Проф. Николай Овчаров: Надписи доказват категорично, че кирилицата е българска
Редица надписи потвърждават изрично, че кирилицата е българска. Това проф. Николай Овчаров споделя за Българска телеграфна агенция във връзка признатите на първо четене промени във формулировката на празника 24 май като формален празник. С направените промени денят 24 май ще се отбелязва в календара като Ден на българската книжовност, култура и просвета, а не като Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Най-ранният надпис на кирилица в света е открит в скалния манастир при Крепча, Поповско. В него е маркирана годината 6430 от сътворението на света или 921 по нашето летоброене. Това демонстрира, че текстът е изпълнен единствено няколко десетилетия откакто е основана кирилицата, показва ученият.
Също от този регион, към този момент от столицата на Първото българско царство - Велики Преслав, е надписът на Алцек от 931 година врязан върху керамичен съд. Най-сетне от манастира при Черноглавци, Разградско, произлиза каменен надгробен надпис с дата 954/955 година Т.е. тези три надписа, направени през първата половина на 10 век, са напълно съвсем тъкмо датирани, добавя Овчаров.
По думите му тези обстоятелства са с извънредно значимо значение. "Като съпоставяне единствено ще кажа, че примерно другата страна, която си служи с кирилица - Киевска Русия, приема християнството в края на 10 век, най-ранните надписи кирилски там са чак след 988 година ", добавя Овчаров.
Това съгласно него са доста значими причини, тъй като по този метод не може да се приказва нещо друго, като се изключи че надписите - кирилицата, и надписите, които се пишат на кирилица, се вършат за първи път в България, т.е. езикът, на който те са правени, напълно обикновено е български или старобългарски.
Професорът напомни и главните обстоятелства - братята Кирил и Методий основават глаголицата въз основа на солунските български приказва. След гибелта на Кирил и преследването на Методий във Велика Морава, техните възпитаници са признати от българския княз Борис-Михаил в Плиска и точно те основават писмеността, на която през днешния ден пишат българи, руси, украинци, сърби, монголци и доста други нации.
Най-ранният надпис на кирилица в света е открит в скалния манастир при Крепча, Поповско. В него е маркирана годината 6430 от сътворението на света или 921 по нашето летоброене. Това демонстрира, че текстът е изпълнен единствено няколко десетилетия откакто е основана кирилицата, показва ученият.
Също от този регион, към този момент от столицата на Първото българско царство - Велики Преслав, е надписът на Алцек от 931 година врязан върху керамичен съд. Най-сетне от манастира при Черноглавци, Разградско, произлиза каменен надгробен надпис с дата 954/955 година Т.е. тези три надписа, направени през първата половина на 10 век, са напълно съвсем тъкмо датирани, добавя Овчаров.
По думите му тези обстоятелства са с извънредно значимо значение. "Като съпоставяне единствено ще кажа, че примерно другата страна, която си служи с кирилица - Киевска Русия, приема християнството в края на 10 век, най-ранните надписи кирилски там са чак след 988 година ", добавя Овчаров.
Това съгласно него са доста значими причини, тъй като по този метод не може да се приказва нещо друго, като се изключи че надписите - кирилицата, и надписите, които се пишат на кирилица, се вършат за първи път в България, т.е. езикът, на който те са правени, напълно обикновено е български или старобългарски.
Професорът напомни и главните обстоятелства - братята Кирил и Методий основават глаголицата въз основа на солунските български приказва. След гибелта на Кирил и преследването на Методий във Велика Морава, техните възпитаници са признати от българския княз Борис-Михаил в Плиска и точно те основават писмеността, на която през днешния ден пишат българи, руси, украинци, сърби, монголци и доста други нации.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ