Антон Станков: В България няма стабилно законодателство
Ремонтът на двата наказателни кодекса слага въпроси за взаимоотношението сред правосъдна, изпълнителна и законодателна власт. Това сподели за Радио „ Фокус “ някогашният министър на правораздаването и ръководител на Наказателната гилдия на Софийския градски съд Антон Станков.
" Винаги е имало неодобрение от страната на прокуратура, изключително за Наказателно-процесуален кодекс във връзка с педантизъм, само че точно формализма е това, което ни пази ", разяснява той. Според него би трябвало да има мораториум върху измененията в законодателството.
" Това е един от въпросите, които следва да бъдат разисквани и видени от обществото, тъй като Прокуратурата сама по себе си няма законодателна самодейност, а органите, с които би могла да контактува са или Министерски съвет, като вносител, или група народни представители. Това слага въпросът за връзките с изпълнителната власт и бие на очи “, сподели той.
Антон Станков сподели още, че в България няма устойчиво законодателство. Що се отнася до нов Наказателен кодекс, би трябвало да се знае, че точно той дефинира, какво е закононарушение и това кои закононарушения по какъв начин да се санкционират. Обществена потребност от нов кодекс има, счита още той. Наказателно-процесуален кодекс е най-осакатеният и най-често променян закон. Някой би трябвало да вкара в единение Наказателни кодекс и Наказателно процесуалния, с цел да може наказателната политика в страната да придобие по-ясни измерения. Действащият Наказателен кодекс е от 1968 година и за неговата изработка са работели опитни ерудити. Според Станков у нас липсва просветителска активност.
" Не може да се чака положително държание от жители, на които законите не са им обяснени, а това е неглижирано от страната в продължение на години ", сподели още Станков.
" Винаги е имало неодобрение от страната на прокуратура, изключително за Наказателно-процесуален кодекс във връзка с педантизъм, само че точно формализма е това, което ни пази ", разяснява той. Според него би трябвало да има мораториум върху измененията в законодателството.
" Това е един от въпросите, които следва да бъдат разисквани и видени от обществото, тъй като Прокуратурата сама по себе си няма законодателна самодейност, а органите, с които би могла да контактува са или Министерски съвет, като вносител, или група народни представители. Това слага въпросът за връзките с изпълнителната власт и бие на очи “, сподели той.
Антон Станков сподели още, че в България няма устойчиво законодателство. Що се отнася до нов Наказателен кодекс, би трябвало да се знае, че точно той дефинира, какво е закононарушение и това кои закононарушения по какъв начин да се санкционират. Обществена потребност от нов кодекс има, счита още той. Наказателно-процесуален кодекс е най-осакатеният и най-често променян закон. Някой би трябвало да вкара в единение Наказателни кодекс и Наказателно процесуалния, с цел да може наказателната политика в страната да придобие по-ясни измерения. Действащият Наказателен кодекс е от 1968 година и за неговата изработка са работели опитни ерудити. Според Станков у нас липсва просветителска активност.
" Не може да се чака положително държание от жители, на които законите не са им обяснени, а това е неглижирано от страната в продължение на години ", сподели още Станков.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ