редставете си следният случай: ваш колега ви дава доклад за

редставете си следният случай: ваш сътрудник ви дава отчет за приключен план, на който желае да хвърлите един финален взор, преди да го изпрати на шефа. Докато го преглеждате небрежно забелязвате нещо, което ви озадачава. Това не е добре, си казвате мислено. Тук не става въпрос за някаква незначителна грешчица, която най-вероятно даже няма да бъде видяна от шефа, а за голям гаф, който може да провали целия план.

И в този момент какво? Знаете, че несъмнено не може да подминете тази неточност и да оставите сътрудника си в незнание. „ Ако пренебрегнете този случай, то има огромна опция същата или сходна неточност да бъде направена и в бъдеще “, споделя Джанел Андерсън, специалист по водачеството и връзката. „ Аз постоянно насърчавам хората да организират тези сложни диалози със своите сътрудници в името на положителната работа, която техния екип и компания правят “, прибавя Андерсън.

Какъв обаче е верният метод да започнете един сходен диалог? Как тъкмо може да предадете неприятната вест и да кажете на сътрудника си „ Сгафил си! “ по метод, който е по едно и също време пряк, само че не и благосклонен?

Независимо дали става въпрос за новоназначен некомпетентен чиновник, дълготраен сътрудник или даже вашият началник, в никакъв случай не е елементарно да кажете на човек, че е сбъркал. За благополучие, съществуват няколко изречения, които може да употребявате, с цел да ги насочите сътрудника си в вярната посока, без да си навлечете неговия яд:

„ Можеш ли да хвърлиш още един взор на ….? “

Въпреки че вътрешният ви глас крещи „ Грешно, неверно, неверно! “, вие сте изцяло наясно с обстоятелството, че една сходна реакция няма по какъв начин да бъде призната добре от ответната страна.

Добрата страна на започването на диалога с въпрос се крие в това, че по този метод вие подготвяте сътрудника си към мисълта, че двамата ще си сътрудничите по пътя към постигането на допустимо най-хубавия резултат.

Освен това, с този въпрос вие можете да насочите вниманието му към съответни аспекти от неговата работа, които имат потребност от доизглаждане, и да му позволите самичък до открие(и коригира) грешките си, без да ви се постанова да го критикувате. Когато сътрудника ви самичък разпознае и поправи грешката си, той е доста по-вероятно да не я не помни и да избегне нейното повторение в бъдеще.

Има обаче едно значимо нещо, което би трябвало да се означи във връзка с този поход – вие би трябвало да посочите нещо съответно, на което сътрудника ви да обърне внимание. Кажете нещо от рода на: „ Можеш ли да погледнеш още един път параграф 3 от втора страница и слайд 7 от презентацията? “

„ И на мен ми се е случвало! “

Без значение какъв брой уважителни сте в поднасянето си на рецензиите, човек постоянно приема отрицателната противоположна връзка като персонална офанзива против него и неговата работа. Чувството ви е познато, нали?

Един от най-хубавите способи да смекчите рецензията е като се поставите в една група с този човек. Именно това е и концепцията на тази фраза(дори и в някои случаи да е бяла лъжа). Когато казвате, че и на вас ви се е случвало да извършите същата неточност, вие звучите по-подкрепящо и не толкоз неоправдателно, като в същото време с това насочвате вниманието на сътрудника си към съответните проблеми, които би трябвало да позволи.

„ Това оказва помощ за слагането на вашия събеседник в едно не толкоз уязвимо състояние, тъй като самите вие изглеждате по-уязвими и не толкоз авторитетни. По този метод вие един тип казвате: „ Позволи ми да ти оказа помощ да се поучиш от моите неточности “, споделя Андерсън.

Ако желаете да издигнете тази фраза до идващото равнище, предложете препоръки и техники, които сте употребявали в предишното, с цел да коригирате вашата неточност.

„ Това би трябвало да бъде поправено. Как мога да ти оказа помощ? “

Ако сте стигнали до тази част от текста, то към този момент знаете, че има три съществени неща, върху който би трябвало да се фокусирате, когато казвате на някой, че е сбъркал: да бъдете директни, да предложите му поддръжка и да не го осъждате. Тази фраза съдържа в себе си всички тези неща.

„ Когато обстановката стигне до точката, в която човек осъзнае грешката си и започваме да се държи отбранително, поучавам да забравите за всички персонални местоимения. “, споделя Андерсън. Когато премахнете от изрече си обвинителното „ ти “, вие пренасочвате вниманието върху работата, която би трябвало да бъде свършена, вместо върху персоналните неточности и дефекти на съответния човек.

След като върнете фокуса върху съответната активност, попитайте вашия сътрудник по какъв начин можете да му помогнете(тук може да върнете в приложимост персоналните местоимения!). Независимо дали той ще одобри вашето предложение за помощ или ще позволи казуса самичък, протегнатата ръка демонстрира, че вие сте подготвени да го подкрепите, а освен да го критикувате.

Общото сред трите изречения е, че те ви разрешават по едно и също време да бъдете както общителни и другарски настроени, по този начин и директни и целенасочени.

Неловкото възприятие, което изпитвате, когато критикувате другите, може да ви накара да опитате да смекчите отрицателните мнения, като започнете и завършите противоположната връзка с похвали, било то откровени или не. В последна сметка обаче това просто внася в допълнение комплициране и неизясненост в обстановката и пуска вашия сътрудник по едно прочувствено влакче на ужасите, което първоначално го заблуждава, че е приключил добра работа, а на края му разкрива истината за неговия неуспех.

Вместо това, използвайте тези три изречения, които ще разрешат да кажете на вашия сътрудник „ Сгафил си! “ без да звучите брутално и снизходително, само че в същото време с това и без да бягате от сложните истини, които човек в никакъв случай не желае да чуе.

...............................

Кат Богард, бизнес блогър, за TheMuse.com