Избори по братя Коен: В Малорад арести за Баче Цено, а Френската ...
Репортери се разтичаха из селото, като патрони в линията Газа или на украинския фронт.
Тикат микрофоните и питат ли питат. Само две женици искрено измълмориха: “Сгрешихме. Знайм че не е законно, но... “. С това самопризнание ще си останем за батака, сътворен от политически кръг, ДАНС и хора от ЦИК.
Чевръсти и смели прокурори има скочиха като вълци на яре.
Дожаля ми двете арестувани, тъй като са жертви. Сега ще лежат в ареста – какъв брой, не се знае. Но в случай че не изпълнят на Баче Цено или някой още по-голям, ги чака тормоз за незнаен интервал от време в бъдеще. Техният живот зависи от тези няколко индивида с въздействие в тяхното село или община. Кое да изберат? Имат ли избор изобщо?
Жертви са и прокурорите, които са употребявани като пътуваща театрална натрупа, която да изиграе сцената „ законът е тук и се ползва “. И те, като двете каки, са подвластни от някой „ Баче Цено “ в роба или политическа власт.
Съвсем друга музика се носи откъм Френската гимназия в София, обаче. Слави Трифонов и Ку-ку бенд преди време изпяха парче, в което припевът гласеше: „ Френската гимназия, Господ нея пази я! “
Точно по този начин се оказа. В изборната секция в постройката на учебното заведение в изборния ден се сътвори куриоз: 120 гласа за претендента на " ПП-ДБ " и Спаси София Васил Терзиев са записани за претендента на ГЕРБ Антон Хекимян. Това обаче не направило усещане на никого от комисията. Терзиев останал с НУЛА гласа.
Според всеки човек, който е с акъла си, това е цялостен парадокс, който няма по какъв начин да се случи по нехайство.
Обаче няма звук, апели за арести, за прелом и други „ смехории “, каквито се разиграха в петък, 27 октомври. Тогава „ Късия “, както някои в Народното събрание назовават собствен сътрудник, търчеше пред камерите и микрофоните и искаше арести, тъй като се правил прелом, национално изменничество и прочие най-тежки закононарушения. 48 часа по-късно се видя, че прелом в действителност са били дейностите на възпалените против машинния избор, само че ДАНС и ЦИК към този момент бяха изпълнили поръчката.
И това не става гратис, да не се заблудите.
Дългия, и късия, необятния, тесния, Крачун и Малчо, Лаурел и Харди, Филопат и Патафил – уредници и реализатори на дейното мероприятие „ избор без машини “ ще получат обещаното. Напомня на клоунада, само че зад лицата на наглеците с партийно самочувствие, се промъкват пагубни за страната и хората ползи.
Дрънкането на белезници в Малорад ще заглуши тревожния глас на камбаните, че локалните избори са поредна договорка на мафиотизирани политически кръгове, сплотени към хартиената бюлетина.
До два-три дни случилото се във Френската гимназия ще потъне обратно в осведомителния поток, а комфортните анализатори ще ни заливат със спуснатите им нови послания на огромния „ Баче Цено “.
Сценаристите на ченгеджийския сюжет припомнят неуместните обрати кино лентата „ Човекът, който не беше там “ на братя Коен. За разлика от гениалните хрумвания на братята-режисьори, ние ставаме жертва на примитивни и мръсни трикове. Краят обаче е съдбовен. Ужасна панорама са българските гласоподаватели, които настойчиво не желаят да се замислят, за какво по този начин елементарно някой им източва живота. Дори животните преди да ги вкарат в кланицата усещат какво ги чака, само че ние българите, баш тарикатите и умниците на света, всякога влизаме непринудено, даже се бутаме на вратата какъв да е пръв… Без да се крият обикалят партийните касапи, а вместо боязън и гняв, се чува предостатъчно блеене. Ей Богу, не го разбирам това.
Може би отговорът се съдържа в учудването на турската посланичка в София Айлин Секизкьок: „ Защо моите български другари толкоз упорстват да назовават себе си плебеи? “
Защото им харесва да имат стопанин и от горната страна постоянно да е някой „ Баче Цено “.
Огнян Стефанов
Тикат микрофоните и питат ли питат. Само две женици искрено измълмориха: “Сгрешихме. Знайм че не е законно, но... “. С това самопризнание ще си останем за батака, сътворен от политически кръг, ДАНС и хора от ЦИК.
Чевръсти и смели прокурори има скочиха като вълци на яре.
Дожаля ми двете арестувани, тъй като са жертви. Сега ще лежат в ареста – какъв брой, не се знае. Но в случай че не изпълнят на Баче Цено или някой още по-голям, ги чака тормоз за незнаен интервал от време в бъдеще. Техният живот зависи от тези няколко индивида с въздействие в тяхното село или община. Кое да изберат? Имат ли избор изобщо?
Жертви са и прокурорите, които са употребявани като пътуваща театрална натрупа, която да изиграе сцената „ законът е тук и се ползва “. И те, като двете каки, са подвластни от някой „ Баче Цено “ в роба или политическа власт.
Съвсем друга музика се носи откъм Френската гимназия в София, обаче. Слави Трифонов и Ку-ку бенд преди време изпяха парче, в което припевът гласеше: „ Френската гимназия, Господ нея пази я! “
Точно по този начин се оказа. В изборната секция в постройката на учебното заведение в изборния ден се сътвори куриоз: 120 гласа за претендента на " ПП-ДБ " и Спаси София Васил Терзиев са записани за претендента на ГЕРБ Антон Хекимян. Това обаче не направило усещане на никого от комисията. Терзиев останал с НУЛА гласа.
Според всеки човек, който е с акъла си, това е цялостен парадокс, който няма по какъв начин да се случи по нехайство.
Обаче няма звук, апели за арести, за прелом и други „ смехории “, каквито се разиграха в петък, 27 октомври. Тогава „ Късия “, както някои в Народното събрание назовават собствен сътрудник, търчеше пред камерите и микрофоните и искаше арести, тъй като се правил прелом, национално изменничество и прочие най-тежки закононарушения. 48 часа по-късно се видя, че прелом в действителност са били дейностите на възпалените против машинния избор, само че ДАНС и ЦИК към този момент бяха изпълнили поръчката.
И това не става гратис, да не се заблудите.
Дългия, и късия, необятния, тесния, Крачун и Малчо, Лаурел и Харди, Филопат и Патафил – уредници и реализатори на дейното мероприятие „ избор без машини “ ще получат обещаното. Напомня на клоунада, само че зад лицата на наглеците с партийно самочувствие, се промъкват пагубни за страната и хората ползи.
Дрънкането на белезници в Малорад ще заглуши тревожния глас на камбаните, че локалните избори са поредна договорка на мафиотизирани политически кръгове, сплотени към хартиената бюлетина.
До два-три дни случилото се във Френската гимназия ще потъне обратно в осведомителния поток, а комфортните анализатори ще ни заливат със спуснатите им нови послания на огромния „ Баче Цено “.
Сценаристите на ченгеджийския сюжет припомнят неуместните обрати кино лентата „ Човекът, който не беше там “ на братя Коен. За разлика от гениалните хрумвания на братята-режисьори, ние ставаме жертва на примитивни и мръсни трикове. Краят обаче е съдбовен. Ужасна панорама са българските гласоподаватели, които настойчиво не желаят да се замислят, за какво по този начин елементарно някой им източва живота. Дори животните преди да ги вкарат в кланицата усещат какво ги чака, само че ние българите, баш тарикатите и умниците на света, всякога влизаме непринудено, даже се бутаме на вратата какъв да е пръв… Без да се крият обикалят партийните касапи, а вместо боязън и гняв, се чува предостатъчно блеене. Ей Богу, не го разбирам това.
Може би отговорът се съдържа в учудването на турската посланичка в София Айлин Секизкьок: „ Защо моите български другари толкоз упорстват да назовават себе си плебеи? “
Защото им харесва да имат стопанин и от горната страна постоянно да е някой „ Баче Цено “.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ