Директорът на Софийската опера и балет Пламен Карталов пред „Труд“: Малкият бюджет не може да ни спре
Режисьорът акад. Пламен Карталов отпразнува 70-ата си годишнина на сцената в края на най-новия си театър – мюзикълът „ Мамма миа “. За изненада и наслаждение на своите посетители маестрото ненадейно се включи измежду танцуващите актьори, откакто в цялостна загадка беше научил хореографията. Мандатът на Пламен Карталов като шеф на Софийската опера изтича. Министерството на културата е оповестило конкурс, само че тематиката на днешния диалог е обвързвана с изкуството, необятността на българския гений, турнето на Операта в Япония и това по какъв начин оперното изкуство притегля хиляди чужденци от най-далечните краища на земята.
– Миналата седмица отпразнувахте 70-ата си годишнина. Усещат ли се към този момент годините?
– Честно казано, въобще! Въобще не мисля на какъв брой съм години.
– За празника бяхте поканили гостите си на последния ви театър – мюзикъла „ Мамма миа “.
– Ами, по този начин взех решение. Изкупих част от билетите в салона (да не ощетяваме Операта, все пак) и поканих другари да отпразнуваме 70-ата ми годишнина.
– Макар и нехарактерен за афиша на Софийската опера, „ Мамма миа “ се оказа доста сполучлив. Колко спектакъла се изиграха към този момент?
– Направихме 18 спектакъла за няколко седмици – от 18 юли до 29 юли и в този момент от 12 септември до 18-ти. Всичко беше продадено. Сезонът стартира с тази хубава предсезонна „ инвазия “ на публиката в операта. Тези, които идват за мюзикъла, си купуват и билети за другите спектакли. Идеята беше да се направи една необятна, откривателска нова територия за аудитория, която в никакъв случай не влиза в театъра.
– Един мюзикъл в афиша не олекотява ли престижа на операта като храм на високото изкуство?
– Първият мюзикъл в оперен спектакъл беше изработен през 80-те години в берлинската „ Комише опер “, когато Валтер Фелзенщайн сложи „ Цигулар на покрива “ на Джери Бок и Шелдън Харник. Гледах този театър тогава – извънреден! Така че този мюзикъл, който аз пък по-късно направих в София, в Музикалния спектакъл, по нищо не отстъпва на тази мощна драматургия, която имат опери като „ Катерина Измайлова “ на Шостакович, примерно. Отговорът ми е: не, не олекотява престижа, в противен случай – дава една прохлада в репертоара. Публика, която се тормози да влиза в операта, получава една опция да влезе в нашия храм.
– Какво да чакат феновете през новия сезон?
– Сега целият репертоарен проект е подготвен по дати и си чака сезона – „ Симоне Боканегра “, „ Дон Жуан “, за седми път ще се организира Вагнеровият фестивал – този път в него са включени „ Парсифал “ и „ Тристан и Изолда “.
– Това значи ли, че тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “ няма да се играе този път?
– Тетралогията – не, макар че отново има огромно търсене от чужбина. Сега желаеме да възстановим тези две огромни вагнерови опери, които са също по този начин доста тежки за осъществяване. А пък вагнерианците, които и това лято се стекоха в София да гледат „ Пръстена на нибелунга “, в този момент ще дойдат да видят тези две заглавия.
– Така е – за последния Вагнеров фестивал Операта се извърши с чужденци. Имате ли данни от кои страни идват най-често?
– Идват много хора. Някои по 60-70 пъти гледат „ Пръстена “. Една дама – на 96 година, от Съединени американски щати, беше пристигнала за 76-ти път да го гледа. Тя заставам в София 10 дни. Имаме фенове от Англия, Норвегия, Холандия, Белгия, Германия – отвред, даже и от Южна Африка, Нова Зеландия, Бразилия и Боливия. Идват на групи или по двама, по трима, само че непрестанно се стичат. Има един фокус, който ги притегля тук, насочва ги към нас. Имахме аудитория от Лондон, която беше пристигнала в София и по-късно я намерихме и в Германия – същите хора! Ами тази екзотична стара двойка от Америка? Те гледаха „ Пръстена “ за първи път в Германия, по-късно пристигнаха и в София това лято с цяла група вагнерово общество, те ги доведоха!
– Какво друго намират чужденците в нашите постановки?
– Те имат потребността да се допрян до нещо ново. Защото ние за тях сме една екзотика. В салона сядат хора, които за първи път стъпват в България – поради операта. Директорът на интернационалната организация на оперните театри Опера Европа Никълъс Пейн пред вашия вестник споделя нещо доста значимо. На въпроса по какво Софийската опера се отличава от западните оперни театри той дава отговор: „ Тук има нещо, което в множеството западни театри е изгубено. Чувството за отбор, за екип. Вашата опера има еднаквост. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си артисти от целия свят, от ден на ден се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света можеше да бъде подложен целият пръстен на нибелунга напълно в народен състав? “ Ето, това е едно огромно самопризнание!
– Кои са най-интересните заглавия през сезон 2018/2019?
– Отдавна не сме правили „ Симоне Боканегра “, от повече от 30 година „ Трубадур “ също не е поставян от близо 20 година Моцарт. Връщаме се към един произведения, които дават друго въодушевление на афиша. И с „ Мамма миа “ към този момент имаме една хуава палитра. Една комична опера като „ Дон Паскуале “ също е доста на място. Като прибавим и балета „ Легенда за езерото “ по музика на Панчо Владигеров, Яна (става дума за „ Янините 9 братя от Любомир Пипков – бел.ред.) – репертоарът е доста разнороден и богат. Ето този типичен оперен репертоар влиза в една почтена дерби-среща с Вагнер и добавя благосъстоянието на палитрата.
– Вагнеровото пеене има особености. Има ли нещо правилно, че нашите артисти въпреки всичко не звучат напълно по този начин, както са привикнали да ги слушат вагнерианците?
– На никого не можеш еднообразно да угодиш. И аз, като отида да чуя в Байройт, някои артисти и на мен не ми харесват – споделям, това са лирични артисти. Но действа ли спектакълът? Върви ли представлението? Едно персонално мнение не е значимо. Един харесва едно, различен харесва друго – само че спектакълът, хомогенният синтез сред пеене, игра, драматургия и аудитория е налице. Иначе кой ще пристигна да го гледа, даже и повторно ще се върне?
– Ние сме гледали към този момент „ Парсифал “ и „ Тристан и Изолда “. Ще има ли някакви промени в постановките?
– Не, това е възстановка. Ние не сме ги играли доста тези опери, тъй като нямаше време. Самата тетралогия глътна доста от целия запас, тъй като това са едни и същи артисти.
– Очакваме ново посещение на международната звезда в балета Светлана Захарова. Предишните й представления бяха в НДК, по какъв начин я спечелихте за сцената на Софийската опера?
– Да, Светлана Захарова ще танцува тук на 10 ноември в „ Баядерка “. Тя самата категорично пожела в Операта да направи спектаклите.
– Споменахте „ Янините девет братя “. Представихте тази българска опера при гостуването ви в Болшой спектакъл. Как беше възприета от руснаците?
– Гледаха го, все едно гледат Вагнерова опера. Без никой да се разсее и да мръдне. И най-после имаше страхотни аплаузи. Това е доста мощна драма. Една критичка я дефинира като „ опера с шекспиров обсег “. Аз мисля, че успяхме да покажем една творба, която в действителност заслужаваше да бъде показана в чужбина за първи път. Беше огромен риск, естествено. В Болшой спектакъл първо се продаде „ Пръстенът “ („ Пръстенът на нибелунга “ – цикъл от 4 опери от Рихард Вагнер – бел. ред.), след това „ Корсар “ (балет от Адолф Адам – бел. ред.) и най-сетне „ Яна “.
– Може ли да се каже, че сега оперното изкуство у нас навлиза в интервал на напредък?
– С нашата интензивна стратегия доста оперни театри в страната се разсъниха и дръпнаха напред – като хрумвания, като репертоар. Например в този момент, като бяхме в Москва и стана дума за второ посещение. Болшой през 2021 година ще вършат „ Парсифал “ на Вагнер, само че с Метрополитън – т.е., артистите от Америка, оркестърът е техен. Никой не се наема да го прави със личен народен капитал.
– Това беше много дръзка концепция – да извършите Вагнер единствено с български артисти, а вие си я осъществихте.
– Певците ни бяха доста добре готови. Сравняваха ги с най-хубавите. Ами един Мартин Илиев, който пее в „ Тристан и Изолда “ и неговата песен в трето деяние е 50 минути, той е един най-хубавите тенори в света. Ами Радостина Николаева, ами Цветана Бандаловска? Да не ги изброявам. Вие видяхте по какъв начин ги приветстваха тук хората. Това беше една огромна креативна смелост, тестване, само че самите артисти съумяха да се съпоставят и самоконкурират с други, т.е. да тестват личните си сили. Нашите актьори могат всичко да пеят – те са прелестни. Всичко е до жанр, до школа. Както и балетът. Балетистите доста желаеха да танцуват в „ Мамма миа “ – това е друго многообразие, различен усет. Нашият балет направи Форсайт – това са акробатични, виртуозни придвижвания. Баланчин! Виртуозно! Но се танцува и „ Зорба Гърка “ – нещо по-екзотично, кактто и класиката „ Лебедово езеро “ – един актьор би трябвало всичко да може.
– Защо не каните повече външни хореографи да слагат балети?
– Каним – поканихме Елдар Алиев за „ Корсар “.
– А български?
– Български също – ето в този момент Донвена Пандурски ще направи „ Легенда за езерото “. Хуго де Ана се връща с „ Дон Жуан “, Филипо Тонон идва с „ Трубадур “, Светозар Донев ще има „ Дон Паскуале “, една румънска режисьорка ще направи „ Симоне Боканегра “. Ето: за четирите нови заглавия ще има четири нови режисьорски почерка. Така че целия нов репертоар е от посетители. Аз ще си възстановя моя Вагнер и преминавам на мюзикъла.
– Да, в този момент поставяте „ Фантомът на операта “ в Музикалния спектакъл. Как вървят нещата там?
– Тръгнаха. Вече започнахме подготовките.
– Чия ще бъде сценографията?
– На Миодраг Табачки – белградският художник, с който върших „ Лакме “, „ Кармен “ и „ Тристан и Изолда “. Много стилна, доста чиста работа ще бъде.
– Ще има ли външни актьори, или единствено съставът на Оперетата ще го извършва?
– Има поканени двама трагични актьори, които ще пеят.
– Кои са те?
– Нека да го оставим изненада.
– Добре, а кой ще извършва основната роля на Кристина във „ Фантома “?
– Весела Делчева, която към този момент видяхме в ролята на Софи в „ Мамма миа “. Тя беше и в ролята Бети в „ Булевардът на залеза “…
– …който вие режисирахте. Май сте разкрили още една млада звезда?
– Ще бъде изключителна Кристин.
– След броени дни Софийската опера отпътува на огромно турне в Япония. Колко спектакъла ще изиграе трупата?
– Потегляме на 1 октомври в състав от 170 души. Ще сме там 20 дни. Започваме в Токио, като първият театър е на 5 октомври. Ще обиколим няколко японски градове, измежду които Нагоя, Ибераки, Фукуока и така нататък Ще играем 8 спектакъла „ Кармен “ и три – „ Турандот “.
– Очаквате ли изненади?
– Изненади може би няма да има. Важното е никой да не се разболява, артистите да са здрави, да бъдем доста точни. Дисциплината ни е на извънредно високо равнище, отговорноста – също.
– Ние, българите, не сме изключително дисциплинирани…
– Не, в Софийската опера има добра дисциплинираност. Иначе по какъв начин този голям проект ще се осъществя – да се поддържа Вагнеров репертоар всяка година! Това изисква доста сериозна готовност на целия колектив – на оркестъра преди всичко, на всички солисти, които една година учат една опера. И към този момент това става табиет. А тази година те направиха два пъти Ринга („ Пръстенът на нибелунга “ – бел. ред.) – през май и юли месец. Игран е общо 6 пъти – 2013, 2014, 2015, 2016 и два пъти през 2018 година
– В момента публичното внимание е ориентирано към идния избор на шеф на Софийската опера. Вие подадохте ли документи?
– Да. Има си разгласен конкурс. Много се веселя, че са се явили повече претенденти. Трябва да има такива, с цел да има добра съизмеримост на хрумвания, на концепции, на отдаденост.
– Едно от условията е да визиите идея за развиване на Софийската опера, само че вашата идея е показана посредством практиката. Какво е нужно за печелившата идея?
– В една идея би трябвало да има тактика за креативно развиване, само че и да има финансов подтекст на цялата икономическа политика на театъра.
– Има ли нещо, което би трябвало да се промени в ръководството на страната, с цел да върви изкуството напред?
– Трябва по-специално финансиране. Много неща могат да се трансформират, само че нямам желание в този момент да върша политически изказвания. Ето, Министерството на културата ни поддържа, нямаме никакви проблеми, само че самият културен бюджет е толкоз стеснен, че кое по-напред… Винаги съм търсил паралел със актуалните трендове и практики в оперния мениджмънт. Как ще го създадем ние, по какъв начин го вършат те? Без да върша драма от бюджета. Малкият бюджет не може да ни спре. Но тук всичко е доста непретенциозно, доста е невисок таванът, би трябвало доста да се навеждаш. Ние сме толкоз мощни с тази креативна сила и ентусиазъм на българския актьор. Защо тази сила да не се сплотява и вкарва непрекъснато назад в една турбина, която още повече да генерира? Вие виждате каква аудитория идва – това е публиката, която върви в Байройт, в Залцбург, в Метрополитън. Това е същата аудитория, същите хора – те пристигнаха и в София.
– Как се отразяват финансовите усложнения на креативния порив?
– Може и по-леко да се работи, само че пък може би по този начин е по-интересно за оперния мениджмънт. Ако няма трудности, няма да е забавно. Винаги сме във форма – за Софийската опера пишат най-авторитетните профилирани международни оперни списания и вестници, непрестанно сме във фокуса на интереса им, на кориците на изданията.
Нашият посетител
Академик Пламен Карталов е специализирал оперна постановка в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и кино изкуство в София. От 2007 година, когато за повторно заема поста шеф на Софийската опера и балет, вкарва ефикасна организация за самофинансиране на правилото на интернационално съдействие и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, премиите му също са доста, измежду тях са Кристална лира, “Златна книга ” (Русия), медал “Кирил и Методий ” – I степен, и на най-големия държавен бразилски медал “Рицар на южния кръст ”. Едно от най-важните му достижения е че съумя да сложи Вагнер в Бъгария и само с български оперни артисти. Неговите постановки на цикъла от 4 опери “Пръстена на нибелунга ” са извънредно високо оценени от международната оперна рецензия. През 2016 година беше премиерата на “Тристан и Изолда ”, а през 2017 – на последната театрална тайнственост на Рихард Вагнер, операта “Парсифал ”.
– Миналата седмица отпразнувахте 70-ата си годишнина. Усещат ли се към този момент годините?
– Честно казано, въобще! Въобще не мисля на какъв брой съм години.
– За празника бяхте поканили гостите си на последния ви театър – мюзикъла „ Мамма миа “.
– Ами, по този начин взех решение. Изкупих част от билетите в салона (да не ощетяваме Операта, все пак) и поканих другари да отпразнуваме 70-ата ми годишнина.
– Макар и нехарактерен за афиша на Софийската опера, „ Мамма миа “ се оказа доста сполучлив. Колко спектакъла се изиграха към този момент?
– Направихме 18 спектакъла за няколко седмици – от 18 юли до 29 юли и в този момент от 12 септември до 18-ти. Всичко беше продадено. Сезонът стартира с тази хубава предсезонна „ инвазия “ на публиката в операта. Тези, които идват за мюзикъла, си купуват и билети за другите спектакли. Идеята беше да се направи една необятна, откривателска нова територия за аудитория, която в никакъв случай не влиза в театъра.
– Един мюзикъл в афиша не олекотява ли престижа на операта като храм на високото изкуство?
– Първият мюзикъл в оперен спектакъл беше изработен през 80-те години в берлинската „ Комише опер “, когато Валтер Фелзенщайн сложи „ Цигулар на покрива “ на Джери Бок и Шелдън Харник. Гледах този театър тогава – извънреден! Така че този мюзикъл, който аз пък по-късно направих в София, в Музикалния спектакъл, по нищо не отстъпва на тази мощна драматургия, която имат опери като „ Катерина Измайлова “ на Шостакович, примерно. Отговорът ми е: не, не олекотява престижа, в противен случай – дава една прохлада в репертоара. Публика, която се тормози да влиза в операта, получава една опция да влезе в нашия храм.
– Какво да чакат феновете през новия сезон?
– Сега целият репертоарен проект е подготвен по дати и си чака сезона – „ Симоне Боканегра “, „ Дон Жуан “, за седми път ще се организира Вагнеровият фестивал – този път в него са включени „ Парсифал “ и „ Тристан и Изолда “.
– Това значи ли, че тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “ няма да се играе този път?
– Тетралогията – не, макар че отново има огромно търсене от чужбина. Сега желаеме да възстановим тези две огромни вагнерови опери, които са също по този начин доста тежки за осъществяване. А пък вагнерианците, които и това лято се стекоха в София да гледат „ Пръстена на нибелунга “, в този момент ще дойдат да видят тези две заглавия.
– Така е – за последния Вагнеров фестивал Операта се извърши с чужденци. Имате ли данни от кои страни идват най-често?
– Идват много хора. Някои по 60-70 пъти гледат „ Пръстена “. Една дама – на 96 година, от Съединени американски щати, беше пристигнала за 76-ти път да го гледа. Тя заставам в София 10 дни. Имаме фенове от Англия, Норвегия, Холандия, Белгия, Германия – отвред, даже и от Южна Африка, Нова Зеландия, Бразилия и Боливия. Идват на групи или по двама, по трима, само че непрестанно се стичат. Има един фокус, който ги притегля тук, насочва ги към нас. Имахме аудитория от Лондон, която беше пристигнала в София и по-късно я намерихме и в Германия – същите хора! Ами тази екзотична стара двойка от Америка? Те гледаха „ Пръстена “ за първи път в Германия, по-късно пристигнаха и в София това лято с цяла група вагнерово общество, те ги доведоха!
– Какво друго намират чужденците в нашите постановки?
– Те имат потребността да се допрян до нещо ново. Защото ние за тях сме една екзотика. В салона сядат хора, които за първи път стъпват в България – поради операта. Директорът на интернационалната организация на оперните театри Опера Европа Никълъс Пейн пред вашия вестник споделя нещо доста значимо. На въпроса по какво Софийската опера се отличава от западните оперни театри той дава отговор: „ Тук има нещо, което в множеството западни театри е изгубено. Чувството за отбор, за екип. Вашата опера има еднаквост. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си артисти от целия свят, от ден на ден се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света можеше да бъде подложен целият пръстен на нибелунга напълно в народен състав? “ Ето, това е едно огромно самопризнание!
– Кои са най-интересните заглавия през сезон 2018/2019?
– Отдавна не сме правили „ Симоне Боканегра “, от повече от 30 година „ Трубадур “ също не е поставян от близо 20 година Моцарт. Връщаме се към един произведения, които дават друго въодушевление на афиша. И с „ Мамма миа “ към този момент имаме една хуава палитра. Една комична опера като „ Дон Паскуале “ също е доста на място. Като прибавим и балета „ Легенда за езерото “ по музика на Панчо Владигеров, Яна (става дума за „ Янините 9 братя от Любомир Пипков – бел.ред.) – репертоарът е доста разнороден и богат. Ето този типичен оперен репертоар влиза в една почтена дерби-среща с Вагнер и добавя благосъстоянието на палитрата.
– Вагнеровото пеене има особености. Има ли нещо правилно, че нашите артисти въпреки всичко не звучат напълно по този начин, както са привикнали да ги слушат вагнерианците?
– На никого не можеш еднообразно да угодиш. И аз, като отида да чуя в Байройт, някои артисти и на мен не ми харесват – споделям, това са лирични артисти. Но действа ли спектакълът? Върви ли представлението? Едно персонално мнение не е значимо. Един харесва едно, различен харесва друго – само че спектакълът, хомогенният синтез сред пеене, игра, драматургия и аудитория е налице. Иначе кой ще пристигна да го гледа, даже и повторно ще се върне?
– Ние сме гледали към този момент „ Парсифал “ и „ Тристан и Изолда “. Ще има ли някакви промени в постановките?
– Не, това е възстановка. Ние не сме ги играли доста тези опери, тъй като нямаше време. Самата тетралогия глътна доста от целия запас, тъй като това са едни и същи артисти.
– Очакваме ново посещение на международната звезда в балета Светлана Захарова. Предишните й представления бяха в НДК, по какъв начин я спечелихте за сцената на Софийската опера?
– Да, Светлана Захарова ще танцува тук на 10 ноември в „ Баядерка “. Тя самата категорично пожела в Операта да направи спектаклите.
– Споменахте „ Янините девет братя “. Представихте тази българска опера при гостуването ви в Болшой спектакъл. Как беше възприета от руснаците?
– Гледаха го, все едно гледат Вагнерова опера. Без никой да се разсее и да мръдне. И най-после имаше страхотни аплаузи. Това е доста мощна драма. Една критичка я дефинира като „ опера с шекспиров обсег “. Аз мисля, че успяхме да покажем една творба, която в действителност заслужаваше да бъде показана в чужбина за първи път. Беше огромен риск, естествено. В Болшой спектакъл първо се продаде „ Пръстенът “ („ Пръстенът на нибелунга “ – цикъл от 4 опери от Рихард Вагнер – бел. ред.), след това „ Корсар “ (балет от Адолф Адам – бел. ред.) и най-сетне „ Яна “.
– Може ли да се каже, че сега оперното изкуство у нас навлиза в интервал на напредък?
– С нашата интензивна стратегия доста оперни театри в страната се разсъниха и дръпнаха напред – като хрумвания, като репертоар. Например в този момент, като бяхме в Москва и стана дума за второ посещение. Болшой през 2021 година ще вършат „ Парсифал “ на Вагнер, само че с Метрополитън – т.е., артистите от Америка, оркестърът е техен. Никой не се наема да го прави със личен народен капитал.
– Това беше много дръзка концепция – да извършите Вагнер единствено с български артисти, а вие си я осъществихте.
– Певците ни бяха доста добре готови. Сравняваха ги с най-хубавите. Ами един Мартин Илиев, който пее в „ Тристан и Изолда “ и неговата песен в трето деяние е 50 минути, той е един най-хубавите тенори в света. Ами Радостина Николаева, ами Цветана Бандаловска? Да не ги изброявам. Вие видяхте по какъв начин ги приветстваха тук хората. Това беше една огромна креативна смелост, тестване, само че самите артисти съумяха да се съпоставят и самоконкурират с други, т.е. да тестват личните си сили. Нашите актьори могат всичко да пеят – те са прелестни. Всичко е до жанр, до школа. Както и балетът. Балетистите доста желаеха да танцуват в „ Мамма миа “ – това е друго многообразие, различен усет. Нашият балет направи Форсайт – това са акробатични, виртуозни придвижвания. Баланчин! Виртуозно! Но се танцува и „ Зорба Гърка “ – нещо по-екзотично, кактто и класиката „ Лебедово езеро “ – един актьор би трябвало всичко да може.
– Защо не каните повече външни хореографи да слагат балети?
– Каним – поканихме Елдар Алиев за „ Корсар “.
– А български?
– Български също – ето в този момент Донвена Пандурски ще направи „ Легенда за езерото “. Хуго де Ана се връща с „ Дон Жуан “, Филипо Тонон идва с „ Трубадур “, Светозар Донев ще има „ Дон Паскуале “, една румънска режисьорка ще направи „ Симоне Боканегра “. Ето: за четирите нови заглавия ще има четири нови режисьорски почерка. Така че целия нов репертоар е от посетители. Аз ще си възстановя моя Вагнер и преминавам на мюзикъла.
– Да, в този момент поставяте „ Фантомът на операта “ в Музикалния спектакъл. Как вървят нещата там?
– Тръгнаха. Вече започнахме подготовките.
– Чия ще бъде сценографията?
– На Миодраг Табачки – белградският художник, с който върших „ Лакме “, „ Кармен “ и „ Тристан и Изолда “. Много стилна, доста чиста работа ще бъде.
– Ще има ли външни актьори, или единствено съставът на Оперетата ще го извършва?
– Има поканени двама трагични актьори, които ще пеят.
– Кои са те?
– Нека да го оставим изненада.
– Добре, а кой ще извършва основната роля на Кристина във „ Фантома “?
– Весела Делчева, която към този момент видяхме в ролята на Софи в „ Мамма миа “. Тя беше и в ролята Бети в „ Булевардът на залеза “…
– …който вие режисирахте. Май сте разкрили още една млада звезда?
– Ще бъде изключителна Кристин.
– След броени дни Софийската опера отпътува на огромно турне в Япония. Колко спектакъла ще изиграе трупата?
– Потегляме на 1 октомври в състав от 170 души. Ще сме там 20 дни. Започваме в Токио, като първият театър е на 5 октомври. Ще обиколим няколко японски градове, измежду които Нагоя, Ибераки, Фукуока и така нататък Ще играем 8 спектакъла „ Кармен “ и три – „ Турандот “.
– Очаквате ли изненади?
– Изненади може би няма да има. Важното е никой да не се разболява, артистите да са здрави, да бъдем доста точни. Дисциплината ни е на извънредно високо равнище, отговорноста – също.
– Ние, българите, не сме изключително дисциплинирани…
– Не, в Софийската опера има добра дисциплинираност. Иначе по какъв начин този голям проект ще се осъществя – да се поддържа Вагнеров репертоар всяка година! Това изисква доста сериозна готовност на целия колектив – на оркестъра преди всичко, на всички солисти, които една година учат една опера. И към този момент това става табиет. А тази година те направиха два пъти Ринга („ Пръстенът на нибелунга “ – бел. ред.) – през май и юли месец. Игран е общо 6 пъти – 2013, 2014, 2015, 2016 и два пъти през 2018 година
– В момента публичното внимание е ориентирано към идния избор на шеф на Софийската опера. Вие подадохте ли документи?
– Да. Има си разгласен конкурс. Много се веселя, че са се явили повече претенденти. Трябва да има такива, с цел да има добра съизмеримост на хрумвания, на концепции, на отдаденост.
– Едно от условията е да визиите идея за развиване на Софийската опера, само че вашата идея е показана посредством практиката. Какво е нужно за печелившата идея?
– В една идея би трябвало да има тактика за креативно развиване, само че и да има финансов подтекст на цялата икономическа политика на театъра.
– Има ли нещо, което би трябвало да се промени в ръководството на страната, с цел да върви изкуството напред?
– Трябва по-специално финансиране. Много неща могат да се трансформират, само че нямам желание в този момент да върша политически изказвания. Ето, Министерството на културата ни поддържа, нямаме никакви проблеми, само че самият културен бюджет е толкоз стеснен, че кое по-напред… Винаги съм търсил паралел със актуалните трендове и практики в оперния мениджмънт. Как ще го създадем ние, по какъв начин го вършат те? Без да върша драма от бюджета. Малкият бюджет не може да ни спре. Но тук всичко е доста непретенциозно, доста е невисок таванът, би трябвало доста да се навеждаш. Ние сме толкоз мощни с тази креативна сила и ентусиазъм на българския актьор. Защо тази сила да не се сплотява и вкарва непрекъснато назад в една турбина, която още повече да генерира? Вие виждате каква аудитория идва – това е публиката, която върви в Байройт, в Залцбург, в Метрополитън. Това е същата аудитория, същите хора – те пристигнаха и в София.
– Как се отразяват финансовите усложнения на креативния порив?
– Може и по-леко да се работи, само че пък може би по този начин е по-интересно за оперния мениджмънт. Ако няма трудности, няма да е забавно. Винаги сме във форма – за Софийската опера пишат най-авторитетните профилирани международни оперни списания и вестници, непрестанно сме във фокуса на интереса им, на кориците на изданията.
Нашият посетител
Академик Пламен Карталов е специализирал оперна постановка в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и кино изкуство в София. От 2007 година, когато за повторно заема поста шеф на Софийската опера и балет, вкарва ефикасна организация за самофинансиране на правилото на интернационално съдействие и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, премиите му също са доста, измежду тях са Кристална лира, “Златна книга ” (Русия), медал “Кирил и Методий ” – I степен, и на най-големия държавен бразилски медал “Рицар на южния кръст ”. Едно от най-важните му достижения е че съумя да сложи Вагнер в Бъгария и само с български оперни артисти. Неговите постановки на цикъла от 4 опери “Пръстена на нибелунга ” са извънредно високо оценени от международната оперна рецензия. През 2016 година беше премиерата на “Тристан и Изолда ”, а през 2017 – на последната театрална тайнственост на Рихард Вагнер, операта “Парсифал ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ