Религиозните общности в страната изразиха недоволство срещу предложените през май

Религиозните общности в страната показаха неодобрение против препоръчаните през май проектозакони за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Католическата и арменската черква изпратиха публично мнение до Народното събрание. Главното мюфтийство също изрази позиция към препоръчаните промени. Въпросът ангажира и Светия Синод на Българската православна черква, който на днешното си съвещание ще оформи своето мнение по тематиката.

Недоволството на католическата и арменската черква е ориентирано основно към следните оферти за изменение на Закона за вероизповеданията от 2002 година - държавна дотация да се дава на религиозните общности, към които принадлежи не по-малко от 1% от популацията на страната; свещенослужителите да бъдат единствено български жители, приключили богословие у нас; възбрана на финансирането от задгранични физически и юридически лица, напомня БНР.

Докато съгласно политическите сили тези промени би трябвало да се одобряват като мярка против заканите от тероризъм, то представителите на вероизповеданията, смятат че те припомнят на порядките от времето на тоталитарния режим и даже заплашват съществуването на религиозните общности у нас.

Основното терзание на католическата черква е обвързвано с предлагането вероизповеданията, към които се самоопределят под 1% български жители да бъдат третирани неравностойно по отношение на други религиозни общности. Това опонира на нормите на Конституцията и европейското законодателство, уточни доктор Богдан Паташев, общоприет секретар към католическата черква у нас:

"Не считаме за редно и не бихме се съгласили да бъдем третирани като числа съгласно някаква статистика, която даже не е правена в услуга на този закон, а статистика, която е генерална, обща. Не бихме приели да бъдем обсъждани като изповедание, което зависи единствено от броя на наличия сега към тази дата ".

Критиките към Закона за вероизповеданията са доста и всички са основателни. Това съобщи в изявление за предаването "12+3 " на стратегия "Хоризонт " доцент Михаил Иванов, консултант на президента Желев по въпросите на етносите и религиите.

"В закона има доста несъобразности, че може да се отиде в другата прекаленост – да няма промени в закона. Това е най-правилният и най-хубавият път, тъй като в връзките сред страната и вероизповеданията има редица неуредени въпроси. Някои споделят, че в случай че би трябвало да съблюдаваме цялостното обособяване на религиозните общности и религиозните институции от страната, както е по Конституция, то следователно страната не би трябвало по никакъв метод да финансира тяхната активност. Авторите на закона изобщо не са се съобразили с това, че Католическата черква е един организъм, който има своя конструкция, има своя подчиненост, има свое общо единно финансиране, в което вземат участие както католиците, по този начин и цялата институция. Това основава опция на католиците да се финансират и тях би ги устроило да няма изобщо наредба, обвързвана с това, само че въпреки това не би могло да се подходи по същия метод при мюсюлманите ", заключи доцент Михаил Иванов.