Уди Алън: Не ми пука, че ме поставят в една категория с Харви Уайнстийн
Режисьорът с изявление пред „ Гардиън " за новата си книга, за яда си, че не е видял по какъв начин порастват децата му и за обвиняванията в полов тормоз, които „ не са навредили " на кариерата му
Когато Уди Алън е на 20, телевизионният сценарист Дани Саймън му преподава главните правила на комедията, най-важното от които гласи: „ Винаги се доверявай на личната си преценка, непознатото мнение няма значение “. Този урок режисьорът цитира в неотдавна оповестения си спомен „ Apropos of Nothing “ („ Без връзка с нищо “). Книгата и филмът на Алън „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “ са мотив за изявление на Хадли Фрийман от „ Гардиън “ с режисьора, извършено по телефона. Филмът, който идната седмица потегля в няколко видеоплатформи във Англия, още веднъж раздуха абсурда сред Уди Алън и членове на семейството Фароу.
„ Всичко, което кажа, звучи в мой интерес и все едно се пазя, по тази причина е най-добре да си не преставам по пътя и да работя “, споделя режисьорът пред журналистката от „ Гардиън “.
Алън е на 84, а „ Един дъждовен ден.. “ е 48-ият му филм. 49-ият към този момент е подготвен, това лято трябваше да стартират фотосите на юбилейния 50, само че коронавирусът попречи.
Някои през днешния ден познават по-добре същността на абсурда към личността на Уди Алън, в сравнение с творчеството му, отбелязва Фрийман. През 1992 година излиза наяве, че той поддържа интимна връзка със Сун-и Превин. Тогава режисьорът е на 57, а Сун-и на 21. Но не възрастта възмущава обществото, а фактът, че Превин е осиновена щерка на дългогодишната му партньорка Миа Фароу. След неизбежната разлъка Фароу го упреква в полов тормоз над 7-годишната ѝ осиновена щерка Дилън. Освен това пред разнообразни издания споделя съмненията си, че Алън е гей и също така тормози полово и Сачел (друго тяхно осиновено дете, през днешния ден прочут като Ронан Фароу).
„ Мислех, че хората незабавно ще го одобряват за смешни нелепости и в никакъв случай не съм го взимал съществено – споделя режисьорът. – Все едно да ме обвинят, че съм умъртвил шестима души с картечница. “
През 90-те абсурдът бе аферата на Алън с осиновената му щерка. През последното десетилетие обаче фокусът се измести към обвиняванията в полов тормоз. Дилън и Ронан Фароу обществено застанаха срещу него, Сун-и и Моузес Фароу (четвъртото осиновено дете в семейството) поддържаха Алън. Ронан поведе медийна борба с него, която ескалира в публикация от 2016 година, в която той упрекна медиите, че дават естрада на Алън единствено тъй като в никакъв случай не е бил обвинен.
Днес обаче времената не са като през 1992 година и името на режисьора се слага в една категория с потвърдени полови нарушители като Харви Уайнстийн и Бил Козби, и двамата приети за отговорни за редица случаи, разпростряли се години обратно. Но за разлика от тях, напомня Фрийман, Алън няма нито едно повдигнато обвиняване в съда, макар двете самостоятелни следствия. На въпроса за какво не съди „ Ню Йорк Таймс “, където е избран като „ страшилище “, той споделя:
„ Нямам никаква полза от това. Наистина ли желая да бъда храна за таблоидите в продължение на две години и да заведа дело? И в действителност ли ми пука? “.
През март отново Ронан Фароу се намеси и упрекна издателство „ Хашет “ в двуличие, тъй като се канят да разгласяват записките на Алън, а месеци преди този момент са разгласили негова книга с обвинявания към татко му. Издателската къща се отхвърли да издаде мемоара.
Години след обвиняванията артисти, снимали се във филми на Алън, обществено изрекоха съжалението си, че са работили с него. Сред тях са Колин Фърт, Грета Геруиг, Мира Сорвино, Ребека Хол… Малцината, които го опазиха, бяха Лари Дейвид, Даян Кийтън, Алек Болдуин, Алън Алда и Скарлет Йохансон.
Един от отреклите се от него бе и Тимоти Шаламе, звездата в „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “. В книгата обаче Алън споделя забавна история:
„ Тимоти по-късно [след края на фотосите на „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “] обществено съобщи, че съжалява, че е работил с мен и ще подари хонорара си за щедрост. Но се закле пред сестра ми, „ че е трябвало да го направи, тъй като бе номиниран за „ Оскар “ за „ Назови ме с твоето име “ и той и сътрудникът му считали, че в случай че се отхвърли от мен, има по-голям късмет да завоюва “.
Като доказателство за невинността си дава и хората, осведомени от близко със фамилията му, като бавачката Моника Томпсън. Тя два пъти удостоверява, че Миа се е пробвала да я изнуди да поддържа нейната версия, и твърди, че Алън „ постоянно е бил по-добрият родител и всичко, което Фароу споделя за него, не е правилно “.
Но обстоятелствата, споделя режисьорът, нямат значение. Въпреки това Фрийман ги напомня – през 1992 година лекари от два самостоятелни екипа удостоверяват, че не са разкрили следи от физически или полов тормоз по тялото на Дилън.
Джон Левентал, лекарят, който организира следствието в болничното заведение „ Йейл Ню Хевън “, даже споделя, че разказът на Дилън звучи като да е репетиран авансово и в документа след инспекцията изрича хипотезата, че „ тя е била научена или най-малкото повлияна от майка си “.
Източници, близки до семейство Фароу, пазят тезата, че Левентал даже не е разговарял с Дилън. Според отчетите обаче Дилън е разговаряла с лекарите девет пъти за шест месеца, на срещите са участвали и двама чиновници на обществените служби.
Близо 30 години след тази история, в обществото се популяризират разнообразни версии на случая. Една от теориите е, че Алън се е подложил на терапия, тъй като изпитвал полови влечения към Дилън, още когато тя била бебе.
„ Това е цялостна небивалица, като галактически транспортен съд да кацне в Ню Йорк “, дава отговор режисьорът.
Сюзън Коутс, психоложка на Сачел и Дилън, както и Нанси Шулц, терапевт на Дилън, споделят, че не имат вяра Алън да я е тормозил. И двете удостоверяват, че връзката сред двамата била изключително мощна, само че като сред татко и щерка, не и сантиментална.
Сун-и през днешния ден е на 49 година и от 28 е дружно с Алън. Двамата имат две дъщери – Бечет, на 23, и Манзи, на 20. Но дължината на връзката за мнозина не оправдава съществуването ѝ, в противен случай – напомня им прегрешението на режисьора. В същата година, в която Алън и Фароу спорят за попечителските права, Джери Зайнфелд стартира връзка със 17-годишна, напомня Фрийман. Но тъй като аферата им е краткотрайна, през днешния ден никой не го упреква.
Но има ли част от Алън, която счита, че той самичък е отговорен за всичко, което му се е случило от 1992 година насам?
„ Не, и ще ви кажа за какво – отвръща той. – Осъзнах, че връзката ми със Сун-и има трагичен резултат и не е елементарна: човек може да подлага на критика дали е вярно, уместно или не, разбирам това. Но тези подправени обвинявания, които нараниха душeвността на Ронан и Дилън… Не мисля даже за секунда, че аз съм ги провокирал. “
В „ Един дъждовен ден… “ една от сюжетните линии е за режисьор на междинна възраст (Лив Шрайбър), който копнее по колежанка (Ел Фанинг). Предвид това какво считат хората за него през днешния ден, пита журналистката, не е ли обмислял да промени сюжета?
„ Не, даже за секунда. Достатъчно мъчно е да си разреша добра смешка в тази обстановка – това ме тормози, останалото не е значимо “, разяснява режисьорът.
И до момента в който в мемоара му историята е предадена с горест и понякога яд, по време на изявлението Алън резервира „ премерено успокоение “.
„ От тази позиция не ме е гняв – споделя той, когато Фрийман акцентира наблюденията си. – Яд ме е, че ми бе отнета опцията да виждам по какъв начин порастват децата ми, гняв ме е на това, което се случи на Ронан и Дилън. Не съм споделил и думичка на децата си повече от 25 години, те са отгледани да мислят най-лошото за мен. Така че, несъмнено, бях ядосан. Но професионално не пострадах. “
Последното изказване обаче не е правилно. Дори да оставим настрани десетките артисти, които отхвърлят да работят с него, „ Амазон “ приключи предварително контракта си с режисьора за четири кино лентата. Първият от тях беше „ Един дъждовен ден “, студиото даже отхвърли разпространяването му и след време върна правата на Алън след изявлението му, че би трябвало да бъде подложен на постер за #MeToo, тъй като е работил със стотици дами и нито една от тях не се е оплакала от неуместно държание. Филмът бе показан в Европа, само че и до през днешния ден няма пропагандатор за Съединени американски щати.
www.ploshtadslaveikov.com
Когато Уди Алън е на 20, телевизионният сценарист Дани Саймън му преподава главните правила на комедията, най-важното от които гласи: „ Винаги се доверявай на личната си преценка, непознатото мнение няма значение “. Този урок режисьорът цитира в неотдавна оповестения си спомен „ Apropos of Nothing “ („ Без връзка с нищо “). Книгата и филмът на Алън „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “ са мотив за изявление на Хадли Фрийман от „ Гардиън “ с режисьора, извършено по телефона. Филмът, който идната седмица потегля в няколко видеоплатформи във Англия, още веднъж раздуха абсурда сред Уди Алън и членове на семейството Фароу.
„ Всичко, което кажа, звучи в мой интерес и все едно се пазя, по тази причина е най-добре да си не преставам по пътя и да работя “, споделя режисьорът пред журналистката от „ Гардиън “.
Алън е на 84, а „ Един дъждовен ден.. “ е 48-ият му филм. 49-ият към този момент е подготвен, това лято трябваше да стартират фотосите на юбилейния 50, само че коронавирусът попречи.
Някои през днешния ден познават по-добре същността на абсурда към личността на Уди Алън, в сравнение с творчеството му, отбелязва Фрийман. През 1992 година излиза наяве, че той поддържа интимна връзка със Сун-и Превин. Тогава режисьорът е на 57, а Сун-и на 21. Но не възрастта възмущава обществото, а фактът, че Превин е осиновена щерка на дългогодишната му партньорка Миа Фароу. След неизбежната разлъка Фароу го упреква в полов тормоз над 7-годишната ѝ осиновена щерка Дилън. Освен това пред разнообразни издания споделя съмненията си, че Алън е гей и също така тормози полово и Сачел (друго тяхно осиновено дете, през днешния ден прочут като Ронан Фароу).
„ Мислех, че хората незабавно ще го одобряват за смешни нелепости и в никакъв случай не съм го взимал съществено – споделя режисьорът. – Все едно да ме обвинят, че съм умъртвил шестима души с картечница. “
През 90-те абсурдът бе аферата на Алън с осиновената му щерка. През последното десетилетие обаче фокусът се измести към обвиняванията в полов тормоз. Дилън и Ронан Фароу обществено застанаха срещу него, Сун-и и Моузес Фароу (четвъртото осиновено дете в семейството) поддържаха Алън. Ронан поведе медийна борба с него, която ескалира в публикация от 2016 година, в която той упрекна медиите, че дават естрада на Алън единствено тъй като в никакъв случай не е бил обвинен.
Днес обаче времената не са като през 1992 година и името на режисьора се слага в една категория с потвърдени полови нарушители като Харви Уайнстийн и Бил Козби, и двамата приети за отговорни за редица случаи, разпростряли се години обратно. Но за разлика от тях, напомня Фрийман, Алън няма нито едно повдигнато обвиняване в съда, макар двете самостоятелни следствия. На въпроса за какво не съди „ Ню Йорк Таймс “, където е избран като „ страшилище “, той споделя:
„ Нямам никаква полза от това. Наистина ли желая да бъда храна за таблоидите в продължение на две години и да заведа дело? И в действителност ли ми пука? “.
През март отново Ронан Фароу се намеси и упрекна издателство „ Хашет “ в двуличие, тъй като се канят да разгласяват записките на Алън, а месеци преди този момент са разгласили негова книга с обвинявания към татко му. Издателската къща се отхвърли да издаде мемоара.
Години след обвиняванията артисти, снимали се във филми на Алън, обществено изрекоха съжалението си, че са работили с него. Сред тях са Колин Фърт, Грета Геруиг, Мира Сорвино, Ребека Хол… Малцината, които го опазиха, бяха Лари Дейвид, Даян Кийтън, Алек Болдуин, Алън Алда и Скарлет Йохансон.
Един от отреклите се от него бе и Тимоти Шаламе, звездата в „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “. В книгата обаче Алън споделя забавна история:
„ Тимоти по-късно [след края на фотосите на „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “] обществено съобщи, че съжалява, че е работил с мен и ще подари хонорара си за щедрост. Но се закле пред сестра ми, „ че е трябвало да го направи, тъй като бе номиниран за „ Оскар “ за „ Назови ме с твоето име “ и той и сътрудникът му считали, че в случай че се отхвърли от мен, има по-голям късмет да завоюва “.
Като доказателство за невинността си дава и хората, осведомени от близко със фамилията му, като бавачката Моника Томпсън. Тя два пъти удостоверява, че Миа се е пробвала да я изнуди да поддържа нейната версия, и твърди, че Алън „ постоянно е бил по-добрият родител и всичко, което Фароу споделя за него, не е правилно “.
Но обстоятелствата, споделя режисьорът, нямат значение. Въпреки това Фрийман ги напомня – през 1992 година лекари от два самостоятелни екипа удостоверяват, че не са разкрили следи от физически или полов тормоз по тялото на Дилън.
Джон Левентал, лекарят, който организира следствието в болничното заведение „ Йейл Ню Хевън “, даже споделя, че разказът на Дилън звучи като да е репетиран авансово и в документа след инспекцията изрича хипотезата, че „ тя е била научена или най-малкото повлияна от майка си “.
Източници, близки до семейство Фароу, пазят тезата, че Левентал даже не е разговарял с Дилън. Според отчетите обаче Дилън е разговаряла с лекарите девет пъти за шест месеца, на срещите са участвали и двама чиновници на обществените служби.
Близо 30 години след тази история, в обществото се популяризират разнообразни версии на случая. Една от теориите е, че Алън се е подложил на терапия, тъй като изпитвал полови влечения към Дилън, още когато тя била бебе.
„ Това е цялостна небивалица, като галактически транспортен съд да кацне в Ню Йорк “, дава отговор режисьорът.
Сюзън Коутс, психоложка на Сачел и Дилън, както и Нанси Шулц, терапевт на Дилън, споделят, че не имат вяра Алън да я е тормозил. И двете удостоверяват, че връзката сред двамата била изключително мощна, само че като сред татко и щерка, не и сантиментална.
Сун-и през днешния ден е на 49 година и от 28 е дружно с Алън. Двамата имат две дъщери – Бечет, на 23, и Манзи, на 20. Но дължината на връзката за мнозина не оправдава съществуването ѝ, в противен случай – напомня им прегрешението на режисьора. В същата година, в която Алън и Фароу спорят за попечителските права, Джери Зайнфелд стартира връзка със 17-годишна, напомня Фрийман. Но тъй като аферата им е краткотрайна, през днешния ден никой не го упреква.
Но има ли част от Алън, която счита, че той самичък е отговорен за всичко, което му се е случило от 1992 година насам?
„ Не, и ще ви кажа за какво – отвръща той. – Осъзнах, че връзката ми със Сун-и има трагичен резултат и не е елементарна: човек може да подлага на критика дали е вярно, уместно или не, разбирам това. Но тези подправени обвинявания, които нараниха душeвността на Ронан и Дилън… Не мисля даже за секунда, че аз съм ги провокирал. “
В „ Един дъждовен ден… “ една от сюжетните линии е за режисьор на междинна възраст (Лив Шрайбър), който копнее по колежанка (Ел Фанинг). Предвид това какво считат хората за него през днешния ден, пита журналистката, не е ли обмислял да промени сюжета?
„ Не, даже за секунда. Достатъчно мъчно е да си разреша добра смешка в тази обстановка – това ме тормози, останалото не е значимо “, разяснява режисьорът.
И до момента в който в мемоара му историята е предадена с горест и понякога яд, по време на изявлението Алън резервира „ премерено успокоение “.
„ От тази позиция не ме е гняв – споделя той, когато Фрийман акцентира наблюденията си. – Яд ме е, че ми бе отнета опцията да виждам по какъв начин порастват децата ми, гняв ме е на това, което се случи на Ронан и Дилън. Не съм споделил и думичка на децата си повече от 25 години, те са отгледани да мислят най-лошото за мен. Така че, несъмнено, бях ядосан. Но професионално не пострадах. “
Последното изказване обаче не е правилно. Дори да оставим настрани десетките артисти, които отхвърлят да работят с него, „ Амазон “ приключи предварително контракта си с режисьора за четири кино лентата. Първият от тях беше „ Един дъждовен ден “, студиото даже отхвърли разпространяването му и след време върна правата на Алън след изявлението му, че би трябвало да бъде подложен на постер за #MeToo, тъй като е работил със стотици дами и нито една от тях не се е оплакала от неуместно държание. Филмът бе показан в Европа, само че и до през днешния ден няма пропагандатор за Съединени американски щати.
www.ploshtadslaveikov.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ