Разклатеният застрахователен пазар в България е пред нови изпитания
Решение на съд по отношение на европейска инструкция отвори вратата за нов безпорядък, може би по-сериозен от абсурда със застрахователното сдружение " Олимпик ", разкрива журналистическо следствие на Валя Ахчиева, публикувано на сайта euelectionsbulgaria.com.
Пътно-транспортното произшествие се е случило през юни 2014 година покрай град Шумен. Водачът на лек автомобил Иванчо Х. е предизвикал пътен случай, който е довел до гибелта на Александър Д.
Едва четири години по-късно – през 2018 година, сестрата на починалия – Даниела Д., предявява иск против застрахователната компания, в която моторното транспортно средство е имало годна застраховка „ Гражданска отговорност ”. Сестрата на умрелия в ПТП е претендирала за сумата от 50 000 лв., като част от иск в размер на 100 000 лв., за претърпени от нея неимуществени вреди.
Делото се води в Окръжен съд – Шумен. И със свое Решение от 10.01.2019 година Съдът осъжда застрахователната компания да заплати на сестрата на умрелия в ПТП 20 000 лева
Въпреки че в българския Кодекс за застраховането, съгласно направените неотдавна законови промени, в Параграф 96 се планува за подобен проблем обезщетение с горна граница от... 5000 лв..
Съдът в Шумен стимулира по доста чудноват метод своето решение да пренебрегне българския закон. Било налице несъгласие сред въпросния Параграф 96 и европейската Директива 2009/103/ЕО.
Затова Съдът се позовавал на Директивата, а не на българския закон. И вместо обезщетение от 5000 лева, Съдът присъжда обезщетение от 20 000 лева
Това правосъдно решение на един Окръжен съд в България провокира отрицателна реакция на застрахователния пазар. Заговори се, че в случай че на втора инстанция – Апелативния съд във Варна, компенсацията бъде доказано, то тогава към този момент ще има такава правосъдна процедура. И тя мълниеносно ще върне в изходна позиция сложния разговор в България за справедливите компенсации по наложителната застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите ”.
И застрахователният пазар още веднъж ще се изправи пред риска за финансова неустойчивост на сдруженията, по този начин както предходната година. Тогава лъснаха обстоятелства и проблеми, за които в никакъв случай не беше съобщавала Комисията за финансов контрол (КФН).
Фалиралата застрахователна компания „ Олимпик ” и едно Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) бяха главните събития, провокирали разговора за измененията в Кодекса за застраховането.
Кипърското застрахователно сдружение „ Olympic insurance Co. Ltd ”, което оперираше в България посредством собствен клон, остана без лиценз през месец май предходната година. Лицензът му беше лишен от Министерството на финансите в Кипър поради незадоволителни финансови благоприятни условия. Така автоматизирано бяха прекъснати всички настоящи застрахователни контракти на „ Олимпик ”. И съвсем 250 000 автомобила в България се оказаха без наложителната застраховка „ Гражданска отговорност ”.
Напрежението измежду клиентите на „ Олимпик ” ескалира през месец август, когато те излязоха на нощни митинги пред постройката на Народното събрание. А КФН осведоми водачите с прекъснати застраховки Гражданско отделение, че те би трябвало незабавно да сключат такава застраховка при различен лицензиран осигурител. Иначе подлежат на наказания. А прокуратурата разпореди инспекция на активността на Комисията за финансов контрол.
В българското право е транспонирана европейската Директива 2009/103/ЕО. Основната цел на тази Директива е да обезпечи свободно придвижване в Европейски Съюз на транспортните средства и на лицата, които се возят в тях, а също по този начин да се подсигурява, че потърпевшите при катастрофи, породени от тези транспортни средства, ще се употребяват със сходно отнасяне.
Според член 9 ал.1,б. “а ” от Директива 2009/103/ЕО страните членки би трябвало да изискват наложителна застраховка при транспортните средства при положение на телесно увреждане при минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за потърпевш или 5 000 000 евро за събитие, без значение от броя на потърпевшите.
И българският закон е спазил това обвързване, като е планувал тези предели.
Но през месец юни 2018-та година Върховният касационен съд (ВКС) излезе със свое Тълкувателно решение 1/2016 година
В него се споделя, че при непозволени увреждания, каквито са автопроизшествията, лекарските неточности, трудовите злополуки и убийствата да вземем за пример, до момента се е изплащало обезщетение на доста стеснен кръг от близки на жертвите.
И това, съгласно Върховен касационен съд, не е заслужено. Затова трябвало да има по-широк кръг от близки хора, на които да се изплащат компенсации.
Върховен касационен съд с това свое Тълкувателно решение разшири кръга, единствено когато се приказва за болки и премеждия от загубата на непосредствен човек: братя, сестри, племенници. И в случай че те потвърдят пред Съда, че са били прочувствено свързани с жертвите – тогава те ще получат пари.
Всеки би се съгласил с това Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, тъй като сме хора.
Но незабавно обръщаме взор към другите европейски страни.
В Испания да вземем за пример, законът споделя, че обезщетение ще получат околните, които страдат, в случай че те са в едно домакинство с жертвата.
Във Франция обезщетение получават околните, които са прочувствено свързани и са в едно домакинство.
В Словакия Гражданската отговорност не покрива болки и премеждия. Там няма подобен тип компенсации. Плаща се за загуба на приход и прехрана на деца.
А в България – заплаща се обезщетение на по-широк кръг лица, в случай че са прочувствено свързани. И даже да не са родственици!
Само че, в България Съдът не изследва привързаността. Съдът приема, че необятен кръг родственици са прочувствено свързани.
И в този смисъл, по-късно Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, единствено за 3 месеца, 828 наследници внесоха искове-претенции в съдилищата в България, общо за 91 милиона лв. към всички застрахователни компании!
Искове подадоха всевъзможни родственици. И даже един доведен внук на жертва също е изискал обезщетение.
Това съществено разклати застрахователния пазар и трябваше да се търси решение в разговор сред страната, в лицето на КФН, застрахователи, застраховани, юристи и цивилен сдружения на потърпевши от ПТП.
Стана ясно, че България е единствената страна без предели на лицата, които имат право по Гражданска отговорност и без предел на компенсациите за болки и премеждия.
И защото застрахователите са най-големият длъжник, стартира акция за предели.
Беше изказана и още една истина. Това, че българинът със своите ниски приходи не може да си разреши Гражданска отговорност.
В България е най-евтината Гражданска отговорност. Но като % от приходите тази застраховка в размер от към 100 евро стартира да тежи на българина.
3 милиона и 50 хиляди полици по Гражданска отговорност има в България. И тъкмо поради това Асоциацията на застрахователите в България предложи да има методика, по която да се дефинират компенсациите.
Такава методика (таблица) за пресмятане на имуществени или неимуществени вреди при ПТП е позната в редица държави-членки на Европейски Съюз, да вземем за пример, Белгия, Италия, Испания, Кипър, Швеция. В други европейски страни компенсацията е с предел. Например, в Естония, Латвия, Люксембург, Словения.
А в България застрахованите са изправени пред две благоприятни условия: или да не купуват скъпа застраховка Гражданско отделение, или да купуват евтина застраховка, която не обезпечава компенсации. Яркият образец за това е банкрутиралата компания „ Олимпик ”.
Съвсем друга сюжетна линия е тази, че с всяка минала година се усилва заплащането на наследници за болки и премеждия.
Така да вземем за пример, през 2017 година съдът е присъждал обезщетение от 120 000 лв. на наследниците при гибел на техен непосредствен. И в този момент новият уголемен кръг от наследници желае същото обезщетение.
Необяснима е правосъдната процедура за какво всяка година компенсациите се „ качват ” с по 10 000 лв.?
В другите европейски страни има устойчива правосъдна процедура или има методика, по която застрахователите заплащат. И обстоятелствата сочат, че там 90 % от общия предел са за имуществени вреди и единствено 10 % остават за болки и премеждия.
Това означа, че в Европа концепцията е да се обезщетяват околните с измерими загуби – загуба на приходи, прехрана, такси за обучение и така нататък И всичко това може да се пресметна действително – какво е изгубило детето от гибелта на своя родител? И се заплаща за това.
Но кой може да пресметна какъв брой костват сълзите?
Никой.
В османското право компенсацията за болки и премеждия се назовава кръвнина. И в България е признато да се присъжда огромно обезщетение за кръвнина. А не се заплащат материалните вреди при загуба на непосредствен. Това какво значи – че османското право е залегнало в правосъдната процедура в България ли?
Това е българският саморасъл метод за приемане на компенсации.
А медиите показаха и схеми, при които милионите левове от компенсациите, в действителност, не доближават до околните, които страдат. Някой различен ги прибира.
Ето за какво застрахователите желаеха основаването на Методика. Съобразно приходите и разноските в фамилията на жертвата да се потвърждават обстоятелства. И с измененията в Кодекса за застраховането, в член 493а написа, че би трябвало да има Методика. Защото, в случай че съдът в Добрич присъжда обезщетение 20 000 лева, а в София съдът присъжда 200 000 лева, то поражда въпросът:
Нима болките и страданията по непосредствен човек в София са 10 пъти по-скъпи от тези в Добрич? Разбира се, че не.
На въпрос по кое време ще стане факт тази нова методика, новият ръководител на КФН Бойко Атанасов ми отговори, че до 7-ми юни т.г. би трябвало да бъде подготвен планът за методика и въз основа на него, КФН би трябвало да създаде Наредба със период 7-ми декември т.г.
Но до момента в който се напише Методиката и с цел да не банкрутират застрахователните компании, в Кодекса за застраховането, в Параграф 96, в Народното събрание беше признат нов текст:
5000 лв. обезщетение се заплаща за необятния кръг родственици за болки и премеждия при загуба на техен непосредствен. И това е в духа на европейската правосъдна процедура.
Само че Окръжният съд в Шумен реши друго. Реши, че сестрата на умрелия в ПТП край Шумен преди 5 години ще получи не 5000 лв. съгласно въпросния Параграф 96 от Кодекса за застраховането, а ще получи 20 000 лв.. И се базира на европейската Директива 2009, на която бил противоречал нашият текст в закона за предел.
Само че в същата Директива няма коментар за това по какъв брой пари се заплаща на непосредствен на жертва. В директивата не написа в границите на лимита от 5 000 000 евро кое какъв брой да е?
И това значи, че Окръжният съд в Шумен не може да разграничи метода на остойностяване на деликатната отговорност на автомобилиста, от отговорността на застрахователя, по силата на наложителната Гражданска отговорност, да заплати цената на дължимото обезщетение.
Няма такова несъгласие сред европейската Директива и българския Кодекс за застраховането. Има цялостно препокриване сред националното право и заложената Директива 2009/103/ЕО.
Сега следва въпросното дело да се гледа на горна инстанция – Варненския апелативен съд. Въпросът е: Дали този казус ще се трансформира в правосъдна процедура?
И ще се изправят ли още веднъж застрахователните компании пред риска да бъдат дестабилизирани още веднъж, евентуално доста по-сериозно?
Пътно-транспортното произшествие се е случило през юни 2014 година покрай град Шумен. Водачът на лек автомобил Иванчо Х. е предизвикал пътен случай, който е довел до гибелта на Александър Д.
Едва четири години по-късно – през 2018 година, сестрата на починалия – Даниела Д., предявява иск против застрахователната компания, в която моторното транспортно средство е имало годна застраховка „ Гражданска отговорност ”. Сестрата на умрелия в ПТП е претендирала за сумата от 50 000 лв., като част от иск в размер на 100 000 лв., за претърпени от нея неимуществени вреди.
Делото се води в Окръжен съд – Шумен. И със свое Решение от 10.01.2019 година Съдът осъжда застрахователната компания да заплати на сестрата на умрелия в ПТП 20 000 лева
Въпреки че в българския Кодекс за застраховането, съгласно направените неотдавна законови промени, в Параграф 96 се планува за подобен проблем обезщетение с горна граница от... 5000 лв..
Съдът в Шумен стимулира по доста чудноват метод своето решение да пренебрегне българския закон. Било налице несъгласие сред въпросния Параграф 96 и европейската Директива 2009/103/ЕО.
Затова Съдът се позовавал на Директивата, а не на българския закон. И вместо обезщетение от 5000 лева, Съдът присъжда обезщетение от 20 000 лева
Това правосъдно решение на един Окръжен съд в България провокира отрицателна реакция на застрахователния пазар. Заговори се, че в случай че на втора инстанция – Апелативния съд във Варна, компенсацията бъде доказано, то тогава към този момент ще има такава правосъдна процедура. И тя мълниеносно ще върне в изходна позиция сложния разговор в България за справедливите компенсации по наложителната застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите ”.
И застрахователният пазар още веднъж ще се изправи пред риска за финансова неустойчивост на сдруженията, по този начин както предходната година. Тогава лъснаха обстоятелства и проблеми, за които в никакъв случай не беше съобщавала Комисията за финансов контрол (КФН).
Фалиралата застрахователна компания „ Олимпик ” и едно Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) бяха главните събития, провокирали разговора за измененията в Кодекса за застраховането.
Кипърското застрахователно сдружение „ Olympic insurance Co. Ltd ”, което оперираше в България посредством собствен клон, остана без лиценз през месец май предходната година. Лицензът му беше лишен от Министерството на финансите в Кипър поради незадоволителни финансови благоприятни условия. Така автоматизирано бяха прекъснати всички настоящи застрахователни контракти на „ Олимпик ”. И съвсем 250 000 автомобила в България се оказаха без наложителната застраховка „ Гражданска отговорност ”.
Напрежението измежду клиентите на „ Олимпик ” ескалира през месец август, когато те излязоха на нощни митинги пред постройката на Народното събрание. А КФН осведоми водачите с прекъснати застраховки Гражданско отделение, че те би трябвало незабавно да сключат такава застраховка при различен лицензиран осигурител. Иначе подлежат на наказания. А прокуратурата разпореди инспекция на активността на Комисията за финансов контрол.
В българското право е транспонирана европейската Директива 2009/103/ЕО. Основната цел на тази Директива е да обезпечи свободно придвижване в Европейски Съюз на транспортните средства и на лицата, които се возят в тях, а също по този начин да се подсигурява, че потърпевшите при катастрофи, породени от тези транспортни средства, ще се употребяват със сходно отнасяне.
Според член 9 ал.1,б. “а ” от Директива 2009/103/ЕО страните членки би трябвало да изискват наложителна застраховка при транспортните средства при положение на телесно увреждане при минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за потърпевш или 5 000 000 евро за събитие, без значение от броя на потърпевшите.
И българският закон е спазил това обвързване, като е планувал тези предели.
Но през месец юни 2018-та година Върховният касационен съд (ВКС) излезе със свое Тълкувателно решение 1/2016 година
В него се споделя, че при непозволени увреждания, каквито са автопроизшествията, лекарските неточности, трудовите злополуки и убийствата да вземем за пример, до момента се е изплащало обезщетение на доста стеснен кръг от близки на жертвите.
И това, съгласно Върховен касационен съд, не е заслужено. Затова трябвало да има по-широк кръг от близки хора, на които да се изплащат компенсации.
Върховен касационен съд с това свое Тълкувателно решение разшири кръга, единствено когато се приказва за болки и премеждия от загубата на непосредствен човек: братя, сестри, племенници. И в случай че те потвърдят пред Съда, че са били прочувствено свързани с жертвите – тогава те ще получат пари.
Всеки би се съгласил с това Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, тъй като сме хора.
Но незабавно обръщаме взор към другите европейски страни.
В Испания да вземем за пример, законът споделя, че обезщетение ще получат околните, които страдат, в случай че те са в едно домакинство с жертвата.
Във Франция обезщетение получават околните, които са прочувствено свързани и са в едно домакинство.
В Словакия Гражданската отговорност не покрива болки и премеждия. Там няма подобен тип компенсации. Плаща се за загуба на приход и прехрана на деца.
А в България – заплаща се обезщетение на по-широк кръг лица, в случай че са прочувствено свързани. И даже да не са родственици!
Само че, в България Съдът не изследва привързаността. Съдът приема, че необятен кръг родственици са прочувствено свързани.
И в този смисъл, по-късно Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, единствено за 3 месеца, 828 наследници внесоха искове-претенции в съдилищата в България, общо за 91 милиона лв. към всички застрахователни компании!
Искове подадоха всевъзможни родственици. И даже един доведен внук на жертва също е изискал обезщетение.
Това съществено разклати застрахователния пазар и трябваше да се търси решение в разговор сред страната, в лицето на КФН, застрахователи, застраховани, юристи и цивилен сдружения на потърпевши от ПТП.
Стана ясно, че България е единствената страна без предели на лицата, които имат право по Гражданска отговорност и без предел на компенсациите за болки и премеждия.
И защото застрахователите са най-големият длъжник, стартира акция за предели.
Беше изказана и още една истина. Това, че българинът със своите ниски приходи не може да си разреши Гражданска отговорност.
В България е най-евтината Гражданска отговорност. Но като % от приходите тази застраховка в размер от към 100 евро стартира да тежи на българина.
3 милиона и 50 хиляди полици по Гражданска отговорност има в България. И тъкмо поради това Асоциацията на застрахователите в България предложи да има методика, по която да се дефинират компенсациите.
Такава методика (таблица) за пресмятане на имуществени или неимуществени вреди при ПТП е позната в редица държави-членки на Европейски Съюз, да вземем за пример, Белгия, Италия, Испания, Кипър, Швеция. В други европейски страни компенсацията е с предел. Например, в Естония, Латвия, Люксембург, Словения.
А в България застрахованите са изправени пред две благоприятни условия: или да не купуват скъпа застраховка Гражданско отделение, или да купуват евтина застраховка, която не обезпечава компенсации. Яркият образец за това е банкрутиралата компания „ Олимпик ”.
Съвсем друга сюжетна линия е тази, че с всяка минала година се усилва заплащането на наследници за болки и премеждия.
Така да вземем за пример, през 2017 година съдът е присъждал обезщетение от 120 000 лв. на наследниците при гибел на техен непосредствен. И в този момент новият уголемен кръг от наследници желае същото обезщетение.
Необяснима е правосъдната процедура за какво всяка година компенсациите се „ качват ” с по 10 000 лв.?
В другите европейски страни има устойчива правосъдна процедура или има методика, по която застрахователите заплащат. И обстоятелствата сочат, че там 90 % от общия предел са за имуществени вреди и единствено 10 % остават за болки и премеждия.
Това означа, че в Европа концепцията е да се обезщетяват околните с измерими загуби – загуба на приходи, прехрана, такси за обучение и така нататък И всичко това може да се пресметна действително – какво е изгубило детето от гибелта на своя родител? И се заплаща за това.
Но кой може да пресметна какъв брой костват сълзите?
Никой.
В османското право компенсацията за болки и премеждия се назовава кръвнина. И в България е признато да се присъжда огромно обезщетение за кръвнина. А не се заплащат материалните вреди при загуба на непосредствен. Това какво значи – че османското право е залегнало в правосъдната процедура в България ли?
Това е българският саморасъл метод за приемане на компенсации.
А медиите показаха и схеми, при които милионите левове от компенсациите, в действителност, не доближават до околните, които страдат. Някой различен ги прибира.
Ето за какво застрахователите желаеха основаването на Методика. Съобразно приходите и разноските в фамилията на жертвата да се потвърждават обстоятелства. И с измененията в Кодекса за застраховането, в член 493а написа, че би трябвало да има Методика. Защото, в случай че съдът в Добрич присъжда обезщетение 20 000 лева, а в София съдът присъжда 200 000 лева, то поражда въпросът:
Нима болките и страданията по непосредствен човек в София са 10 пъти по-скъпи от тези в Добрич? Разбира се, че не.
На въпрос по кое време ще стане факт тази нова методика, новият ръководител на КФН Бойко Атанасов ми отговори, че до 7-ми юни т.г. би трябвало да бъде подготвен планът за методика и въз основа на него, КФН би трябвало да създаде Наредба със период 7-ми декември т.г.
Но до момента в който се напише Методиката и с цел да не банкрутират застрахователните компании, в Кодекса за застраховането, в Параграф 96, в Народното събрание беше признат нов текст:
5000 лв. обезщетение се заплаща за необятния кръг родственици за болки и премеждия при загуба на техен непосредствен. И това е в духа на европейската правосъдна процедура.
Само че Окръжният съд в Шумен реши друго. Реши, че сестрата на умрелия в ПТП край Шумен преди 5 години ще получи не 5000 лв. съгласно въпросния Параграф 96 от Кодекса за застраховането, а ще получи 20 000 лв.. И се базира на европейската Директива 2009, на която бил противоречал нашият текст в закона за предел.
Само че в същата Директива няма коментар за това по какъв брой пари се заплаща на непосредствен на жертва. В директивата не написа в границите на лимита от 5 000 000 евро кое какъв брой да е?
И това значи, че Окръжният съд в Шумен не може да разграничи метода на остойностяване на деликатната отговорност на автомобилиста, от отговорността на застрахователя, по силата на наложителната Гражданска отговорност, да заплати цената на дължимото обезщетение.
Няма такова несъгласие сред европейската Директива и българския Кодекс за застраховането. Има цялостно препокриване сред националното право и заложената Директива 2009/103/ЕО.
Сега следва въпросното дело да се гледа на горна инстанция – Варненския апелативен съд. Въпросът е: Дали този казус ще се трансформира в правосъдна процедура?
И ще се изправят ли още веднъж застрахователните компании пред риска да бъдат дестабилизирани още веднъж, евентуално доста по-сериозно?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ