Проблемът с язовирите – отпаднала целесъобразност, разпиляна грижа
Релефът край Провадия е хълмист. На юг от градчето в дъното на незначителен скат се намира дребен гиздав язовир. Дължината му е стотина метра, ширината към 30. През лятото дънните растения стърчат над водата. Това малко язовирче е било построено преди към 50 години, с цел да служи за поливане на пипер. Днес пипер в региона няма. Садят се култури, които не се поливат или за развъждането им се разчита на преваляванията (слънчоглед, жито и т.н.). Без пипер водоемът не извършва функционалностите, за които е основан. Но си го има с всички произлизащи отговорности. Този дребен язовир преля при започване на юни и къщи от близкото село Тутраканци бяха евакуирани.
За благополучие, подобни произшествия са малко през тази година. Но в предходни години от разрушени язовирни стени потегли унищожителна вода. От към десетилетие водоемите основават жестоки проблеми на България, а „ оправянето “ с тях се е трансформирало в непрекъсната залисия. Опитът сочи, че катастрофи се случват най-вече с дребни язовири, сходни на провадийския. Наш екип посети региона, с цел да изследва каква е гледната точка на ползватели и притежатели за проблемите. Цялата таза тематика е голяма, обгръща сфери като просвета, ръководство, стопанска система, публичен интерес, частен и така нататък Но нещо базово ги свързва - хиляди дребни язовири са основани преди повече от половин век от страната, с цел да обслужват селското стопанство.
То обаче е с от дълго време изменен профил,
сменят се и технологиите за напояване. Така отпада първичната им стопанска целенасоченост. Самата страна също е радикално изменена, през днешния ден да вземем за пример не се занимава със земеделие (частно е). От друга страна, уреди като язовирите, притежаващи и доста други функционалности (екосистемни, за речните равнища и т.н.), не могат да се отстранен. И цялата трудност и скъпотия по поддръжката им остава. На този декор виждаме в днешно време по какъв начин страната се чуди какво да ги прави (прехвърля сред ведомства, дава на общини, взема, дава на концесия), а симетрично върви и развой по прахосване на права и отговорности при стопанисването. Слаб надзор, далавери, реставрация, концесионни условия също способстват за бедите. Но цялата каша потегля оттова, че нещо е основано с отпаднала икономическа цел, а не може да се отстрани.
Преди да представим гледната точка на хора от Провадия, няколко думи за настоящата „ държавна политика “ по проблемите. След наводненията напролет на 2018 година държавното управление потегли да основава дружество, което да поеме язовирите. Първият му контакт бе с общините. Те освен имат близо половината водоеми (около 4500 от общо към 7000), само че и нямат пари да ги поддържат – и точно при тях са най-рисковите. Така локалните управляващи получиха седеммесечен период да решат кои уреди оставят за себе си и кои да трансферират на страната. Бе оповестено, че новата конструкция ще ремонтира 416 рискови обекта с 500 млн. лева Тръгнаха ли тези поправки и кой тъкмо ги прави, не е известно, само че е ясно, че новото дружество
нито един общински водоем не е придобило
Оказа се, че с цел да ги получи, би трябвало да се съгласуват закони. Налице са още куп „ детайлности “, които застилат гъста мъгла над процеса – общинските препоръки може и да дадат язовири, само че преди деактуването имат право да прегласуват решението; и да не го прегласуват, страната не е длъжна да вземе всичките водоеми; доста от тях са със комплицирана благосъстоятелност (например земята под стената е на несъществуваща кооперация), така че въпросът за притежателя постоянно ще виси. В тази обстановка прецизен брой за „ предоставените “ от общините уреди няма (вероятно към 2000), само че няма и смисъл да има.
След миналогодишния възторг държавните институции внезапно понижиха темпото по информиране на обществеността какво тъкмо се случва с „ трансферираните “ язовири. Секнала е и връзката към локалните управляващи. Някои разисквания в общинските препоръки (на Провадия и други) хвърлят светлина какви тъкмо са държавните планове. На съвещанията, видно от протоколите, кметове и съветници преразказват какво са им съобщили предходната година представители на Министерството на стопанската система и регионални шефове. А точно: страната получава лист на „ предоставените “ водоеми и по-късно оповестява кои тъкмо взема; в случай че един обект е рисков, влиза в проектите за ремонт; в случай че обаче този обект е общински, след ремонта страната ще си търси парите за него от локалната власт (или от концесионера, в случай че има подобен, и съгласно договора). В такава обстановка ползата на общините е „ да гласуваме да им дадем всичко, пък каквото стане “. Противоположен обаче е ползата на концесионерите, когато ги има, тъй като не желаят да изпадат в неразбираеми взаимоотношения с централната власт. На съвещанията, отново видно от протоколите, се чуват и прекомерно любопитни гласове: „ Абе, нищо няма да вземе страната. Най-много
да постави ръка на няколко рентабилни язовира
Такива, които може да носят пари от употреба, не се нуждаят от безценен ремонт и собствеността им е наред “. Ако думите се осъществен, смяна няма да има.
„ Съгласен съм, дано това дружество го вземе язовира и да ремонтира каквото сметне за добре. Но съгласно мен никой нищо не прави за богатството на народа. Тези 500 млн. лева ще си ги усвоят или просто ще сложат ръка на атрактивните язовири и
ще стане монопол за произвеждане на риба
Ще се даде на една компания централно да вземем за пример, със съответните подизпълнители. Където има кирия, там ще е ползата. Моя язовир надали някой ще го вземе. “ Думите са на 39-годишния Светослав Цветанов, концесионер на прелелия язовир над Тутраканци.
Той оповестява много условия по поддръжката на язовирите, скрити от публиката в другояче огромната говорилня. Поел е язовира през 2016 година с 15-годишна концесия след конкурс на община Провадия. Занимава се с снимка на диви животни и птици, води в България британски групи, които снимат. Идеята му е била туристите да фотографират редки птици на водоема, а също и да разпускат там. Управлява го с другар, с който вземат решение и да развъждат риба.
Наемът е 2000 лева на година
С общината работел прелестно, взаимоотношението и координацията – на равнище. По-интересната част от битието му на концесионер звучи по този начин: „ Когато взехме язовира, преливникът му се състоеше от три тръби Ф150, заровени в земята. Никой в никакъв случай не е очаквал да се създаде проблем, все пак направихме нов преливник. Изкарахме тръбите от земята, изляхме бетон, подложен с чакъл, удълбочихме, разширявахме... Единственото, което нямахме, е план за преливника. Първо ни споделиха при инспекциите, че нямало потребност. После се оказа, че трябвало да има. В региона няма преливник с план, споделих им: „ Хора, ще върна старите тръби! “. Но както и да е, извиках геодезия, снимаме, потеглих по процедурата.
Казаха, че бързо ще стане, само че не стана
Произшествието се случва при тази неизвървяна процедура.
Язовирът е с неработещ изпускател. След повредата Държавната организация по метрологичен и механически контрол оповестява, че е имало неизпълнено наставление за промяна на изпускателя. „ Вярно е, има. Но икономисаха периода - до края на 2019 година “, разяснява Цветанов.
Наличието на безупречен изпускател
е прекомерно значим въпрос, а неналичието му младият концесионер изяснява по този начин: „ Взех язовира с изпускател два метра подземен. Когато е бил издигнат, водоемът е бил 6 метра бездънен на стената, само че през годините се затлачва, в този момент е 2 метра и нещо на стената. Проверявал съм, в случай че се източи и влязат багери да продълбаят за ремонт, за един метър цената е 20 000 лева. За четири метра - 80 000 лева Но парите са единствено единият проблем. При такова продълбаване язовирът ще стане отново 6 метра бездънен. Но той няма потенциал за водосбор, зарежда се от малко кайначе, по този начин в никакъв случай няма да го изпълня. Имам 15-годишна концесия, значи 15 години язовир да нямам “. Налице са и още тънкости: „ Да кажем, че всичко е наред с изпускателя и потегли да източвам вода. Ако го върша съгласно разпоредбите, би трябвало да изпусна на една трета, това значи на стената да остане към 70 сантиметра. Но значи също
от половината нататък да нямам язовир,
тъй като към опашката е плитък. Рибата изгаря, завършвам с нея. За да я има, би трябвало да подкрепям над метър равнище “.
Според Цветанов даже всичко с преливника и изпускателя да е било наред, повредата отново е щяла да се случи. „ Експерт след това ни сподели, че за три часа размер, еднакъв на осем язовира, е придошъл. “ И оповестява за още „ общоприети “ неразбории – неспазвано условие край язовири да се сеят избрани култури, да има буферен канал до нивите, за потребността да се коси край водоема върху терени на частни притежатели и така нататък
Цветанов признава – нямал е опит преди концесията с язовирите.
Всичко научил от интернет,
след това със експертите приказвал на общ език.
„ Първата и съществена причина за проблемите са недобре квалифицираните концесионни контракти. Играе се на търг, свършва, концесионерът действително с нищо не се задължава, единствено наем. Самите търгове се вършат фиктивно. Още
преди да се направи, се знае кой ще завоюва
Повечето язовири се вземат за 1-2 години от хора, които в никакъв случай не са се занимавали. “ Тези думи пък са на 60-годишния Младен Георгиев. Самият той е концесионер, само че не пести откровения за концесии и наематели. Управлява язовир „ Бозвелийско “, ситуиран малко по на юг. Развива на него състезателен лов на риба, от дълго време е в бранша. Всички в региона го сочат за добър собственик. Неговата позиция е на човек, който влага много пари, време, а и е наясно с нещата.
„ В концесионните контракти се залагат вложения, само че не година по година, а общо. Така нищо действително не се прави. Пише да вземем за пример, че концесионерът ще оправи крана, само че
на третата година нищо не е оправено
80% от язовирите са без работещи кранове. Всички си затварят очите. Ама скъпо и мъчно било да сложиш кран. Ами що си го взел язовира тогава? И моят кран не работеше - затапен. Техника, машина докарах, изчистихме… Така до предходната година кранът работеше, само че се повреди, изпускаше. Купих нов кран, хора наех, организация сътворих, в този момент имам два крана. Когато идваха на инспекция, споделих им да видят крановете, самичък ги карам да ревизират. “
Георгиев има и кардинални визии за икономическата целенасоченост: „ Язовир под 50 декара е губещ и златен да е. Трябва да имаш още 4-5, с цел да печелиш. Концесиите би трябвало да се дават за 30 години и да не се заплаща, а противоположното – общината да дава пари на концесионера. Наемът ми е доста огромен – почнахме от 4 хиляди лв. търга, стигнахме до 8 хиляди, в този момент с Данък добавена стойност заплащам 16 000 лева – всяка година на веднъж “. След това изрежда свои вложения в стотици хиляди левове, с цел да отбрани тезата, че точно общината би трябвало да заплаща на съзнателните стопани – построил е трафопост, хигиеничен възел, път, купил околни терени, с цел да няма проблем при поддръжката, и така нататък Неговият язовир също е бил препоръчан от община Провадия на държавното дружество, само че след няколко месеца решението е преразгледано. Георгиев също акцентира, че общината откликва на всяка негова потребност. „ Ако го вземе страната, в София кого да диря?
Държавата е неприятен собственик
Но тя няма да вземе нито един язовир. Най-много 2-3 атрактивни и ще ги даде на собствен човек “, споделя той познати към този момент хипотези.
През 2015 година се случва наводняване, вода залива близкото село. Георгиев е санкциониран с 1500 лева, защото преграждал яз, с цел да цялостни язовира. Но версията му е, че не той, а „ Напоителни системи “ са повода за бедата, защото не поддържали бента и покрайнината. Интересен е кардиналният въпрос - при наводняване кой е отговорен. Отговорът на Георгиев е: „ Собственикът. Но в случай че си е вързал гащите със отговорностите, става концесионерът “.
И още кардинални „ положения “: „ Пет-шест язовира във Варненска област притежаваме всички нужни регистрации в институциите. Какво вършим с другите? Затваряне на очите. Никой не влага. Има язовири с обещани 2 млн. лева инвестиция и 15 служащи. Е, къде са?
Никой не ревизира, слаб надзор
Един го взема, различен употребява, а за общината остава да се белосва (диалектна дума, значи дразнене – б.а.). Има язовири, при които концесионерът в никакъв случай не е участвал на инспекциите. Е, кажи де, той заинтригуван ли е да са добре нещата? Повечето бракониери имат някое малко язовирче, с цел да може да каже, че рибата е оттова “.
Разговаряхме и с други ползватели, към този момент от прилежащата Шуменска област, поискали анонимност. Общо взето, повториха същите неща. Като цяло институционалната предварителна защита била следната: инспекции се правят два пъти в годината, наблюдават се издръжливост и придвижване на стената, кран, откоси и съществуване спешни проекти. Винаги се издават наставления.
И още нещо значимо по тематиката, споделено от представители на общините – договорите се подписват по този начин, че
концесионерът да може да се откаже,
когато поиска; за съответната община остава дребен депозит. Отделно от това при неналичието на явен ангажимент за вложения разноските на концесионера са оскъдни - примерно 3000 лева на година наем, в случай че са двама души на месец, всеки дава толкоз, колкото при четири визити на ресторант. Всичко това внезапно смъква летвата пред евентуални концесионери – всеки може се окаже собственик на комплициран обект като язовир; и надлежно животът на хиляди хора в близост да зависи от съвестта и уменията му. Но разпоредбите оферират сходни удобства, тъй като другояче никой няма да се явява на търговете. Така се връщаме към изначалния проблем – с изпитание се търси собственик на нещо, за което първичната нужда е отпаднала.
Всичко това е единствено част от ситуацията с язовирите. Не наподобява просто. Налице са още безчет обстоятелства, условия, очевидни и скрити проблеми, остарели натрупвания, нови изисквания… - описанието им изисква теоретичен труд. В последна сметка цялата тази вода наподобява доста дълбока и не проличава да има избавителен пояс.
За благополучие, подобни произшествия са малко през тази година. Но в предходни години от разрушени язовирни стени потегли унищожителна вода. От към десетилетие водоемите основават жестоки проблеми на България, а „ оправянето “ с тях се е трансформирало в непрекъсната залисия. Опитът сочи, че катастрофи се случват най-вече с дребни язовири, сходни на провадийския. Наш екип посети региона, с цел да изследва каква е гледната точка на ползватели и притежатели за проблемите. Цялата таза тематика е голяма, обгръща сфери като просвета, ръководство, стопанска система, публичен интерес, частен и така нататък Но нещо базово ги свързва - хиляди дребни язовири са основани преди повече от половин век от страната, с цел да обслужват селското стопанство.
То обаче е с от дълго време изменен профил,
сменят се и технологиите за напояване. Така отпада първичната им стопанска целенасоченост. Самата страна също е радикално изменена, през днешния ден да вземем за пример не се занимава със земеделие (частно е). От друга страна, уреди като язовирите, притежаващи и доста други функционалности (екосистемни, за речните равнища и т.н.), не могат да се отстранен. И цялата трудност и скъпотия по поддръжката им остава. На този декор виждаме в днешно време по какъв начин страната се чуди какво да ги прави (прехвърля сред ведомства, дава на общини, взема, дава на концесия), а симетрично върви и развой по прахосване на права и отговорности при стопанисването. Слаб надзор, далавери, реставрация, концесионни условия също способстват за бедите. Но цялата каша потегля оттова, че нещо е основано с отпаднала икономическа цел, а не може да се отстрани.
Преди да представим гледната точка на хора от Провадия, няколко думи за настоящата „ държавна политика “ по проблемите. След наводненията напролет на 2018 година държавното управление потегли да основава дружество, което да поеме язовирите. Първият му контакт бе с общините. Те освен имат близо половината водоеми (около 4500 от общо към 7000), само че и нямат пари да ги поддържат – и точно при тях са най-рисковите. Така локалните управляващи получиха седеммесечен период да решат кои уреди оставят за себе си и кои да трансферират на страната. Бе оповестено, че новата конструкция ще ремонтира 416 рискови обекта с 500 млн. лева Тръгнаха ли тези поправки и кой тъкмо ги прави, не е известно, само че е ясно, че новото дружество
нито един общински водоем не е придобило
Оказа се, че с цел да ги получи, би трябвало да се съгласуват закони. Налице са още куп „ детайлности “, които застилат гъста мъгла над процеса – общинските препоръки може и да дадат язовири, само че преди деактуването имат право да прегласуват решението; и да не го прегласуват, страната не е длъжна да вземе всичките водоеми; доста от тях са със комплицирана благосъстоятелност (например земята под стената е на несъществуваща кооперация), така че въпросът за притежателя постоянно ще виси. В тази обстановка прецизен брой за „ предоставените “ от общините уреди няма (вероятно към 2000), само че няма и смисъл да има.
След миналогодишния възторг държавните институции внезапно понижиха темпото по информиране на обществеността какво тъкмо се случва с „ трансферираните “ язовири. Секнала е и връзката към локалните управляващи. Някои разисквания в общинските препоръки (на Провадия и други) хвърлят светлина какви тъкмо са държавните планове. На съвещанията, видно от протоколите, кметове и съветници преразказват какво са им съобщили предходната година представители на Министерството на стопанската система и регионални шефове. А точно: страната получава лист на „ предоставените “ водоеми и по-късно оповестява кои тъкмо взема; в случай че един обект е рисков, влиза в проектите за ремонт; в случай че обаче този обект е общински, след ремонта страната ще си търси парите за него от локалната власт (или от концесионера, в случай че има подобен, и съгласно договора). В такава обстановка ползата на общините е „ да гласуваме да им дадем всичко, пък каквото стане “. Противоположен обаче е ползата на концесионерите, когато ги има, тъй като не желаят да изпадат в неразбираеми взаимоотношения с централната власт. На съвещанията, отново видно от протоколите, се чуват и прекомерно любопитни гласове: „ Абе, нищо няма да вземе страната. Най-много
да постави ръка на няколко рентабилни язовира
Такива, които може да носят пари от употреба, не се нуждаят от безценен ремонт и собствеността им е наред “. Ако думите се осъществен, смяна няма да има.
„ Съгласен съм, дано това дружество го вземе язовира и да ремонтира каквото сметне за добре. Но съгласно мен никой нищо не прави за богатството на народа. Тези 500 млн. лева ще си ги усвоят или просто ще сложат ръка на атрактивните язовири и
ще стане монопол за произвеждане на риба
Ще се даде на една компания централно да вземем за пример, със съответните подизпълнители. Където има кирия, там ще е ползата. Моя язовир надали някой ще го вземе. “ Думите са на 39-годишния Светослав Цветанов, концесионер на прелелия язовир над Тутраканци.
Той оповестява много условия по поддръжката на язовирите, скрити от публиката в другояче огромната говорилня. Поел е язовира през 2016 година с 15-годишна концесия след конкурс на община Провадия. Занимава се с снимка на диви животни и птици, води в България британски групи, които снимат. Идеята му е била туристите да фотографират редки птици на водоема, а също и да разпускат там. Управлява го с другар, с който вземат решение и да развъждат риба.
Наемът е 2000 лева на година
С общината работел прелестно, взаимоотношението и координацията – на равнище. По-интересната част от битието му на концесионер звучи по този начин: „ Когато взехме язовира, преливникът му се състоеше от три тръби Ф150, заровени в земята. Никой в никакъв случай не е очаквал да се създаде проблем, все пак направихме нов преливник. Изкарахме тръбите от земята, изляхме бетон, подложен с чакъл, удълбочихме, разширявахме... Единственото, което нямахме, е план за преливника. Първо ни споделиха при инспекциите, че нямало потребност. После се оказа, че трябвало да има. В региона няма преливник с план, споделих им: „ Хора, ще върна старите тръби! “. Но както и да е, извиках геодезия, снимаме, потеглих по процедурата.
Казаха, че бързо ще стане, само че не стана
Произшествието се случва при тази неизвървяна процедура.
Язовирът е с неработещ изпускател. След повредата Държавната организация по метрологичен и механически контрол оповестява, че е имало неизпълнено наставление за промяна на изпускателя. „ Вярно е, има. Но икономисаха периода - до края на 2019 година “, разяснява Цветанов.
Наличието на безупречен изпускател
е прекомерно значим въпрос, а неналичието му младият концесионер изяснява по този начин: „ Взех язовира с изпускател два метра подземен. Когато е бил издигнат, водоемът е бил 6 метра бездънен на стената, само че през годините се затлачва, в този момент е 2 метра и нещо на стената. Проверявал съм, в случай че се източи и влязат багери да продълбаят за ремонт, за един метър цената е 20 000 лева. За четири метра - 80 000 лева Но парите са единствено единият проблем. При такова продълбаване язовирът ще стане отново 6 метра бездънен. Но той няма потенциал за водосбор, зарежда се от малко кайначе, по този начин в никакъв случай няма да го изпълня. Имам 15-годишна концесия, значи 15 години язовир да нямам “. Налице са и още тънкости: „ Да кажем, че всичко е наред с изпускателя и потегли да източвам вода. Ако го върша съгласно разпоредбите, би трябвало да изпусна на една трета, това значи на стената да остане към 70 сантиметра. Но значи също
от половината нататък да нямам язовир,
тъй като към опашката е плитък. Рибата изгаря, завършвам с нея. За да я има, би трябвало да подкрепям над метър равнище “.
Според Цветанов даже всичко с преливника и изпускателя да е било наред, повредата отново е щяла да се случи. „ Експерт след това ни сподели, че за три часа размер, еднакъв на осем язовира, е придошъл. “ И оповестява за още „ общоприети “ неразбории – неспазвано условие край язовири да се сеят избрани култури, да има буферен канал до нивите, за потребността да се коси край водоема върху терени на частни притежатели и така нататък
Цветанов признава – нямал е опит преди концесията с язовирите.
Всичко научил от интернет,
след това със експертите приказвал на общ език.
„ Първата и съществена причина за проблемите са недобре квалифицираните концесионни контракти. Играе се на търг, свършва, концесионерът действително с нищо не се задължава, единствено наем. Самите търгове се вършат фиктивно. Още
преди да се направи, се знае кой ще завоюва
Повечето язовири се вземат за 1-2 години от хора, които в никакъв случай не са се занимавали. “ Тези думи пък са на 60-годишния Младен Георгиев. Самият той е концесионер, само че не пести откровения за концесии и наематели. Управлява язовир „ Бозвелийско “, ситуиран малко по на юг. Развива на него състезателен лов на риба, от дълго време е в бранша. Всички в региона го сочат за добър собственик. Неговата позиция е на човек, който влага много пари, време, а и е наясно с нещата.
„ В концесионните контракти се залагат вложения, само че не година по година, а общо. Така нищо действително не се прави. Пише да вземем за пример, че концесионерът ще оправи крана, само че
на третата година нищо не е оправено
80% от язовирите са без работещи кранове. Всички си затварят очите. Ама скъпо и мъчно било да сложиш кран. Ами що си го взел язовира тогава? И моят кран не работеше - затапен. Техника, машина докарах, изчистихме… Така до предходната година кранът работеше, само че се повреди, изпускаше. Купих нов кран, хора наех, организация сътворих, в този момент имам два крана. Когато идваха на инспекция, споделих им да видят крановете, самичък ги карам да ревизират. “
Георгиев има и кардинални визии за икономическата целенасоченост: „ Язовир под 50 декара е губещ и златен да е. Трябва да имаш още 4-5, с цел да печелиш. Концесиите би трябвало да се дават за 30 години и да не се заплаща, а противоположното – общината да дава пари на концесионера. Наемът ми е доста огромен – почнахме от 4 хиляди лв. търга, стигнахме до 8 хиляди, в този момент с Данък добавена стойност заплащам 16 000 лева – всяка година на веднъж “. След това изрежда свои вложения в стотици хиляди левове, с цел да отбрани тезата, че точно общината би трябвало да заплаща на съзнателните стопани – построил е трафопост, хигиеничен възел, път, купил околни терени, с цел да няма проблем при поддръжката, и така нататък Неговият язовир също е бил препоръчан от община Провадия на държавното дружество, само че след няколко месеца решението е преразгледано. Георгиев също акцентира, че общината откликва на всяка негова потребност. „ Ако го вземе страната, в София кого да диря?
Държавата е неприятен собственик
Но тя няма да вземе нито един язовир. Най-много 2-3 атрактивни и ще ги даде на собствен човек “, споделя той познати към този момент хипотези.
През 2015 година се случва наводняване, вода залива близкото село. Георгиев е санкциониран с 1500 лева, защото преграждал яз, с цел да цялостни язовира. Но версията му е, че не той, а „ Напоителни системи “ са повода за бедата, защото не поддържали бента и покрайнината. Интересен е кардиналният въпрос - при наводняване кой е отговорен. Отговорът на Георгиев е: „ Собственикът. Но в случай че си е вързал гащите със отговорностите, става концесионерът “.
И още кардинални „ положения “: „ Пет-шест язовира във Варненска област притежаваме всички нужни регистрации в институциите. Какво вършим с другите? Затваряне на очите. Никой не влага. Има язовири с обещани 2 млн. лева инвестиция и 15 служащи. Е, къде са?
Никой не ревизира, слаб надзор
Един го взема, различен употребява, а за общината остава да се белосва (диалектна дума, значи дразнене – б.а.). Има язовири, при които концесионерът в никакъв случай не е участвал на инспекциите. Е, кажи де, той заинтригуван ли е да са добре нещата? Повечето бракониери имат някое малко язовирче, с цел да може да каже, че рибата е оттова “.
Разговаряхме и с други ползватели, към този момент от прилежащата Шуменска област, поискали анонимност. Общо взето, повториха същите неща. Като цяло институционалната предварителна защита била следната: инспекции се правят два пъти в годината, наблюдават се издръжливост и придвижване на стената, кран, откоси и съществуване спешни проекти. Винаги се издават наставления.
И още нещо значимо по тематиката, споделено от представители на общините – договорите се подписват по този начин, че
концесионерът да може да се откаже,
когато поиска; за съответната община остава дребен депозит. Отделно от това при неналичието на явен ангажимент за вложения разноските на концесионера са оскъдни - примерно 3000 лева на година наем, в случай че са двама души на месец, всеки дава толкоз, колкото при четири визити на ресторант. Всичко това внезапно смъква летвата пред евентуални концесионери – всеки може се окаже собственик на комплициран обект като язовир; и надлежно животът на хиляди хора в близост да зависи от съвестта и уменията му. Но разпоредбите оферират сходни удобства, тъй като другояче никой няма да се явява на търговете. Така се връщаме към изначалния проблем – с изпитание се търси собственик на нещо, за което първичната нужда е отпаднала.
Всичко това е единствено част от ситуацията с язовирите. Не наподобява просто. Налице са още безчет обстоятелства, условия, очевидни и скрити проблеми, остарели натрупвания, нови изисквания… - описанието им изисква теоретичен труд. В последна сметка цялата тази вода наподобява доста дълбока и не проличава да има избавителен пояс.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ