Само 5% от парите за лобиране в Брюксел идват от новите страни в ЕС
Рекордните 1.7 милиарда евро са били изхарчени за лобиране в европейските институции през 2016 година, като 95% от тях са пристигнали от страни, включили се към блока преди 2004 година Това демонстрира разбор, изработен от " Политико ", на данните от регистъра за бистрота на Европейски Съюз.
Всеки, който желае да лобира в евроинституциите, би трябвало да се впише в регистъра. Това е единственият метод да се получи достъп до висшите чиновници на Европейската комисия и до постройката на Европейския парламент.
Данните разкриват преобладаващата позиция на компании и неправителствени организации, основани в страните страни членки, само че със мощни лобистки интервенции в Брюксел.
" Ако погледнете връзките в (Европейския) парламент, би трябвало да кажа, че западните възгледи доминират там... Те знаят по какъв начин да лобират, имат запаси, имат повече опит ", разяснява Ян Немец. Той основава основана в Брюксел комерсиална асоциация, представляваща чешките и словашките транспортни асоциации в отговор на превъзходството на лобисти от товарния авто транспорт от западните страни в дебата в Брюксел за командированите служащи.
Лобистите от Белгия нормално са отпред на листата и харчат 427 милиона евро. Следват ги основани в Германия институции, които са похарчили 181 милиона предходната година. На трето и четвърто място са Англия със 154 милиона и Франция – 106 милиона евро.
На другия полюс е Полша, която застава зад Австрия, Дания и Португалия във връзка с сумата, изхарчена от лобистите й. Според данните България е похарчила 2.5 милиона евро.
Включвайки Белгия се получава, че 95% от общите разноски за лобизъм идват от остарялата Европа, само че даже и изключвайки я, се получават 93% от остаряла Европа и 7% от страните, влезнали в съюза през 2004 година и по-късно.
" Неизбежно е фирмите и организациите с повече запаси, множеството от които са от по-старите страни членки, да могат да влагат повече, търсейки способи да повлияят на политическия развой ", разяснява Арналдо Абруцини, основен изпълнителен шеф на Eurochambers, комерсиална асоциация, представляваща 20 милиона компании в 43 страни, които са изхарчили до 1.6 милиона евро през миналата година за лобиране в Брюксел.
Част от разликите може да са резултат от културните разлики сред страните. Някои страни като Англия да вземем за пример имат дългогодишни обичаи в лобирането, разяснява Даниел Фройнд от " Трансперънси Интернешънъл ".
Регистърът за бистрота на Европейски Съюз бе основан преди повече от десетилетие и е ръководен взаимно от Европейския парламент и Европейската комисия. Той се употребява от компании, асоциации и неправителствени организации, с цел да записват публично какъв брой харчат за лобиране в евроинституциите, както и да заявят какъв брой хора лобират за тях и върху кои области желаят да окажат въздействие.
От основаването му броят на лобиращите институции се е нараснал с 35. В момента лобистите могат да получат достъп единствено до високопоставени чиновници от Комисията, в случай че са в регистъра, само че това не се отнася до лобистите, които желаят да окажат въздействие в Европейския парламент или в Съвета.
Сред първите 20 на харчещите най-вече са паневропейски търговски асоциации като Европейския съвет по химическа индустрия, който е отпред на листата с 12.1 милиона евро, и BusinessEurope (4.2 милиона евро). Други такива са консултантски компании като FleishmanHillard (7 милиона евро), Burson Marsteller (4.2 милиона евро) и Interel (5 милиона евро).
" Не е загадка, че представителите на корпоративните ползи в Брюксел имат повече тежест от организациите на гражданското общество, както във връзка с броя, по този начин и във връзка с финансовите запаси, с които разполагат за лобиране при взимането на решения в Европейски Съюз ", разяснява Вики Кан, деятел от неправителствената организация Corporate Europe Observatory.
Данните на " Политико " потвърждават това. Общо 66% от разноските за лобиране идват или от компании или от правни и консултантски компании, работещи за тях. Неправителствените организации съставляват 19% от общите разноски.
Някои от най-вече харчещите са търговски асоциации, представляващи секторите на финансовите услуги, като Асоциацията на финансовите пазари в Европа (4.7 милиона евро), Insurance Europe (7 милиона евро) и Европейската банкова федерация (4.22 милиона евро). Индивидуални компании като Deutsche Bank, Гугъл, Microsoft и ExxonMobil и Shell също са измежду топ 20 на лобистите.
Всеки, който желае да лобира в евроинституциите, би трябвало да се впише в регистъра. Това е единственият метод да се получи достъп до висшите чиновници на Европейската комисия и до постройката на Европейския парламент.
Данните разкриват преобладаващата позиция на компании и неправителствени организации, основани в страните страни членки, само че със мощни лобистки интервенции в Брюксел.
" Ако погледнете връзките в (Европейския) парламент, би трябвало да кажа, че западните възгледи доминират там... Те знаят по какъв начин да лобират, имат запаси, имат повече опит ", разяснява Ян Немец. Той основава основана в Брюксел комерсиална асоциация, представляваща чешките и словашките транспортни асоциации в отговор на превъзходството на лобисти от товарния авто транспорт от западните страни в дебата в Брюксел за командированите служащи.
Лобистите от Белгия нормално са отпред на листата и харчат 427 милиона евро. Следват ги основани в Германия институции, които са похарчили 181 милиона предходната година. На трето и четвърто място са Англия със 154 милиона и Франция – 106 милиона евро.
На другия полюс е Полша, която застава зад Австрия, Дания и Португалия във връзка с сумата, изхарчена от лобистите й. Според данните България е похарчила 2.5 милиона евро.
Включвайки Белгия се получава, че 95% от общите разноски за лобизъм идват от остарялата Европа, само че даже и изключвайки я, се получават 93% от остаряла Европа и 7% от страните, влезнали в съюза през 2004 година и по-късно.
" Неизбежно е фирмите и организациите с повече запаси, множеството от които са от по-старите страни членки, да могат да влагат повече, търсейки способи да повлияят на политическия развой ", разяснява Арналдо Абруцини, основен изпълнителен шеф на Eurochambers, комерсиална асоциация, представляваща 20 милиона компании в 43 страни, които са изхарчили до 1.6 милиона евро през миналата година за лобиране в Брюксел.
Част от разликите може да са резултат от културните разлики сред страните. Някои страни като Англия да вземем за пример имат дългогодишни обичаи в лобирането, разяснява Даниел Фройнд от " Трансперънси Интернешънъл ".
Регистърът за бистрота на Европейски Съюз бе основан преди повече от десетилетие и е ръководен взаимно от Европейския парламент и Европейската комисия. Той се употребява от компании, асоциации и неправителствени организации, с цел да записват публично какъв брой харчат за лобиране в евроинституциите, както и да заявят какъв брой хора лобират за тях и върху кои области желаят да окажат въздействие.
От основаването му броят на лобиращите институции се е нараснал с 35. В момента лобистите могат да получат достъп единствено до високопоставени чиновници от Комисията, в случай че са в регистъра, само че това не се отнася до лобистите, които желаят да окажат въздействие в Европейския парламент или в Съвета.
Сред първите 20 на харчещите най-вече са паневропейски търговски асоциации като Европейския съвет по химическа индустрия, който е отпред на листата с 12.1 милиона евро, и BusinessEurope (4.2 милиона евро). Други такива са консултантски компании като FleishmanHillard (7 милиона евро), Burson Marsteller (4.2 милиона евро) и Interel (5 милиона евро).
" Не е загадка, че представителите на корпоративните ползи в Брюксел имат повече тежест от организациите на гражданското общество, както във връзка с броя, по този начин и във връзка с финансовите запаси, с които разполагат за лобиране при взимането на решения в Европейски Съюз ", разяснява Вики Кан, деятел от неправителствената организация Corporate Europe Observatory.
Данните на " Политико " потвърждават това. Общо 66% от разноските за лобиране идват или от компании или от правни и консултантски компании, работещи за тях. Неправителствените организации съставляват 19% от общите разноски.
Някои от най-вече харчещите са търговски асоциации, представляващи секторите на финансовите услуги, като Асоциацията на финансовите пазари в Европа (4.7 милиона евро), Insurance Europe (7 милиона евро) и Европейската банкова федерация (4.22 милиона евро). Индивидуални компании като Deutsche Bank, Гугъл, Microsoft и ExxonMobil и Shell също са измежду топ 20 на лобистите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ