Проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия, пред „Труд”: Българинът доплаща за здраве 3 млрд. лева годишно
Решението на надзора на здравната каса от 1 април да заплаща по-малко за медицински произведения и консумативи разтревожи лекари и пациенти. Лекарите – поради неудобството да желаят от болните да доплащат за неща, за които преди не са давали и лев. Пациентите – поради непостижимите за тях суми. За решението на надзора на здравната каса и за вероятните решения, които биха създали лекари и пациенти по-доволни от системата, беседваме с проф. Генчо Начев .
– Професор Начев, получихте ли отговори от фирмите-доставчици на медицински консумативи, на които предложихте да понижат цените, поради решението на НЗОК?
– Болницата се доставя от 23 компании с импланти, за които здравната каса от 1 април заплаща по-малко. Писахме на всички. Получили сме 13 писма – седем от компаниите споделят, че са разговаряли с производителите и не могат да понижа цените. Шест от компаниите споделят, че не могат да понижат цените, само че сега беседват с производителите дали не могат да създадат някаква отстъпка за България. Т. е. от това, което сме получили досега, няма компания, която да споделя, че ще понижи цените.
– Какви са следствията от решението на здравната каса?
– Там, където пациентите могат да доплатят, няма последствия. Там, където пациентите не могат да доплатят, има и незабавни случаи, при които няма по какъв начин да се откаже лекуване, ще се наложи болничното заведение да поеме разликата сред цените на имплантите. Това недвусмислено ще докара до отрицателен финансов резултат в края на годината.
– Разговаряхте ли с управлението на касата и със здравния министър, с цел да си изясните кое наложи от 1 април НЗОК да заплаща по-малко за консумативи?
– С управлението на касата не съм разговарял, защото шефът й, който ми е добър прочут, е в отпуск по болест. Говорил съм с министерството и съгласно тяхната първична калкулация негативите за лечебните заведения нямало да са толкоз огромни. Разбира се, министерството не може да се меси доста в работата на надзора на касата, с изключение на посредством членовете от министерството в надзора. Получих удостоверение, че още един път ще се огледат нещата във връзка с някои парадокси – да вземем за пример, биологичните клапи са понижени повече, в сравнение с механичните клапи.
Такова нещо на никое място по света няма. Навсякъде биологичната клапа е доста по-скъпа от механичната. Така е и във връзка с някои стентове и пейсмейкъри. Обсъждахме и дали понижението на цената, която заплаща касата, би трябвало да е еднообразно за всички консумативи. Защото при най-скъпите би трябвало да се доплаща доста. На процедура с 20% е понижено заплащането на изкуствените сърца и би трябвало да се доплащат 30 000 лв.. Колко хора могат да си разрешат това? Модерните клапи, които се слагат посредством катетър, също са понижени с 20% – от 50 000 на 40 000 лв.. Клапите, които най-често се слагат, са понижени с 12%. Може да се намерения за скица, при която колкото по-скъп е продуктът, толкоз по-малко да е доплащането като %.
– Имате ли пояснение за какво парите за опазване на здравето непрестанно се усилват и в никакъв случай не стигат?
– Крайно време е да разберем, че тези пари, които са от наложително крепко обезпечаване, не могат да стигнат да покрият целия пакет, който сме дали да се покрива от касата. При наложителното здравно обезпечаване системата е солидарна – задоволителна услуга получават и тези, които заплащат малко. Във всички случаи рано или късно би трябвало да се вкара доплащане. Не приказвам за доплащане на импланти и консумативи, а за дейностите. В момента по статистика парите, които се вадят непосредствено от джоба на пациента, са 40% от общите пари за опазване на здравето.
– За какъв брой пари става въпрос?
– За 3 милиарда и нещо. Никъде в Европа няма такова нещо – максимумът е 20%. Във всички страни от Европа има доплащане, и в една Македония също има още от 1987-1988 година В България не е регламентирано доплащане, а хората вадят от джоба си 40%. И не се знае защо се заплаща. Крайно време е да се направи доплащане, което да е регламентирано – 5%, 10%, 20%, според от услугата. Колкото по-скъпа е услугата, толкоз по-ниско да е съучастието, с цел да могат да си го разрешат хората. Това ще докара до три страхотни резултата. Първият е надзорен – като вадиш пари от джоба си, се замисляш дали това би трябвало да ти го създадат. Най-малко ще се сетиш да поискаш най-малко още едно мнение. Тогава няма да има безобразия. Второ, в случай че някой желае да изпише на твое име, че ти е направил това- това, трето, пето, а ти нямаш хабер, той би трябвало да извади пари и да го доплати. Трето, отваря се ниша за здравно обезпечаване. Тогава всеки си взема решение – ще виждам една овца, в случай че ми се наложи някой ден – продавам я и си доплащам. Други ще решат – обезпечавам се в един фонд и като ми се наложи, този фонд ще заплати вместо мен. Или групирам някъде бели пари за черни дни, с цел да знам, че в случай че ми се наложи, ще има с какво да платя.
В момента няма ниша. За какво в допълнение и непринудено обезпечаване приказваме, когато целият пакет се заплаща от касата. Ако го остойностим, цената му ще е три пъти по-висока, в сравнение с са парите в касата. Не може по този начин да продължава. Ние се лъжем. Затова колкото и пари да влязат в касата, те ще изтекат като вода в пясък. Касата лъже, че заплаща действителна стойност, а не заплаща. Докторите надлежно лъжат, надписват… Това е първата стъпка, която би трябвало да се направи.
– Каква е втората?
– Втората стъпка е да се одобри националната здравна карта и въз основа на нея във всяка една област би трябвало да се реши какво е предлагането и какво е търсенето, т. е. каква е нуждата и какво се предлага. Тогава ще се откри, че на доста места се предлага повече, в сравнение с е търсенето, и касата ще би трябвало да подписа контракти единствено с тези лечебни заведения, които дават отговор на избрани условия, и дават най-хубавото качество на най-хубавата цена. Там, където няма предложение – в забравени от Бога райони – би трябвало страната или частният вложител да бъдат по този начин положителни и да влагат. Трето, би трябвало да се вкара оценка на качеството. Задължително. И това не изисква пари. Научните сдружения би трябвало да бъдат оторизирани да са експертни препоръки, които на всеки три или шест месеца да ревизират качеството на услугите в тяхната компетентност. Защото на никое място по света няма подобен бизнес като опазването на здравето в България – преди да си вложил, знаеш че всичко ще ти се купи… Ама брак, но отпадък, всичко ще ти се купи. Касата е задължена да подписа контракт с всички, които се явяват на пазара, и изкупува всичко. Никъде не е казано, че в случай че дадена услуга не е качествена, тя не се купува.
– Защо да е задължена, нали има критерии? Това значи ли че всички лечебни заведения покриват критериите?
– Покриват – не покриват до момента касата беше задължена да подписа контракт. След следващи промени в закона, към този момент не е, само че би трябвало да употребява това си право. Досега, откакто от министерството на опазването на здравето си получил позволение да откриеш болница, това значи, че отговаряш на всички условия. Стандартите паднаха, никой не ги гледа по специалности и следствието е налице – какъвто и брак да произведеш като здравна услуга, може и да си осакатил човек, само че на теб ти заплащат за услугата.
– Налага ли ви се постоянно да работите в сходен брак?
– Не е доста колегиално да разясня. Но доста пъти съм се сблъсквал с пациенти, чието лекуване не е било съобразено с разпоредбите за добра здравна процедура, т. е. с рекомендациите, които европейските сдружения дават. В нашата област исхемичната болест на сърцето, или както хората я назовават – гръдна жаба – се лекува от доста специалности. Тя се лекува с лекарства от стандартната кардиология, с интервенции – от инвазивната кардиология и с хирургически интервенции от кардиохирургията. Създадена е рекомендация от европейското сдружение по кардиология и от европейското сдружение по гръдна и сърдечна хирургия. Не инцидентно са се събрали двете сдружения. В Европа са имали същите проблеми като нашите. Ние сме приели тази рекомендация, обаче доста постоянно идват случаи, при които не е действано според рекомендацията. А това е тип брак, или най-малкото – некачествена продукция.
– Ще ви върна още веднъж на тематиката за решението на касата да понижи реимбурсацията на консумативите. Ясно ли е къде ще отидат спестените пари от доплащането?
– Пак ще отидат за медицински действия. Те не могат да отидат за банкети или за повишаване на заплатите, това е несъмнено. Въпросът е, че може би огромна част от тях ще отидат за медикаменти. И това е различен абсурд – съотношението сред парите, които се дават за медикаменти, и парите, които се дават за болнична помощ, не е такова, каквото е в Европа. Не споделям, че в България разходът за лекарства на глава от популацията е висок. Сравнен с този в Европа е доста по-нисък. Но съотношението пари за лекарства и за болнична помощ е съвсем едно към едно. В Европа на всички места е 3 към едно в интерес на болничната помощ.
– Каква е повода?
– За повода всеки може да се досети. Пазарът на медикаментите е един доста прекрасен пазар. Ще ви кажа единствено един факт – петте най-големи международни фармацевтични компании имат годишен оборот по-голям от брутния вътрешен артикул на всички страни в Африка, на юг от Екватора. Преди пет години публично даваха над 300 милиона $ за лобиране на държавното управление на Съединени американски щати – публично, там има закон за лобирането. За какво приказваме ние? Вашият въпрос е по-скоро риторичен. Има ползи в медикаментите. В болничната помощ не са по този начин мощни, както при медикаментите.
– Ако вярно съм ви схванала, в случай че следващият здравен министър реши да го играе модернизатор би трябвало да стартира от регламентиране на доплащането и да продължи с орязването на лечебни заведения.
– Говорил съм със настоящия министър по тематиката. Той има същото мислене. Осъзнава, че всичко това е належащо, само че също по този начин осъзнава и, че промяната не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Необходими са най-малко шест месеца, което е никакъв период на фона на изгубените години. Въпросът на първо време би трябвало да се сложи на публично разискване, с цел да няма напрежение. Не бива да се прави, това, което направи касата. По рамковия контракт се договаря цяла година и откакто го подписаха и влезе в действие, внезапно ни изненадаха с смяна в цените. Това не трябва да е по този начин. По-лесно щеше да е в случай че кажеха още през декември, че се чака такава смяна и ни бяха посъветвали да не бързаме да поръчваме импланти. Можеха да създадат и търг за всички компании и да кажат най-ниската цена ще завоюва и няма да има доплащане. Ако някой пациент изиска по-скъп артикул и е подготвен да доплати за него, въпросът е различен. Сега всички би трябвало да доплащат.
Крайно време е политическите партии да се обединят най-малко в региона на опазването на здравето, а не да търсят единствено популизъм – като са в съпротива са „ против “, пък като дойдат на власт не смеят да създадат нищо, тъй като няма да завоюват идващите избори. Те и без друго не ги печелят. Крайно време е да се обединят напъните на доста хора, да се изиска и мнението на експертите… Мисля, че обществото е готово за смяната. Защото в този момент всички са недоволни и лекарското съсловие и пациентите. В края на краищата и съсловието също са пациенти, тъй като всеки от нас може да се разболее. Самият факт, че има такова неодобрение от опазването на здравето приказва, че никой не е благополучен и нещо куца. Сбъркано е финансирането и би трябвало да се почне от това. Не бива да се мисли, че като съм наложително зравноосигурен всичко би трябвало да ми се заплати. Това няма по какъв начин да стане. Никъде в света не е по този начин.
– Извинете, само че в България има 719 000 души, които не си заплащат здравни осигуровки. Докога по солидарния модел ще плащаме и за тяхното лекуване?
– Задължителното здравно обезпечаване е закон. Който краде, има ли последици за него? Тези, които нарушават закона, би трябвало да си понесат следствията. Тоест законът би трябвало да каже какви ще са следствията – дали ще му се конфискува имущество, дали ще му се откаже здравна помощ, където може, тъй като в случай че е незабавен случай – не може.
– От един ром какво може да се вземе, те всеобщо не заплащат осигуровки?
– Знаете ли какво е най-интересното – в случай че един ром пристигна тук и би трябвало да му се направи нещо, той нормално идва с цялата рода, с кучето, с котката, всички. И ние споделяме на родата – или би трябвало да доплатите 10 000 лв. за интервенцията, или би трябвало да отидете и да внесете здравните осигуровки. И те отиват и ги внасят. Как когато имат потребност, намират парите и заплащат, а ние споделяме, че на ромите няма какво да им се вземе? Не е по този начин. Пред закона всички би трябвало да сме равни.
– Нормално ли е съгласно вас години наред страната да заплаща на 50% осигуровките на деца, пенсионери, студенти и т. н.? Като дойдат при вас такива пациенти на 50% ли ги лекувате?
– Абсолютно ненормално е това. Поне се одобри закон, съгласно който всяка година страната усилва присъединяване си на заплащане на тези осигуровки. Вярно, че е в доста дълъг интервал от време, само че най-малко това се одобри. В момента има и различен абсурд. Знаем, че 65-67% от смъртността е в следствие от сърдечно-съдови болести. Всички импланти, които понижиха, е в региона на лекуване на тези болести.
– Накрая желая да ви върна към изказванието ви, че опазването на здравето е единствения бизнес, в който се заплаща и бракът. Толкова ли е мъчно да се направи по този начин, че да се заплаща единствено за качествена услуга?
– Не е мъчно. Във всяка една област на 3 или на 6 месеца би трябвало да се прави разбор на активността от хората, които схващат – от експертните препоръки на научните сдружения. Касата или одита би трябвало да го изисква. Те самите нямат потенциала да го създадат, тъй като не схващат. Те могат да видят дали някъде има пропусната запетайка, дали кардиограмата е поставена или не. Те не могат да схванат дали вярно е действано, тъй като не са специалисти. В България има доста хора, които имат интерес да не се знае какво е качеството. Защото ще излязат отвън пазара.
Нашият посетител
Проф. Начев е изпълнителен шеф на СБАЛССЗ „ Св. Екатерина “ ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 година Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски лицей по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център (DHZ) – Берлин, Медицински лицей Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, Съединени американски щати. В момента е народен съветник по кардиохирургия. Носител на следните звания и оценки: Медик на годината – 1998 година Лекар на годината – 2006 година, Лекар на България – 2009 година, Приз „ Човеколюбие “, почетен жител на Казанлък, почетен жител на София, медал „ Стара планина “ – първа степен, премия „ Лекар на Югоизточна Европа “ от Втория интернационален конгрес на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
– Професор Начев, получихте ли отговори от фирмите-доставчици на медицински консумативи, на които предложихте да понижат цените, поради решението на НЗОК?
– Болницата се доставя от 23 компании с импланти, за които здравната каса от 1 април заплаща по-малко. Писахме на всички. Получили сме 13 писма – седем от компаниите споделят, че са разговаряли с производителите и не могат да понижа цените. Шест от компаниите споделят, че не могат да понижат цените, само че сега беседват с производителите дали не могат да създадат някаква отстъпка за България. Т. е. от това, което сме получили досега, няма компания, която да споделя, че ще понижи цените.
– Какви са следствията от решението на здравната каса?
– Там, където пациентите могат да доплатят, няма последствия. Там, където пациентите не могат да доплатят, има и незабавни случаи, при които няма по какъв начин да се откаже лекуване, ще се наложи болничното заведение да поеме разликата сред цените на имплантите. Това недвусмислено ще докара до отрицателен финансов резултат в края на годината.
– Разговаряхте ли с управлението на касата и със здравния министър, с цел да си изясните кое наложи от 1 април НЗОК да заплаща по-малко за консумативи?
– С управлението на касата не съм разговарял, защото шефът й, който ми е добър прочут, е в отпуск по болест. Говорил съм с министерството и съгласно тяхната първична калкулация негативите за лечебните заведения нямало да са толкоз огромни. Разбира се, министерството не може да се меси доста в работата на надзора на касата, с изключение на посредством членовете от министерството в надзора. Получих удостоверение, че още един път ще се огледат нещата във връзка с някои парадокси – да вземем за пример, биологичните клапи са понижени повече, в сравнение с механичните клапи.
Такова нещо на никое място по света няма. Навсякъде биологичната клапа е доста по-скъпа от механичната. Така е и във връзка с някои стентове и пейсмейкъри. Обсъждахме и дали понижението на цената, която заплаща касата, би трябвало да е еднообразно за всички консумативи. Защото при най-скъпите би трябвало да се доплаща доста. На процедура с 20% е понижено заплащането на изкуствените сърца и би трябвало да се доплащат 30 000 лв.. Колко хора могат да си разрешат това? Модерните клапи, които се слагат посредством катетър, също са понижени с 20% – от 50 000 на 40 000 лв.. Клапите, които най-често се слагат, са понижени с 12%. Може да се намерения за скица, при която колкото по-скъп е продуктът, толкоз по-малко да е доплащането като %.
– Имате ли пояснение за какво парите за опазване на здравето непрестанно се усилват и в никакъв случай не стигат?
– Крайно време е да разберем, че тези пари, които са от наложително крепко обезпечаване, не могат да стигнат да покрият целия пакет, който сме дали да се покрива от касата. При наложителното здравно обезпечаване системата е солидарна – задоволителна услуга получават и тези, които заплащат малко. Във всички случаи рано или късно би трябвало да се вкара доплащане. Не приказвам за доплащане на импланти и консумативи, а за дейностите. В момента по статистика парите, които се вадят непосредствено от джоба на пациента, са 40% от общите пари за опазване на здравето.
– За какъв брой пари става въпрос?
– За 3 милиарда и нещо. Никъде в Европа няма такова нещо – максимумът е 20%. Във всички страни от Европа има доплащане, и в една Македония също има още от 1987-1988 година В България не е регламентирано доплащане, а хората вадят от джоба си 40%. И не се знае защо се заплаща. Крайно време е да се направи доплащане, което да е регламентирано – 5%, 10%, 20%, според от услугата. Колкото по-скъпа е услугата, толкоз по-ниско да е съучастието, с цел да могат да си го разрешат хората. Това ще докара до три страхотни резултата. Първият е надзорен – като вадиш пари от джоба си, се замисляш дали това би трябвало да ти го създадат. Най-малко ще се сетиш да поискаш най-малко още едно мнение. Тогава няма да има безобразия. Второ, в случай че някой желае да изпише на твое име, че ти е направил това- това, трето, пето, а ти нямаш хабер, той би трябвало да извади пари и да го доплати. Трето, отваря се ниша за здравно обезпечаване. Тогава всеки си взема решение – ще виждам една овца, в случай че ми се наложи някой ден – продавам я и си доплащам. Други ще решат – обезпечавам се в един фонд и като ми се наложи, този фонд ще заплати вместо мен. Или групирам някъде бели пари за черни дни, с цел да знам, че в случай че ми се наложи, ще има с какво да платя.
В момента няма ниша. За какво в допълнение и непринудено обезпечаване приказваме, когато целият пакет се заплаща от касата. Ако го остойностим, цената му ще е три пъти по-висока, в сравнение с са парите в касата. Не може по този начин да продължава. Ние се лъжем. Затова колкото и пари да влязат в касата, те ще изтекат като вода в пясък. Касата лъже, че заплаща действителна стойност, а не заплаща. Докторите надлежно лъжат, надписват… Това е първата стъпка, която би трябвало да се направи.
– Каква е втората?
– Втората стъпка е да се одобри националната здравна карта и въз основа на нея във всяка една област би трябвало да се реши какво е предлагането и какво е търсенето, т. е. каква е нуждата и какво се предлага. Тогава ще се откри, че на доста места се предлага повече, в сравнение с е търсенето, и касата ще би трябвало да подписа контракти единствено с тези лечебни заведения, които дават отговор на избрани условия, и дават най-хубавото качество на най-хубавата цена. Там, където няма предложение – в забравени от Бога райони – би трябвало страната или частният вложител да бъдат по този начин положителни и да влагат. Трето, би трябвало да се вкара оценка на качеството. Задължително. И това не изисква пари. Научните сдружения би трябвало да бъдат оторизирани да са експертни препоръки, които на всеки три или шест месеца да ревизират качеството на услугите в тяхната компетентност. Защото на никое място по света няма подобен бизнес като опазването на здравето в България – преди да си вложил, знаеш че всичко ще ти се купи… Ама брак, но отпадък, всичко ще ти се купи. Касата е задължена да подписа контракт с всички, които се явяват на пазара, и изкупува всичко. Никъде не е казано, че в случай че дадена услуга не е качествена, тя не се купува.
– Защо да е задължена, нали има критерии? Това значи ли че всички лечебни заведения покриват критериите?
– Покриват – не покриват до момента касата беше задължена да подписа контракт. След следващи промени в закона, към този момент не е, само че би трябвало да употребява това си право. Досега, откакто от министерството на опазването на здравето си получил позволение да откриеш болница, това значи, че отговаряш на всички условия. Стандартите паднаха, никой не ги гледа по специалности и следствието е налице – какъвто и брак да произведеш като здравна услуга, може и да си осакатил човек, само че на теб ти заплащат за услугата.
– Налага ли ви се постоянно да работите в сходен брак?
– Не е доста колегиално да разясня. Но доста пъти съм се сблъсквал с пациенти, чието лекуване не е било съобразено с разпоредбите за добра здравна процедура, т. е. с рекомендациите, които европейските сдружения дават. В нашата област исхемичната болест на сърцето, или както хората я назовават – гръдна жаба – се лекува от доста специалности. Тя се лекува с лекарства от стандартната кардиология, с интервенции – от инвазивната кардиология и с хирургически интервенции от кардиохирургията. Създадена е рекомендация от европейското сдружение по кардиология и от европейското сдружение по гръдна и сърдечна хирургия. Не инцидентно са се събрали двете сдружения. В Европа са имали същите проблеми като нашите. Ние сме приели тази рекомендация, обаче доста постоянно идват случаи, при които не е действано според рекомендацията. А това е тип брак, или най-малкото – некачествена продукция.
– Ще ви върна още веднъж на тематиката за решението на касата да понижи реимбурсацията на консумативите. Ясно ли е къде ще отидат спестените пари от доплащането?
– Пак ще отидат за медицински действия. Те не могат да отидат за банкети или за повишаване на заплатите, това е несъмнено. Въпросът е, че може би огромна част от тях ще отидат за медикаменти. И това е различен абсурд – съотношението сред парите, които се дават за медикаменти, и парите, които се дават за болнична помощ, не е такова, каквото е в Европа. Не споделям, че в България разходът за лекарства на глава от популацията е висок. Сравнен с този в Европа е доста по-нисък. Но съотношението пари за лекарства и за болнична помощ е съвсем едно към едно. В Европа на всички места е 3 към едно в интерес на болничната помощ.
– Каква е повода?
– За повода всеки може да се досети. Пазарът на медикаментите е един доста прекрасен пазар. Ще ви кажа единствено един факт – петте най-големи международни фармацевтични компании имат годишен оборот по-голям от брутния вътрешен артикул на всички страни в Африка, на юг от Екватора. Преди пет години публично даваха над 300 милиона $ за лобиране на държавното управление на Съединени американски щати – публично, там има закон за лобирането. За какво приказваме ние? Вашият въпрос е по-скоро риторичен. Има ползи в медикаментите. В болничната помощ не са по този начин мощни, както при медикаментите.
– Ако вярно съм ви схванала, в случай че следващият здравен министър реши да го играе модернизатор би трябвало да стартира от регламентиране на доплащането и да продължи с орязването на лечебни заведения.
– Говорил съм със настоящия министър по тематиката. Той има същото мислене. Осъзнава, че всичко това е належащо, само че също по този начин осъзнава и, че промяната не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Необходими са най-малко шест месеца, което е никакъв период на фона на изгубените години. Въпросът на първо време би трябвало да се сложи на публично разискване, с цел да няма напрежение. Не бива да се прави, това, което направи касата. По рамковия контракт се договаря цяла година и откакто го подписаха и влезе в действие, внезапно ни изненадаха с смяна в цените. Това не трябва да е по този начин. По-лесно щеше да е в случай че кажеха още през декември, че се чака такава смяна и ни бяха посъветвали да не бързаме да поръчваме импланти. Можеха да създадат и търг за всички компании и да кажат най-ниската цена ще завоюва и няма да има доплащане. Ако някой пациент изиска по-скъп артикул и е подготвен да доплати за него, въпросът е различен. Сега всички би трябвало да доплащат.
Крайно време е политическите партии да се обединят най-малко в региона на опазването на здравето, а не да търсят единствено популизъм – като са в съпротива са „ против “, пък като дойдат на власт не смеят да създадат нищо, тъй като няма да завоюват идващите избори. Те и без друго не ги печелят. Крайно време е да се обединят напъните на доста хора, да се изиска и мнението на експертите… Мисля, че обществото е готово за смяната. Защото в този момент всички са недоволни и лекарското съсловие и пациентите. В края на краищата и съсловието също са пациенти, тъй като всеки от нас може да се разболее. Самият факт, че има такова неодобрение от опазването на здравето приказва, че никой не е благополучен и нещо куца. Сбъркано е финансирането и би трябвало да се почне от това. Не бива да се мисли, че като съм наложително зравноосигурен всичко би трябвало да ми се заплати. Това няма по какъв начин да стане. Никъде в света не е по този начин.
– Извинете, само че в България има 719 000 души, които не си заплащат здравни осигуровки. Докога по солидарния модел ще плащаме и за тяхното лекуване?
– Задължителното здравно обезпечаване е закон. Който краде, има ли последици за него? Тези, които нарушават закона, би трябвало да си понесат следствията. Тоест законът би трябвало да каже какви ще са следствията – дали ще му се конфискува имущество, дали ще му се откаже здравна помощ, където може, тъй като в случай че е незабавен случай – не може.
– От един ром какво може да се вземе, те всеобщо не заплащат осигуровки?
– Знаете ли какво е най-интересното – в случай че един ром пристигна тук и би трябвало да му се направи нещо, той нормално идва с цялата рода, с кучето, с котката, всички. И ние споделяме на родата – или би трябвало да доплатите 10 000 лв. за интервенцията, или би трябвало да отидете и да внесете здравните осигуровки. И те отиват и ги внасят. Как когато имат потребност, намират парите и заплащат, а ние споделяме, че на ромите няма какво да им се вземе? Не е по този начин. Пред закона всички би трябвало да сме равни.
– Нормално ли е съгласно вас години наред страната да заплаща на 50% осигуровките на деца, пенсионери, студенти и т. н.? Като дойдат при вас такива пациенти на 50% ли ги лекувате?
– Абсолютно ненормално е това. Поне се одобри закон, съгласно който всяка година страната усилва присъединяване си на заплащане на тези осигуровки. Вярно, че е в доста дълъг интервал от време, само че най-малко това се одобри. В момента има и различен абсурд. Знаем, че 65-67% от смъртността е в следствие от сърдечно-съдови болести. Всички импланти, които понижиха, е в региона на лекуване на тези болести.
– Накрая желая да ви върна към изказванието ви, че опазването на здравето е единствения бизнес, в който се заплаща и бракът. Толкова ли е мъчно да се направи по този начин, че да се заплаща единствено за качествена услуга?
– Не е мъчно. Във всяка една област на 3 или на 6 месеца би трябвало да се прави разбор на активността от хората, които схващат – от експертните препоръки на научните сдружения. Касата или одита би трябвало да го изисква. Те самите нямат потенциала да го създадат, тъй като не схващат. Те могат да видят дали някъде има пропусната запетайка, дали кардиограмата е поставена или не. Те не могат да схванат дали вярно е действано, тъй като не са специалисти. В България има доста хора, които имат интерес да не се знае какво е качеството. Защото ще излязат отвън пазара.
Нашият посетител
Проф. Начев е изпълнителен шеф на СБАЛССЗ „ Св. Екатерина “ ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 година Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски лицей по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център (DHZ) – Берлин, Медицински лицей Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, Съединени американски щати. В момента е народен съветник по кардиохирургия. Носител на следните звания и оценки: Медик на годината – 1998 година Лекар на годината – 2006 година, Лекар на България – 2009 година, Приз „ Човеколюбие “, почетен жител на Казанлък, почетен жител на София, медал „ Стара планина “ – първа степен, премия „ Лекар на Югоизточна Европа “ от Втория интернационален конгрес на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ