Рекордно ниска оценка за работата на парламента. Симпатизантите на “Продължаваме

Рекордно ниска оценка за работата на Народното събрание. Симпатизантите на “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ” отдръпват поддръжката си за Радев.

Сходна електорална картина като на последните избори.

 

Това са най-общите заключения от декемврийското изследване на проучвателен център “Тренд ” по поръчка на " 24 часа ".

 

През декември се регистрира рекордно невисок % позитивна оценка за работата на Народното събрание - 9%, а над девет пъти повече, или 82% дават негативна оценка.

Малко над една четвърт (26%) пък правят оценка позитивно работата на служебния кабинет. Сред всички партийни електорати негативната оценка за работата на държавното управление е по-висока от позитивната. Изключение прави само Българска социалистическа партия, измежду чиито симпатизанти дяловете на позитивна и негативна оценка са изравнени. С най-критични оценки за служебния кабинет са симпатизантите на ГЕРБ и “Възраждане ”.

Отрицателните оценки за работата на президента към този момент няколко месеца надвишават позитивните. През декември 42% дават положителна оценка, а 46% отрицателна. Ерозията в позитивната оценка по отношение на президента се дължи най-много на оттеглящите поддръжка в последните месеци последователи на “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ”.

 

Два месеца след предварителните парламентарни избори електоралната картина в страната не търпи основна динамичност спрямо резултатите от вота през октомври.

ГЕРБ остава водач с 25,8% от гласуващите.

“Продължаваме смяната ” държат второто място с 19,2% от гласуващите, на безапелационна отдалеченост от

Движение за права и свободи (11,6%) и

“Възраждане ” (11,3%).

Българска социалистическа партия резервира петото място с 9% поддръжка от гласуващите,

следвана от “Демократична България ” с поддръжка от 7,3%

и “Български напредък ” (4%).

 

" ГЕРБ излиза от политическа изолираност. Има минимум два знака, които приказват в тази посока. На първо място, от всички обсъждани разновидности за сформиране на кабинет в границите на това Народно заседание, няма нито един, който да не включва ГЕРБ.

Много мъчно ми се вижда също по този начин при възможни предварителни избори да имаме управническа настройка, в която ГЕРБ да не взе участие. Втори мотив за последователното излизане на партията на Борисов от политическата изолираност е, че в границите на настоящото Народно заседание, на практика няма болшинство, гласувало за избран закон или решение, в което ГЕРБ да не взе участие. Те са хем в евро-атлантическите болшинства за Украйна, еврото и впрочем, хем в болшинствата с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи за хартиената бюлетина да вземем за пример.

Трябва обаче ясно да си дадем сметка, че тези резултати пристигнаха след дълъг интервал, в който ГЕРБ полагаше съществени старания да излезе от тази политическа изолираност, давайки си ясно сметка, че това беше най-големият проблем за партията. Кандидат-президентът проф. Анастас Герджиков да вземем за пример беше част от този развой. Категоричното позициониране в евро-атлантическия лагер на партията беше втори и не по-малко значим детайл от този развой. Номинацията на проф. Николай Габровски за министър-председател също се вписва точно в тази линия.

Нещо повече – редом с процеса на излизане от политическата изолираност на ГЕРБ, стартира противоположният развой в другия лагер – този на “Промяната ”. Едно от най-значимите политически събития от последните два месеца е, че единният блок на лагера на “Промяната ”

се разпадна. БСП не може да бъде причислявана

към тях. Като слушаме позициите на съществени фигури в Българска социалистическа партия, е мъчно да преценим с кого по-малко желае да взе участие в ръководството – с “Продължаваме смяната ” или с ГЕРБ. ", сподели Димитър Ганев пред " 24 часа ".

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !