Реджина Збарская

Реджина Збарская – първият световноизвестен модел на СССР

Реджина Збарская – първият знаменит модел на Съюз на съветските социалистически републики. Реджина Збарская е наречена “Червената кралица ” и “най-красивото оръжие на Кремъл ”. Най-добрите фотографи и световноизвестни дизайнери са желали да си сътрудничат с нея.

Тя е първият руски фешън модел, прочут и отвън Съюз на съветските социалистически републики. Биографията на Реджина Збарская е забулена в тайнственост, а повода за гибелта й не е изцяло ясна.

Бъдещата звезда на руската мода е родена през 1935 година, макар че точната година на раждане към момента не е известна. Никой не знае и мястото на раждането й.

Има няколко версии за нейния генезис.

Моделът Реджина Збарская (родена Колесникова) е родом от славния град Вологда. Нейната майка е била чиновник, а бащата Николай Колесников – боен.

Съществуват и клюки, че Збарская е била ученичка в сиропиталище. Известни модели са разказвали, че момичето усърдно се опитвало да скрие елементарния си произход под прикритието на аристокрацията.

През 1953 година бъдещата звезда на стилния подиум идва в съветската столица. Тя съумява още от първия път да влезе във ВГИК( Всеруски държавен институт по кинематография) в Икономическия факултет. В допълнение към образованието си, хубавата студентка постоянно стартира да участва на празненства, където се събират московски бохеми. На един подобен банкет тя се среща с Вера Аралова, московски фешън дизайнер, която незабавно предлага на момичето съдействие.

Реджина се отличавала с изискани обноски и способена тирада. Нейната височина била 170 см, а тежестта – 50 кг.

В края на 50-те години нашата героиня се открива в Модната къща, ситуирана на Кузнецки мост. В тогавашното руско време не е съществувала такава специалност като модел. Затова в трудовите документи на Реджина е посочено – “работник от 5-та категория ”. Месечната й заплата била 76 рубли.

Така Реджина стартира да взе участие в ревютата на млад обещаващ руски дизайнер и става известна освен в Съюз на съветските социалистически републики, само че и в чужбина. Моделът се появява на корицата на френското списание Paris Match и се трансформира в обичан модел на начинаещия дизайнер Вячеслав Зайцев.

Тя говорела свободно френски с Кристиан Диор и Пиер Карден. Реджина била доста необщителен човек – нямала близки другари, с които споделя наслади и паники. Била извънредно красива, само че доста недоброжелатели саркастично отбелязвали, че краката й надалеч не са идеални. Реджина обаче съумява майсторски да победи кривината на краката си, което по-късно оказва помощ на хиляди руски девойки, с сходен минус, да се отърват от комплексите си.

През 1967 година в Москва се организира първият интернационален фестивал на модата, на който участват известни западни дизайнери и фенове на модата.

Европейската изтънчена хубост на Збарская притегля вниманието. Великият италиански режисьор Фелини отбелязва, че Реджина наподобява на София Лорен. По-късно моделът е сравняван неведнъж с италианската кинозвезда.

Първият руски супермодел се възхищавал от Фидел Кастро, Ив Монтан и Пиер Карден.

Единственият обичан на Реджина бил художникът Лев Збарски – наследник на известния академик Борис Збарски. Реджина се омъжва за него при започване на шейсетте години на предишния век. Въпреки обстоятелството, че Реджина е негова публична брачна половинка, Лев Борисович не желае дете от нея. Капризният мъж вижда в красивата си брачна половинка своята муза, а не дамата, която ще пере пелени.

Когато схваща, че младата му брачна половинка е забременяла, той упорства за аборт. Скоро се увлича по красивата актриса Мариана Вертинская. Веднага след аборта стилният модел постоянно стартира да приема антидепресанти, които оказват помощ за известно време да избяга от действителността. Скоро Лев Збарски напуща Реджина и заживява с Людмила Максакова, която му ражда наследник. Вярно е, че по-късно Збарски изоставя Максакова, имигрирайки в чужбина. След подобен фамилен живот Реджина се озовава в психиатрична болница с признаци на тежка меланхолия.

Също по този начин е известно, че Збарская е сътрудничела на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Реджина владеела добре два непознати езика и постоянно пътувала в чужбина. Това била и повода за вниманието към нея от страна на организациите за държавна сигурност. Постоянният контрол и задължението да доносничи в детайли на чиновниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също може да са изиграли съдбовна роля за положението на духа й. През цялото време тя изпитвала възприятие на виновност.

След лекуването в клиниката, Збарская се връща на подиума. Съветският топмодел стартира връзка с публицист от Югославия, който по-късно написва книгата „ Сто нощи с Реджина Збарская “. Тази обява разказва в детайли половите връзки и връзките на девойките от подиума, работещи в Дома на модата, с членове на Централния комитет. Кое е истина и кое е неистина в книгата, издадена на немски и оповестена в Югославия, е доста мъчно да се разбере. Повечето от тиражите са изтеглени от продажба, само че Збарская не съумява да избегне политическия скандал. Колегите я отблъскват, а тя стартира да приема още веднъж антидепресанти. Два пъти прави опит за самоубийство.

Поради това Червената кралица стопира да се появява на подиума и още веднъж влиза в болница.

След излизането от там било мъчително човек да огледа хубавицата. Тя към този момент не можела да бъде модел. Нейната звезда потънала вечно. В последните години от живота си Реджина работи като чистачка в Модната къща. Вячеслав Зайцев й дава тази опция, с цел да може да претърпява.

На 15 ноември 1987 година безжизненото тяло на Реджина е открито в дома й. До Збарская са открити празни опаковки от хапчета. В ръката си държала телефонна слушалка. Вероятно в последния миг Червената кралица е желала да изиска помощ от някой непосредствен. Тя била единствено на 51 години. Каква е същинската причина за нейната гибел – остава мистерия. Съществува и версия, че Збарская е умряла в психиатричната клиника.

Никой от сътрудниците й не участва на погребението ѝ. Тялото на модела е кремирано, а мястото на погребението й също е незнайно. Обществото „ Некропол “ от дълги години се пробва безрезултатно да откри гроба ѝ.

От биографията на руския манекен към момента се интересуват доста хора. През 2015 година е сниман украино-руският сериал „ Червената кралица ”.