Ренета Инджова: Светът се намира в изключителна бесовица и идва изненадата на страшното
Ренета Инджова, длъжностен министър председател на 84-то държавно управление на България, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус ” „ Това е България ”
Водещ: Президентът Румен Радев разкритикува към този момент някогашния боен министър Стефан
Янев, който по-рано самият той назначи за длъжностен министър председател, а преди този момент бе и негов консултант. Президентът сподели, че от Стефан Янев е очаквал доста повече като министър на защитата, очаквал е повече и като самодейност, и като ангажимент към проблемите на Българската войска, и като работа. Янев бе заменен, напомням, след серия спорни изявления за войната в Украйна и рецензии към държавното управление, от което бе част до неотдавна. На разлъка Янев излезе с програмна тирада, което ускори мненията, че е допустимо да се готви за нова роля и за нов партиен план, какъвто на този стадий обаче президентът отхвърля. И това е единствено един откъс, заключен в епизод от нашето ежедневие. На фона на войната в Украйна – съответна ли е България? Наш посетител е служебният министър председател на 84-то държавно управление на страната ни Ренета Инджова. Г-жо министър председател, още ли продължавате да твърдите, че рецесиите при нас са от липса на ръководство и липса на концепция за това какво една страна би трябвало да прави?
Ренета Инджова: Самият анонс, който направихте за промяната на военния министър, е идеално доказателство за това, че у нас се ръководи по този начин, че в последна сметка през вчерашния ден или оня ден може да са каже, че промяната на военния министър е огромен риск в условия на война и да се изрази удовлетворение от него като боен министър, а през днешния ден да се каже, че
можело да направи повече. Всъщност ние не знаем, какво е това, което може да направи повече, ние не знаем за какво е освободен, тъй като с изключение на всичката останала война, се води и осведомителна, а нашата прокристост си продължава. Ние от Украйна научихме за отхвърли на Янев да даде 16 МиГ-29 и 14 Су-25 за войската на Украйна. Всъщност той ги е дал, излиза по тази информация, а до този миг в България се отхвърля това. И аз не разбирам – в случай че имаме толкоз възторжено отношение да сме първи помагачи и намесващи се в спора там, без той да се отнася непосредствено към нас и без някой да е желал това от нас, тъй като ние сме в доста специфичен режим на многоброен протекторат, ние предлагаме нашите услуги по този начин нападателно, по този начин амбициозни, че може да си повлечем и доста проблеми в резултат на това.
Водещ: Какви проблеми?
Ренета Инджова: Ами, ние тръгваме да се намесваме там, където има един проблем, който
е формиран от голям брой фактори. Ние ще желаеме да участваме в спор, който ние не сме анализирали – пък все претендират, че проучват – кои са участниците в него, какво цели той. При състояние че Украйна е отвън обсега на НАТО, отвън
опцията да бъде непосредствено подпомагана от страна-член на НАТО, тъй като всичките тези неща ще бъдат, както на времето в Ирак, в Афганистан, в Либия, в Сирия без утвържденията на Съвета за сигурност, без утвържденията и да минават през натовската конструкция. Всичките тези неща са едни наши самоинициативи, с които ние желаеме да се
пъчим, да се вършим на ястреби. Всъщност сме си едни яребици, които дори и не знаят, в каква посока ги подкарват.
Водещ: Войната в Украйна по чудноват метод разруши дневния ред на държавното управление и на България, разруши го като в миксер до степен, че момента от всички вероятни рецесии не знаем, коя е най-важната, най-приоритетната и с решението от която да се стартира.
Ренета Инджова: Хората се ориентират. Видяха, че за три дни към този момент няма пандемия, тъй че рецесията с пандемията и с невъзможната имунизация е решена. Въпросът с Плана за възобновяване също ще бъде решен, тъй като всичкото това ястребство и слагане е за да получат евентуално един проект „ Маршъл “, но те проектите „ Маршъл “ след Втората международна война са повече в интерес на победените страни, само че по този начин или другояче, евентуално има заричане, че това, което не можаха да създадат като правене на проект, сформиране на планове от смислени стратегически обекти за бъдещите седем години, ще се реализира като премия за положително присъединяване в този момент. Казвам това не тъй като одобрявам да има
набези от една страна върху друга, а тъй като всичкото това нещо у нас се употребява, с цел да се вършат частни планове от позиция на опазване на властта, на запазване на позициите, на зависимост по отношение на външни сили – нещо, за което и министър Янев приказва, само че нещо, което не прави усещане на никой. Защото когато един, към момента беше през вчерашния ден настоящ, министър приказва – че външни сили се пробват да трансформират посоката на развиването на България, няма ДАНС, няма прокуратура, няма служби за сигурност, които да попитат какво може да значи това. Така че всичкото това натягане да бъдат утвърдени, да бъдат харесани, да си дадем това, което имаме, е правене на таргет за страната, по този начин или другояче, който ние няма да можем да отклоним. Затова последствията занапред ще бъдат от позиция на това, кой по какъв начин се е показал в този спор.
Това е спор, за който не може толкоз бързо да стартираме да споделяме коя е правата страна. Вижте, през днешния ден има информация, че да кажем Харков напълно е превзет от съветските сили. Вчера пък имаше, че Путин афишира капитулация и признава Донецк и Луганск, отдава назад Крим. Т.е. ние сигурни ли сме за всичко, което се споделя и което идва като информация, че не е детайл на осведомителната война, за която се готвят от доста години от външни сили, сили в Украйна, сили от Русия, сили от Европа. Залогът е извънредно огромен. А никой не желае да преглежда аргументите за тази война. Гледат по какъв начин била посочена. Ами по какъв начин да бъде посочена във военна терминология? Това е нещото, което е, с цел да не се всява и да не се шантажира популацията, че виждате ли, ще се прави специфична военна интервенция. Но аргументите, аргументите са в самия темперамент, по който се
постави Европейският съюз и който образува връзките си с Русия и с всички, които се
намират в нейната външна страна. Защото този режим в последна сметка беше изсмукващ режим, а ресурсите, които страни като Русия имаха разполагаем, бяха доста обилно предоставени и употребявани от страна на Европа. Използвани, в смисъл, че тя ги усвои, образува остатъци.
От позиция на това Русия се трансформира в суровинен придатък. Всичкото това ги прави неразривно свързани една с друга, всичкото това прави другия център зад Океана да не се съгласява с това. Всичкият този развой тече в условия на доста спорно и доста мъчително преобразяване на света от еднополюсен в многополюсен. И в действителност това, което следим в този момент, е съпротивата и неразрешаването да се образува полюсът Русия със своята осигуреност с запаси и със
своята специфичност от позиция на това, какъв модел на развиване желае.
Водещ: Как ще приключи тази полуда?
Ренета Инджова: Тази полуда ще приключи евентуално с нагнетяване на инфлационни случаи, със стагфлационни процеси, които ще доведат до още по-голямо нарастване на цените на енергоносителите, а това акумулира и мултиплицира инфлация в крайните артикули и това, при което популациите и бизнесите стартират с каскадите от банкрути. Има един поток, за който се правеха на две и половина, до момента в който го строяха, тъй като разчитаха, че ще мине метър – „ Северен поток “ 2, а същото се отнася и за нашите газови планове. Всичкото това нещо се наблюдаваше напълно безучастно. Аз съм предупреждавала и различен път, че това са закопаване на пари подземен, тъй като в последна сметка такава симбиоза сред двата континента се превръщаше в нещо, за което другите два центъра не са съгласни.
Водещ: Кои са другите два центъра, които не са съгласни?
Ренета Инджова: САЩ и Китай. В последна сметка Русия няма да е печелившата страна в този тристранен баланс. Но тези неща, в случай че са мечтани от международните елити, е още по-жалко. Ако се реализират стихийно, това единствено значи, че некадърници ни ръководят.
Водещ: Означава ли, че вие очаквате разрастване на спора, който да излезе от границите на Украйна?
Ренета Инджова: Ами ето, през днешния ден Лукашенко към този момент прави своя поход към Украйна, влезнал е в
границите й. До оня ден споделяше „ Не “, само че направи референдум, до момента в който бяха договарянията там, и получи разрешението от своя народ да има нуклеарно оръжие и да го употребява, и да си го вземе назад от Русия. И аз виждам, че този развой на развиване към многополюсен свят се трансформира в неограничаван, безпардонен поход на всяка една от страните, които, ръководени от корпоративни елити, от елити, които нямат нищо общо с националните цели на народите си, ще се боричкат, и то ще се боричкат в изискванията на отсъстващ интернационален правов ред, тъй като и интернационалните институции се трансфораха в НПО-та с особени ползи, които в последна сметка не разрешават регламентирането на балансите сред страните по света, даже когато те са във тип на пактове, във тип на съюзи. Вижте ни нас в този момент – в стопански смисъл една е конфигурацията на образуването на ползите, а в политически смисъл напълно друга.
Едно време в Съвет за икономическа взаимопомощ това, което беше фундаментът на интеграцията сред страните от Източния блок, беше съображение и за политическото им сдружаване във тип на Варшавски контракт. Сега ешът си нямат нещата, тъй като едни са страните, които образуват корпоративни и монополни структури, а други са страните, които желаят да ръководят това. И в последна сметка то се трансформира в хищническо другарство сред страни и организации, което нищо хубаво няма да носи на човечеството. Капитализмът
не е в положение да сътвори регламента, регулаторите и глобите за реализиране на баланс
в капитала на обособените страни. Този баланс сега се осъществя извънредно под
формата на публични средства – веднага ще свърши войната и ще ни раздадат пари, и ще приемем по ексклузивен път Украйна в Европейския съюз и в НАТО. Неща, които за други страни са вървяли десетилетия, предприсъединителни стратегии, условия, критерии – тях ще ги приемем и почваме да им раздаваме пари. Защо? Защото напечатахме пари за пандемията, а и преди нея, в такива количества, които няма какво да ги вършим. А неравенството сред хората и елитите е толкоз огромно, че тези пари би трябвало да бъдат вложени да вземем за пример в пандемии, войни и така нататък
Водещ: Какво би могло да обезпечи действителния баланс? И той към този момент изпълним ли е?
Ренета Инджова: Реалният баланс към този момент не може да бъде реализиран. Може да се реализира някаква договореност на основата на проявление на разсъдък. Но сега светът се намира в изключителна бесовица.
Водещ: То не е ли по-скоро шизофренно положение. На мен на такова ми наподобява.
Ренета Инджова: Да, те в този момент по стандартите на СЗО ще го дефинират, те нали и от медицина схващат. Сега ние ще стартираме да разбираме от военно дело. Искам да кажа на хората, че това, което съставлява военната картина сега, пейзаж, е с доста комплицирана по съществото си картина. Тя има един външен фон, който е безусловно заблуждаващ. Има един втори камуфлажен пласт на цветове и неща, които също не дават действителната визия за нещата. Има един трети пласт на засекретени и знайни единствено за тези, които правят интервенциите, процеси и характерности. И най-после има един пласт на концептуалистите, които движат света и се пробват да създадат оня суич, това превключване от досегашния модел на развиване на човечеството, от глобализация към
полярен свят. Този развой изисква напъните, само че и обясненията на доста процеси, които те не считат за нужно на нас, простосмъртните да ни ги споделят. Но по този начин или другояче, ние би трябвало да следим, да гледаме, има признаци, по които може да се разбере, че има режисура. Аз желая да кажа, че тази режисура, която в този момент гледаме в България, тя е клоунада. Ако клоуните стартират да си играят на война, това значи, че ние в публиката би трябвало всичките да се облечем в бронежилетки. Защото нашите момчета, много фриволно и без да схващат от нищо, са решили да ни ръководят в условия форсмажорни, условия на война. И ръководят, гледате, доста сполучливо. Чак съпротива към този момент нямаме, и опозицията ги харесва. А това единствено значи, че ние фактически сме аудитория на режисура.
Водещ: Тази режисура каква цел има и по какъв начин ще приключи? Известен ли е финалът или ще остане отворен?
Ренета Инджова: Съспенсът – хубавото в него е, че би трябвало да има изненада. Изненадата занапред престои. Аз бях споделила в предходни изявленията – неприятното мина, идва страшното. Не, в този момент идва изненадата на страшното.
Водещ: Как би изглеждала изненадата на страшното?
Ренета Инджова: Ще бъдем в обстановката, с която започнахте – че не се знае, кой ръководи, какво ръководи. Хаосът като метод на организация на нашия живот. Всичките ще крякат, ще пищят, кой какво е направил, какъв брой доста е популярен. Да виждате проблеми някакви – те се вземат решение от единствено себе си. Да виждате ръководство на процеси, промени? Фактът, че две години се борихме и вижте какво се реализира, това единствено значи, че и нашите битки са обречени на провал, тъй като към този момент е късно да се търси възобновяване на институционален порядък, възобновяване на правила на организация на нашия живот, на налагане на правдивост. Всичката тази форсмажорна обстановка при нас е при неявяване примерно на правосъдна система. Как си я представяте тази работа? Става като в Украйна – мародерите получават от държавното управление оръжие, борят се, камуфлажно се показват, че са руснаци, снимат ги, пускат по нета, ние гледаме и викаме: „ А, вижте какво става “. Пускаме пандизчиите, те ще стартират също да взе участие в процесите, надлежно както могат и знаят. Даваме условия да се развиват всевъзможни малцинствени групи – от джендъри до националистични, радикални, фашистки, нацистки, каквото желаете още. Т.е. демократичното общество има способността да поставя всичко на масата, всички равно да се причислят. Ето, както е в нашия парламент сега: всички са съгласни с всичко, което става.
Ол инклузив капитализъм, който аз назовавам транскапитализъм, тъй като той не е учреден на добродетелите на капитализма, нито на облагата, нито на труда, нито на справедливото систематизиране сред тях. Той е учреден на „ дайте в този момент едни пари тук да хвърлим за нещо “. И като няма към този момент защо да ги хвърляме, да си създадем една война. Първо ще кажем, че е блиц война, по-късно гледаме, че тя не може да стане, тъй като най-различни участници се причисляват към нея – тя ще се трансформира в стандартна, от стандартната ще създадем нови цели, ще стартираме да възвръщаме. Като в лудницата.
Водещ: Кафкианска реалност рисувате. Човек се ужасява, като ви суша.
Ренета Инджова: Нещо с връзките не се получава, в този момент заглъхва, мъчно ви слушам. Но това също е детайл на изискванията, в които се намираме. Няма да се чуваме, само че ще си приказваме.
Водещ: Всеки ще си приказва личния монолог?
Ренета Инджова: Да, да, да. А в „ Инстаграм “ ще гледаме всякакви картинки. Когато и картинките престанат да носят смисъл, ще си приказваме за предишното.
Водещ: И въпреки всичко няма ли някакъв късмет за обратимост?
Ренета Инджова: Консерватизмът е значимо, до каква степен поставя точката, от която желае възобновяване. Действително либерализмът сподели, че се трансформира във виртуална, илюзорна, лъжлива, лъжлива, незаконна картина за нас самите и за света, в който сме. Отходът обрано е към полезностите, които сме имали. Тук не става дума да откриваме още веднъж нещо ново, тук става дума да се върнем към изконните полезности. Например, да не беснеем, че 3 март няма да го честваме. Дори нямало да работи Историческият музей, тъй като би трябвало да приказва, кои са ни освободителите. Ами да честваме тогава първи март, който е присъединението на България към Тристранния пакт 1941 година Т.е. става въпрос до каква степен обратно да вървим и къде ще намерим това малко зрънце от полезности, които би могло да ни накара да се върнем към човешкото, към себе си. Защото то там да вървим в Космоса – това са доста хубави работи. Да вършим нова пандемия и да оповестяваме, че първо ще създадем имунизацията, а по-късно нея. Или да я подкокоросваме – както тук с месеци подкокоросват двете страни по какъв начин да се хвърлят една върху друга и те най-после го направиха. Т.е. става въпрос, че първо, вместо да крещим какъв брой би трябвало да сме в правата посока, дано да помислим коя е тя. Всичките направления, към които до момента вървяхме, на прогресивното ни придвижване напред и нагоре, ни доведоха до на никое място. Няма ли да спрем да се замислим – а в този момент накъде?
Водещ: Благодаря ви за този разбор и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви, че
сходно на сюрреалистичния художник Рене Магрит, нарисувахте картина, която е страшна и която, в случай че не се замислим, стартира да ни сполетява.
Ренета Инджова: Ами какво да кажа – нищо. Просто ще кажа нищо.
Цоня Събчева
http://focus-news.net/
Водещ: Президентът Румен Радев разкритикува към този момент някогашния боен министър Стефан
Янев, който по-рано самият той назначи за длъжностен министър председател, а преди този момент бе и негов консултант. Президентът сподели, че от Стефан Янев е очаквал доста повече като министър на защитата, очаквал е повече и като самодейност, и като ангажимент към проблемите на Българската войска, и като работа. Янев бе заменен, напомням, след серия спорни изявления за войната в Украйна и рецензии към държавното управление, от което бе част до неотдавна. На разлъка Янев излезе с програмна тирада, което ускори мненията, че е допустимо да се готви за нова роля и за нов партиен план, какъвто на този стадий обаче президентът отхвърля. И това е единствено един откъс, заключен в епизод от нашето ежедневие. На фона на войната в Украйна – съответна ли е България? Наш посетител е служебният министър председател на 84-то държавно управление на страната ни Ренета Инджова. Г-жо министър председател, още ли продължавате да твърдите, че рецесиите при нас са от липса на ръководство и липса на концепция за това какво една страна би трябвало да прави?
Ренета Инджова: Самият анонс, който направихте за промяната на военния министър, е идеално доказателство за това, че у нас се ръководи по този начин, че в последна сметка през вчерашния ден или оня ден може да са каже, че промяната на военния министър е огромен риск в условия на война и да се изрази удовлетворение от него като боен министър, а през днешния ден да се каже, че
можело да направи повече. Всъщност ние не знаем, какво е това, което може да направи повече, ние не знаем за какво е освободен, тъй като с изключение на всичката останала война, се води и осведомителна, а нашата прокристост си продължава. Ние от Украйна научихме за отхвърли на Янев да даде 16 МиГ-29 и 14 Су-25 за войската на Украйна. Всъщност той ги е дал, излиза по тази информация, а до този миг в България се отхвърля това. И аз не разбирам – в случай че имаме толкоз възторжено отношение да сме първи помагачи и намесващи се в спора там, без той да се отнася непосредствено към нас и без някой да е желал това от нас, тъй като ние сме в доста специфичен режим на многоброен протекторат, ние предлагаме нашите услуги по този начин нападателно, по този начин амбициозни, че може да си повлечем и доста проблеми в резултат на това.
Водещ: Какви проблеми?
Ренета Инджова: Ами, ние тръгваме да се намесваме там, където има един проблем, който
е формиран от голям брой фактори. Ние ще желаеме да участваме в спор, който ние не сме анализирали – пък все претендират, че проучват – кои са участниците в него, какво цели той. При състояние че Украйна е отвън обсега на НАТО, отвън
опцията да бъде непосредствено подпомагана от страна-член на НАТО, тъй като всичките тези неща ще бъдат, както на времето в Ирак, в Афганистан, в Либия, в Сирия без утвържденията на Съвета за сигурност, без утвържденията и да минават през натовската конструкция. Всичките тези неща са едни наши самоинициативи, с които ние желаеме да се
пъчим, да се вършим на ястреби. Всъщност сме си едни яребици, които дори и не знаят, в каква посока ги подкарват.
Водещ: Войната в Украйна по чудноват метод разруши дневния ред на държавното управление и на България, разруши го като в миксер до степен, че момента от всички вероятни рецесии не знаем, коя е най-важната, най-приоритетната и с решението от която да се стартира.
Ренета Инджова: Хората се ориентират. Видяха, че за три дни към този момент няма пандемия, тъй че рецесията с пандемията и с невъзможната имунизация е решена. Въпросът с Плана за възобновяване също ще бъде решен, тъй като всичкото това ястребство и слагане е за да получат евентуално един проект „ Маршъл “, но те проектите „ Маршъл “ след Втората международна война са повече в интерес на победените страни, само че по този начин или другояче, евентуално има заричане, че това, което не можаха да създадат като правене на проект, сформиране на планове от смислени стратегически обекти за бъдещите седем години, ще се реализира като премия за положително присъединяване в този момент. Казвам това не тъй като одобрявам да има
набези от една страна върху друга, а тъй като всичкото това нещо у нас се употребява, с цел да се вършат частни планове от позиция на опазване на властта, на запазване на позициите, на зависимост по отношение на външни сили – нещо, за което и министър Янев приказва, само че нещо, което не прави усещане на никой. Защото когато един, към момента беше през вчерашния ден настоящ, министър приказва – че външни сили се пробват да трансформират посоката на развиването на България, няма ДАНС, няма прокуратура, няма служби за сигурност, които да попитат какво може да значи това. Така че всичкото това натягане да бъдат утвърдени, да бъдат харесани, да си дадем това, което имаме, е правене на таргет за страната, по този начин или другояче, който ние няма да можем да отклоним. Затова последствията занапред ще бъдат от позиция на това, кой по какъв начин се е показал в този спор.
Това е спор, за който не може толкоз бързо да стартираме да споделяме коя е правата страна. Вижте, през днешния ден има информация, че да кажем Харков напълно е превзет от съветските сили. Вчера пък имаше, че Путин афишира капитулация и признава Донецк и Луганск, отдава назад Крим. Т.е. ние сигурни ли сме за всичко, което се споделя и което идва като информация, че не е детайл на осведомителната война, за която се готвят от доста години от външни сили, сили в Украйна, сили от Русия, сили от Европа. Залогът е извънредно огромен. А никой не желае да преглежда аргументите за тази война. Гледат по какъв начин била посочена. Ами по какъв начин да бъде посочена във военна терминология? Това е нещото, което е, с цел да не се всява и да не се шантажира популацията, че виждате ли, ще се прави специфична военна интервенция. Но аргументите, аргументите са в самия темперамент, по който се
постави Европейският съюз и който образува връзките си с Русия и с всички, които се
намират в нейната външна страна. Защото този режим в последна сметка беше изсмукващ режим, а ресурсите, които страни като Русия имаха разполагаем, бяха доста обилно предоставени и употребявани от страна на Европа. Използвани, в смисъл, че тя ги усвои, образува остатъци.
От позиция на това Русия се трансформира в суровинен придатък. Всичкото това ги прави неразривно свързани една с друга, всичкото това прави другия център зад Океана да не се съгласява с това. Всичкият този развой тече в условия на доста спорно и доста мъчително преобразяване на света от еднополюсен в многополюсен. И в действителност това, което следим в този момент, е съпротивата и неразрешаването да се образува полюсът Русия със своята осигуреност с запаси и със
своята специфичност от позиция на това, какъв модел на развиване желае.
Водещ: Как ще приключи тази полуда?
Ренета Инджова: Тази полуда ще приключи евентуално с нагнетяване на инфлационни случаи, със стагфлационни процеси, които ще доведат до още по-голямо нарастване на цените на енергоносителите, а това акумулира и мултиплицира инфлация в крайните артикули и това, при което популациите и бизнесите стартират с каскадите от банкрути. Има един поток, за който се правеха на две и половина, до момента в който го строяха, тъй като разчитаха, че ще мине метър – „ Северен поток “ 2, а същото се отнася и за нашите газови планове. Всичкото това нещо се наблюдаваше напълно безучастно. Аз съм предупреждавала и различен път, че това са закопаване на пари подземен, тъй като в последна сметка такава симбиоза сред двата континента се превръщаше в нещо, за което другите два центъра не са съгласни.
Водещ: Кои са другите два центъра, които не са съгласни?
Ренета Инджова: САЩ и Китай. В последна сметка Русия няма да е печелившата страна в този тристранен баланс. Но тези неща, в случай че са мечтани от международните елити, е още по-жалко. Ако се реализират стихийно, това единствено значи, че некадърници ни ръководят.
Водещ: Означава ли, че вие очаквате разрастване на спора, който да излезе от границите на Украйна?
Ренета Инджова: Ами ето, през днешния ден Лукашенко към този момент прави своя поход към Украйна, влезнал е в
границите й. До оня ден споделяше „ Не “, само че направи референдум, до момента в който бяха договарянията там, и получи разрешението от своя народ да има нуклеарно оръжие и да го употребява, и да си го вземе назад от Русия. И аз виждам, че този развой на развиване към многополюсен свят се трансформира в неограничаван, безпардонен поход на всяка една от страните, които, ръководени от корпоративни елити, от елити, които нямат нищо общо с националните цели на народите си, ще се боричкат, и то ще се боричкат в изискванията на отсъстващ интернационален правов ред, тъй като и интернационалните институции се трансфораха в НПО-та с особени ползи, които в последна сметка не разрешават регламентирането на балансите сред страните по света, даже когато те са във тип на пактове, във тип на съюзи. Вижте ни нас в този момент – в стопански смисъл една е конфигурацията на образуването на ползите, а в политически смисъл напълно друга.
Едно време в Съвет за икономическа взаимопомощ това, което беше фундаментът на интеграцията сред страните от Източния блок, беше съображение и за политическото им сдружаване във тип на Варшавски контракт. Сега ешът си нямат нещата, тъй като едни са страните, които образуват корпоративни и монополни структури, а други са страните, които желаят да ръководят това. И в последна сметка то се трансформира в хищническо другарство сред страни и организации, което нищо хубаво няма да носи на човечеството. Капитализмът
не е в положение да сътвори регламента, регулаторите и глобите за реализиране на баланс
в капитала на обособените страни. Този баланс сега се осъществя извънредно под
формата на публични средства – веднага ще свърши войната и ще ни раздадат пари, и ще приемем по ексклузивен път Украйна в Европейския съюз и в НАТО. Неща, които за други страни са вървяли десетилетия, предприсъединителни стратегии, условия, критерии – тях ще ги приемем и почваме да им раздаваме пари. Защо? Защото напечатахме пари за пандемията, а и преди нея, в такива количества, които няма какво да ги вършим. А неравенството сред хората и елитите е толкоз огромно, че тези пари би трябвало да бъдат вложени да вземем за пример в пандемии, войни и така нататък
Водещ: Какво би могло да обезпечи действителния баланс? И той към този момент изпълним ли е?
Ренета Инджова: Реалният баланс към този момент не може да бъде реализиран. Може да се реализира някаква договореност на основата на проявление на разсъдък. Но сега светът се намира в изключителна бесовица.
Водещ: То не е ли по-скоро шизофренно положение. На мен на такова ми наподобява.
Ренета Инджова: Да, те в този момент по стандартите на СЗО ще го дефинират, те нали и от медицина схващат. Сега ние ще стартираме да разбираме от военно дело. Искам да кажа на хората, че това, което съставлява военната картина сега, пейзаж, е с доста комплицирана по съществото си картина. Тя има един външен фон, който е безусловно заблуждаващ. Има един втори камуфлажен пласт на цветове и неща, които също не дават действителната визия за нещата. Има един трети пласт на засекретени и знайни единствено за тези, които правят интервенциите, процеси и характерности. И най-после има един пласт на концептуалистите, които движат света и се пробват да създадат оня суич, това превключване от досегашния модел на развиване на човечеството, от глобализация към
полярен свят. Този развой изисква напъните, само че и обясненията на доста процеси, които те не считат за нужно на нас, простосмъртните да ни ги споделят. Но по този начин или другояче, ние би трябвало да следим, да гледаме, има признаци, по които може да се разбере, че има режисура. Аз желая да кажа, че тази режисура, която в този момент гледаме в България, тя е клоунада. Ако клоуните стартират да си играят на война, това значи, че ние в публиката би трябвало всичките да се облечем в бронежилетки. Защото нашите момчета, много фриволно и без да схващат от нищо, са решили да ни ръководят в условия форсмажорни, условия на война. И ръководят, гледате, доста сполучливо. Чак съпротива към този момент нямаме, и опозицията ги харесва. А това единствено значи, че ние фактически сме аудитория на режисура.
Водещ: Тази режисура каква цел има и по какъв начин ще приключи? Известен ли е финалът или ще остане отворен?
Ренета Инджова: Съспенсът – хубавото в него е, че би трябвало да има изненада. Изненадата занапред престои. Аз бях споделила в предходни изявленията – неприятното мина, идва страшното. Не, в този момент идва изненадата на страшното.
Водещ: Как би изглеждала изненадата на страшното?
Ренета Инджова: Ще бъдем в обстановката, с която започнахте – че не се знае, кой ръководи, какво ръководи. Хаосът като метод на организация на нашия живот. Всичките ще крякат, ще пищят, кой какво е направил, какъв брой доста е популярен. Да виждате проблеми някакви – те се вземат решение от единствено себе си. Да виждате ръководство на процеси, промени? Фактът, че две години се борихме и вижте какво се реализира, това единствено значи, че и нашите битки са обречени на провал, тъй като към този момент е късно да се търси възобновяване на институционален порядък, възобновяване на правила на организация на нашия живот, на налагане на правдивост. Всичката тази форсмажорна обстановка при нас е при неявяване примерно на правосъдна система. Как си я представяте тази работа? Става като в Украйна – мародерите получават от държавното управление оръжие, борят се, камуфлажно се показват, че са руснаци, снимат ги, пускат по нета, ние гледаме и викаме: „ А, вижте какво става “. Пускаме пандизчиите, те ще стартират също да взе участие в процесите, надлежно както могат и знаят. Даваме условия да се развиват всевъзможни малцинствени групи – от джендъри до националистични, радикални, фашистки, нацистки, каквото желаете още. Т.е. демократичното общество има способността да поставя всичко на масата, всички равно да се причислят. Ето, както е в нашия парламент сега: всички са съгласни с всичко, което става.
Ол инклузив капитализъм, който аз назовавам транскапитализъм, тъй като той не е учреден на добродетелите на капитализма, нито на облагата, нито на труда, нито на справедливото систематизиране сред тях. Той е учреден на „ дайте в този момент едни пари тук да хвърлим за нещо “. И като няма към този момент защо да ги хвърляме, да си създадем една война. Първо ще кажем, че е блиц война, по-късно гледаме, че тя не може да стане, тъй като най-различни участници се причисляват към нея – тя ще се трансформира в стандартна, от стандартната ще създадем нови цели, ще стартираме да възвръщаме. Като в лудницата.
Водещ: Кафкианска реалност рисувате. Човек се ужасява, като ви суша.
Ренета Инджова: Нещо с връзките не се получава, в този момент заглъхва, мъчно ви слушам. Но това също е детайл на изискванията, в които се намираме. Няма да се чуваме, само че ще си приказваме.
Водещ: Всеки ще си приказва личния монолог?
Ренета Инджова: Да, да, да. А в „ Инстаграм “ ще гледаме всякакви картинки. Когато и картинките престанат да носят смисъл, ще си приказваме за предишното.
Водещ: И въпреки всичко няма ли някакъв късмет за обратимост?
Ренета Инджова: Консерватизмът е значимо, до каква степен поставя точката, от която желае възобновяване. Действително либерализмът сподели, че се трансформира във виртуална, илюзорна, лъжлива, лъжлива, незаконна картина за нас самите и за света, в който сме. Отходът обрано е към полезностите, които сме имали. Тук не става дума да откриваме още веднъж нещо ново, тук става дума да се върнем към изконните полезности. Например, да не беснеем, че 3 март няма да го честваме. Дори нямало да работи Историческият музей, тъй като би трябвало да приказва, кои са ни освободителите. Ами да честваме тогава първи март, който е присъединението на България към Тристранния пакт 1941 година Т.е. става въпрос до каква степен обратно да вървим и къде ще намерим това малко зрънце от полезности, които би могло да ни накара да се върнем към човешкото, към себе си. Защото то там да вървим в Космоса – това са доста хубави работи. Да вършим нова пандемия и да оповестяваме, че първо ще създадем имунизацията, а по-късно нея. Или да я подкокоросваме – както тук с месеци подкокоросват двете страни по какъв начин да се хвърлят една върху друга и те най-после го направиха. Т.е. става въпрос, че първо, вместо да крещим какъв брой би трябвало да сме в правата посока, дано да помислим коя е тя. Всичките направления, към които до момента вървяхме, на прогресивното ни придвижване напред и нагоре, ни доведоха до на никое място. Няма ли да спрем да се замислим – а в този момент накъде?
Водещ: Благодаря ви за този разбор и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви, че
сходно на сюрреалистичния художник Рене Магрит, нарисувахте картина, която е страшна и която, в случай че не се замислим, стартира да ни сполетява.
Ренета Инджова: Ами какво да кажа – нищо. Просто ще кажа нищо.
Цоня Събчева
http://focus-news.net/
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ