Румен Радев призова страните от инициативата Три морета за конкретни инвестиционни измерения на проектите за свързаност
Регионалната самодейност „ Три морета “ стартира да излиза от сферата единствено на политическото говорене и придобива по-конкретни измерения с концепцията за основаване на капиталов фонд. Моят зов към всички участници през днешния ден е по-бързо да преминем към сферата на стопанската система и съответните решения.
Това съобщи президентът Румен Радев във връзка присъединяване си в президентския панел на Четвъртата среща на върха на районната самодейност „ Три морета “, която се състои в Словения, оповестиха от прессекретариата на президента. Българският президент е в Любляна по покана на словенския си сътрудник Борут Пахор, който е хазаин на форума. Инициативата „ Три морета “ е основана през 2015 година и сплотява 12 страни от Европейския съюз, ситуирани сред Адриатическо, Балтийско и Черно море, като задачата е да се насърчи транспортната, енергийната и цифровата съгласуваност в района посредством взаимни планове. „ Основният приоритет на тази самодейност е да се подобрят изискванията за икономическо и обществено развиване в страните от Източна Европа посредством по-голяма съгласуваност във всичките измерения – транспортна, цифрова, енергийна “, съобщи президентът в Любляна.
Президентът приветства желанието за основаване на Инвестиционен фонд за самодейността „ Три морета “, което беше оповестено предходната година на Третата среща на върха в Букурещ. „ България още не е подписала Меморандума за инициирането на този фонд, единствено 6 страни са го подписали. Ние желаеме да има ясни правила за образуване на капитала, да има ясни критерии за установяване на предпочитаните планове, което да дава отговор и на нашия народен интерес “, съобщи Румен Радев.
Държавният глава уточни, че на този стадий няма характерно несъмнено съответно финансиране за взаимните районни планове, утвърдени от самодейността. „ Това е огромната цел на „ Три морета “ – с изключение на общоприетите финансови принадлежности на Европейски Съюз, да се търсят и други пътища за финансиране на тези планове “, уточни президентът.
Миналата година три български плана бяха утвърдени от самодейността като предпочитани - възобновяване на плановите параметри на ж. п. линията Русе-Варна построяването на тунел под прохода „ Петрохан “ и разширението на газовото вместилище в с. Чирен. Президентът акцентира, че препоръчаните български планове са координирани с българското държавно управление. "Има още един план, за който доста упорствам, повеждам диалози и срещам позитивно отношение от всички президенти, които касае – това е транспортният кулоар „ Виа Карпатия “. Маршрутът стартира от Литва минава през България, стигайки до гръцки пристанища, и по този начин свързва няколко страни в направление Север-Юг. „ Ако успеем да включим този план като един от най-приоритетните, тъй като той дава огромна съгласуваност, ще решим казуса с неизградените 160 километра автомагистрала от Видин до София “, съобщи Румен Радев.
Днес българският държавен глава взе участие в полемика в границите на президентския панел на форума дружно с президентите на Словения, Хърватия, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, както и представители на Словакия и Унгария и министърът на енергетиката на Съединени американски щати Рик Пери. Темата на полемиката е отдадена на провокации пред Европейски Съюз в района сред Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Във водената от президента Радев делегация е министърът на стопанската система Емил Караниколов, както и представители на българския бизнес, които вземат участие в икономическия конгрес, съпътстващ срещата на върха в Любляна. Участие в бизнес форума са декларирали общо 500 представители на частния бранш, на държавните управления на страните участнички в самодейността, както и представители на европейските институции и на Съединени американски щати и Германия.
В рамките на срещата на върха ще участват ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, немският федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер, висши представители на Европейска банка за възобновяване и развиване, на Европейската капиталова банка.
Това съобщи президентът Румен Радев във връзка присъединяване си в президентския панел на Четвъртата среща на върха на районната самодейност „ Три морета “, която се състои в Словения, оповестиха от прессекретариата на президента. Българският президент е в Любляна по покана на словенския си сътрудник Борут Пахор, който е хазаин на форума. Инициативата „ Три морета “ е основана през 2015 година и сплотява 12 страни от Европейския съюз, ситуирани сред Адриатическо, Балтийско и Черно море, като задачата е да се насърчи транспортната, енергийната и цифровата съгласуваност в района посредством взаимни планове. „ Основният приоритет на тази самодейност е да се подобрят изискванията за икономическо и обществено развиване в страните от Източна Европа посредством по-голяма съгласуваност във всичките измерения – транспортна, цифрова, енергийна “, съобщи президентът в Любляна.
Президентът приветства желанието за основаване на Инвестиционен фонд за самодейността „ Три морета “, което беше оповестено предходната година на Третата среща на върха в Букурещ. „ България още не е подписала Меморандума за инициирането на този фонд, единствено 6 страни са го подписали. Ние желаеме да има ясни правила за образуване на капитала, да има ясни критерии за установяване на предпочитаните планове, което да дава отговор и на нашия народен интерес “, съобщи Румен Радев.
Държавният глава уточни, че на този стадий няма характерно несъмнено съответно финансиране за взаимните районни планове, утвърдени от самодейността. „ Това е огромната цел на „ Три морета “ – с изключение на общоприетите финансови принадлежности на Европейски Съюз, да се търсят и други пътища за финансиране на тези планове “, уточни президентът.
Миналата година три български плана бяха утвърдени от самодейността като предпочитани - възобновяване на плановите параметри на ж. п. линията Русе-Варна построяването на тунел под прохода „ Петрохан “ и разширението на газовото вместилище в с. Чирен. Президентът акцентира, че препоръчаните български планове са координирани с българското държавно управление. "Има още един план, за който доста упорствам, повеждам диалози и срещам позитивно отношение от всички президенти, които касае – това е транспортният кулоар „ Виа Карпатия “. Маршрутът стартира от Литва минава през България, стигайки до гръцки пристанища, и по този начин свързва няколко страни в направление Север-Юг. „ Ако успеем да включим този план като един от най-приоритетните, тъй като той дава огромна съгласуваност, ще решим казуса с неизградените 160 километра автомагистрала от Видин до София “, съобщи Румен Радев.
Днес българският държавен глава взе участие в полемика в границите на президентския панел на форума дружно с президентите на Словения, Хърватия, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, както и представители на Словакия и Унгария и министърът на енергетиката на Съединени американски щати Рик Пери. Темата на полемиката е отдадена на провокации пред Европейски Съюз в района сред Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Във водената от президента Радев делегация е министърът на стопанската система Емил Караниколов, както и представители на българския бизнес, които вземат участие в икономическия конгрес, съпътстващ срещата на върха в Любляна. Участие в бизнес форума са декларирали общо 500 представители на частния бранш, на държавните управления на страните участнички в самодейността, както и представители на европейските институции и на Съединени американски щати и Германия.
В рамките на срещата на върха ще участват ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, немският федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер, висши представители на Европейска банка за възобновяване и развиване, на Европейската капиталова банка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ