Редица интернет компании твърдят, че могат да създадат дигитален образ,

Редица интернет компании настояват, че могат да основат цифров облик, който надживява човешкия оригинал, след което остава като завещание за роднините. С помощта на изкуствения разсъдък софтуерните компании основават чатботове от осведомителни данни, които могат да пишат или даже да приказват като умрелия. Други компании пък напряко основават виртуални аватари - триизмерни изображения, с които опечалените могат да си взаимодействат, разказва АРД новата високотехнологична бизнес ниша.

You, Only Virtual (YOV) е американски стартъп от софтуерния отрасъл. Неговият създател Джъстин Харисън популяризира активността на компанията си в YouTube със следния апел: " Всеки би трябвало да отдели миг и да се замисли какво е да загубиш някого, който обичаш и за който си угрижен. " Харисън разказва YOV като информационна платформа, употребяваща изкуствен интелект за основаването на аватари на обичани хора. За да може след кончината на обичания човек, общуването с него да продължи. Колкото повече информация е налична за съответния умрял, толкоз по-реалистично е изкуственият разсъдък да успее да го имитира. Това обаче довежда и до особени обстановки. В Южна Корея жена поръчала аватар на ненадейно умрялата си седемгодишна щерка, с цел да може да я срещне още веднъж и да се сбогува с нея. След това момичето алегорично умряло още веднъж. Корейската майка изяснява, че това ѝ е помогнало да овладее скръбта си.

Трудното " довиждане "

Скептиците обаче предизвестяват, че опечалените могат да изпаднат според и да се свързват неведнъж с аватара на умрелия непосредствен. Така те по-трудно ще се примирят с мисълта, че става дума за безвъзвратна загуба. " Както опечалените вървят на гроба и приказват с умрелия пред надгробния му монумент, по този начин в бъдеще може би ще беседваме с аватар, който даже ще може да ни дава отговор с гласа на умрелия, написа " Актуално ". Но дали желаеме сходно нещо – това би трябвало да реши всеки самичък за себе си ", споделя Джесика Хезен, специалист по въпросите на етиката, правото и сигурността на цифровите данни от Университета в Тюбинген.

Виртуалното оцеляване и злоупотребите с него Нараства броят на хората, изключително в Съединени американски щати, Азия и Англия, които изцяло умишлено възнамеряват виртуалното си оцеляване преди да са умряли. Те се снимат и дават отговор на въпроси за живота си. По-късно изкуственият разсъдък внася тази информация в аватара им. Популярно приложение на тези нови технологии, да вземем за пример, е аватар на умрял дядо, който с истинския си глас продължава да чете приказки за лека нощ на внуците. Възможността за корист с данните и аватарите обаче рядко става обект на социална полемика. Експертката Хезен вижда проблем в това, че до момента не е било регламентирано кой има право да основава аватари на умряли хора. Това значи, че те могат да бъдат конструирани след гибелта на обещано лице, без да му е било желано единодушие приживе. " А сходни аватари могат да отразяват един изцяло друг и килнат облик. Или аватарите могат да бъдат употребявани от хора с манипулативни цели ", показва Хезен пред немската обществено-правна медия АРД. Затова е допустимо да се стигне до доста неприятни обстановки. Дали в бъдеще няма да е належащо категорично да посочваме в наследствата си, че не желаем основаването на наш аватар?

Данните ни остават в интернет и след нашата гибел

На равнище Европейски Съюз към този момент съществуват регулаторни оферти за изкуствения разсъдък. В някои от тях се загатва частично и въпросът за цифровите аватари на физически лица, които са умряли. Ясно е въпреки всичко, че от " цифровия живот след гибелта " печеливши ще са най-вече огромните компании, които събират и обработват персонални данни, тъй като това е и способ за комерсиализация на данните, разяснява пред АРД изследователката Хезен. " Всички ние в последна сметка живеем значително в интернет и нашите данни остават там, даже и откакто сме умряли ", предизвестява тя.