10 от най-странните религиозни обреди
Религията, без значение от нейната форма и вариация, от стотици години играе сериозна роля в живота на Земята. Хората от всички краища на света одобряват да водят живота си по отношение на разнообразни разбирания, традиции и вярвания. Всяка вяра има своите особени ритуали, струващи се на останалите хора странни и необясними, надалеч от всякаква логичност.
Съществуват обаче и такива тайнства, които могат да потресат всеки трезво мислещ човек със своята грубост. Заслепени от вярата и гръмките думи, постоянно изричани в най-различни религиозни общества, хората се впускат в какви ли не рискови и нараняващи дейности. Но има и такива, които носят сериозна заплаха в посланието си, концентрирайки се върху глобални проблеми, само че не и върху решението им.
Пример за такава е църквата на Евтаназията, чието обръщение е „ Спаси планетата – самоубий се! “. Църквата има за цел да накара хората да не се развъждат, тъй като това ще е добре за планетата. Сега ще ви представим 10 от най-страшните религиозни обреди, които към момента намират своето приложение по света.
1. Обсебване (Таити)
Вуду поклонниците имат вяра, че е доста значимо да почитат и да се грижат за духовете си, които са медиатори сред тях и Господ, тъй като те отслабват с времето и разчитат на грижата на хората. Ритуалите и жертвоприношенията се правят, с цел да ги обновят или с други думи живителната мощ на жертвата ще се придвижи в духа. Тези ритуали са за помиряване на боговете, наречени „ Loa ”.
Духовете се зареждат с силата на жертвеното животно (напр. Кокошка). По време на церемонията животното може да бъде вдигнато във въздуха или захласнато от Loa, които ще вземат цялостен надзор над индивида. Освен кървави жертви хората поднасят зеленчуци, пари, ром и пури и всичко по отношение на потребностите и предпочитанията на духовете.
В последните години обаче, се появява практиката да се жертват и хора, посредством които Loa намират метод да споделят с поклонниците си – ще дадат препоръки, ще изкажат проклинание или пък избавително знамение към събралата се маса, което обаче се оказва и последната задача на човек. 
2. Дигамбара
Има две разнообразни църкви, които спадат към джайнизма. Това е антична вяра от Индия, която проповядва „ отричането “ и пасивното, безвредно държание, посредством което се счита, че човек ще реализира самодоволство и независимост. Следвайки практиката на създателя си Махавира, хората към тази фракция не носят никакви облекла. Те не виждат себе си голи, тъй като считат, че „ носят “ природата.
За тях облеклата основават комфорт и усамотение на тялото, което опонира на разбирането, че на човек са му нужни само две неща – пауново перо и водна тиква. Всяка душа, преодоляла телесната си обвивка, останала от предишните животи, и достигнала нирвана, се нарича джива. Спазвайки всички етични правила, последователите на тези правила често достигат до най-суров аскетизъм (отличаващ се със сериозна суровост и от други подобни религии в Индия).
Най-големият грях за джайнистите е причиняването на щета онлайн създание. Питейната вода се прецежда, с цел да не би инцидентно в нея да са попаднали живи същества; човек премита пътя пред себе си със специфична метличка, с цел да не настъпи насекомо или друга гад. Строго е неразрешено напредването нощем, защото в тъмнината е допустимо несъзнателно да бъде нанесена щета онлайн създание.
3. Екзорсизъм
Екзорсизъм е процедура за изпъждане на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват. Практиката съществува от антични времена и се извършва и до през днешния ден в доста страни. Според християнската традиция хората, практикуващи екзорсизъм, са нормално членове на църквата или считат, че имат свръхестествени сили и умения.
Екзорсистите обикновено употребяват молебствия и заклинания, както и други религиозни начини, като формули, жестове, знаци, икони, амулети и други Обикновено захласнатите хора не знаят за злото в себе си, нито контролират издаващите го придвижвания. Екзорсистите приемат тази процедура повече като лечение, в сравнение с като наказване.
Основните ритуали включват и роман, който предотвратява експанзия от страна на захласнатия по време на гоненето на демони. Това е процедура, която намира приложение и до през днешния ден в доста религии.
Корените на концепцията за обсебването от злото и екзорсичните ритуали би трябвало да се търси още в праисторическите шаманистки култове. Сцените в редица филми ни демонстрират панорама, която ни кара да настръхнем – захласнатият претърпява разнообразни физически и душевен промени, които постоянно са мощно мъчителни. 
4. Спиритуализъм
Спиритуализъм е религиозно-философско течение, в чиято основа лежи вярата в задгробния живот и опцията за другарство с духовете на умряли хора, посредством медиуми. Макар че теорията и практиката на другарство с духове съществува от древността (за това може да се съди по някои древен сюжети).
Привържениците на спиритуализма смятат за рождена дата на придвижването 31 март 1848 година, когато се появява първото известие, че сестрите Кейт и Маргарет Фокс са общували с духа на амбулантен търговец, който сякаш бил погубен от някогашните притежатели на къщата и заровен в мазето (през 1904 година под руините на къщата фактически били открити човешки останки).
Култовата практика на спиритуализма се състои от колективни и самостоятелни спиритически сеанси, чиято цел е извикване на духовете на умряли хора и другарство с тях. Хората започват да трансформират гласа си, пресъздавайки този на духа, правят нетипични за тях придвижване, приказват езици, които не знаят или стартират да пишат, до момента в който се намират под някаква форма на транс.
Спиритуализмът се развива най-много в англоговорящите страни и е тясно обвързван с християнството. В днешно време спиритуализмът в Съединени американски щати и Обединеното кралство се практикува в спиритуалистични църкви.
5. Хвърляне на бебета от кула за шанс (Индия)
В Западна Индия и Пакистан от близо пет века съществува обред, при който едногодишни бебета са хвърляни от 15-метрова кула. Хвърлят ги собствените им родители върху обтегнат чаршаф в подножието на високата постройка, а след това бързо трансферират детето през ръцете на тълпата назад до майката.
Вярва се, че по този начин то се благославя с положително здраве, благополучие, шанс и доживотна мощ. Този обред се прави всяка година от мюсюлмани и хиндуисти в Махараща, само че се случва да го вършат и в други, по-малки села из страната. 
6. Продупчване с остри куки (Индия)
Индия е страната, чието население има вяра в най-вече богове. Поклонниците на богинята Кали в Южна Индия извършват всяка година ритуала Гарудан Тхоокам. При него те се обличат като божествения сателит на Кали – Гарунда и до момента в който танцуват в нейна чест, гърбовете им са пробивани с 50-сантиметрови остри куки.
След това ги издигат и провисват да висят на специфична дървена структура (понякога с децата си на ръце). Така хиндусите имат вяра, че се трансформират в подарък за обичаното провидение.
7. Агорите
Агорите са се отделили от култа Капалика през 14 в. сл. Хр., само че са запазили злокобната мистичност. Техен лидер бил Кинарам (за който се има вяра, че е живял 170 години), който е измислил всички отвратителни добавки към така и така гадната догматика, която почитателите му към този момент са имали.
Племето агори е обгърнато в мистерията на легендите, които се носят за техните ритуали. Известни са с това, че живеят в гробища или крематориуми или покрай тях и често мажат телата си с праха на умрелите. Освен това, те взимат черепи от скелетите за своите ритуали.
Носят се клюки, че се хранят с човешка или животинска плът. Въпреки това агорите продължават да съществуват и в някои части на тъмната индийска провинция дори се смятат за надеждни лечители. Италианският фотограф Кристиано Остинели е един от многото, прекарал известно време с тях, с вярата, че ще открие нещо повече за тези хора, само че уви: „ Те са обгърнати в облак на загадъчност и цяла Индия се опасява от тях. Казват, че могат да предсказват бъдещето, да ходят по вода и хвърлят злобни проклятия “, разказва той.
Тези духовници употребяват композиция от марихуана, алкохол и медитация, което оказва помощ изцяло да изоставен действителността и да се възвисят покрай господ Шива. 
8. Самомумифицирането
Звучи извънредно, наподобява извънредно и отвред видяно си е извънредно. И къде другаде могат да си причинят сходно нещо на тялото, с изключение на в претърпялата атомни бомби, цунамита, трусове и нуклеарни повреди – Япония. Местните будистки монаси от школата Сингон от антични времена се подлагат на мумификация – развой, разграничен на три стадия, всеки от които продължава 1000 дни.
През първия стадий монасите ядат единствено ядки и растения, с цел да прочистят организма си от мазнини. Следващите три години пият силно отровен чай от сока на дървото „ Уpyши “. От него монасите повръщат, целта на което е да бъдат убити всички микроорганизми, които биха разяли плътта след гибелта.
В последния стадий самомумифициращите се заемат поза „ лотос “ и по този начин са спускани в каменна гробница. Там в мантри и молебствия прекарват остатъка от живота си, консумирайки само корени от растения. Единствената им връзка с външния свят е бамбукова тръбичка, през която да дишат и камбанка, с която да алармират, че към момента са живи. Когато камбанката спре да звъни, тръбичката се изважда, гробницата се запечатва, а монахът поема към безкрайната безкрайност.
9. Изваждане на очите
Хиляди мюсюлмани пътуват всяка година, с цел да вземат присъединяване в шестдневния фестивал URS в Индия. Това 806-о издание на фестивала, отбелязващо гибелта на светеца Мохамед Чисти, просветител и мъдрец, счита се за основател на суфизма, умрял през 13 век.
Той се чества в седмия месец от ислямския лунен календар с нощни песни и танци. Смята се, че мъжете правят жестоки мъчителни за тялото актове и действия на самоубийство – в това число поставяне на остриета в очите си – като преданост към светеца.
Шокиращите изображения демонстрират, че мюсюлманите бъркат в окото си с върха на ножа. Мъжете напълно решително прилепват остриетата зад очите си в фотоси, до момента в който сътрудниците им пеят и танцуваха към тях. 
10. Разпъването във Филипините
Разпъването във Филипините е една предана процедура, която се организира всеки „ Велик петък “ и е част от строго спазваната традиция там – „ Великата седмица “. Дълбоко вярващите, наречени „ магдарам “ доброволно се оставят да бъдат разпънати на кръст в реплика на страданието и смъртта на Исус Христос.
Осемсантиметровите пирони са проболи ръцете и нозете на каещите се. Последните обаче прекарват в това състояние единствено по няколко минути, и то застанали на малко ходило, поемащо тежестта на тялото им. После слизат от кръста, с цел да получат здравна помощ.
Други се самобичуват до кръв, демонстрирайки разкайване за греховете си или в израз на признателност за предоставените богатства. Традиционните кръвопролитни подиуми, които свидетелстват за религиозния жар на локалните, обгръщат огромен дял от популацията. Христовите премеждия се разиграват всяка година в редица села и притеглят туристи от целия свят, създавайки съвсем карнавалната атмосфера, благоприятстваща прочее и бизнеса.
