Режисьорът Андрей Кончаловски разказва за Ренесанса, Сталин, свободата на твореца

...
Режисьорът Андрей Кончаловски разказва за Ренесанса, Сталин, свободата на твореца
Коментари Харесай

Андрей Кончаловски: Само некултурният е винаги свободен

Режисьорът Андрей Кончаловски споделя за Ренесанса, Сталин, свободата на създателя и Холивуд

Популярният съветски тв водещ и публицист Владимир Познер беседва с Андрей Кончаловски за Ренесанса, Европа и Русия, за Сталин, свободата на актьора и Холивуд. Двамата остарели познайници, които си приказват на " ти " - 82-годишният режисьор и 85-годишният публицист, се срещат за тв изявление след премиерата на неговия финален филм " Грехът на Микеланджело ", прожектиран и у нас.

Познер: Защо Ренесансът се е случил в Италия, а не примерно в Русия или някъде другаде? По какви аргументи тъкмо там внезапно се случва нещо необикновено, което в никакъв случай не се е случвало в историята на човечеството?

Кончаловски: Мисля, че не си прав. Мисля, че възраждания в разнообразни столетия и цивилизации постоянно са се случвали.

- А ние знаем ли за такива случаи с изключение на в Италия?

- Предполагам, че не знаем и надали сме се замисляли. Но аз не се колебая, че Възраждането постоянно е завръщане или преоткриване на нещо забравено и заровено в личната история и просвета. А Италия се явява правоприемник на Древна Гърция. Затова и Ренесансът се случва там. Не знам дали си осведомен, само че Цицерон е ходил на туриситическо посещаване в Гърция. Великите латински философи да пътували, с цел да видят Акропола като туристи.

Освен това в Италия има доста какво да се открие, да се изкопае от земята. Откривали са статуи, пренесени от Гърция в Древния Рим. Когато Микеланджело видял Лаокоон – древногръцка статуя, – той останал покъртен. Самият Микеланджело, когато бил млад и още безпаричен, направил копие на антична статуя, замазал я с пръст и я закопал. След това я откопал и я продал на един арттърговец, от който пък я купил кардинал. И когато по-късно Микеланджело я видял у кардинала и схванал, че той е платил 300 флорина, се възмутил, тъй като той я бил продал на арттърговеца за 10 флорина. И двамата отишли дружно при него да си търсят разликата.

- В едно изявление ти казваш, че продължаваш да размишляваш по тематиката „ Творецът и властта “. Когато аз дойдох в Съветския съюз през 1953 година, Сталин беше още жив. Два месеца по-късно, популярност богу, умря, другояче щеше да стане по-лошо. Но аз имах вяра свято в него, по този начин ми беше внушил татко ми, и едвам много по-късно се разочаровах. Как беше при теб?

- Аз прекосих през друга парадигма. Бях възпитаник, за мен Сталин беше персона и помня гибелта му като огромна покруса. Макар че в тази възраст... помня, че в деня на погребението в музикалното учебно заведение моят съученик Коля Капустин свири на пианото буги-вуги. И пристигна директорката – горката жена беше ужасена.

- А какво е твоето отношение към Сталин в този момент?

- Отношението ми към Сталин в този момент ще бъде отразено в идващия ми филм „ Дорогие товарищи “, обвързван с разстрела на работническата проява в Новочеркаск... (На 1-2 юни 1962 година служащи излизат на митинг за по-високи заплати. Протестът е сподавен от армията и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). По данни, отчасти разкрити чак в края на 80-те, 26 души са убити, други 87 са ранени, 7 са наказани на гибел и разстреляни, останалите отиват в пандиза - бел. ред.).

- Но по това време Сталин към този момент е починал?

- Сталин е починал, само че първо, делото му е още живо, и второ - имало е доста хора, които са вярвали в него както преди и са били трагично разочаровани от постъпката на Хрушчов.

- Ти си човек, израснал в привилегирована среда. Баща ти е прочут стихотворец, създател на химна на Съюз на съветските социалистически републики (а по-късно и на Русия) и в този смисъл ти като креативна персона кардинално се различаваш от Микеланджело. Той въпреки всичко не е бил от привилегировано семейство. Или не – това не става напълно ясно във кино лентата?

- Не, той е от доста обедняло семейство и е имал голям комплекс да си върне още веднъж привилегиите. Дори е намерил работа в градската администрация за татко си. Но аз считам, че в каквато и среда да живееше, Микеланджело щеше да е постоянно нервозен и незадоволен. Въпрос на характер - сложен темперамент.

- И злорад.

- И ние двамата с теб също сме завистливи. Всички сме такива.

- Микеланджело не го е криел съгласно мен.

- Не, не, тогава времето е било такова – искрено. Големите художници един различен са се замеряли с камъни и са се обливали с тиня. Микеланджело е хвърлял камъни по Рафаело и се е ругаел с Леонардо до гибелта му. А Леонардо правел дребни подлости. Например предложил на управляващите във Венеция да направи венец от златни смокинови листа, с които да прикрие срамотиите на статуята. Вбесен, Микеланджело го пратил да отиде да покрие своите срамотии. Според мен създателят би трябвало да завижда, това е доста човешко възприятие.

- Да поговорим за Русия. Често казваш, че съветският народ не е подготвен за народна власт, че в болшинството си е остарял и живее надали не в каменната ера...

- Каменната ера - не, приказвал съм за Средновековието. Но аз съм уверен, че през днешния ден в демокрацията формата се отчужди от наличието. Демокрация през днешния ден, съгласно мен, не съществува на никое място. Каква народна власт да вземем за пример има в Америка? Защо всеки кандидат-президент събира големи пари...

- Ясно е за какво. Реклама е нужна, да се купи телевизионно време.

- Каква народна власт е това, когато вървят реклами? Тогава можем да кажем, че народна власт има и при пастите за зъби – състезание сред другите марки. Разбира се, тази концепция за народна власт се оформя през XIX век, само че с цел да има същинска народна власт, е належащо едно изискване – съзнателни жители. Ако жителите не са съзнателни, това е реплика на народна власт. На всеобщите избори в която и да страна по света гласоподавателите гласоподават за човек, който не познават. Демокрация е имало в Древна Гърция, тъй като там са избирали човек, когато познават.

Аз изобщо считам, че демокрацията е изживяла времето си. И в този момент стартира доста комплициран интервал, в който това, което назоваваме народна власт, е нещо друго.

- Добре, различен въпрос – Русия част ли е от Европа?

- Това е забавен въпрос. Русия абсолютно е наследила европейски обичаи, само че като външна страна на Европа тя е усвоила тези обичаи с известно чудачество. Защото Русия е в по този начин наречената Зона на рисково земеделие. А в Европа се събират по 4 реколти и кравите излизат на паша и през зимата.

- Зависи. Не и в Норвегия, там никой не събира четири реколти и никой не пасе през зимата.

- Но в Норвегия не им се постанова да събират сено за 7 месеца. А на нас ни се постанова. И у този селяндур, който 7 месеца не е правил нищо, с изключение на да седи на печката и да чака пролетта, се заражда избран нрав.

- Ти по какъв начин се чувстваш, европеец ли си?

- Аз съм руснак. Не съм европеец – избирам да пребивавам съгласно личните си разбирания, а не съгласно законите.

- Твърдиш, че художникът не трябва да е свободен. Ти не си ли свободен?

- Разбира си, че не съм.

- В какво се показва твоята несвобода?

- В това, че нуждая се от пари.

- Всеки има потребност от пари.

- Не, индивидът, който написа разказ, няма потребност от нищо, до момента в който не го напише. Писателят може да бъде свободен. А аз се занимавам, жестоко казано, с монументално изкуство, то изисква доста пари. Но по принцип създателят е прислужник, който обслужва обществото, като му доставя културни полезности. Илюзията, че единствено свободният художник може да основава шедьоври, е много относителна. Защото Сервантес, Микеланджело...

- Момент – на Сервантес никой нищо не е поръчвал и нареждал...

- Да, само че той е писал по времето на Инквизицията.

- Но никой не му е поръчвал и никого не е обслужвал.

- Обаче всички ренесансови художници са работили единствено по поръчка. Въпросът за свободата е ненапълно надценен - висококултурният човек постоянно е неразполагаем, тъй като той е стеснен от своята просвета. А невъзпитаният човек постоянно е свободен – той може да слага и снима каквото си ще.

- Защо се отхвърли от Холивуд?

- Холивуд се промени през десетте години, в които бях там. Този Холивуд, в който дойдох през 70-те, беше вселенски, с дребни и огромни филми, Копола и Скорсезе бяха начинаещи класици и можеха да се снимат филми за дребни бюджети. И още – на кино ходеха родителите. В Ню Йорк можеше да се види опашка за филм на Антониони. Десетина години по-късно, след „ Междузведни войни “, " Уолстрийт " разбра, че фенът се е трансформирал и към този момент на кино вървят младежите. И той заложи напълно на тях, на практика родителите към този момент не вървят на кино, а аз желаех да върша филми за тях. А в този момент към този момент всички гении от Холивуд отидоха в малкия екран. И телевизионните сериали станаха доста високо качество. Всички американски създатели отидоха в малкия екран.

Източник вестник Сега
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР