ванухи Аракелян. Дори бомбоубежището е натъпкано с бумаги от архива, а всякога, когато правосъдната защита води задържан, достъпът на жители краткотрайно се стопира.
Още по-трагично е ситуацията във втората постройка, където се обитават Районният съд, Районната прокуратура и Военно-следственият сектор. Тя е на шест етажа, среща се на бул. “Владислав Варненчик” и е била строена по соцвремената за работническо общежитие. През 1977 година обаче жителите й били принудени да я изоставен, защото на фасадата зейнала огромна цепнатина, за 40 години се разширила до десетина сантиметра и някой я прикрил с ламарина, с цел да не плаши хилядите хора, които всекидневно влизат в постройката. В нея има единствено един дребен асансьор, а част от залите са завършени в заградени коридори. Архивът безусловно прелива и завзема територии даже в тоалетните.
Трагичната картина не е от през вчерашния ден. Но опитите на магистратите и публичните деятели да решат казуса, удрят на камък от доста десетилетия. 37 години след 1878-а, когато губернаторът на Варна Павел Баумгартен с „ приказ “ №15 назначава първия областен правосъден съвет отпред с Велико Христов, се появява и първият план за правосъдна палата, наименуван “Veritas”. Той е дело на видните архитекти Дабко Дабков и Стефан Венедикт Попов. Но не се осъществя. В списък остава и оповестеното през 1937 година желание на общината да построи внушителен дом на Темида. Година по-късно във вестник “Варненски земляк” офицерът от запаса Варналиев разгласява публикация “Належащата потребност от правосъдна палата”, в която цветисто разказва тегобите на жителите в тогавашния регионален съд, който се помещавал в постройка, оприличена от него на „ американски небостъргач “, която през днешния ден е хотел.
“За да се качи на върха на зданието, би трябвало човек на стъпи на 90 стъпала, да има желязно сърце и стоманени крайници. Перото се прегъва от тъга и позор, с цел да продължи да написа за изтезанията, които усещат жителите при влизането в лабиринта на този небостъргач. Чест ще бъде за държавното управление и Народното събрание, в случай че решат да се построи правосъдна палата в града ни. Тя ще бъде декорация и горделивост на българското правосъдие”, написа офицерът. Думите му, за жал, още са настоящи.
Оттогава до през днешния ден концепцията на няколко пъти бе на косъм от реализация, само че по този начин си и остана. В центъра на Варна трябваше да се издигне 11-етажна постройка за над 100 млн. лева, която да приюти всички 900 работещи в съдилищата и прокуратурите и да обезпечи комфорт на юристи, движимости лица и жители. Проектът тръгваше и спираше 4 пъти до 2009 година, когато бе направена последната му първа копка.
През есента на 2013 година бе основан публичен съвет, който за по-малко от година съвсем съумя да раздвижи плана, получавайки заричане от кабинета “Орешарски” за три транша по 30 млн. лева Седмица откакто пое този ангажимент, държавното управление падна и по този начин още веднъж бе поставена точка на дълго лелеяната фантазия.
Днес магистратите още веднъж са окуражени да си извоюват общ дом, който да е комфортен и да пести средства за правосъдна защита на данъкоплатците. Подкрепени от Адвокатската гилдия, ръководителите на локалните правосъдни институциите още веднъж сезираха Висш съдебен съвет, основния прокурор, министъра на правораздаването и кмета на Варна с зов въпросът най-накрая да се реши. Три са разновидностите това да се случи.
Първият е да се размрази остарелият план, чието позволение за градеж изтече. Той към този момент не се смята за добър, защото е прекомерно безценен, а и тесните улички край огромния имот мъчно биха поели трафика.
Вторият вид е обвързван с различен терен, който е благосъстоятелност на правосъдното министерство и е отвън рамките на бъдещата Синя зона за платено паркиране. “Парцелът е три пъти по-голям от този в центъра, местоположението е налична. А и варненци не заслужават правосъдната им палата да е върху място, познато на всички под названието Цирковата площадка и граничещо с гробищата и пандиза. Такова нещо няма на никое място по света”, твърди арбитър Аракелян. Тя е измежду поддръжниците на третия вид, подкрепян и от локалната власт. Той се отнася до парцел на транспортното министерство до жп гарата и морето, върху който се намира някогашната Транспортна болница. „ Сградата носи духа на остаряла Варна, само че не е монумент на културата и елементарно може да се надстрои, с цел да поеме обществената зона на палатата. А елементи от прилежащия й терен от 32 дка са задоволителни за построяването на кабинети за магистратите и голям паркинг “, разясни председателката на Апелативния съд. Близостта до морето, която съперниците й смятат за минус, тя приема за преимущество. И акцентира, че този план би се осъществил най-бързо и с по-малко средства. След общо заседание апелативните съдии гласоподаваха “за” него, само че с изискването да запазят и постройката си си на централния площад “Независимост”, която е на пешеходно разстояние от бъдещата палата.
“Разрешаването на болния проблем ненапълно се бави поради другите гледни точки за мястото на палатата. Но имаме невиждано съдействие с общината, общинския съвет, регионалната администрация, както и с всички сътрудници – нотариуси, юристи, частни арбитър реализатори, и с варненската общност. Благодарение на обединените ни старания домът на правораздаването във Варна стана приоритет и за Висш съдебен съвет.
Предстои съветът да прегледа аргументираните мнения на ръководителите на всички варненски правосъдни инстанции и да избере терен, поставяйки завършек на дебата. Със задачата ще се нагърби комисия, която ще излъчи пленумът на ВСС”, обясни арбитър Аракелян. Тя се надява, че след цялостен век старания морската столица най-накрая ще се сдобия със собствен внушителен храм на Темида.
Съдебната власт във Варна се стяга да означи с конгрес в края на октомври 140 години от основаването си. Юбилеят обаче е засенчен от проточилата се към този момент един век сага към градежа на палата, която да приюти прокурорите, съдиите и правосъдните чиновници.
Деветте съдилища и прокуратури във втория по натовареност правосъден регион у нас в този момент са пръснати в разнообразни елементи на града в пет здания. Нито една от тях не е строена за храм на Темида. Най-представителното здание е на площад “Независимост”, където преди години се е помещавал Окръжният национален съвет, а в този момент се намират Апелативният и Окръжният съд със съответните прокуратури. По-възрастните варненци пазят мемоари и фотоси от сватби на стълбите, които в този момент хората изкачват, с цел да търсят правораздаване.
Отвън типът на спонтанната правосъдна палата е достоен, само че вътре царува теснота. Трима-четирима съдии разделят един кабинет, 70-те окръжни магистрати заседават в три дребни зали, едната от които е при архива в мазето. Апелативният съд пък разполага единствено с едно помещение. “Всяко минимално място е оптимално усвоено. Хората работят в заградени коридори и на стълбищни площадки, оборудвани като деловодства”, разяснява председателката на Апелативния съд Ванухи Аракелян. Дори бомбоубежището е натъпкано с бумаги от архива, а всякога, когато правосъдната защита води задържан, достъпът на жители краткотрайно се стопира.
Още по-трагично е ситуацията във втората постройка, където се обитават Районният съд, Районната прокуратура и Военно-следственият сектор. Тя е на шест етажа, среща се на бул. “Владислав Варненчик” и е била строена по соцвремената за работническо общежитие. През 1977 година обаче жителите й били принудени да я изоставен, защото на фасадата зейнала огромна цепнатина, за 40 години се разширила до десетина сантиметра и някой я прикрил с ламарина, с цел да не плаши хилядите хора, които всекидневно влизат в постройката. В нея има единствено един дребен асансьор, а част от залите са завършени в заградени коридори. Архивът безусловно прелива и завзема територии даже в тоалетните.
Трагичната картина не е от през вчерашния ден. Но опитите на магистратите и публичните деятели да решат казуса, удрят на камък от доста десетилетия. 37 години след 1878-а, когато губернаторът на Варна Павел Баумгартен с „ приказ “ №15 назначава първия областен правосъден съвет отпред с Велико Христов, се появява и първият план за правосъдна палата, наименуван “Veritas”. Той е дело на видните архитекти Дабко Дабков и Стефан Венедикт Попов. Но не се осъществя. В списък остава и оповестеното през 1937 година желание на общината да построи внушителен дом на Темида. Година по-късно във вестник “Варненски земляк” офицерът от запаса Варналиев разгласява публикация “Належащата потребност от правосъдна палата”, в която цветисто разказва тегобите на жителите в тогавашния регионален съд, който се помещавал в постройка, оприличена от него на „ американски небостъргач “, която през днешния ден е хотел.
“За да се качи на върха на зданието, би трябвало човек на стъпи на 90 стъпала, да има желязно сърце и стоманени крайници. Перото се прегъва от тъга и позор, с цел да продължи да написа за изтезанията, които усещат жителите при влизането в лабиринта на този небостъргач. Чест ще бъде за държавното управление и Народното събрание, в случай че решат да се построи правосъдна палата в града ни. Тя ще бъде декорация и горделивост на българското правосъдие”, написа офицерът. Думите му, за жал, още са настоящи.
Оттогава до през днешния ден концепцията на няколко пъти бе на косъм от реализация, само че по този начин си и остана. В центъра на Варна трябваше да се издигне 11-етажна постройка за над 100 млн. лева, която да приюти всички 900 работещи в съдилищата и прокуратурите и да обезпечи комфорт на юристи, движимости лица и жители. Проектът тръгваше и спираше 4 пъти до 2009 година, когато бе направена последната му първа копка.
През есента на 2013 година бе основан публичен съвет, който за по-малко от година съвсем съумя да раздвижи плана, получавайки заричане от кабинета “Орешарски” за три транша по 30 млн. лева Седмица откакто пое този ангажимент, държавното управление падна и по този начин още веднъж бе поставена точка на дълго лелеяната фантазия.
Днес магистратите още веднъж са окуражени да си извоюват общ дом, който да е комфортен и да пести средства за правосъдна защита на данъкоплатците. Подкрепени от Адвокатската гилдия, ръководителите на локалните правосъдни институциите още веднъж сезираха Висш съдебен съвет, основния прокурор, министъра на правораздаването и кмета на Варна с зов въпросът най-накрая да се реши. Три са разновидностите това да се случи.
Първият е да се размрази остарелият план, чието позволение за градеж изтече. Той към този момент не се смята за добър, защото е прекомерно безценен, а и тесните улички край огромния имот мъчно биха поели трафика.
Вторият вид е обвързван с различен терен, който е благосъстоятелност на правосъдното министерство и е отвън рамките на бъдещата Синя зона за платено паркиране. “Парцелът е три пъти по-голям от този в центъра, местоположението е налична. А и варненци не заслужават правосъдната им палата да е върху място, познато на всички под названието Цирковата площадка и граничещо с гробищата и пандиза. Такова нещо няма на никое място по света”, твърди арбитър Аракелян. Тя е измежду поддръжниците на третия вид, подкрепян и от локалната власт. Той се отнася до парцел на транспортното министерство до жп гарата и морето, върху който се намира някогашната Транспортна болница. „ Сградата носи духа на остаряла Варна, само че не е монумент на културата и елементарно може да се надстрои, с цел да поеме обществената зона на палатата. А елементи от прилежащия й терен от 32 дка са задоволителни за построяването на кабинети за магистратите и голям паркинг “, разясни председателката на Апелативния съд. Близостта до морето, която съперниците й смятат за минус, тя приема за преимущество. И акцентира, че този план би се осъществил най-бързо и с по-малко средства. След общо заседание апелативните съдии гласоподаваха “за” него, само че с изискването да запазят и постройката си си на централния площад “Независимост”, която е на пешеходно разстояние от бъдещата палата.
“Разрешаването на болния проблем ненапълно се бави поради другите гледни точки за мястото на палатата. Но имаме невиждано съдействие с общината, общинския съвет, регионалната администрация, както и с всички сътрудници – нотариуси, юристи, частни арбитър реализатори, и с варненската общност. Благодарение на обединените ни старания домът на правораздаването във Варна стана приоритет и за Висш съдебен съвет.
Предстои съветът да прегледа аргументираните мнения на ръководителите на всички варненски правосъдни инстанции и да избере терен, поставяйки завършек на дебата. Със задачата ще се нагърби комисия, която ще излъчи пленумът на ВСС”, обясни арбитър Аракелян. Тя се надява, че след цялостен век старания морската столица най-накрая ще се сдобия със собствен внушителен храм на Темида.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ