Решението да напусне Борусия (Дортмунд) заради Арсенал не бе взето

...
Решението да напусне Борусия (Дортмунд) заради Арсенал не бе взето
Коментари Харесай

Надеждата на Арсенал за светло бъдеще е той

Решението да напусне Борусия (Дортмунд) поради Арсенал не бе взето на бърза ръка от Свен Мислинтат. Това звучи типично за рационален, земен човек, изковал репутацията си на основата на оглеждане, ослушване и разбиране на цялата картина вместо на уповаване в чистия инстинкт.

Структурна смяна бе нужна зад кулисите в Арсенал от много време, само че последният доведен кадър за ободряване на органиграмата носи към този момент в действителност качества, които могат да създадат търсената разлика за клуба. Мислинтат, разказан в формалното официално съобщение на Арсенал като „ един от най-уважаваните специалисти в селектирането на футболисти”, има визитка, която му донесе всеобщ почит в цяла Германия.

Кристоф Биерман, създател за 11 Freunde, който опозна Мислинтат по време на диалози по отношение на книга за потреблението на статистически данни във футбола, го намира за експерт, който съчетава у себе си актуалния и обичайния модел за оценка на играчи. „ Той е доста заинтригуван към модерните течения със статистически данни, но е мощен и при оглеждането със личните си очи. В Дортмунд работи с необятен набор скаути с друг метод. Изслушваше и модерните, и по-възрастните с обичайни полезности, с цел да добие цялостна визия.”



Миналото на Мислинтат като дилетант футболист, изучавал Спортна просвета в Бохум, го довежда до интереса му към анализиране на мачове и работа в този отдел в Дортмунд. Оказва се в точното време на точното място: клубът е на ръба от фалит през 2005 година и всичко виси на косъм, тъй че рискуват с него и го назначават да провежда скаутската мрежа. Затова стартира развой по самообразование: разпитва скаутите какво търсят у дадена цел, по какъв начин и за какво.

„ Пътят към задачата беше чудноват, само че Борусия (Дортмунд) в същото време беше идеалното място за образование – разяснява Биерман. – Ресурсите бяха лимитирани и трябваше доста рационално и деликатно да се избират попълненията. Ако се вгледате в невероятния поврат от близкия фалит до край в Шампионската лига през 2013 година против Байерн (Мюнхен), ще видите четири фундамента: Ханс-Йоахим Вацке беше организиращата мощ, довела до финансовата реконструкция; Юрген Клоп прекатурна метода на игра на отбора; Михаел Цорк направляваше спортния развой като състезателен директор; Свен Мислинтат пък добави картинката с показаното високо равнище на скаутиране с помощта на скъпото си качество да предсказва с акуратност какъв брой добре ще се развие даден състезател в бъдеще”



Най-добрите образци за това включват Шинджи Кагава (Мислинтат вижда неговия капацитет, когато болшинството скаути не обръщат внимание на японската втора дивизия), Роберт Левандовски, Пиер-Емерик Обамеянг и Усман Дембеле. Както показва Биерман, не е като тези четиримата да са били изцяло непознати във футболните среди, само че никой не е посочил нюха на Мислинтат към това да реши кой футболист ще стане от международна класа, да предскаже кариера.

В лицето на новото си попълнение Арсенал е разкрил човек, чиито качества припомнят на тези на Арсен Венгер при идването му в Англия. Репутацията на френския управител през 1996 година беше подсилена от златна епоха в селектирането на играчи. Той прати Патрик Виейра като апетайзер няколко седмици преди приключването на връзките си с японския Нагоя Грампус Ейт и още от дебюта на гения на „ Хайбъри” всички бяха изумени от напълно новия диаметър полузащитник в тима. В трите си шампионски тима сред 1998 и 2004 година последва приливна вълна от суперталанти: Никола Анелка, Еманюел Пти, Марк Овермарс, Фреди Люнбери, Кани, Тиери Анри, Робер Пирес, Жилберто Силва, Коло Туре, Сеск Фабрегас и така нататък Контактите на френския пазар дадоха на Венгер фантастично предимство пред съперниците му, но оттатък това той докара играчи и от Швеция, Бразилия, Кот д’Ивоар и други, като те паснаха идеално на състава.



В това време непосредствен съдружник бе вицепрезидентът Дейвид Дийн, за който се твърди, че е имал „ енциклопедични познания” на пазарите в края на 1990-те и началото на 2000-те години. Два огромни фактора обаче се случиха по този начин, че да затруднят Венгер да продължи да намира злато като в предходния интервал. Първо, разрастването на скаутските мрежи по целия свят и мултимилионните инжекции разрешиха на съперниците освен да настигнат Арсенал, а даже да го изпреварят. Второ, Дийн напусна клуба доскоро повече от десетилетие със скандал в борда на шефовете поради готвената продажба на акциите. Трансферите до тогава бяха релативно лесна интервенция: Венгер споделяше на Дийн, че харесва даден състезател, и последният свършваше работата по довеждането му.

Арсенал остана с вакуум в сериозна позиция в клуба и това не се реши елементарно. В рекрутирането на играчи помагаше ветеранът админ Кен Фраяр. Няколко години по-късно Дик Лоу – консултант в договарянията за прехвърлянето на Жилберто Силва – пристигна за непрекъснато в клуба да работи по прехвърлянията, до момента в който не напусна през септември т.г. Междувременно скаутският отдел се разрастваше и бе направена инвестиция в региона на аналитичните данни, с цел да се заложи на метод а ла Кешбол. Той обаче донесе смесени резултати в един комплициран пазар. Сделки като Андре Сантос, Яя Саного, Габриел Паулища и Лукас Перес по този начин и не сработиха.



Е, имаше и удари: покупките на Месут Йозил и Алексис Санчес, без значение какво ще се случи в идващите няколко месеца при приключването на договорите им, ще останат записани като значими в тази епоха на клуба. Окото на Венгер се потвърди и с класния Санти Касорла, нешлифования елмаз Лоран Косиелни и обещаващия Ектор Бейерин.

Имаше обаче също издънки, съмнения и разочароващи трансферни прозорци. Част от виновността е у самия управител поради показана колебливост по отношение на някои цели или неприоритизирането на прибавяне на още физическа мощност в центъра на отбраната и полузащитата. Същото се отнася и за скаутския отдел и гуру анализаторите на статистически данни, чиито рекомендации не всеки път са оправдани. Други носители на виновност са договарящите, тъй като е постоянно събитие договорите на играчи да не се удължават в точния момент. Рекрутирането несъмнено бе един от отделите, който се нуждаеше от усъвършенстване от дълго време.

Убеждаването на Мислинтат лиши много време. Той обмисляше дълго и интензивно предлагането поради потребностите на фамилията си и своите прочувствени връзки с Борусия (Дортмунд) – клуба,  който поддържаше от малко момче. Въпреки спора си с предходния треньор на „ жълто-черните” Томас Тухел, Мислинтат остана привързан с клуба до в този момент.

Сега върху неговите плещи и върху тези на доведения от Тeam Sky специалист по договорите Хъс Фахми ще падне тежката задача да разсъни надълбоко заспалата заложба на Арсенал да открива млади гении с капацитет да доближат самия връх във футбола.
Ейми Лоурънс, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР