Ако чешката икономика процъфтява, защо сме толкова бедни?
Репортер под прикритие разкрива тежките условия на работа в Чехия
Стоях до Марта. И двете носехме тежките чаршафи за гладене. Видях болката й, която всяко нейно придвижване й причиняваше. Прането беше тежко, аз знаех, че е болна. Един от нейните гръбначни прешлени беше инфектиран. Предишната седмица беше посетила лекаря си, само че шефът й бе споделил, че не може да излезе в отпуска по болест, защото няма задоволително служащи.
„ Много ли боли? “, попитах я аз. „ Мисля си за това, какво ще сготвя довечера “ отговори ми тя. Въпреки болката нейната най-голяма паника беше с какво ще нахрани децата си. Марта работи в пералнята на огромна чешка болница и получава минималната заплата от 11 000 CZK или към 385 лири на месец. След като изплати част от насъбраните си минали задължения, нейният чист месечен приход е към 9000 CZK. Тя заплаща 20 000 CZK за жилище чартърен. Държавата й дава пенсия за вдовици, помощи за децата й сираци и дотация за жилище, само че всичко това просто покрива наема. Въпреки усилената си работа, от време на време до 11 часа дневно, Марта от ден на ден изпада в задължения.
Изтощение, тежко физическо натоварване, обезсърчение. Така бих описала това, което видях, откакто в продължение на шест месеца работех на пет разнообразни нископлатени работни места в Чехия като кореспондент под прикритие. Целта ми беше да схвана изискванията, при които хората в моята страна работят на неквалифицирани позиции, за ниски заплати. Освен прането, пробвах и работа в цех за преправка на птици, в супермаркет, в фабрика за монтаж и най-сетне в цех за преработване на боклука. Моят журналистически план беше озаглавен „ Героите на капиталистическия труд “. Това са хората, живеещи на ръба.
Повечето се опасяват да приказват с цел да не изгубят работата си. В завода за преправка на птици доста постоянно работихме изключително при температура 8 °С. Понякога над шест часа, не ни беше разрешено да пием, да ядем или да си почиваме. Карел, мой сътрудник, който преди този момент работеше като реализатор – едноличен търговец на покривни покрития, беше потопен в задължения, частично тъй като не разбираше изцяло административната част от работата си. С всичките си изключителни и нощни смени той правеше към 15 000 CZK на месец в завода, само че откакто заплати месечните си задължения, в джоба му оставаха към 8000 CZK. Той в никакъв случай не се оплакваше и постоянно повтаряше: „ Най-малкото ми заплащат здравното и общественото обезпечаване “. Но когато се срещнахме, дребната му къща бе взета за неизплатени задължения и обезверен, той бе стигнал до самоубийство.
„ Най-малкото ние имаме работа “, това се чува, незабавно щом стартираме да приказваме за изискванията на труд с сътрудниците. Те не помнят, че някои от тях работят по 12 часа постоянно, а от време на време по 14, и даже по 17 часа. Така е, би трябвало да се радвате, че имате работа.
Има мощно съмнение към политиците. Трансформацията на стопанската система след 1989 година се основава на евтиния труд и тласъците за директните задгранични вложения, само че няма никакво предпочитание да се приказва за възходящия брой проблеми, основани от това. В медиите четем още веднъж и още веднъж, че хората би трябвало сами да се грижат за себе си и няма никой различен да им помогне.
Чешката промяна от държавен социализъм към капитализъм се смята за сполучлива и през днешния ден всички стопански индикатори сочат, че страната процъфтява. Но персоналните прекарвания описват друга история. Индивидуалните разкази на нуждаещите се не са показани като систематични проблеми на обществото. Постиженията на обществената страна постоянно се преглеждат като равностойни на комунизма, а на профсъюзите се гледа като реликви от остарелия режим. В продължение на години груповото договаряне стана мираж, тъй че напълно всекидневно е ниските заплати да бъдат придружени с очевидните нарушавания на Кодекса на труда, за които служащите се опасяват да приказват. С безкрайните повторения на „ всеки за себе си “, чешкото общество се отхвърли от солидарността.
Напоследък демократичните елити започнаха да споделят на хората, че би трябвало да са солидарни с бежанците. Това сътвори проблем и чехите не схващат за какво би трябвало да се усещат солидарни с хората от някъде си в Африка, след никой не вижда техните лични проблеми.
От дълго време „ завесата към заплатите “ е табу за политиците от Западна Европа, само че всеки чех знае, че един чиновник в магазин в Германия или в Австрия взима три пъти по-голяма заплата от един чиновник в Чехия. Жилищата и храната обаче не са доста по-евтини спрямо тези на Запад. Работещите небогати, едвам изкарващи прехраната си, са обзети от възприятието за неправда и това, че са изоставени.
В множеството райони в Чехия не е мъчно да се откри работа в наши дни, само че тази работа не стига за прехраната. Социални жилища на процедура няма и страната покрива напълно малко от разноските за жилища. Понастоящем над 750 000 души имат дълготрайни задължения, а частните съдии-изпълнители взимат толкоз доста от месечните им приходи, че те не могат да си разрешат да заплащат наем.
Събирането на задължения визира 2,5 милиона души – една четвърт от популацията на страната. Държавата не компенсира загубата на заплати, нито заплаща дълга. Наемите се повишават бързо. Най-големият стрес е страхът от загуба на дом. За тези с деца това значи и боязън, че страната ще ги отдели децата им, в случай че вземе в поради обстановката на родителите. Много небогати хора живеят в нехигиенични краткотрайни домове.
И до момента в който аз си мечтаех за фамилна отмора като премия за моя шестмесечен опит, един от моите сътрудници от пералнята, можеше единствено да си мечтае да спести задоволително, с цел да стане част от това. „ Веднъж съумях да го направя – сподели ми той, – имам фотография за спомен от по-добрия живот “.
Превод за “Труд ” – Павел Павлов
Стоях до Марта. И двете носехме тежките чаршафи за гладене. Видях болката й, която всяко нейно придвижване й причиняваше. Прането беше тежко, аз знаех, че е болна. Един от нейните гръбначни прешлени беше инфектиран. Предишната седмица беше посетила лекаря си, само че шефът й бе споделил, че не може да излезе в отпуска по болест, защото няма задоволително служащи.
„ Много ли боли? “, попитах я аз. „ Мисля си за това, какво ще сготвя довечера “ отговори ми тя. Въпреки болката нейната най-голяма паника беше с какво ще нахрани децата си. Марта работи в пералнята на огромна чешка болница и получава минималната заплата от 11 000 CZK или към 385 лири на месец. След като изплати част от насъбраните си минали задължения, нейният чист месечен приход е към 9000 CZK. Тя заплаща 20 000 CZK за жилище чартърен. Държавата й дава пенсия за вдовици, помощи за децата й сираци и дотация за жилище, само че всичко това просто покрива наема. Въпреки усилената си работа, от време на време до 11 часа дневно, Марта от ден на ден изпада в задължения.
Изтощение, тежко физическо натоварване, обезсърчение. Така бих описала това, което видях, откакто в продължение на шест месеца работех на пет разнообразни нископлатени работни места в Чехия като кореспондент под прикритие. Целта ми беше да схвана изискванията, при които хората в моята страна работят на неквалифицирани позиции, за ниски заплати. Освен прането, пробвах и работа в цех за преправка на птици, в супермаркет, в фабрика за монтаж и най-сетне в цех за преработване на боклука. Моят журналистически план беше озаглавен „ Героите на капиталистическия труд “. Това са хората, живеещи на ръба.
Повечето се опасяват да приказват с цел да не изгубят работата си. В завода за преправка на птици доста постоянно работихме изключително при температура 8 °С. Понякога над шест часа, не ни беше разрешено да пием, да ядем или да си почиваме. Карел, мой сътрудник, който преди този момент работеше като реализатор – едноличен търговец на покривни покрития, беше потопен в задължения, частично тъй като не разбираше изцяло административната част от работата си. С всичките си изключителни и нощни смени той правеше към 15 000 CZK на месец в завода, само че откакто заплати месечните си задължения, в джоба му оставаха към 8000 CZK. Той в никакъв случай не се оплакваше и постоянно повтаряше: „ Най-малкото ми заплащат здравното и общественото обезпечаване “. Но когато се срещнахме, дребната му къща бе взета за неизплатени задължения и обезверен, той бе стигнал до самоубийство.
„ Най-малкото ние имаме работа “, това се чува, незабавно щом стартираме да приказваме за изискванията на труд с сътрудниците. Те не помнят, че някои от тях работят по 12 часа постоянно, а от време на време по 14, и даже по 17 часа. Така е, би трябвало да се радвате, че имате работа.
Има мощно съмнение към политиците. Трансформацията на стопанската система след 1989 година се основава на евтиния труд и тласъците за директните задгранични вложения, само че няма никакво предпочитание да се приказва за възходящия брой проблеми, основани от това. В медиите четем още веднъж и още веднъж, че хората би трябвало сами да се грижат за себе си и няма никой различен да им помогне.
Чешката промяна от държавен социализъм към капитализъм се смята за сполучлива и през днешния ден всички стопански индикатори сочат, че страната процъфтява. Но персоналните прекарвания описват друга история. Индивидуалните разкази на нуждаещите се не са показани като систематични проблеми на обществото. Постиженията на обществената страна постоянно се преглеждат като равностойни на комунизма, а на профсъюзите се гледа като реликви от остарелия режим. В продължение на години груповото договаряне стана мираж, тъй че напълно всекидневно е ниските заплати да бъдат придружени с очевидните нарушавания на Кодекса на труда, за които служащите се опасяват да приказват. С безкрайните повторения на „ всеки за себе си “, чешкото общество се отхвърли от солидарността.
Напоследък демократичните елити започнаха да споделят на хората, че би трябвало да са солидарни с бежанците. Това сътвори проблем и чехите не схващат за какво би трябвало да се усещат солидарни с хората от някъде си в Африка, след никой не вижда техните лични проблеми.
От дълго време „ завесата към заплатите “ е табу за политиците от Западна Европа, само че всеки чех знае, че един чиновник в магазин в Германия или в Австрия взима три пъти по-голяма заплата от един чиновник в Чехия. Жилищата и храната обаче не са доста по-евтини спрямо тези на Запад. Работещите небогати, едвам изкарващи прехраната си, са обзети от възприятието за неправда и това, че са изоставени.
В множеството райони в Чехия не е мъчно да се откри работа в наши дни, само че тази работа не стига за прехраната. Социални жилища на процедура няма и страната покрива напълно малко от разноските за жилища. Понастоящем над 750 000 души имат дълготрайни задължения, а частните съдии-изпълнители взимат толкоз доста от месечните им приходи, че те не могат да си разрешат да заплащат наем.
Събирането на задължения визира 2,5 милиона души – една четвърт от популацията на страната. Държавата не компенсира загубата на заплати, нито заплаща дълга. Наемите се повишават бързо. Най-големият стрес е страхът от загуба на дом. За тези с деца това значи и боязън, че страната ще ги отдели децата им, в случай че вземе в поради обстановката на родителите. Много небогати хора живеят в нехигиенични краткотрайни домове.
И до момента в който аз си мечтаех за фамилна отмора като премия за моя шестмесечен опит, един от моите сътрудници от пералнята, можеше единствено да си мечтае да спести задоволително, с цел да стане част от това. „ Веднъж съумях да го направя – сподели ми той, – имам фотография за спомен от по-добрия живот “.
Превод за “Труд ” – Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ