Войната Китай-САЩ тепърва започва
Реч в духа на времето на Студената война. В четвъртък, 4 октомври, до момента в който американците са вперили очи в Капитолия за дебатите към кандидатурата на Брет Кавано за Върховния съд, на няколко метра настрана една огромна смяна в китайско-американските връзки придобива измерения. От трибуната на института " Хъдсън ", закостенял мозъчен концерн във Вашингтон, вицепрезидентът на Съединени американски щати Майк Пенс се е впуснал в най-острата обвинителна тирада, произнасяна в миналото от американски представител против Китай след размразяването на двустранните връзки преди четири десетилетия, написа в представен от Българска телеграфна агенция разбор за Les Echos Фредерик Шефер.
Всичко е казано в тази 40-минутна обвинителна тирада. Вицепрезидентът на Съединени американски щати отива надалеч оттатък нелоялната комерсиална конкуренция, кражбата на интелектуална благосъстоятелност и насилствения трансфер на технологии. Той подлага на критика дипломатическия експанзионизъм и " рисковата военна игра " в Южнокитайско море, показва поддръжката си за Тайван, чийто либерален модел е " най-хубавият път за всички китайци ", осъжда " страната на нелегално следене ", построена от Китай, и неговото " фрапантно връщане обратно " в региона на публичните свободи и, за похлупак, " зловредното въздействие " на Пекин в изборния развой в Съединените щати. Последният да затвори вратата!
Фронтална офанзива
Докато китайците се радват на почивни дни по случай националния си празник - Деня на провъзгласяването на републиката, 1 октомври - комунистическият режим сбито дефинира като смешни обвиняванията, отправени от Пенс. Те обаче би трябвало да са предиздвикали китайските водачи да се намръщят. Никога до момента Китай не е бил нападнат обществено по подобен метод. Фронтална офанзива от всички направления. За Пекин към този момент е несъмнено: Вашингтон се пробва да не разреши Китай да стане преобладаваща мощ през 21-и век. И, затова, е подходящо да се приготви за дълга борба.
Съединените щати имат учредения да се опасяват от Китай. Не единствено че икономическият напредък на азиатския колос през последните 30 години към този момент способства за смяна в съотношението на силите, само че и китайските упоритости не стопират до тук. Алис Екман, която дава отговор за Китай в Ifri (Френския институт за интернационалните отношения), акцентира " предпочитание за мощ на 360 градуса ", която Китайската комунистическа партия цели да реализира посредством своето " огромното обновяване на китайската нация ".
Китай желае да има всичките атрибути на суперсила и умножава своите стопански, военни, дипломатически, политически, само че и идеологически начинания. Страната модернизира армията си и има една все по-впечатляваща армада, влага милиарди в изкуствения разсъдък, мечтае да се трансформира от най-големия замърсител на планетата в " зелена " мощ за образец и се впуска в галактическата конкуренция.
В интернационален проект, дискретността на Китай към този момент е в предишното. Новите пътища на коприната на президента Си Цзинпин са плод колкото на стопански, толкоз и на политически съображения, в миг, когато азиатският колос желае да промени радикално международния ред.
2049 година на хоризонта
В която и да било област методът постоянно е еднакъв: Пекин влага обилни финансови средства там, където играта към момента не е завършила и начертава тактика с прецизен график. След края на първи стадий през 2035 година, Китай ще би трябвало да се е наложил като водач във всички избрани сфери до 2049 година, когато Народната република ще чества 100 години от своето основаване.
В този период Китай освен би трябвало да догони Съединените щати, само че и да ги изпревари. Тази тактика е изключително забележима в проекта " Произведено в Китай 2025 ", в който Китай е определил 10 предпочитани индустриални бранша, заплашвайки звездите на Силициевата котловина. Един Китай с " съвременен социализъм " ще се " издигне като първа мощ в света " до 2050 година, предвижда Си Цзинпин на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия преди година.
Тази методично планувана решителност на китайските управляващи да трансфорат страната в силата на 21-и век може да докара единствено до сгъстяване на връзките със Съединените щати. Въпреки че методът Тръмп от време на време е оспорван, " във Вашингтон има всеобщо чувство, че Китай не може да продължава да нарушава всички интернационалните правила ", отбелязва Филип Льо Кор, старши откривател от Института по администрация " Джон Кенеди " към Харвардския университет. " И това възприятие, че прагът е прекрачен, няма да изчезне с прекосяването на междинните избори за Конгрес през ноември, какъвто и да бъдат резултатите. " Китайско-американските връзки към този момент са под знака на конкуренцията и борбата.
Страхът като движещ фактор
Отбелязвайки повишаването на китайската мощност, Греъм Алисън, прочут професор от Харвард, се пита: " Ще избегнат ли Съединените щати и Китай клопката на Тукидид? " в оповестена напролет на предходната година книга**, която провокира огромен интерес измежду " ястребите " в Белия дом. Този израз е отпратка към древногръцкия историк от 4-и век прочие н. е., който написа в " История на Пелопонеската война ": " Нарастването на силата на Атина и страхът, който то провокира в Спарта, направи войната неизбежна. "
Греъм Алисън изяснява, през погледа на историка, че когато една нововъзникваща мощ оспори одобрената мощ, втората постоянно стартира война, водена от боязън. Според американския интелектуалец в историята изобилстват образци в този смисъл. След Ренесанса клопката на Тукидид се е затворил 12 пъти, както по време на английско-германското съревнование при започване на 20-и век (б. прочие: довело до експлоадирането на Първата международна война) или сред френските крале и Хабсбургите през 16-и. Само при четири прехода от една мощ към друга е бил избегнат въоръжен спор. През призмата на тази констатация една икономическа война сред Съединените щати и Китай е единствено по-малкото зло. /investor.bg
Всичко е казано в тази 40-минутна обвинителна тирада. Вицепрезидентът на Съединени американски щати отива надалеч оттатък нелоялната комерсиална конкуренция, кражбата на интелектуална благосъстоятелност и насилствения трансфер на технологии. Той подлага на критика дипломатическия експанзионизъм и " рисковата военна игра " в Южнокитайско море, показва поддръжката си за Тайван, чийто либерален модел е " най-хубавият път за всички китайци ", осъжда " страната на нелегално следене ", построена от Китай, и неговото " фрапантно връщане обратно " в региона на публичните свободи и, за похлупак, " зловредното въздействие " на Пекин в изборния развой в Съединените щати. Последният да затвори вратата!
Фронтална офанзива
Докато китайците се радват на почивни дни по случай националния си празник - Деня на провъзгласяването на републиката, 1 октомври - комунистическият режим сбито дефинира като смешни обвиняванията, отправени от Пенс. Те обаче би трябвало да са предиздвикали китайските водачи да се намръщят. Никога до момента Китай не е бил нападнат обществено по подобен метод. Фронтална офанзива от всички направления. За Пекин към този момент е несъмнено: Вашингтон се пробва да не разреши Китай да стане преобладаваща мощ през 21-и век. И, затова, е подходящо да се приготви за дълга борба.
Съединените щати имат учредения да се опасяват от Китай. Не единствено че икономическият напредък на азиатския колос през последните 30 години към този момент способства за смяна в съотношението на силите, само че и китайските упоритости не стопират до тук. Алис Екман, която дава отговор за Китай в Ifri (Френския институт за интернационалните отношения), акцентира " предпочитание за мощ на 360 градуса ", която Китайската комунистическа партия цели да реализира посредством своето " огромното обновяване на китайската нация ".
Китай желае да има всичките атрибути на суперсила и умножава своите стопански, военни, дипломатически, политически, само че и идеологически начинания. Страната модернизира армията си и има една все по-впечатляваща армада, влага милиарди в изкуствения разсъдък, мечтае да се трансформира от най-големия замърсител на планетата в " зелена " мощ за образец и се впуска в галактическата конкуренция.
В интернационален проект, дискретността на Китай към този момент е в предишното. Новите пътища на коприната на президента Си Цзинпин са плод колкото на стопански, толкоз и на политически съображения, в миг, когато азиатският колос желае да промени радикално международния ред.
2049 година на хоризонта
В която и да било област методът постоянно е еднакъв: Пекин влага обилни финансови средства там, където играта към момента не е завършила и начертава тактика с прецизен график. След края на първи стадий през 2035 година, Китай ще би трябвало да се е наложил като водач във всички избрани сфери до 2049 година, когато Народната република ще чества 100 години от своето основаване.
В този период Китай освен би трябвало да догони Съединените щати, само че и да ги изпревари. Тази тактика е изключително забележима в проекта " Произведено в Китай 2025 ", в който Китай е определил 10 предпочитани индустриални бранша, заплашвайки звездите на Силициевата котловина. Един Китай с " съвременен социализъм " ще се " издигне като първа мощ в света " до 2050 година, предвижда Си Цзинпин на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия преди година.
Тази методично планувана решителност на китайските управляващи да трансфорат страната в силата на 21-и век може да докара единствено до сгъстяване на връзките със Съединените щати. Въпреки че методът Тръмп от време на време е оспорван, " във Вашингтон има всеобщо чувство, че Китай не може да продължава да нарушава всички интернационалните правила ", отбелязва Филип Льо Кор, старши откривател от Института по администрация " Джон Кенеди " към Харвардския университет. " И това възприятие, че прагът е прекрачен, няма да изчезне с прекосяването на междинните избори за Конгрес през ноември, какъвто и да бъдат резултатите. " Китайско-американските връзки към този момент са под знака на конкуренцията и борбата.
Страхът като движещ фактор
Отбелязвайки повишаването на китайската мощност, Греъм Алисън, прочут професор от Харвард, се пита: " Ще избегнат ли Съединените щати и Китай клопката на Тукидид? " в оповестена напролет на предходната година книга**, която провокира огромен интерес измежду " ястребите " в Белия дом. Този израз е отпратка към древногръцкия историк от 4-и век прочие н. е., който написа в " История на Пелопонеската война ": " Нарастването на силата на Атина и страхът, който то провокира в Спарта, направи войната неизбежна. "
Греъм Алисън изяснява, през погледа на историка, че когато една нововъзникваща мощ оспори одобрената мощ, втората постоянно стартира война, водена от боязън. Според американския интелектуалец в историята изобилстват образци в този смисъл. След Ренесанса клопката на Тукидид се е затворил 12 пъти, както по време на английско-германското съревнование при започване на 20-и век (б. прочие: довело до експлоадирането на Първата международна война) или сред френските крале и Хабсбургите през 16-и. Само при четири прехода от една мощ към друга е бил избегнат въоръжен спор. През призмата на тази констатация една икономическа война сред Съединените щати и Китай е единствено по-малкото зло. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ