Квантов парадокс може да промени представата ни за реалността, в която живеем
редставете си следното – в една гора пада голямо и остаряло дърво. Ясно е, че при удара му в земята ще се чуе мощен тропот. Ако, обаче, наоколо няма хора и надлежно никой не чуе това, дали тогава дървото е издало някакъв тон? По-скоро не, считат някои учени. А в случай че сте в непосредствена непосредственост до него? Тогава сигурно рухването ще е съпроводено от мощен звук, нали? Изненадващо, отговорът още веднъж е негативен – най-малко съгласно специалисти, занимаващи се с квантов абсурд, който може да преобърне визиите ни за това кое е действително и кое – не. Преди да се срещнем с него, дано първо обърнем внимание на три значими догатки:
Когато някой види обещано събитие, това значи, че то в действителност се е случило;Възможно е да вършим свободни и инцидентни избори;Решение, което вземаме, до момента в който се намираме на дадена позиция, не може незабавно да повлияе на събитие, протичащо се на друго място;
На пръв взор наподобява, че и трите изказвания са верни. Според проучване, резултатите от което са оповестени в „ Нейчър Физикс “, обаче, това въобще не е по този начин и в действителност няма по какъв начин и трите да са правилни.
Quantum physics is arguably the greatest intellectual triumph in the history of human civilization. Here are 3 ways it affects your daily life:
— Forbes (@Forbes)
Квантовата механика е раздел от теоретичната физика, който учи държанието на дребни обекти като атоми и фотони. Тези частици, обаче, се държат повече от необичайно. В редица случаи, квантовата доктрина не може да даде отговори даже на обикновени въпроси като „ Къде се намира дадена парченце сега? “ Вместо това, учените могат единствено да предположат къде ще е частицата, когато бъде следена. Според Нилс Бор, който е един от основателите на квантовата доктрина, това не се дължи на неналичието на информация, а на обстоятелството, че местоположението е големина, която не съществува, до момента в който не бъде измерена. Освен това, някои характерности не могат да бъдат регистрирани безусловно тъкмо в един и същи миг – като скоростта и позицията, да вземем за пример.
Алберт Айнщайн, обаче, намира тази концепция за незадоволителна. През 1935 година той разгласява публикация дружно с Нейтън Розен и Борис Подолски, в която показва мнението, че двойка частици може да се намира в положение на квантово усложнение. Когато се мери една и съща характерност на двете частици, резултатите ще са инцидентни, само че ще има връзка сред тях. Например, в случай че се следи позицията или скоростта на първата парченце, то съответната характерност на втората може да се предскаже с безспорна акуратност, без значение какъв брой отдалечена е тя. Обяснението е, че и двете величини съществуват още преди да бъдат измерени.
През 1964 година, обаче, физикът Джон Бел оборва това изказване. Той отбелязва, че в случай че двама наблюдаващи без значение един от различен мерят характерностите на частиците, резултатите няма по какъв начин да бъдат обяснени от която и да е доктрина, в която позицията и скоростта са авансово съществуващи местни величини. За доста учени това е доказателство, че Нилс Бор е прав.
While the “butterfly effect” is a feature of classical physics, it has been unclear whether it also applies to quantum mechanics
— The Economist (@TheEconomist)
През 1961 година теоретичният физик Юджийн Вигнер основава следния умствен опит: човек влиза в изолирана лаборатория, с цел да мери дадена характерност на една парченце – нейната позиция, да вземем за пример. Вигнер открил, че в случай че другар на въпросния човек стои на открито и приложи разпоредбите на квантовата механика, с цел да пресметна местоположението на частицата, резултатът, който ще получи, ще бъде друг. Това се дължи на обстоятелството, че от вероятността на индивида отвън лабораторията, неговият другар се е „ заплел “ с частицата и е повлиян от неустойчивостта й. Сходен е и прословутият опит с котката на Шрьодингер, в който ориста на животното, сложено в кутия, зависи от инцидентно квантово събитие (дали ще се отвори съд с токсичен газ).
The science behind Erwin Schrödinger's cat paradox:
— National Geographic (@NatGeo)
Професор Ерик Кавалканти от университета „ Грифит “ е един от създателите на новото изследване, което е основано на опита на Вигнер. „ В нашия сюжет има двама физици – дано ги назовем Алис и Боб. Всеки от тях има по един другар - Чарли и Деби. Те се намират в две обособени лаборатории. Има и още нещо значимо – Чарли и Деби мерят двойка частици, които са квантово заплетени “, отбелязва Кавалканти. Според квантовата механика, това значи, че Чарли и Деби би трябвало да се заплетат с следените частици. „ Но защото тези частици към този момент са в положение на квантово усложнение между тях, на доктрина същото би трябвало да се случи и с Чарли и Деби “, прибавя Кавалканти.
Експериментът протича по следния метод: приятелите влизат в своите лаборатории и мерят частиците. След известно време Алис и Боб хвърлят по една монета. Ако се падне ези, те отварят вратата и питат своя другар какво е видял. Ако пък се падне тура, те правят друго премерване. „ Това премерване постоянно дава позитивен резултат за Алис, в случай че Чарли е безизходен с следената парченце по метода, разказан от Вигнер. Същото важи за Боб и Деби. При всяко премерване, обаче, осъществените наблюдения ще останат изолирани от външния свят. Това значи, че Чарли или Деби няма да си спомнят нищо от това, което са видели в лабораторията, те като че ли ще се разсънят от бездънен сън “, изяснява Кавалканти.
The weirdest idea in quantum physics is catching on: There may be endless worlds with countless versions of you. -
— NBC News (@NBCNews)
Въпросът, който си задават учените, е дали нещо се е случило, в случай че никой не го помни? Ако трите изказвания, с които се запознахме при започване на тази публикация, са правилни, то всеки един от участниците е видял действителен и неповторим резултат от опита, без значение дали Алис или Боб са отворили вратата. Това, което Алис и Чарли виждат, пък не би трябвало да зависи от това какво демонстрира монетата на Боб. „ По този метод показахме, че има граници на корелациите, които Алис и Боб могат да видят сред получените от тях резултати. Квантовата механика също по този начин предсказва, че Алис и Боб ще видят корелации, които надвишават тези граници”, отбелязва Кавалканти. Ако тези прогнози се окажат верни, това може да промени метода, по който разбираме действителността. „ Корелациите, които открихме, не могат да бъдат обяснени единствено с това, че физическите свойства не съществуват, до момента в който не бъдат измерени. Сега безспорната действителност на самите резултати е сложена под въпрос “, прибавя още Кавалканти.
Когато някой види обещано събитие, това значи, че то в действителност се е случило;Възможно е да вършим свободни и инцидентни избори;Решение, което вземаме, до момента в който се намираме на дадена позиция, не може незабавно да повлияе на събитие, протичащо се на друго място;
На пръв взор наподобява, че и трите изказвания са верни. Според проучване, резултатите от което са оповестени в „ Нейчър Физикс “, обаче, това въобще не е по този начин и в действителност няма по какъв начин и трите да са правилни.
Quantum physics is arguably the greatest intellectual triumph in the history of human civilization. Here are 3 ways it affects your daily life:
— Forbes (@Forbes)
Квантовата механика е раздел от теоретичната физика, който учи държанието на дребни обекти като атоми и фотони. Тези частици, обаче, се държат повече от необичайно. В редица случаи, квантовата доктрина не може да даде отговори даже на обикновени въпроси като „ Къде се намира дадена парченце сега? “ Вместо това, учените могат единствено да предположат къде ще е частицата, когато бъде следена. Според Нилс Бор, който е един от основателите на квантовата доктрина, това не се дължи на неналичието на информация, а на обстоятелството, че местоположението е големина, която не съществува, до момента в който не бъде измерена. Освен това, някои характерности не могат да бъдат регистрирани безусловно тъкмо в един и същи миг – като скоростта и позицията, да вземем за пример.
Алберт Айнщайн, обаче, намира тази концепция за незадоволителна. През 1935 година той разгласява публикация дружно с Нейтън Розен и Борис Подолски, в която показва мнението, че двойка частици може да се намира в положение на квантово усложнение. Когато се мери една и съща характерност на двете частици, резултатите ще са инцидентни, само че ще има връзка сред тях. Например, в случай че се следи позицията или скоростта на първата парченце, то съответната характерност на втората може да се предскаже с безспорна акуратност, без значение какъв брой отдалечена е тя. Обяснението е, че и двете величини съществуват още преди да бъдат измерени.
През 1964 година, обаче, физикът Джон Бел оборва това изказване. Той отбелязва, че в случай че двама наблюдаващи без значение един от различен мерят характерностите на частиците, резултатите няма по какъв начин да бъдат обяснени от която и да е доктрина, в която позицията и скоростта са авансово съществуващи местни величини. За доста учени това е доказателство, че Нилс Бор е прав.
While the “butterfly effect” is a feature of classical physics, it has been unclear whether it also applies to quantum mechanics
— The Economist (@TheEconomist)
През 1961 година теоретичният физик Юджийн Вигнер основава следния умствен опит: човек влиза в изолирана лаборатория, с цел да мери дадена характерност на една парченце – нейната позиция, да вземем за пример. Вигнер открил, че в случай че другар на въпросния човек стои на открито и приложи разпоредбите на квантовата механика, с цел да пресметна местоположението на частицата, резултатът, който ще получи, ще бъде друг. Това се дължи на обстоятелството, че от вероятността на индивида отвън лабораторията, неговият другар се е „ заплел “ с частицата и е повлиян от неустойчивостта й. Сходен е и прословутият опит с котката на Шрьодингер, в който ориста на животното, сложено в кутия, зависи от инцидентно квантово събитие (дали ще се отвори съд с токсичен газ).
The science behind Erwin Schrödinger's cat paradox:
— National Geographic (@NatGeo)
Професор Ерик Кавалканти от университета „ Грифит “ е един от създателите на новото изследване, което е основано на опита на Вигнер. „ В нашия сюжет има двама физици – дано ги назовем Алис и Боб. Всеки от тях има по един другар - Чарли и Деби. Те се намират в две обособени лаборатории. Има и още нещо значимо – Чарли и Деби мерят двойка частици, които са квантово заплетени “, отбелязва Кавалканти. Според квантовата механика, това значи, че Чарли и Деби би трябвало да се заплетат с следените частици. „ Но защото тези частици към този момент са в положение на квантово усложнение между тях, на доктрина същото би трябвало да се случи и с Чарли и Деби “, прибавя Кавалканти.
Експериментът протича по следния метод: приятелите влизат в своите лаборатории и мерят частиците. След известно време Алис и Боб хвърлят по една монета. Ако се падне ези, те отварят вратата и питат своя другар какво е видял. Ако пък се падне тура, те правят друго премерване. „ Това премерване постоянно дава позитивен резултат за Алис, в случай че Чарли е безизходен с следената парченце по метода, разказан от Вигнер. Същото важи за Боб и Деби. При всяко премерване, обаче, осъществените наблюдения ще останат изолирани от външния свят. Това значи, че Чарли или Деби няма да си спомнят нищо от това, което са видели в лабораторията, те като че ли ще се разсънят от бездънен сън “, изяснява Кавалканти.
The weirdest idea in quantum physics is catching on: There may be endless worlds with countless versions of you. -
— NBC News (@NBCNews)
Въпросът, който си задават учените, е дали нещо се е случило, в случай че никой не го помни? Ако трите изказвания, с които се запознахме при започване на тази публикация, са правилни, то всеки един от участниците е видял действителен и неповторим резултат от опита, без значение дали Алис или Боб са отворили вратата. Това, което Алис и Чарли виждат, пък не би трябвало да зависи от това какво демонстрира монетата на Боб. „ По този метод показахме, че има граници на корелациите, които Алис и Боб могат да видят сред получените от тях резултати. Квантовата механика също по този начин предсказва, че Алис и Боб ще видят корелации, които надвишават тези граници”, отбелязва Кавалканти. Ако тези прогнози се окажат верни, това може да промени метода, по който разбираме действителността. „ Корелациите, които открихме, не могат да бъдат обяснени единствено с това, че физическите свойства не съществуват, до момента в който не бъдат измерени. Сега безспорната действителност на самите резултати е сложена под въпрос “, прибавя още Кавалканти.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ