Защо ни предаде, бай Тръмпе!
Речта на Доналд Тръмп в Полша през миналата седмица се подреди до суперновини като плацентата от „ Шейново “, запаленото сметище край Ихтиман и разчистването на останките от архитектурната комбинация пред НДК.
Това разяснява в блога си Иван Стамболов – Сула.
Американският президент провокира екстаз у своите български фенове и докара българските си фенове до обезсърчение.
Чакайте, чакайте! – ще каже някой. – Българските фенове на Тръмп да не би да страдат от раздвояване на личността, та хем са във екстаз, хем са в обезсърчение! Не. От раздвояване страда България, а не обособените ѝ жители.
В България има два типа фенове на Доналд Тръмп.
Първите, това са, дано ги назовем „ естествените “ негови фенове. Хора десни, с консервативно и капиталистическо мислене, те се зарадваха, че най-накрая се постави завършек на левичарския поход в Америка, който беше основал своя чиновническа прослойка и беше съумял да овладее главните медии до степен, че те бяха надминали по неистина и измама дори нашите жълто-кафяви вестници. Тези „ естествени “ фенове се зарадваха, тъй като видяха завръщането на нормалността в Америка и се обнадеждиха, че тя може да се завърне и в Европа. В Тръмп те видяха един втори Рейгън – може би малко комичен, ексцентричен и прекомерно зрелищен първоначално, само че президент, който ще остави своята диря върху лицето (и историята) на планетата.
Втория тип фенове на Доналд Тръмп в България най-малко до скоро бяха интелектуалците на проруски настроената левица. Те дори възторжено в деня на встъпването на президента в служба основаха свое „ Тръмп общество “, за което мнозина се объркаха, че е филиал на Национално придвижване „ Русофили “. Сред лицата на това общество изпъкнаха Борислав Цеков, Светлана Шаренкова, Александър Томов (Лупи), Димитър Иванов (Митьо Гестапото), Илия Лингорски, Любо Нешков от BGNES и още 30-40 други. Иван Гарелов посредством особено опровергаване до в. „ 24 часа “ съобщи, че бил там, само че не бил лице на „ Тръмп обществото “. Александър Томов възбудено разгласи началото на нов международен ред, а Борислав Цеков посочи какъв ще бъде той: „ прекратяване на дрънкането на оръжие и безогледната борба сред Съединени американски щати и Русия “.
В началото Българска социалистическа партия също останаха удовлетворени от избирането на Доналд Тръмп.
Дори повериха на своя някогашен външен министър Вигенин да изрази позицията им: „ За нас тази промяна… може да се окаже и позитивна и да имаме един по-различен вид отношения…, с цел да могат да се вземат решение огромните проблеми на света, които няма по какъв начин да бъдат решени без едно по-активно съдействие сред Съединени американски щати и Русия. Тук бих добавил и Китай “.
Защо? Защо българската левица, за какво точно тя с такова удивление прегърна новината за избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати? Много просто. Защото такива бяха повеите от Москва, а когато те задухат, и Дядото мълчи! Следователно, верният въпрос е за какво в Москва по този начин се зарадваха на избирането на Тръмп, че чак, както се приказва, депутатите от Думата прекъснали съвещанието си и станали на крайници, с цел да приветстват вестта.
Изглежда или Тръмп нещо ги е преметнал, или те нещо не са доразбрали. Ние, простите жители, няма по какъв начин да знаем, тъй като и информацията ни е малко, пък и аналитичните ни качества са напълно любителски. Но това, което се вижда и с просто око е, че по незнайна причина в Москва бяха решили, че Тръмп е някакъв русофил, огромен обожател и другар на Владимир Путин (освен на Алла Пугачова съгласно свидетелството на Филип Киркоров), решен да работи за нов международен ред, в който Русия и Щатите ще разпределят въздействието си посредством другарски договаряния, а не посредством борба и непотребни разноски. Най-сетне американците избраха президент, задоволително проникновен и образован, че да обхване и оцени мащабите на Путин!
Това виждане беше спуснато за сведение до всички пропагандни филиали в Европа, в това число и в България. Темата беше толкоз по-вдъхновяваща и с това, че либералстващите интелектуалци-глобалисти, оставайки правилни на Хилари Клинтън и олицетворяваното от нея статукво, се оповестиха за съперници на Тръмп. Така всеки който се обявеше в поддръжка на Тръмп, щеше да се разгласи срещу „ ЕвроГейския “ съюз и така нататък
После Тръмп стартира да го усуква.
Показа, че не може да върви срещу волята на Конгреса, пък и не желае. Назначи на основни позиции остарели ястреби с много сурово мнение за Путин и Русия. Не повдигна тематиката за анулация на глобите. Вместо нея повдигна други две извънредно показателни тематики: за уговорките към НАТО и за разширението на търговията с американски полутечен газ. Първата води до увеличение разноските на Русия, а втората – до понижаване на нейните доходи. Двете дружно – до съществени стопански усложнения. Твърде неприветливо от страна на Доналд Тръмп.
Така се стигна и до програмната му тирада във Варшава, където сподели: „ Настояваме Русия да прекрати дестабилизиращите си дейности в Украйна и да се откаже от поддръжката за режимите в Сирия и Иран. Призоваваме Русия, вместо това да се причисли към общността на виновните народи в битката против общите врагове и отбраната на нашата цивилизация “.
Ами в този момент! Какво да кажат българските фенове на Тръмп?
За първия тип, десните фенове, е ясно. Те ще кажат „ Браво! “ и няма да се учудят, тъй като тъкмо такава политика и такова държание на президента на Щатите са очаквали през цялото време. Проблемът е за левите му фенове. Те елементарно прегърнаха американски президент-републиканец, прегърнаха дори и стената, която щеше да строи по пътя на латиноамериканските трудещи се. Те толкоз по-реакционни неща прегърнаха, та това ли няма! Кофтито е единствено, че до момента в който го прегръщаха, мислеха, че Тръмп е русофил, пък той се оказа, че не е. Какво ще прави в този момент „ Тръмп обществото “? Нищо, да не унива! Онзи ден научихме, че Китай ще влага 11 милиарда $ в Русия. Така че „ Тръмп обществото “, несъмнено след съответните публични указания от Москва, би могло да промени името си на „ Си Дзипинг общество “, като всичко друго си остане постарому. Освен, несъмнено, в случай че не получат бойна задача в Македония…
Професионалните пропагандатори са ясни.
Те това работят, с това си вадят хляба. Защо обаче пропагандата им, безумна и крещящо лъжлива, намира толкоз плодородна почва измежду толкоз доста хора? Хората ли са простаци? Не, не са. Просто страдат от един общ синдром: горест по невъзможното.
Има два типа тъгуващи. Първите помнят социализма и действителните облаги, които са получили от него било персонално, било посредством родителите и прародителите си. Тогава мнозина се вляха в редиците на казионните „ интелектуалци “. Помня по какъв начин при започване на 90-те една жена истерично крещеше по малкия екран: „ Имам пет сина, Тодор Живков направи и петимата висшисти! “. Крещеше, забравяйки, че висшист се става, а не те прави някой. Тогава доста хора пристигнаха в градовете и получиха жилища и коли (да имаш автомобил беше цел в живота нацяло поколение) по същия неконкурентен метод, по който се получаваше и висшето обучение, по който се ставаше и активист на културата. Днес можеш постоянно да чуеш: „ Баща ми е доста прочут художник от това време, обаче тогава той беше репресиран и отстъпник “. По това време, в случай че си бил репресиран и отстъпник, в този момент няма да си прочут, тъй като никой нямаше да те е чувал. Тези хора несъмнено има защо да тъгуват.
Другите тъгуващи са, дано ги назовем напълно условно и с обич, младите неудачници.
Те не харесват живота си, не харесват постигнатото в него, без значение дали то е съответно на опциите и старанието им или не. Те са просто недоволни, тъй като имат вяра, че им се поставя доста повече, само че някаква несправедлива мощ по незаконен метод им е лишила полагаемото. Те са от този всеобщ вид хора, които ненавиждат наличното и идеализират отсъстващото. Когато България беше член на Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт, такива хора бяха „ чуждопоклонници “ и „ проводници на западно въздействие “. Прекланяха се пред всичко британско, френско и изключително западногерманско, а пък да не приказваме какъв брой напълно изключително американско! Днес, когато България е член на Европейския съюз и НАТО, такива хора мечтаят за Евразийски съюз. То подобен няма, така че и да желаеме, не можем да избягаме в него, само че те си мислят, че в случай че имаше и в случай че бяхме избягали, щяха да запазят и западните си артикули, и западните си движимости, и безвизовите си пътувания и лекуването по здравна каса на територията на цяла Европа, само че към това щяха да се придадат и някакви други незнайни богатства. Човек не прави оценка това, което има, и постоянно копнее по това което няма, без значение от обективните му качества.
Еднакво смешни са както тези,
които разправят и си имат вяра, че Доналд Тръмп е простак, безсрамник и клоун, по този начин и тези, които се мъчат да ни убедят, че е огромен шмекер, доста наш човек, правилен другар на Путин и скоро ще забележим на какво са способни тези два титана. Смешно е. На тези два титана въобще не им пука от дълбокомисленото мнение на българските „ интелектуалци “ във фейсбук. Още по-смешно е, когато всичко това се случва като резултат от една неверно планувана пропагандна тактика на трета страна, която сякаш е огромен занаятчия в тези неща.
Сега с любознание чакаме да забележим острия завой в доктрината на професионалните пропагандатори. Какъв ще бъде той доста зависи от срещата сред Путин и Тръмп, която даже към този момент може и да се е състояла, когато четете този текст. Но каквото и да излезе от нея, дано си знаем: когато някой пръдне, ние да не бързаме да се… Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Това разяснява в блога си Иван Стамболов – Сула.
Американският президент провокира екстаз у своите български фенове и докара българските си фенове до обезсърчение.
Чакайте, чакайте! – ще каже някой. – Българските фенове на Тръмп да не би да страдат от раздвояване на личността, та хем са във екстаз, хем са в обезсърчение! Не. От раздвояване страда България, а не обособените ѝ жители.
В България има два типа фенове на Доналд Тръмп.
Първите, това са, дано ги назовем „ естествените “ негови фенове. Хора десни, с консервативно и капиталистическо мислене, те се зарадваха, че най-накрая се постави завършек на левичарския поход в Америка, който беше основал своя чиновническа прослойка и беше съумял да овладее главните медии до степен, че те бяха надминали по неистина и измама дори нашите жълто-кафяви вестници. Тези „ естествени “ фенове се зарадваха, тъй като видяха завръщането на нормалността в Америка и се обнадеждиха, че тя може да се завърне и в Европа. В Тръмп те видяха един втори Рейгън – може би малко комичен, ексцентричен и прекомерно зрелищен първоначално, само че президент, който ще остави своята диря върху лицето (и историята) на планетата.
Втория тип фенове на Доналд Тръмп в България най-малко до скоро бяха интелектуалците на проруски настроената левица. Те дори възторжено в деня на встъпването на президента в служба основаха свое „ Тръмп общество “, за което мнозина се объркаха, че е филиал на Национално придвижване „ Русофили “. Сред лицата на това общество изпъкнаха Борислав Цеков, Светлана Шаренкова, Александър Томов (Лупи), Димитър Иванов (Митьо Гестапото), Илия Лингорски, Любо Нешков от BGNES и още 30-40 други. Иван Гарелов посредством особено опровергаване до в. „ 24 часа “ съобщи, че бил там, само че не бил лице на „ Тръмп обществото “. Александър Томов възбудено разгласи началото на нов международен ред, а Борислав Цеков посочи какъв ще бъде той: „ прекратяване на дрънкането на оръжие и безогледната борба сред Съединени американски щати и Русия “.
В началото Българска социалистическа партия също останаха удовлетворени от избирането на Доналд Тръмп.
Дори повериха на своя някогашен външен министър Вигенин да изрази позицията им: „ За нас тази промяна… може да се окаже и позитивна и да имаме един по-различен вид отношения…, с цел да могат да се вземат решение огромните проблеми на света, които няма по какъв начин да бъдат решени без едно по-активно съдействие сред Съединени американски щати и Русия. Тук бих добавил и Китай “.
Защо? Защо българската левица, за какво точно тя с такова удивление прегърна новината за избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати? Много просто. Защото такива бяха повеите от Москва, а когато те задухат, и Дядото мълчи! Следователно, верният въпрос е за какво в Москва по този начин се зарадваха на избирането на Тръмп, че чак, както се приказва, депутатите от Думата прекъснали съвещанието си и станали на крайници, с цел да приветстват вестта.
Изглежда или Тръмп нещо ги е преметнал, или те нещо не са доразбрали. Ние, простите жители, няма по какъв начин да знаем, тъй като и информацията ни е малко, пък и аналитичните ни качества са напълно любителски. Но това, което се вижда и с просто око е, че по незнайна причина в Москва бяха решили, че Тръмп е някакъв русофил, огромен обожател и другар на Владимир Путин (освен на Алла Пугачова съгласно свидетелството на Филип Киркоров), решен да работи за нов международен ред, в който Русия и Щатите ще разпределят въздействието си посредством другарски договаряния, а не посредством борба и непотребни разноски. Най-сетне американците избраха президент, задоволително проникновен и образован, че да обхване и оцени мащабите на Путин!
Това виждане беше спуснато за сведение до всички пропагандни филиали в Европа, в това число и в България. Темата беше толкоз по-вдъхновяваща и с това, че либералстващите интелектуалци-глобалисти, оставайки правилни на Хилари Клинтън и олицетворяваното от нея статукво, се оповестиха за съперници на Тръмп. Така всеки който се обявеше в поддръжка на Тръмп, щеше да се разгласи срещу „ ЕвроГейския “ съюз и така нататък
После Тръмп стартира да го усуква.
Показа, че не може да върви срещу волята на Конгреса, пък и не желае. Назначи на основни позиции остарели ястреби с много сурово мнение за Путин и Русия. Не повдигна тематиката за анулация на глобите. Вместо нея повдигна други две извънредно показателни тематики: за уговорките към НАТО и за разширението на търговията с американски полутечен газ. Първата води до увеличение разноските на Русия, а втората – до понижаване на нейните доходи. Двете дружно – до съществени стопански усложнения. Твърде неприветливо от страна на Доналд Тръмп.
Така се стигна и до програмната му тирада във Варшава, където сподели: „ Настояваме Русия да прекрати дестабилизиращите си дейности в Украйна и да се откаже от поддръжката за режимите в Сирия и Иран. Призоваваме Русия, вместо това да се причисли към общността на виновните народи в битката против общите врагове и отбраната на нашата цивилизация “.
Ами в този момент! Какво да кажат българските фенове на Тръмп?
За първия тип, десните фенове, е ясно. Те ще кажат „ Браво! “ и няма да се учудят, тъй като тъкмо такава политика и такова държание на президента на Щатите са очаквали през цялото време. Проблемът е за левите му фенове. Те елементарно прегърнаха американски президент-републиканец, прегърнаха дори и стената, която щеше да строи по пътя на латиноамериканските трудещи се. Те толкоз по-реакционни неща прегърнаха, та това ли няма! Кофтито е единствено, че до момента в който го прегръщаха, мислеха, че Тръмп е русофил, пък той се оказа, че не е. Какво ще прави в този момент „ Тръмп обществото “? Нищо, да не унива! Онзи ден научихме, че Китай ще влага 11 милиарда $ в Русия. Така че „ Тръмп обществото “, несъмнено след съответните публични указания от Москва, би могло да промени името си на „ Си Дзипинг общество “, като всичко друго си остане постарому. Освен, несъмнено, в случай че не получат бойна задача в Македония…
Професионалните пропагандатори са ясни.
Те това работят, с това си вадят хляба. Защо обаче пропагандата им, безумна и крещящо лъжлива, намира толкоз плодородна почва измежду толкоз доста хора? Хората ли са простаци? Не, не са. Просто страдат от един общ синдром: горест по невъзможното.
Има два типа тъгуващи. Първите помнят социализма и действителните облаги, които са получили от него било персонално, било посредством родителите и прародителите си. Тогава мнозина се вляха в редиците на казионните „ интелектуалци “. Помня по какъв начин при започване на 90-те една жена истерично крещеше по малкия екран: „ Имам пет сина, Тодор Живков направи и петимата висшисти! “. Крещеше, забравяйки, че висшист се става, а не те прави някой. Тогава доста хора пристигнаха в градовете и получиха жилища и коли (да имаш автомобил беше цел в живота нацяло поколение) по същия неконкурентен метод, по който се получаваше и висшето обучение, по който се ставаше и активист на културата. Днес можеш постоянно да чуеш: „ Баща ми е доста прочут художник от това време, обаче тогава той беше репресиран и отстъпник “. По това време, в случай че си бил репресиран и отстъпник, в този момент няма да си прочут, тъй като никой нямаше да те е чувал. Тези хора несъмнено има защо да тъгуват.
Другите тъгуващи са, дано ги назовем напълно условно и с обич, младите неудачници.
Те не харесват живота си, не харесват постигнатото в него, без значение дали то е съответно на опциите и старанието им или не. Те са просто недоволни, тъй като имат вяра, че им се поставя доста повече, само че някаква несправедлива мощ по незаконен метод им е лишила полагаемото. Те са от този всеобщ вид хора, които ненавиждат наличното и идеализират отсъстващото. Когато България беше член на Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт, такива хора бяха „ чуждопоклонници “ и „ проводници на западно въздействие “. Прекланяха се пред всичко британско, френско и изключително западногерманско, а пък да не приказваме какъв брой напълно изключително американско! Днес, когато България е член на Европейския съюз и НАТО, такива хора мечтаят за Евразийски съюз. То подобен няма, така че и да желаеме, не можем да избягаме в него, само че те си мислят, че в случай че имаше и в случай че бяхме избягали, щяха да запазят и западните си артикули, и западните си движимости, и безвизовите си пътувания и лекуването по здравна каса на територията на цяла Европа, само че към това щяха да се придадат и някакви други незнайни богатства. Човек не прави оценка това, което има, и постоянно копнее по това което няма, без значение от обективните му качества.
Еднакво смешни са както тези,
които разправят и си имат вяра, че Доналд Тръмп е простак, безсрамник и клоун, по този начин и тези, които се мъчат да ни убедят, че е огромен шмекер, доста наш човек, правилен другар на Путин и скоро ще забележим на какво са способни тези два титана. Смешно е. На тези два титана въобще не им пука от дълбокомисленото мнение на българските „ интелектуалци “ във фейсбук. Още по-смешно е, когато всичко това се случва като резултат от една неверно планувана пропагандна тактика на трета страна, която сякаш е огромен занаятчия в тези неща.
Сега с любознание чакаме да забележим острия завой в доктрината на професионалните пропагандатори. Какъв ще бъде той доста зависи от срещата сред Путин и Тръмп, която даже към този момент може и да се е състояла, когато четете този текст. Но каквото и да излезе от нея, дано си знаем: когато някой пръдне, ние да не бързаме да се… Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ