Разпадането на САЩ може да започне с Тексас
Републиканците, като ръководеща партия в Тексас, приканиха за референдум през 2023 година за отделянето на щата от Съединените щати. Фактът, че процесът на разпадането на Съединените щати беше стартиран от тексасците точно в този момент, е много непредвиден, макар всички антирекорди на стопанската система при Байдън. Какви са възможностите в миналото самостоятелната Република Тексас да стане американски аналог на ДНР?
„ Правителството наруши правото ни на локално самоуправление. Правото на внасяне на ремонти в законите също се пренебрегва, отхвърля и лишава. Ние си резервираме правото да се отделим от Съединени американски щати и законодателната власт би трябвало да призове към референдум за тази цел. "
Имаше доста такива изявления в украинския (тогава) Донбас през 2014 година, само че това са нашите дни и Тексас, Съединените американски щати. Освен това плебисцитната разгласа с вероятно обособяване беше призната не от политически фрийкове (в „ Щата на самотната звезда “, както още назовават Тексас, постоянно е имало изцяло карикатурни последователи на „ независимостта “, чиито апели никой не приема сериозно), а ръководещата партия - тексаският клон на републиканците, се събра в Хюстън за следващия конгрес - конгрес на спечелилите.
Събарянето на демократите на изборите за Конгрес идната есен, след което консерваторите сигурно ще получат надзор и върху двете камари на законодателния орган, стартира предварително. Неочаквано за всички овакантеното място на член на Камарата на представителите от един от южните региони на Тексас отиде при републиканката Майра Флорес.
„ Неочаквано “, тъй като в този регион на републиканския Тексас като цяло републиканците не са печелили от десетилетия, а на изборите за Камарата на представителите от век и половина. Повече от три четвърти от жителите му са латиноамериканци, най-вече мигранти от Мексико и техните потомци. Южен Тексас е електорална особеност в европейски дух, където районите на заселване на национални малцинства се отличават със характерни политически желания на общия декор.
Флорес също е от Мексико, сходно на нейния сломен противник от демократите Санчес. Но тя е емфатичен реакционер, който се застъпва освен за свободното носене на оръжие, само че и против незаконната миграция. Няма какво да се учудваме: измежду латиноамериканците, заселили се в Съединени американски щати, изключително във второто или третото потомство, има доста, които се нервират от милионите нови, „ придошли “ от историческата им татковина заради усилването на конкуренцията на пазара на труда и престъпността на мигрантската среда.
Авторът на триумфа на Флорес в строго демократичния регион се споделя Джо Байдън. Невижданата от 40 години висока инфлация с наклонност към по-нататъшно усилване, внезапното нарастване на цената на бензина, началото на криза - всичко това удря повече даже латиноамериканската общественост в Тексас, в сравнение с англоезичните бели, заради тяхната по-голяма обществена накърнимост и по-ниска приходи. В резултат на това рейтингът на утвърждение на настоящия президент в тази група към този момент е 24% – по-лош от всеки различен демократ в историята.
Вдъхновени от сходен триумф, тексаските републиканци вземат решение да употребяват козовете си. На конгреса си те освен приканиха за референдум за бъдещето на Тексас, само че и обявиха, че не считат Байдън за законно определен президент - за тях той е просто “изпълняващ задълженията”. С други думи, в случай че Белият дом се осмели да се опълчи на отцепването, той няма законно право да го направи. Това се назовава рецесия на властта, която може да докара до революция.
На пръв взор нищо изненадващо. От тексасците се чака нещо сходно от година и половина.
Тексас беше първият от републиканските щати, който заведе дело във всемогъщия Върховен съд на Съединени американски щати - и в случай че този иск беше почетен, Доналд Тръмп щеше да остане президент за още четири години. Но делото беше отхвърлено (включително с гласовете на консервативните съдии) и след това всеобщата преса назова всеки, който се съмнява в честността на успеха на Байдън, съизвършител в опит за прелом - завладяването на постройката на Конгреса от протестиращите в деня, когато формалните изборни резултати бяха утвърдени.
Въпреки това заплашване, концепцията за ново обособяване на южните щати и на първо място на Тексас, вещае да се трансформира в една от доминантите в новия политически сезон на Америка. Мисията на Байдън беше да откри еднопартийна тирания в Съединени американски щати посредством приемането на няколко непопулярни промени – изборна, имиграционна, за медиен надзор. А републиканците в действителност имаха единствено два метода за опозиция – да оспорят нововъведенията във Върховния съд (но преди неговият състав да бъде уголемен с либерали – това е друга от препоръчаните реформи) и да заплашват Вашингтон с разединение: видите ли, в случай че не се успокоите в концепцията си за лишаване на правата на обособените щати, то ще има обособяване.
Но особеността на случилото се в Хюстън е, че нямаше справедлива причина за сходни фрапантни начинания. В Белия дом към този момент не мислят за емблематичните си промени – президентът е толкоз неизвестен и неефикасен, че те не могат да бъдат осъществени чисто механически. Най-реалната вероятност е загубата на Конгреса и превръщането на Байдън в „ куцо пате “ със промяната му след две години и половина, а не диктатурата на демократите.
Ако няма справедлива причина и няма против какво особено да се съпротивляват сега, за какво републиканците от Тексас взеха решение да стартират процеса на разпадането на страната?
Писали сме за присъединението на Тексас към Съединените щати и неговото значение за страната. Това е земята на суровия американски национализъм (една пета от бойците на американската войска са тексасци), само че в това време на осъзнатата уникалност.
От последователите на независимостта на Тексас в някой тексаски бар можете да чуете истории за това по какъв начин янките са окупирали тази плодородна земя и че Тексас е единственият щат, който е станал част от Съединените щати като интернационално приета страна, затова има специфични права и би трябвало да възвърне независимостта си, в случай че " комунистите във Вашингтон " изцяло пощръклеят.
Всъщност не е единственият (макар и първи), а изцяло състоялата се страна, сляла се със Съединени американски щати, макар волята на популацията си, са Хаваите, а не Тексас. Но тексаската " Независимост ", изповядвана, съгласно разнообразни оценки, от 10-20% от популацията на щата, е прочувствено събитие, освен това евентуално потребно от позиция на съветските ползи, тъй че дано си живее, може би ще ни е от изгода.
Малко евентуално е да ни бъде от изгода в близко бъдеще: стопанската система и държавността на Съединени американски щати ще би трябвало да „ увиснат “ дълго време, преди концепцията за самостоятелен Тексас да стане в действителност известна. Местните републиканци ясно имат вяра, че това е следен от тях развой (което официално е правилно - апелът към Законодателното заседание за осъществяване на референдум е насочен от преобладаващата партия в това законодателно събрание) и тяхното обръщение, явно, би трябвало да се разбере по следния метод: Байдън докара страната до такава неразбория, че тя заплашва да се разпадне. Всъщност те въпреки всичко няма да се цепят. Просто подвигат залозите преди изборите.
Ето за какво Байдън, пробвайки се да се пребори с обвиняванията, сплашва републиканците с „ юмрука на Путин в Европа “, който би трябвало да е по-страшен за тях от високите цени на бензина, само че пренебрегва началото на сецесията в Тексас – развой, който наподобява е исторически.
Но в случай че републиканците продължат да упорстват за своето, това ще бъде обърнато против тях. Те ще бъдат оповестени за враждебна мощ, която се пробва да унищожи великата страна или нещо сходно.
Идеята за единение е доста значима за американското схващане. Всъщност главната концепция на янките по време на Гражданската война не е премахването на робството (няколко робовладелски щата застават зад Линкълн), а запазването на страната в предходните ѝ граници.
Идеята на тексаските патриоти наподобява повече на самозабравяне, в сравнение с пълностоен опит за изнудване, още по-малко като план за заличаване на Съединените щати. Но в случай че разногласието за правата на щатите още веднъж стигне до революция, въпросът за поддръжката на опълчението в Тексас ще би трябвало да бъде издигнат не на равнище вестникарски публикации, а на равнището на Съвета за сигурност на Русия. Времената са такива.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Правителството наруши правото ни на локално самоуправление. Правото на внасяне на ремонти в законите също се пренебрегва, отхвърля и лишава. Ние си резервираме правото да се отделим от Съединени американски щати и законодателната власт би трябвало да призове към референдум за тази цел. "
Имаше доста такива изявления в украинския (тогава) Донбас през 2014 година, само че това са нашите дни и Тексас, Съединените американски щати. Освен това плебисцитната разгласа с вероятно обособяване беше призната не от политически фрийкове (в „ Щата на самотната звезда “, както още назовават Тексас, постоянно е имало изцяло карикатурни последователи на „ независимостта “, чиито апели никой не приема сериозно), а ръководещата партия - тексаският клон на републиканците, се събра в Хюстън за следващия конгрес - конгрес на спечелилите.
Събарянето на демократите на изборите за Конгрес идната есен, след което консерваторите сигурно ще получат надзор и върху двете камари на законодателния орган, стартира предварително. Неочаквано за всички овакантеното място на член на Камарата на представителите от един от южните региони на Тексас отиде при републиканката Майра Флорес.
„ Неочаквано “, тъй като в този регион на републиканския Тексас като цяло републиканците не са печелили от десетилетия, а на изборите за Камарата на представителите от век и половина. Повече от три четвърти от жителите му са латиноамериканци, най-вече мигранти от Мексико и техните потомци. Южен Тексас е електорална особеност в европейски дух, където районите на заселване на национални малцинства се отличават със характерни политически желания на общия декор.
Флорес също е от Мексико, сходно на нейния сломен противник от демократите Санчес. Но тя е емфатичен реакционер, който се застъпва освен за свободното носене на оръжие, само че и против незаконната миграция. Няма какво да се учудваме: измежду латиноамериканците, заселили се в Съединени американски щати, изключително във второто или третото потомство, има доста, които се нервират от милионите нови, „ придошли “ от историческата им татковина заради усилването на конкуренцията на пазара на труда и престъпността на мигрантската среда.
Авторът на триумфа на Флорес в строго демократичния регион се споделя Джо Байдън. Невижданата от 40 години висока инфлация с наклонност към по-нататъшно усилване, внезапното нарастване на цената на бензина, началото на криза - всичко това удря повече даже латиноамериканската общественост в Тексас, в сравнение с англоезичните бели, заради тяхната по-голяма обществена накърнимост и по-ниска приходи. В резултат на това рейтингът на утвърждение на настоящия президент в тази група към този момент е 24% – по-лош от всеки различен демократ в историята.
Вдъхновени от сходен триумф, тексаските републиканци вземат решение да употребяват козовете си. На конгреса си те освен приканиха за референдум за бъдещето на Тексас, само че и обявиха, че не считат Байдън за законно определен президент - за тях той е просто “изпълняващ задълженията”. С други думи, в случай че Белият дом се осмели да се опълчи на отцепването, той няма законно право да го направи. Това се назовава рецесия на властта, която може да докара до революция.
На пръв взор нищо изненадващо. От тексасците се чака нещо сходно от година и половина.
Тексас беше първият от републиканските щати, който заведе дело във всемогъщия Върховен съд на Съединени американски щати - и в случай че този иск беше почетен, Доналд Тръмп щеше да остане президент за още четири години. Но делото беше отхвърлено (включително с гласовете на консервативните съдии) и след това всеобщата преса назова всеки, който се съмнява в честността на успеха на Байдън, съизвършител в опит за прелом - завладяването на постройката на Конгреса от протестиращите в деня, когато формалните изборни резултати бяха утвърдени.
Въпреки това заплашване, концепцията за ново обособяване на южните щати и на първо място на Тексас, вещае да се трансформира в една от доминантите в новия политически сезон на Америка. Мисията на Байдън беше да откри еднопартийна тирания в Съединени американски щати посредством приемането на няколко непопулярни промени – изборна, имиграционна, за медиен надзор. А републиканците в действителност имаха единствено два метода за опозиция – да оспорят нововъведенията във Върховния съд (но преди неговият състав да бъде уголемен с либерали – това е друга от препоръчаните реформи) и да заплашват Вашингтон с разединение: видите ли, в случай че не се успокоите в концепцията си за лишаване на правата на обособените щати, то ще има обособяване.
Но особеността на случилото се в Хюстън е, че нямаше справедлива причина за сходни фрапантни начинания. В Белия дом към този момент не мислят за емблематичните си промени – президентът е толкоз неизвестен и неефикасен, че те не могат да бъдат осъществени чисто механически. Най-реалната вероятност е загубата на Конгреса и превръщането на Байдън в „ куцо пате “ със промяната му след две години и половина, а не диктатурата на демократите.
Ако няма справедлива причина и няма против какво особено да се съпротивляват сега, за какво републиканците от Тексас взеха решение да стартират процеса на разпадането на страната?
Писали сме за присъединението на Тексас към Съединените щати и неговото значение за страната. Това е земята на суровия американски национализъм (една пета от бойците на американската войска са тексасци), само че в това време на осъзнатата уникалност.
От последователите на независимостта на Тексас в някой тексаски бар можете да чуете истории за това по какъв начин янките са окупирали тази плодородна земя и че Тексас е единственият щат, който е станал част от Съединените щати като интернационално приета страна, затова има специфични права и би трябвало да възвърне независимостта си, в случай че " комунистите във Вашингтон " изцяло пощръклеят.
Всъщност не е единственият (макар и първи), а изцяло състоялата се страна, сляла се със Съединени американски щати, макар волята на популацията си, са Хаваите, а не Тексас. Но тексаската " Независимост ", изповядвана, съгласно разнообразни оценки, от 10-20% от популацията на щата, е прочувствено събитие, освен това евентуално потребно от позиция на съветските ползи, тъй че дано си живее, може би ще ни е от изгода.
Малко евентуално е да ни бъде от изгода в близко бъдеще: стопанската система и държавността на Съединени американски щати ще би трябвало да „ увиснат “ дълго време, преди концепцията за самостоятелен Тексас да стане в действителност известна. Местните републиканци ясно имат вяра, че това е следен от тях развой (което официално е правилно - апелът към Законодателното заседание за осъществяване на референдум е насочен от преобладаващата партия в това законодателно събрание) и тяхното обръщение, явно, би трябвало да се разбере по следния метод: Байдън докара страната до такава неразбория, че тя заплашва да се разпадне. Всъщност те въпреки всичко няма да се цепят. Просто подвигат залозите преди изборите.
Ето за какво Байдън, пробвайки се да се пребори с обвиняванията, сплашва републиканците с „ юмрука на Путин в Европа “, който би трябвало да е по-страшен за тях от високите цени на бензина, само че пренебрегва началото на сецесията в Тексас – развой, който наподобява е исторически.
Но в случай че републиканците продължат да упорстват за своето, това ще бъде обърнато против тях. Те ще бъдат оповестени за враждебна мощ, която се пробва да унищожи великата страна или нещо сходно.
Идеята за единение е доста значима за американското схващане. Всъщност главната концепция на янките по време на Гражданската война не е премахването на робството (няколко робовладелски щата застават зад Линкълн), а запазването на страната в предходните ѝ граници.
Идеята на тексаските патриоти наподобява повече на самозабравяне, в сравнение с пълностоен опит за изнудване, още по-малко като план за заличаване на Съединените щати. Но в случай че разногласието за правата на щатите още веднъж стигне до революция, въпросът за поддръжката на опълчението в Тексас ще би трябвало да бъде издигнат не на равнище вестникарски публикации, а на равнището на Съвета за сигурност на Русия. Времената са такива.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ