Преспанските камбани“ бият в Нов театър НДК
Режисьорът Бойко Илиев слага „ Преспанските камбани “ по едноименния разказ на Димитър Талев. Премиерата е довечера в " Нов спектакъл НДК “.
„ 2020 година се оказа наложително плодотворна за взиране в себе си и света на своя жанр и татковина. Първоначално реагирах съвсем истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел - „ 1984 “. Светът, предсказан от Оруел стремглаво се превръщаше в плашеща действителност. Бяхме небрежно прибрани по клетките, „ Големият брат “ размахваше предупредително пръст от екрана.
Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме… да ни отмине… онази с косата… Може би сходни усеща е изпитвал Димитър Талев, когато е бил заврян в ъгъла на килията в концлагера „ Куциян “, където е въдворен след идването на Народната власт през 1944 година “, споделя режисьорът.
„ Опитах да се потопя в неговото широко и родолюбиво творчество. То стана моето избавление! Отново кръвта се разгоря, още веднъж усетих прилив на сила. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия жанр бягат от зверствата и палежите осъществени от гръцката войска… И по този начин някои от тях оцеляват, заселват се в София, а българският Кукуш се трансформира в гръцки Килкис.
Може би това е пътят на спасението от безумието на света - да се опреш на своите хора, да потърсиш тези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото.
Инстинктивно това направих посредством вълнуващите творби „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “ и „ Гласовете ви слушам “. Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, още веднъж да заживеят хората, които са милеели за българския жанр и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, с цел да ни има нас ", добавя Бойко Илиев.
В спектакъла вземат участие Анна Петрова, Мариела Топалова, Петьо Горанов, Яцек Янков, Николай Сяров, Габриела Димитрова, Иван Иванов, Стефан Мараджиев. Сценографията и костюмите са на Жанета Иванова, музикални картини - Евгени Господинов.
„ 2020 година се оказа наложително плодотворна за взиране в себе си и света на своя жанр и татковина. Първоначално реагирах съвсем истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел - „ 1984 “. Светът, предсказан от Оруел стремглаво се превръщаше в плашеща действителност. Бяхме небрежно прибрани по клетките, „ Големият брат “ размахваше предупредително пръст от екрана.
Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме… да ни отмине… онази с косата… Може би сходни усеща е изпитвал Димитър Талев, когато е бил заврян в ъгъла на килията в концлагера „ Куциян “, където е въдворен след идването на Народната власт през 1944 година “, споделя режисьорът.
„ Опитах да се потопя в неговото широко и родолюбиво творчество. То стана моето избавление! Отново кръвта се разгоря, още веднъж усетих прилив на сила. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия жанр бягат от зверствата и палежите осъществени от гръцката войска… И по този начин някои от тях оцеляват, заселват се в София, а българският Кукуш се трансформира в гръцки Килкис.
Може би това е пътят на спасението от безумието на света - да се опреш на своите хора, да потърсиш тези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото.
Инстинктивно това направих посредством вълнуващите творби „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “ и „ Гласовете ви слушам “. Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, още веднъж да заживеят хората, които са милеели за българския жанр и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, с цел да ни има нас ", добавя Бойко Илиев.
В спектакъла вземат участие Анна Петрова, Мариела Топалова, Петьо Горанов, Яцек Янков, Николай Сяров, Габриела Димитрова, Иван Иванов, Стефан Мараджиев. Сценографията и костюмите са на Жанета Иванова, музикални картини - Евгени Господинов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ