Мюсюлманин възкреси църква в родното си село
Религията няма значение, когато възпитава към положително и когато подтиква към положителни каузи. Това е и водещото мото на Турхут Исмаил, строителен бизнесмен, който подвигна втора черква в бургаска област. Днес в актуализирания храм „ Св. Св. Кирил и Методий “ в карнобатското село Искра, родното на Турхут, още веднъж заби камбанен звън.
Храмът в Искра е в отчайващо положение преди година, когато компанията на Турхут Исмаил стартира да го ремонтира. Дори и локалните поданици не помнят по кое време за последно е работил. Събина Атанасова е била секретар на кметството и през днешния ден носеше икона за храма. Пазила я е години наред, дарена от друга жена за времето, когато ще има черква в селото. Самата Събина от 40 години живее в Искра и не помни през този интервал рушащият се храм да се е употребявал по предопределение.
Емил Найденов е майсторът, който възвръща иконостаса, и когато вижда храма преди ремонта, се хваща за главата:
„ Руина. Нямаше нищо. Иконостасът беше на части и аз най-малко го възвърнах. Затова и няма доста резба – както е бил, по този начин съм го направил. Резбата е единствено по олтарните порти, които ги нямаше, аз по мой почерк си го направих “, споделя Найденов.
Реставраторът на стенописите и зограф Красимир Русев, учител във ВТУ " Св. Св.Кирил и Методий ", споделя, че храмът е дело на един от двамата гении в тази област – Уста Генчо, който подрежда паралелно до Кольо Фичето:
„ Истинският искра никой не може да каже какъв е бил. Тя е била стенописвана, имало е икони. Просто нищо не беше останало от тези неща. Аз единствено можех да предсказвам по какъв метод да подходя. Абсолютна привилегия е човек да попадне на такова нещо, това е първият храм, който работя, на Уста Генчо. Само като видите тези пропорции, методът, по който е изграждал, очевидно нещата са гениални “, споделя Русев.
А възкресеният храм е гордостта на Турхут Исмаил. Това е втората черква, която той гради след тази в сунгурларското село Дъбовица, която построяват с негови съидейници след дарения. Тази построява по Програмата за развиване на селските региони, а на въпросите за какво мохамеданин строи църкви, реагира с усмивка:
„ Църквата беше пред разпад. Беше обрасла с дървета, вътре – като погледнеш сводовете – небето се виждаше. Благодаря на куража на служащите, които тука работеха като миньори, беше ги боязън, че тя ще рухне върху тях. Вървят един метър напред, укрепват, втори метър – укрепват…
… Родом съм от това село, пораснах в тютюна - там, горе. Но от 16 – годишен пребивавам в Община Несебър. Но, каквото и да е, с тази вода съм откърмен, този въздух съм дишал.
…България постоянно е била образец за етническа и религиозна приемливост. Ако има Господ – той е един за всички. Какво значи дали е черква, джамия, синагога… “, споделя Турхут Исмаил.
Храмът е строен през 1882 година, а през 1923 е съградена камбанарията. Пристройката и самата камбана са дарени „ от дядо Йордан от рода на Пашите, с цел да събира християните за работа Богу “, написа на една табела. А до нея е техният правоприемник Събин Пашов, който през днешния ден още веднъж е дарил – надписа на църквата и изображенията на Светите братя, изпълнени от мозайка. Горд е, че още веднъж чува камбаната да звъни.
От черква не желая да спечелвам, споделя пък Турхут Исмаил. Затова с облагата от плана стартира да ремонтира и надгражда състезателен комплекс под храма. Там ще има футболни и баскетболни стадиони, тенис – корт, място за лекоатлетически извършения. Кръщава го Хан Кардам след съвет на Божидар Димитров.
А професорът през днешния ден донесе скъпи блага – икона на Хан Тервел и парче от Светия кръст. Божидар Димитров, тогава като шеф на Националния музей, спомага процедурите да минат по-бързо, тъй като църквата е монумент на културата.
Той подари иконата и парчето от Светия кръст на Сливенския митрополит Иоаникий, който отслужи тържествената работа.
А от през днешния ден в храма „ Св. Св. Кирил и Методий “ в село Искра още веднъж ще се чува камбанен звън, в постройката ще се венчаят хора и ще се кръщават деца./offnews.bg
Храмът в Искра е в отчайващо положение преди година, когато компанията на Турхут Исмаил стартира да го ремонтира. Дори и локалните поданици не помнят по кое време за последно е работил. Събина Атанасова е била секретар на кметството и през днешния ден носеше икона за храма. Пазила я е години наред, дарена от друга жена за времето, когато ще има черква в селото. Самата Събина от 40 години живее в Искра и не помни през този интервал рушащият се храм да се е употребявал по предопределение.
Емил Найденов е майсторът, който възвръща иконостаса, и когато вижда храма преди ремонта, се хваща за главата:
„ Руина. Нямаше нищо. Иконостасът беше на части и аз най-малко го възвърнах. Затова и няма доста резба – както е бил, по този начин съм го направил. Резбата е единствено по олтарните порти, които ги нямаше, аз по мой почерк си го направих “, споделя Найденов.
Реставраторът на стенописите и зограф Красимир Русев, учител във ВТУ " Св. Св.Кирил и Методий ", споделя, че храмът е дело на един от двамата гении в тази област – Уста Генчо, който подрежда паралелно до Кольо Фичето:
„ Истинският искра никой не може да каже какъв е бил. Тя е била стенописвана, имало е икони. Просто нищо не беше останало от тези неща. Аз единствено можех да предсказвам по какъв метод да подходя. Абсолютна привилегия е човек да попадне на такова нещо, това е първият храм, който работя, на Уста Генчо. Само като видите тези пропорции, методът, по който е изграждал, очевидно нещата са гениални “, споделя Русев.
А възкресеният храм е гордостта на Турхут Исмаил. Това е втората черква, която той гради след тази в сунгурларското село Дъбовица, която построяват с негови съидейници след дарения. Тази построява по Програмата за развиване на селските региони, а на въпросите за какво мохамеданин строи църкви, реагира с усмивка:
„ Църквата беше пред разпад. Беше обрасла с дървета, вътре – като погледнеш сводовете – небето се виждаше. Благодаря на куража на служащите, които тука работеха като миньори, беше ги боязън, че тя ще рухне върху тях. Вървят един метър напред, укрепват, втори метър – укрепват…
… Родом съм от това село, пораснах в тютюна - там, горе. Но от 16 – годишен пребивавам в Община Несебър. Но, каквото и да е, с тази вода съм откърмен, този въздух съм дишал.
…България постоянно е била образец за етническа и религиозна приемливост. Ако има Господ – той е един за всички. Какво значи дали е черква, джамия, синагога… “, споделя Турхут Исмаил.
Храмът е строен през 1882 година, а през 1923 е съградена камбанарията. Пристройката и самата камбана са дарени „ от дядо Йордан от рода на Пашите, с цел да събира християните за работа Богу “, написа на една табела. А до нея е техният правоприемник Събин Пашов, който през днешния ден още веднъж е дарил – надписа на църквата и изображенията на Светите братя, изпълнени от мозайка. Горд е, че още веднъж чува камбаната да звъни.
От черква не желая да спечелвам, споделя пък Турхут Исмаил. Затова с облагата от плана стартира да ремонтира и надгражда състезателен комплекс под храма. Там ще има футболни и баскетболни стадиони, тенис – корт, място за лекоатлетически извършения. Кръщава го Хан Кардам след съвет на Божидар Димитров.
А професорът през днешния ден донесе скъпи блага – икона на Хан Тервел и парче от Светия кръст. Божидар Димитров, тогава като шеф на Националния музей, спомага процедурите да минат по-бързо, тъй като църквата е монумент на културата.
Той подари иконата и парчето от Светия кръст на Сливенския митрополит Иоаникий, който отслужи тържествената работа.
А от през днешния ден в храма „ Св. Св. Кирил и Методий “ в село Искра още веднъж ще се чува камбанен звън, в постройката ще се венчаят хора и ще се кръщават деца./offnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ