Властта на Ердоган се разпада
Реджеп Ердоган има сериозен проблем. През последните месеци стотици хиляди членове напуснаха партията му. Сред тях са голям брой авторитетни персони. Вече се вижда с просто око: властта на Ердоган се разпада, написа Даниел Белут в разбор за Deutsche Welle .
Дълго време Ахмет Давутоглу беше една от най-влиятелните фигури в турската политика. От 2002 година нататък, когато стартира стремителният напредък на ислямско-консервативната " Партия на справедливостта и развиването " (ПСР), той стоеше непроменяемо до турския президент Реджеп Ердоган. Давутоглу беше външен министър, а по-късно - министър-председател и водач на ПСР. През 2016 година обаче сред двамата настъпи раздор. В очите на Ердоган Давутоглу беше станал прекомерно капризен, а и мощен. И по тази причина той на бърза ръка го изтласка и от двата му поста.
Това оскърбление бе признато от Ахмет Давутоглу със примирение: " Неговата фамилна чест е и моя фамилна чест. Неговото семейство е и мое ", съобщи той след уволнението си и акцентира, че в никакъв случай не се е изказвал зле по адрес на президента, нито пък щял да каже неприятна дума за него и в бъдеще.
Но през 2019 година обстановката се промени: икономическата рецесия, засилените позиции на опозицията и изборното проваляне в Истанбул последователно разяждат фундамента, върху който се крепи властта на турския президент Ердоган и ръководещата ПСР. Давутоглу неотложно усети зародилия вакуум във властта и от месеци насам гневно подлага на критика ръководещите, а предишния четвъртък разгласи, че напуща ПСР дружно с още трима други нейни депутати. Партията се била отдалечила прекалено много от своите съществени правила, гласеше основната теза на Давутоглу, който изяви и упоритостта да " основе ново политическо придвижване ".
Още преди значимите избори за кмет на Истанбул през юни, които бяха изгубени по пагубен метод от Ердогановия претендент Бинали Йълдъръм, Давутоглу разгласява във Фейсбук един манифест, преливащ от рецензии против политиката на Ердоган. В него се споделяше, че партията се намирала в сериозно положение, залагала прекомерно доста на поляризирането и прекомерно малко на правовите правила.
Това развиване тревожи турския президент. Той се притеснява, че една отцепническа партия може да отнеме много гласове от неговата ПСР и да промени съотношението на силите в консервативния лагер. Той реагира много невъздържано на рецензиите на някогашния си съмишленик Давутоглу, наричайки го " изменник ". " Ще им потърсим отговорност, когато му пристигна времето ", гневеше се Ердоган по адрес и на останалите " отцепници ".
А станалото с Давутоглу към този момент не е индивидуален случай. То се трансформира в знак за ерозията на властта в средите на ПСР. Стотици хиляди членове напуснаха партията през последните месеци, измежду тях имаше авторитетни персони с тежест, които от месеци насам се изричат извънредно сериозно по адрес на управлението на ПСР.
Сред тях е да вземем за пример някогашният министър на стопанската система и съосновател на ПСР Али Бабаджан. Той напусна партията още през юли. Турски медии оповестяват, че и Бабаджан има желание да основе своя лична партия. И той, сходно на Давутоглу, счита, че ислямско-консервативната партия се е отказала от първичните си полезности. При основаването на новата партия Бабаджан получава подкепа от някогашния президент Абдуллах Гюл, който напусна редиците на ПСР още през 2007. През предходната година Гюл зае изрично негативна позиция по отношение на политиката на Ердогановото държавно управление. Нещо повече: той беше съвсем подготвен да се кандидатира против Ердоган на президентските избори през юни 2018, само че в последния миг се огъна под натиска на турския президент. Шефът на генералния щаб на турската войска Хулуси Акар и представителят на Ердоган кацнаха с хеликоптер напряко в двора на Гюл, оказвайки му изцяло непредвидено посещаване. Само ден по-късно Гюл малодушно разгласи, че се отхвърля от кандидатурата си, както заяви близкият до държавното управление вестник " Хабертюрк ".
По това време Ердоган и неговата ПСР се намираха в апогея на своята власт - на парламентарните и президентски избори те завоюваха впечатляващи проценти, които в допълнение циментираха пътя към едноличния режим. Сега обаче картината се промени - пред турското население има демократични други възможности на Ердогановото еднолично ръководство.
Дали тъкмо Давутоглу спада към тези други възможности е въпрос, по който оживено се спори измежду турската общност. За разлика от останалите видни " отцепници " от ПСР - Бабаджан и Гюл - Давутоглу се радва на известност единствено в лагера на националистите. Останалите го упрекват, че прекомерно дълго си е мълчал, заради което носел и виновност за подкопаването на турската народна власт. Твърди се, че той желае да си отмъсти, а не да реформира ПСР. Впрочем, сходни рецензии насочат и към някогашния държавен министър Али Бабаджан. Но в Турция считат, че той има по-големи шансове да основе либерално-консервативна партия, която да наследи част от реформаторския порив на " Партията на справедливостта и развиването " от първите ѝ години.
Дълго време Ахмет Давутоглу беше една от най-влиятелните фигури в турската политика. От 2002 година нататък, когато стартира стремителният напредък на ислямско-консервативната " Партия на справедливостта и развиването " (ПСР), той стоеше непроменяемо до турския президент Реджеп Ердоган. Давутоглу беше външен министър, а по-късно - министър-председател и водач на ПСР. През 2016 година обаче сред двамата настъпи раздор. В очите на Ердоган Давутоглу беше станал прекомерно капризен, а и мощен. И по тази причина той на бърза ръка го изтласка и от двата му поста.
Това оскърбление бе признато от Ахмет Давутоглу със примирение: " Неговата фамилна чест е и моя фамилна чест. Неговото семейство е и мое ", съобщи той след уволнението си и акцентира, че в никакъв случай не се е изказвал зле по адрес на президента, нито пък щял да каже неприятна дума за него и в бъдеще.
Но през 2019 година обстановката се промени: икономическата рецесия, засилените позиции на опозицията и изборното проваляне в Истанбул последователно разяждат фундамента, върху който се крепи властта на турския президент Ердоган и ръководещата ПСР. Давутоглу неотложно усети зародилия вакуум във властта и от месеци насам гневно подлага на критика ръководещите, а предишния четвъртък разгласи, че напуща ПСР дружно с още трима други нейни депутати. Партията се била отдалечила прекалено много от своите съществени правила, гласеше основната теза на Давутоглу, който изяви и упоритостта да " основе ново политическо придвижване ".
Още преди значимите избори за кмет на Истанбул през юни, които бяха изгубени по пагубен метод от Ердогановия претендент Бинали Йълдъръм, Давутоглу разгласява във Фейсбук един манифест, преливащ от рецензии против политиката на Ердоган. В него се споделяше, че партията се намирала в сериозно положение, залагала прекомерно доста на поляризирането и прекомерно малко на правовите правила.
Това развиване тревожи турския президент. Той се притеснява, че една отцепническа партия може да отнеме много гласове от неговата ПСР и да промени съотношението на силите в консервативния лагер. Той реагира много невъздържано на рецензиите на някогашния си съмишленик Давутоглу, наричайки го " изменник ". " Ще им потърсим отговорност, когато му пристигна времето ", гневеше се Ердоган по адрес и на останалите " отцепници ".
А станалото с Давутоглу към този момент не е индивидуален случай. То се трансформира в знак за ерозията на властта в средите на ПСР. Стотици хиляди членове напуснаха партията през последните месеци, измежду тях имаше авторитетни персони с тежест, които от месеци насам се изричат извънредно сериозно по адрес на управлението на ПСР.
Сред тях е да вземем за пример някогашният министър на стопанската система и съосновател на ПСР Али Бабаджан. Той напусна партията още през юли. Турски медии оповестяват, че и Бабаджан има желание да основе своя лична партия. И той, сходно на Давутоглу, счита, че ислямско-консервативната партия се е отказала от първичните си полезности. При основаването на новата партия Бабаджан получава подкепа от някогашния президент Абдуллах Гюл, който напусна редиците на ПСР още през 2007. През предходната година Гюл зае изрично негативна позиция по отношение на политиката на Ердогановото държавно управление. Нещо повече: той беше съвсем подготвен да се кандидатира против Ердоган на президентските избори през юни 2018, само че в последния миг се огъна под натиска на турския президент. Шефът на генералния щаб на турската войска Хулуси Акар и представителят на Ердоган кацнаха с хеликоптер напряко в двора на Гюл, оказвайки му изцяло непредвидено посещаване. Само ден по-късно Гюл малодушно разгласи, че се отхвърля от кандидатурата си, както заяви близкият до държавното управление вестник " Хабертюрк ".
По това време Ердоган и неговата ПСР се намираха в апогея на своята власт - на парламентарните и президентски избори те завоюваха впечатляващи проценти, които в допълнение циментираха пътя към едноличния режим. Сега обаче картината се промени - пред турското население има демократични други възможности на Ердогановото еднолично ръководство.
Дали тъкмо Давутоглу спада към тези други възможности е въпрос, по който оживено се спори измежду турската общност. За разлика от останалите видни " отцепници " от ПСР - Бабаджан и Гюл - Давутоглу се радва на известност единствено в лагера на националистите. Останалите го упрекват, че прекомерно дълго си е мълчал, заради което носел и виновност за подкопаването на турската народна власт. Твърди се, че той желае да си отмъсти, а не да реформира ПСР. Впрочем, сходни рецензии насочат и към някогашния държавен министър Али Бабаджан. Но в Турция считат, че той има по-големи шансове да основе либерално-консервативна партия, която да наследи част от реформаторския порив на " Партията на справедливостта и развиването " от първите ѝ години.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ