По-слаба и некачествена реколта очакват фермерите
Реколта 2019 ще бъде запомнена с проливните дъждове и градушки, които унищожиха посеви в аграрни земи и частни дворове. Добивите през 2019 година ще бъдат доста понижени по отношение на миналата година, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Традиционно черешоберът в Кюстендилско навлиза в решаващата си фаза в средата на юни и честите превалявания могат да провалят събирането на реколтата. Все отново изкупната цена на плодовете скочи от 60 стотинки за 1 лев за кг, като в случай че времето се задържи изсъхнало за няколко дни, прогнозите са цената на плодовете постепенно да се усилва. Земеделци от региона се канят идната година да търсят нови благоприятни условия за реализация на плодовете, откакто множеството ранни сортове череши бяха предадени в преработвателни сдружения поради неналичието на изкупвачи, а и поради недобрите вкусови качества, откакто през април слани попариха цветовете. Очакваният рандеман в Кюстендилска област е едвам към хиляда тона череши, до момента в който в предходни години са осъществени по 5-6 хиляди тона. Сега черешите се изкупуват в 24 обитаеми места в Кюстендил. И тази година акцията се охранява от полиция, от чиновници на районния граничен бранш, а до дни ще се включи и звено на жандармерията.
При друга обичайната за страната ни просвета – розоберът, също се чака по-нисък междинен рандеман. Стопаните предвиждат най-малко 50% спад в продукцията, а и качеството й също не е положително поради преваляванията. Началото на розобера стартира с една седмица по-късно, а се чака краят му да бъде към 18 юни. До момента розоберачите са прибрали две трети от реколтата, като реколтираните площи до началото на юни месец са малко под 22 декара, а получената продукция е 5 243 тона розов цвят. За съпоставяне, миналогодишния рандеман на розов цвят е бил малко под 15 тона. Причините за слабата годишна продукция са климатичните условия – сухата зима, ниските температури, както и стресова промяна на температурата, които въздействат пагубно на розите. Липсата на работна ръка също оказва отрицателно въздействие върху качеството на продукцията, като тази година на розоберачите се заплаща по-малко по отношение на предходната година – 1 лев на кг събран розов цвят. Изкупната цена също е по-ниска по отношение на предходната година, като поради внезапните температурни амплитуди качеството на розовото масло е спаднало. Все още не е ясно дали стопаните на розови масиви ще получат обвързано заплащане поради неприятната годишна продукция.
Традиционно в първите дни на юли стартира жътвата на пшеница, като и при тази просвета всичко още веднъж зависи от това дали времето ще е дъждовно или изсъхнало. Към момента прогнозата за добива е сложен поради зимното засушаване и заболяванията, които съпътстват най-много вносните сортове. На доста места в страната по житните посеви се следи кафява наслойка и брашнеста мана. За поредна година земеделските производители избират западни сортове пшеница, които да по-неустойчиви, само че пък дават по-високи добиви. Въпросът със сортовете е на дневен ред от години, откакто български стопани от години упорстват да има държавна отбрана върху селектирани у нас сортове. Такава е практиката в Турция и Испания, където земеделците са длъжни да сеят най-малко 10% от площите си с локални семена. У нас земеделците, засели пшеница, всеобщо се оплакват от гъбични болести по растенията поради дъждовете. Това наложило повторение и потретване на пръскането с фугнициди, което пък оскъпява реколтата. Противно на всеобщото разбиране, че „ всяка капка дъжд е жълтица “, превалявания от над 60-80 л/м2 са пагубни за растенията и предизвикват така наречен „ сечене “. При него растенията падат като отсечени, тъй като от дъждовете корените им изгниват.
Традиционно черешоберът в Кюстендилско навлиза в решаващата си фаза в средата на юни и честите превалявания могат да провалят събирането на реколтата. Все отново изкупната цена на плодовете скочи от 60 стотинки за 1 лев за кг, като в случай че времето се задържи изсъхнало за няколко дни, прогнозите са цената на плодовете постепенно да се усилва. Земеделци от региона се канят идната година да търсят нови благоприятни условия за реализация на плодовете, откакто множеството ранни сортове череши бяха предадени в преработвателни сдружения поради неналичието на изкупвачи, а и поради недобрите вкусови качества, откакто през април слани попариха цветовете. Очакваният рандеман в Кюстендилска област е едвам към хиляда тона череши, до момента в който в предходни години са осъществени по 5-6 хиляди тона. Сега черешите се изкупуват в 24 обитаеми места в Кюстендил. И тази година акцията се охранява от полиция, от чиновници на районния граничен бранш, а до дни ще се включи и звено на жандармерията.
При друга обичайната за страната ни просвета – розоберът, също се чака по-нисък междинен рандеман. Стопаните предвиждат най-малко 50% спад в продукцията, а и качеството й също не е положително поради преваляванията. Началото на розобера стартира с една седмица по-късно, а се чака краят му да бъде към 18 юни. До момента розоберачите са прибрали две трети от реколтата, като реколтираните площи до началото на юни месец са малко под 22 декара, а получената продукция е 5 243 тона розов цвят. За съпоставяне, миналогодишния рандеман на розов цвят е бил малко под 15 тона. Причините за слабата годишна продукция са климатичните условия – сухата зима, ниските температури, както и стресова промяна на температурата, които въздействат пагубно на розите. Липсата на работна ръка също оказва отрицателно въздействие върху качеството на продукцията, като тази година на розоберачите се заплаща по-малко по отношение на предходната година – 1 лев на кг събран розов цвят. Изкупната цена също е по-ниска по отношение на предходната година, като поради внезапните температурни амплитуди качеството на розовото масло е спаднало. Все още не е ясно дали стопаните на розови масиви ще получат обвързано заплащане поради неприятната годишна продукция.
Традиционно в първите дни на юли стартира жътвата на пшеница, като и при тази просвета всичко още веднъж зависи от това дали времето ще е дъждовно или изсъхнало. Към момента прогнозата за добива е сложен поради зимното засушаване и заболяванията, които съпътстват най-много вносните сортове. На доста места в страната по житните посеви се следи кафява наслойка и брашнеста мана. За поредна година земеделските производители избират западни сортове пшеница, които да по-неустойчиви, само че пък дават по-високи добиви. Въпросът със сортовете е на дневен ред от години, откакто български стопани от години упорстват да има държавна отбрана върху селектирани у нас сортове. Такава е практиката в Турция и Испания, където земеделците са длъжни да сеят най-малко 10% от площите си с локални семена. У нас земеделците, засели пшеница, всеобщо се оплакват от гъбични болести по растенията поради дъждовете. Това наложило повторение и потретване на пръскането с фугнициди, което пък оскъпява реколтата. Противно на всеобщото разбиране, че „ всяка капка дъжд е жълтица “, превалявания от над 60-80 л/м2 са пагубни за растенията и предизвикват така наречен „ сечене “. При него растенията падат като отсечени, тъй като от дъждовете корените им изгниват.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ