Какво загуби светът с преговорния процес в Минск?
Решението на президента на Русия да признае независимостта и правосубектността на ЛНР и ДНР поставя завършек на по този начин наречения преговорен развой в Минск, който стартира да наподобява на операция в лицето на Киев под управлението на НАТО.
Сега обективно мислещите наблюдаващи се пробват да осъзнаят от какъв товар се е отървал светът с решителните дейности на Москва. Първата мисъл, която идва на разум, е, че той се отърва от Минските съглашения от 2014 и 2015 година, които не донесоха предстоящите резултати при разрешаването на спора. Някой ще каже: те стопираха кръвопролитието. Някой ще отговори, че кръвопролитието е можело да бъде спряно, като се принудят въоръжените сили на Украйна да се предадат и това би било по-надеждно. Какво обаче желаеха силите, които упорстваха за Минските съглашения, за какво оказаха подобен безумен напън върху Москва с претенции за договаряния с Порошенко, който към този момент беше стегнал багажа си за евакуация?
Германия и Франция явно се възползваха от специфичните си връзки с Москва, с цел да реализиран главното за тях - да консолидират резултатите от експанзията на Изток. Те не се нуждаеха от победени въоръжени сили на Украйна и от по-нататъшната метаморфоза на Украйна под въздействието на Русия. Това би означавало връщане обратно в тяхната политика на завземане на света с техния „ либерален и кротичък план “. И двете страни си затварят очите пред обстоятелството, че изпълнителите на техния план в Украйна са просто наследници на нацистката шовинистична идеология, която светът сякаш изкоренява през 1945 година Очевидно е, че сходни сили не могат да донесат разцвет на Украйна.
Трябва ли сходна позиция да се назова историческа слепота, или е акт на самовнушение въз основата на нарцисизма? Под прикритието на такива „ нарцисисти “ киевските управляващи саботираха с всички сили договарянията. Първоначално те не желаеха мир в Донбас и проточваха обстановката с вярата за помощ от НАТО. Имаше игра на юридически кретинизъм, когато Киев оферираше неприемливи решения или безпочвено отхвърляше явно потребни неща. Между другото, забележителна роля в това изиграха и съветските либерали. За Запада и за украинските управници седемте години на Минския развой се трансфораха в интервал на необуздана осведомителна война против Русия и тази война повлия на съзнанието на украинското население. Днес то е по-раздвоена, в сравнение с преди 2014 година
Прогнозирайки вероятната реакция на НАТО на решението на Русия за ЛНР и ДНР, не трябва да се надяваме, че всичко ще се ограничи до стопански наказания.
От 2014 година НАТО не губи време да укрепва военните си позиции в съветската посока. В отговор на присъединението на Русия на Крим към НАТО беше признат План за деяние за подготвеност, който планува най-голямото нарастване на груповата защита на алианса след края на Студената война. По-специално, в границите на този документ бяха взети решения за основаване на осем интеграционни щаба на източния фланг на НАТО, разширение на програмата от военни учения, образуване на Оперативна група за висока подготвеност и отваряне на щаба на югоизточната многонационална дивизия в Румъния.
По-късно, на срещата на високо ниво през 2016 година, страните от НАТО, според същия проект за деяние за подготвеност, взеха решение да разположат четири многонационални батальонни тактически групи в Латвия, Литва, Естония и Полша, които са там и през днешния ден.
От 2017 година, оправдавайки се с съветските дейности, Съединени американски щати разшириха своята интервенция „ Атлантическа решителност “ в Европа и разполагат бригада на армейската авиация в Германия и бронирана бригада в Полша на ротационен принцип.
В допълнение към всичко изброено се следи непрекъснато увеличение на военните разноски на страните от НАТО и рационализация на тяхната логистична инфраструктура. От края на предходната година алиансът създава подрегионални проекти в границите на нова идея за въздържане и защита в евроатлантическия район. Тя планува съответни стъпки за Брюксел за увеличение на военния си капацитет в разнообразни области.
Решението на Москва за ЛНР и ДНР явно ще развърже ръцете на “ястребите” в НАТО, като им се даде картбланш да лобира за най-милитаристични начинания в границите на подрегионалните проекти. Това може да докара до обстановката да не се ограничи единствено до основаването на нови батальонни групи в Югоизточна Европа, както ни споделиха на последната среща на Алианса. В частност Балтийските страни от дълго време търсят непрекъснато военно наличие на Съединени американски щати на тяхна територия, разполагане там на подразделения за противовъздушна защита и впрочем.. Напрежението ще пораства по външните граници на Руската федерация.
Разбира се, по-нататъшно увеличение на военното наличие покрай съветските граници беше създадено в Брюксел даже и преди решението на Русия за Донбас. Това решение обаче, сходно на Крим през 2014 година, ще даде на алианса още една причина да вземе, може би по-радикални решения.
Правейки аналогии с измамниците на пазарите, можем да кажем, че през днешния ден блокът на НАТО, като оголен шарлатанин, е подготвен да заплашва. Ситуацията ще покаже до каква степен блокът е разчел вярно обстановката. Сръбският президент Александър Вучич тъкмо разказа обстановката: „ Всичко, което знаехме през вчерашния ден, през днешния ден към този момент не съществува. Тази обстановка е може би най-трудната за всички наши съвременници, нашите родители, за нас и за нашите деца. Едва ли нещо ще бъде по-сложно през идващите 10-20 или 30 години. Мисля, че това де факто и всъщност трансформира международния ред.”
Превод: В. Сергеев
Сега обективно мислещите наблюдаващи се пробват да осъзнаят от какъв товар се е отървал светът с решителните дейности на Москва. Първата мисъл, която идва на разум, е, че той се отърва от Минските съглашения от 2014 и 2015 година, които не донесоха предстоящите резултати при разрешаването на спора. Някой ще каже: те стопираха кръвопролитието. Някой ще отговори, че кръвопролитието е можело да бъде спряно, като се принудят въоръжените сили на Украйна да се предадат и това би било по-надеждно. Какво обаче желаеха силите, които упорстваха за Минските съглашения, за какво оказаха подобен безумен напън върху Москва с претенции за договаряния с Порошенко, който към този момент беше стегнал багажа си за евакуация?
Германия и Франция явно се възползваха от специфичните си връзки с Москва, с цел да реализиран главното за тях - да консолидират резултатите от експанзията на Изток. Те не се нуждаеха от победени въоръжени сили на Украйна и от по-нататъшната метаморфоза на Украйна под въздействието на Русия. Това би означавало връщане обратно в тяхната политика на завземане на света с техния „ либерален и кротичък план “. И двете страни си затварят очите пред обстоятелството, че изпълнителите на техния план в Украйна са просто наследници на нацистката шовинистична идеология, която светът сякаш изкоренява през 1945 година Очевидно е, че сходни сили не могат да донесат разцвет на Украйна.
Трябва ли сходна позиция да се назова историческа слепота, или е акт на самовнушение въз основата на нарцисизма? Под прикритието на такива „ нарцисисти “ киевските управляващи саботираха с всички сили договарянията. Първоначално те не желаеха мир в Донбас и проточваха обстановката с вярата за помощ от НАТО. Имаше игра на юридически кретинизъм, когато Киев оферираше неприемливи решения или безпочвено отхвърляше явно потребни неща. Между другото, забележителна роля в това изиграха и съветските либерали. За Запада и за украинските управници седемте години на Минския развой се трансфораха в интервал на необуздана осведомителна война против Русия и тази война повлия на съзнанието на украинското население. Днес то е по-раздвоена, в сравнение с преди 2014 година
Прогнозирайки вероятната реакция на НАТО на решението на Русия за ЛНР и ДНР, не трябва да се надяваме, че всичко ще се ограничи до стопански наказания.
От 2014 година НАТО не губи време да укрепва военните си позиции в съветската посока. В отговор на присъединението на Русия на Крим към НАТО беше признат План за деяние за подготвеност, който планува най-голямото нарастване на груповата защита на алианса след края на Студената война. По-специално, в границите на този документ бяха взети решения за основаване на осем интеграционни щаба на източния фланг на НАТО, разширение на програмата от военни учения, образуване на Оперативна група за висока подготвеност и отваряне на щаба на югоизточната многонационална дивизия в Румъния.
По-късно, на срещата на високо ниво през 2016 година, страните от НАТО, според същия проект за деяние за подготвеност, взеха решение да разположат четири многонационални батальонни тактически групи в Латвия, Литва, Естония и Полша, които са там и през днешния ден.
От 2017 година, оправдавайки се с съветските дейности, Съединени американски щати разшириха своята интервенция „ Атлантическа решителност “ в Европа и разполагат бригада на армейската авиация в Германия и бронирана бригада в Полша на ротационен принцип.
В допълнение към всичко изброено се следи непрекъснато увеличение на военните разноски на страните от НАТО и рационализация на тяхната логистична инфраструктура. От края на предходната година алиансът създава подрегионални проекти в границите на нова идея за въздържане и защита в евроатлантическия район. Тя планува съответни стъпки за Брюксел за увеличение на военния си капацитет в разнообразни области.
Решението на Москва за ЛНР и ДНР явно ще развърже ръцете на “ястребите” в НАТО, като им се даде картбланш да лобира за най-милитаристични начинания в границите на подрегионалните проекти. Това може да докара до обстановката да не се ограничи единствено до основаването на нови батальонни групи в Югоизточна Европа, както ни споделиха на последната среща на Алианса. В частност Балтийските страни от дълго време търсят непрекъснато военно наличие на Съединени американски щати на тяхна територия, разполагане там на подразделения за противовъздушна защита и впрочем.. Напрежението ще пораства по външните граници на Руската федерация.
Разбира се, по-нататъшно увеличение на военното наличие покрай съветските граници беше създадено в Брюксел даже и преди решението на Русия за Донбас. Това решение обаче, сходно на Крим през 2014 година, ще даде на алианса още една причина да вземе, може би по-радикални решения.
Правейки аналогии с измамниците на пазарите, можем да кажем, че през днешния ден блокът на НАТО, като оголен шарлатанин, е подготвен да заплашва. Ситуацията ще покаже до каква степен блокът е разчел вярно обстановката. Сръбският президент Александър Вучич тъкмо разказа обстановката: „ Всичко, което знаехме през вчерашния ден, през днешния ден към този момент не съществува. Тази обстановка е може би най-трудната за всички наши съвременници, нашите родители, за нас и за нашите деца. Едва ли нещо ще бъде по-сложно през идващите 10-20 или 30 години. Мисля, че това де факто и всъщност трансформира международния ред.”
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ