Дали изгубената река Сарасвати все още тече под пустинята Тар?
Река Сарасвати, забележителна фигура в античните текстове на Индия, е превзела както историци, по този начин и геолози. Спомената над 80 пъти в Ригведа (древна индийска сбирка от ведически санскритски химни-бел.ред.), повече от всяка друга река, Сарасвати в миналото е била считана за митологично образувание, пресъхнало към 5000 години преди новата епоха поради климатични и тектонични промени.
Съвременните научни принадлежности обаче хвърлиха светлина върху нейното битие и допускат, че тя може би към момента тече, въпреки и подземен, под пустинята Тар.
Реката, която води началото си от Хималаите, е била значима част от ведическия интервал (8000-5000 година прочие Хр.) и е текла през Пенджаб, Харяна, Западен Раджастан и Гуджарат, преди да се влее в Арабско море. Могъществото и великодушието на Сарасвати са явни от откритите по крайбрежията ѝ обекти на Харапската цивилизация, което демонстрира централната ѝ роля в поддържането на античните култури.
Техниките за отдалечено наблюдаване и геоложките изследвания разкриха палеоканали под пустинята Тар, които съответстват с описания път на Сарасвати. Тези констатации се поддържат от сателитни фотоси и изотопни разбори на антични води, които към момента се съхраняват под пясъците на пустинята. Националният център за отдалечено наблюдаване (NRSC) на Индия изиграва значима роля за тези открития, предоставяйки доказателства за подземните канали на реката, захранвани от старите ѝ притоци през сезона на мусоните.
Изчезването на Сарасвати се изяснява с смяната на течението на нейните притоци - реките Сутледж и Ямуна. Този еволюционен развой е повлиян от изменящия се климат и топография на района, което води до изгубването на реката. В пустинята Тар, която в този момент е просторен изсъхнал район, в миналото е имало процъфтяваща река, която е поддържала човешки селища по крайбрежията си.
Течението на античната река през пустинята не е единствено обект на научен интерес, само че има и обилни последствия за ръководството на водните запаси в района. Разбирането на подземния път на Сарасвати може да докара до създаването на техники за рандеман на подземни води, които да са от изгода за сухите региони на Раджастан и Гуджарат.
Историята на река Сарасвати е завладяваща глава от геоложката история на Земята. Тя акцентира динамичния темперамент на географията на нашата планета и трайното завещание на античните цивилизации, които в миналото са процъфтявали по нейните крайбрежия. Подземните канали на реката са безмълвен очевидец на предишното, което продължава да тече под краката ни, пазейки тайните на една отминала ера, която чака да бъде преоткрита.
Съвременните научни принадлежности обаче хвърлиха светлина върху нейното битие и допускат, че тя може би към момента тече, въпреки и подземен, под пустинята Тар.
Реката, която води началото си от Хималаите, е била значима част от ведическия интервал (8000-5000 година прочие Хр.) и е текла през Пенджаб, Харяна, Западен Раджастан и Гуджарат, преди да се влее в Арабско море. Могъществото и великодушието на Сарасвати са явни от откритите по крайбрежията ѝ обекти на Харапската цивилизация, което демонстрира централната ѝ роля в поддържането на античните култури.
Техниките за отдалечено наблюдаване и геоложките изследвания разкриха палеоканали под пустинята Тар, които съответстват с описания път на Сарасвати. Тези констатации се поддържат от сателитни фотоси и изотопни разбори на антични води, които към момента се съхраняват под пясъците на пустинята. Националният център за отдалечено наблюдаване (NRSC) на Индия изиграва значима роля за тези открития, предоставяйки доказателства за подземните канали на реката, захранвани от старите ѝ притоци през сезона на мусоните.
Изчезването на Сарасвати се изяснява с смяната на течението на нейните притоци - реките Сутледж и Ямуна. Този еволюционен развой е повлиян от изменящия се климат и топография на района, което води до изгубването на реката. В пустинята Тар, която в този момент е просторен изсъхнал район, в миналото е имало процъфтяваща река, която е поддържала човешки селища по крайбрежията си.
Течението на античната река през пустинята не е единствено обект на научен интерес, само че има и обилни последствия за ръководството на водните запаси в района. Разбирането на подземния път на Сарасвати може да докара до създаването на техники за рандеман на подземни води, които да са от изгода за сухите региони на Раджастан и Гуджарат.
Историята на река Сарасвати е завладяваща глава от геоложката история на Земята. Тя акцентира динамичния темперамент на географията на нашата планета и трайното завещание на античните цивилизации, които в миналото са процъфтявали по нейните крайбрежия. Подземните канали на реката са безмълвен очевидец на предишното, което продължава да тече под краката ни, пазейки тайните на една отминала ера, която чака да бъде преоткрита.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ