Алфа Рисърч: ГЕРБ остава първа сила, рекордно неодобрение за Радев
Рекордно затваряне на ножицата сред доверие и съмнение по отношение на президента Румен Радев и повсеместна ерозия на доверието към водещите политически фигури у нас, демонстрира най-новото изследване на социологическа организация „ Алфа Рисърч “, оповестено през днешния ден и представено от Еuronews Bulgaria.
ГЕРБ-СДС резервира водеща позиция с 23.4% от деклариращите, че ще гласоподават, следвана от „ Продължаваме промяната “ със 17.7%, Движение за права и свободи – 10.4%, „ Възраждане “ – 10%, Българска социалистическа партия – 8.5%, „ Демократична България “ – 6.5% и „ Български напредък “ – 4.3%.
Оценка за активността на институциите
2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите – директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия, показват от организацията.
Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната, допълват от „ Алфа Рисърч “.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано.
Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Г. Донев – 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира.
Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие, означават от „ Алфа рисърч “.
За първи път от избирането на Румен Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта.
От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Електорални настройки и доверие в партийни водачи
Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена социална реакция на политическата неустойчивост и неефективния междуинституционален разговор. Критиката на хората е ориентирана освен към „ нормалния обвинен “ Народното събрание, само че към този момент и към президента и изпълнителната власт. Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
„ Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2 октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, обобщават от „ Алфа рисърч “.
ГЕРБ-СДС резервира водеща позиция с 23.4% от деклариращите, че ще гласоподават, следвана от „ Продължаваме промяната “ със 17.7%, Движение за права и свободи – 10.4%, „ Възраждане “ – 10%, Българска социалистическа партия – 8.5%, „ Демократична България “ – 6.5% и „ Български напредък “ – 4.3%.
Оценка за активността на институциите
2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите – директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия, показват от организацията.
Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната, допълват от „ Алфа Рисърч “.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано.
Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Г. Донев – 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира.
Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие, означават от „ Алфа рисърч “.
За първи път от избирането на Румен Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта.
От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Електорални настройки и доверие в партийни водачи
Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена социална реакция на политическата неустойчивост и неефективния междуинституционален разговор. Критиката на хората е ориентирана освен към „ нормалния обвинен “ Народното събрание, само че към този момент и към президента и изпълнителната власт. Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
„ Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2 октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, обобщават от „ Алфа рисърч “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ