Европейците ще запомнят кой е действал и кой не
Реч на Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, на пленарното съвещание на Европейския парламент за европейските координирани дейности в отговор на епидемиологичния гърмеж от COVID-19.
Уважаеми господин ръководител,
Уважаеми членове на Парламента,
На първо място, бих желала да благодаря на хората, с помощта на които това изключително съвещание може да се организира при тези също толкоз изключителни условия. Трудно е да осъзнаем доколко и по какъв метод светът се промени от последната ни среща. Невероятно бързо един вирус, който се появява на другия завършек на света, се трансформира в смъртоносна пандемия с трагични последствия и в Европа.
За един ден методът ни на живот се промени. Улиците се изпразниха. Домовете ни се затвориха. И от нормалното ежедневие преминахме към битката на живота ни. През това време видяхме какъв брой е нежен животът. Станахме очевидци на покруса с невъобразими допреди няколко седмици мащаби в сърцето на Европа. Искрено съчувствам на всички жертви и техните близки. Моите мисли и най-сърдечни пожелания са ориентирани към тези, които се борят за живота си в този миг или са заболели вкъщи. Ние сме с вас.
Вирусът ни нападна мощно, само че европейските жители са също толкоз мощни. Бих желала да изразя признанието си към дамите и мъжете, които водят тази борба. Имам поради медицинските служащи, лекарите и помощния здравен личен състав в Италия и цяла Европа, които се изправиха лице в лице с заплахата, без да си задават каквито и да било въпроси. Тези герои, които ден след ден рискуват всичко, с цел да спасят нашите родители и близки, другари и сътрудници, съседи и непознати. Европа е задължена на всички вас. На хората, подреждащи рафтовете, и на хората, събиращи боклука. На траурните служащи и на помощник-учителите. На водачите на камиони и на чистачите. На служащите и на хлебарите. На всички, с помощта на които светът ни продължава да се движи. Европа е задължена на всички вас.
Особеното в тази борба е, че всеки един от нас има своята роля. Всеки един от нас може да помогне, с цел да платим дълга си. Спазвайки отдалеченост, можем да забавим разпространяването на вируса. Данните от последните няколко дни демонстрират, че можем да променим наклонността, само че единствено в случай че всички поемем своята част от задачата . Да, трудно е да стоим надалеч от фамилията си, изключително когато се тревожим за физическото и психологичното здраве на околните си. Мъчително е за хората, за които домът не е нито щастливо, нито безвредно място. Мъчително е за хората, чиито проекти са замразени или чиито планове, по които са работили толкоз интензивно, са под въпрос. Ето за какво съм уверена, че до момента в който физически стоим на по-голямо разстояние един от различен, в сравнение с нормално, би трябвало да работим в по-тясно съдействие, след като и да било преди.
Трябва да се грижим един за различен и да се поддържаме взаимно. Защото в случай че има нещо по-заразно от този вирус, то това са любовта и съпричастността. Изправени пред заплахата, хората в Европа демонстрират какъв брой мощни могат да бъдат тези усеща. Дребни жестове на състрадание, съпричастност и взаимност оказват помощ за разпространяването на вярата в цяла Европа. От доброволческия труд до пеенето по балконите. От изпращането на картички до самотни хора до извършването на покупки за възрастни хора. От хотелите, предлагащи леглата си, до заведенията за хранене, даряващи храна. От компаниите за първокласни парфюми и водка, произвеждащи дезинфекциращ гел, до автомобилните компании и стилните къщи, произвеждащи маски. Европейският съюз би трябвало да следва този образец. Когато всеки от нас прави по малко, можем да си помогнем един на различен доста.
Ролята ни като институции, основатели на политики и водачи в Европа е да проявим същото доверие, същото единение и същото водачество. Всички споделяме тази отговорност. Нито един от нас не може да се оправи самичък и сигурно нито една страна членка не може да овладее тази рецесия независимо. В тази рецесия, и в Съюза в по-общ проект, можем да си помогнем само като си оказваме помощ взаимно.
Прекалено доста страни в началото отхвърлиха да споделят чадъра си.
В това отношение за събитията от последните няколко седмици може да се приказва с известна болежка. В миг, когато Европа в действителност трябваше да бъде тук за всички, прекомерно доста помислиха първо за себе си. В миг, когато Европа в действителност трябваше да работи като " всички за един ", първичната реакция на прекомерно доста беше " единствено за мен " . В миг, когато Европа в действителност трябваше да потвърди, че не е само " Съюз на безоблачните дни ", прекомерно доста в началото отхвърлиха да споделят чадъра си. Не след дълго обаче някои изпитаха върху себе си последствията от своите некоординирани дейности. Ето за какво през последните няколко седмици взехме изключителни и изключителни ограничения за съгласуване и осъществяване на нужните дейности.
Оттогава нещата се усъвършенстват и страните членки стартират да си оказват помощ взаимно, с цел да оказват помощ на себе си. Понастоящем Европа в действителност се засилва. Но жителите на Европа желаят също по този начин да знаят какво ще се случи след това. А всички сме наясно какъв е залогът. Това, което вършим в този момент, е значимо както за сегашния миг, по този начин и за бъдещето.
Епидемичният гърмеж от ковид е на първо място изключителна обстановка за публичното здраве. Няма да се спрем пред нищо, когато става въпрос за спасяването на човешки живот. Имаме шанс, че можем да разчитаме на най-хубавите медицински експерти в света. Те ежедневно вършат чудеса - било то в Милано, Мадрид, или другаде. Но както видяхме и там, и другаде мащабът на епидемиологичния гърмеж ги кара да работят до изнемога. Те незабавно се нуждаят от подобаващото съоръжение, в задоволителни количества и неотложно. Вместо това обаче жизненоважно съоръжение беше блокирано дни наред в хранилища или на границата.
Поради това трябваше да поемем нещата в свои ръце, доколкото може, с цел да отстраним това блокиране. Затова сътворяваме първия по рода си европейски запас от здравно съоръжение като апарати за изкуствена белодробна вентилация, маски и лабораторни консумативи. Комисията ще финансира 90 % от този запас посредством RescEU. Затова предприехме огромни дейности за гарантиране на основните доставки на съоръжение, да вземем за пример маски и защитно облекло, като въведохме условие за позволение за експорт за тях. Затова стартирахме няколко взаимни процедури за поръчки с страните членки за комплекти за медицински проучвания, апарати за изкуствена белодробна вентилация и защитно съоръжение. Присъединиха се 25 страни членки.
От вторник знаем, че производителите могат да дават търсените от тях маски, ръкавици, очила и защитни шлемове. Идните седмици следва да стартират първите доставки. И тъй като по време на пандемия знанието избавя човешки живот, сформирахме европейски екип от научни специалисти , който да ни оказва помощ при вземането на координирани ограничения, които всички можем да следваме. Аз персонално ръководя тези разисквания два пъти седмично. Този опит единствено ускори убеждението ми, че би трябвало да се осланяме на всичко, което ни прави мощни, тъй че да преминем през това тестване дружно и по-късно да се надигнем още веднъж на крайници.
За тази цел нямаме по-силен актив от нашия неповторим общ пазар . Успешен европейски отговор може да бъде съгласуван само в случай че общият ни пазар и нашите граници действат по този начин, както би трябвало. Криза, която не признава граници, не може да бъде позволена, като слагаме бариери сред нас. Това беше обаче първият инстикт на доста европейски страни. Това е изцяло лишено от смисъл. Също по този начин опонира радикално на нашия европейски дух. Причината е, че нито една обособена страна членка не може да посрещне сама личните си потребности от медицински материали и здравно съоръжение. Нито една.
Не можем да спрем с бариери рецесия, която не признава граници.
Поради това свободното придвижване на артикули и услуги е нашият най-силен и, искрено казано, единствен актив , с цел да подсигуряваме, че доставките отиват там, където има най-голяма потребност от тях. Няма никакъв смисъл някои страни да вземат решение едностранно да спрат износа за други страни във вътрешния пазар. Ето за какво Комисията се намеси, когато няколко страни блокираха износа на защитна екипировка за Италия. Ето за какво издадохме насоки за гранични ограничения за отбрана на здравето и опазване на достъпността на артикули и съществени услуги. Ето за какво призоваваме за предпочитани " зелени ленти за прекосяване ", предопределени за най-съществения товарен превоз.
Те ще подсигуряват, че пресичането на границата не лишава повече от 15 минути. Също по този начин ще спомогнат да се подсигурява, че стоките и доставките отиват там, където са нужни, и по този начин можем да избегнем появяването на дефицит. Боли ме, че трябваше да създадем всичко това, само че нашият съгласуван метод носи в този момент резултати. Вътрешният пазар към този момент действа по-добре. Всички ние приветстваме също по този начин новината, че лечебни заведения в Саксония одобриха пациенти от Ломбардия, до момента в който заболели от района Гранд Ест във Франция се лекуват понастоящем в Люксембург. Това единствено потвърждава, че само като си оказваме помощ взаимно, можем в действителност да помогнем на себе си .
© Reuters
Целият набор от ограничения, подхванати от нас, отразява невижданата обстановка, в която се намираме. Но както споделих към този момент, хората в Европа желаят да знаят какво ще се случи по-късно . Разбира се, те желаят от нас да създадем всичко по силите ни, с цел да спасим толкоз доста хора, колкото можем. Те мислят обаче и за деня по-късно.
Мислят за работата, към която ще се завърнат, за това какво ще се случи с бизнеса им или с техния шеф, с техните спестявания или ипотеката им. Безпокоят се за своите родители, за съседите, за локалната общественост. Те ще знаят, че техните държавни управления е трябвало да вземат сложни решения, с цел да бъде избавен човешки живот.
Но ще запомнят и кой им се е притекъл на помощ и кой не. Те ще запомнят кой е работил и кой не. Те ще запомнят и решенията, които сме взели, и тези, които няма да вземем. Въпросът е, че по някое време скоро ще настъпи денят по-късно. Нашата работа е да подсигуряваме, че на този ден - и през всички последващи дни - Европейски Съюз е тук за тези, които се нуждаят от него. Това, което вършим в този момент, е в действителност от голяма важност.
Това е повода да дадем ход на Инвестиционната самодейност в отговор на ковид за да помогнем за насочването на 37 милиарда евро, които да смекчат въздействието на рецесията, с цел да бъдат избавени човешки живот, работни места и икономически сдружения . Поради това приехме най-гъвкавите до момента правила за държавната помощ за да се даде опция на страните членки да хвърлят " избавително въже " на предприятията. Първите досиета бяха утвърдени за рекордно малко време - единствено за няколко часа.
Поради това за първи път в нашата история задействахме общата уговорка за дерогация в Пакта за непоклатимост и напредък. Това значи, че страните членки могат да употребяват целия потенциал, с който разполагат, с цел да окажат поддръжка на работещите или на тези, които са спрели да работят, да оказват помощ на дребните и огромните предприятия, както и на тези, които изпитват компликации, без значение кои са и от кое място са.
Това е Европа, за която хората би трябвало да си спомнят на идващия ден. Европа, която работи с ускорено движение, когато общото възприятие е, че светът като че ли е спрял. Европа, която се отзовава, когато нейните жители и страни членки се нуждаят най-вече от нея. Европа, която слага над всичко съпричастието и съчувствието.
Европа, която в сложни времена е по едно и също време крепка и безкористна. Това е Европа, която желая. Това е тъкмо онази Европа, за която мечтаеха родителите на нашите родители измежду пепелищата на Втората международна война. Когато създаваха този съюз на хора и народи, те мъчително имаха пред очите си до каква степен водят себичността и крайното националистическо мислене. При тях ставаше дума за това да изковат съюз, в който от взаимното доверие израства общата мощ. Именно от тяхното огромно мислене се роди в границите на десетилетия тази неповторима общественост в независимост и мир - нашият Европейски съюз.
Наш висш дълг и приоритет е да спасим живота и прехраната на европейците.
Днес, изправени пред един незабележим зложелател, главните полезности на нашия Съюз ще бъдат сложени на тестване. Ние би трябвало още веднъж да разчитаме един на различен. Трябва още веднъж да си оказваме помощ в тези сложни времена. В този миг наш висш дълг и приоритет е да спасим живота и прехраната на европейките и европейците. Ще пристигна обаче денят, уповавам се в не толкоз далечното бъдеще, когато ще гледаме напред и дружно ще даваме образ на новия напредък.
Тогава ще извлечем поуките и ще би трябвало да решим какъв желаеме да бъде бъдещият Европейски съюз. И когато вършим това, не би трябвало да се впускаме в лъжливи и празни диспути дали се нуждаем от повече или по-малко Европа. Трябва по-скоро да се съсредоточим върху това по какъв начин може да се възползваме от тази стихия, с цел да подсигуряваме, че ще можем да устоим по-добре на идната.
Защото въпреки всичко желанието за една устойчива, хубава за живеене татковина - Европа, ни сплотява всички: север и юг, изток и запад. Нека сме наясно с това! Решенията, които вземаме през днешния ден, ще бъдат помнени дълго време. И те ще оставят отпечатък върху фундамента на нашия Европейски съюз.
Ние сме на кръстопът: ще ни раздели ли този вирус дефинитивно на небогати и богати? На заможни и на бедняци? Или ще продължим да бъдем един мощен Континент, един вземан на съществено артист на международната сцена? Можем ли да излезем от това състояние дори по-силни и в по-добро положение? Могат ли нашите общества, изправени пред рецесията, да станат по-сплотени, може ли да нарасне респектът към нашите демокрации?
Ако погледнем множеството актове на угриженост, дружелюбие и човешка добрина в цяла Европа, тогава прозираме, че имаме всички учредения да гледаме решително към бъдещето. Нашата Европа разполага с всичко належащо и ние сме подготвени да създадем всичко, с цел да преодолеем тази рецесия . Уважаеми депутати, през последните дни доста от вас цитираха думите на Жан Моне, че Европа ще бъде изкована в рецесии. Това продължава да е настоящо.
Можем обаче да цитираме и думите на различен от основоположниците, които съгласно мен също обобщават нашето състояние през днешния ден. Конрад Аденауер е споделил: " Историята е също по този начин сборът от нещата, които биха могли да бъдат избегнати ". Приятели, историята ни гледа. Нека дружно да създадем това, което е вярно - с едно огромно сърце, а не с 27 сърчица.
Да живее Европа! Да живее Европа! Да живее Европа!
Речта е произнесена в Брюксел на 26 март 2020 r. Текстът е съгласно разновидността преди Фон дер Лайен да приказва пред евродепутатите. Акцентите са на " Дневник ".
Уважаеми господин ръководител,
Уважаеми членове на Парламента,
На първо място, бих желала да благодаря на хората, с помощта на които това изключително съвещание може да се организира при тези също толкоз изключителни условия. Трудно е да осъзнаем доколко и по какъв метод светът се промени от последната ни среща. Невероятно бързо един вирус, който се появява на другия завършек на света, се трансформира в смъртоносна пандемия с трагични последствия и в Европа.
За един ден методът ни на живот се промени. Улиците се изпразниха. Домовете ни се затвориха. И от нормалното ежедневие преминахме към битката на живота ни. През това време видяхме какъв брой е нежен животът. Станахме очевидци на покруса с невъобразими допреди няколко седмици мащаби в сърцето на Европа. Искрено съчувствам на всички жертви и техните близки. Моите мисли и най-сърдечни пожелания са ориентирани към тези, които се борят за живота си в този миг или са заболели вкъщи. Ние сме с вас.
Вирусът ни нападна мощно, само че европейските жители са също толкоз мощни. Бих желала да изразя признанието си към дамите и мъжете, които водят тази борба. Имам поради медицинските служащи, лекарите и помощния здравен личен състав в Италия и цяла Европа, които се изправиха лице в лице с заплахата, без да си задават каквито и да било въпроси. Тези герои, които ден след ден рискуват всичко, с цел да спасят нашите родители и близки, другари и сътрудници, съседи и непознати. Европа е задължена на всички вас. На хората, подреждащи рафтовете, и на хората, събиращи боклука. На траурните служащи и на помощник-учителите. На водачите на камиони и на чистачите. На служащите и на хлебарите. На всички, с помощта на които светът ни продължава да се движи. Европа е задължена на всички вас.
Особеното в тази борба е, че всеки един от нас има своята роля. Всеки един от нас може да помогне, с цел да платим дълга си. Спазвайки отдалеченост, можем да забавим разпространяването на вируса. Данните от последните няколко дни демонстрират, че можем да променим наклонността, само че единствено в случай че всички поемем своята част от задачата . Да, трудно е да стоим надалеч от фамилията си, изключително когато се тревожим за физическото и психологичното здраве на околните си. Мъчително е за хората, за които домът не е нито щастливо, нито безвредно място. Мъчително е за хората, чиито проекти са замразени или чиито планове, по които са работили толкоз интензивно, са под въпрос. Ето за какво съм уверена, че до момента в който физически стоим на по-голямо разстояние един от различен, в сравнение с нормално, би трябвало да работим в по-тясно съдействие, след като и да било преди.
Трябва да се грижим един за различен и да се поддържаме взаимно. Защото в случай че има нещо по-заразно от този вирус, то това са любовта и съпричастността. Изправени пред заплахата, хората в Европа демонстрират какъв брой мощни могат да бъдат тези усеща. Дребни жестове на състрадание, съпричастност и взаимност оказват помощ за разпространяването на вярата в цяла Европа. От доброволческия труд до пеенето по балконите. От изпращането на картички до самотни хора до извършването на покупки за възрастни хора. От хотелите, предлагащи леглата си, до заведенията за хранене, даряващи храна. От компаниите за първокласни парфюми и водка, произвеждащи дезинфекциращ гел, до автомобилните компании и стилните къщи, произвеждащи маски. Европейският съюз би трябвало да следва този образец. Когато всеки от нас прави по малко, можем да си помогнем един на различен доста.
Ролята ни като институции, основатели на политики и водачи в Европа е да проявим същото доверие, същото единение и същото водачество. Всички споделяме тази отговорност. Нито един от нас не може да се оправи самичък и сигурно нито една страна членка не може да овладее тази рецесия независимо. В тази рецесия, и в Съюза в по-общ проект, можем да си помогнем само като си оказваме помощ взаимно.
Прекалено доста страни в началото отхвърлиха да споделят чадъра си.
В това отношение за събитията от последните няколко седмици може да се приказва с известна болежка. В миг, когато Европа в действителност трябваше да бъде тук за всички, прекомерно доста помислиха първо за себе си. В миг, когато Европа в действителност трябваше да работи като " всички за един ", първичната реакция на прекомерно доста беше " единствено за мен " . В миг, когато Европа в действителност трябваше да потвърди, че не е само " Съюз на безоблачните дни ", прекомерно доста в началото отхвърлиха да споделят чадъра си. Не след дълго обаче някои изпитаха върху себе си последствията от своите некоординирани дейности. Ето за какво през последните няколко седмици взехме изключителни и изключителни ограничения за съгласуване и осъществяване на нужните дейности.
Оттогава нещата се усъвършенстват и страните членки стартират да си оказват помощ взаимно, с цел да оказват помощ на себе си. Понастоящем Европа в действителност се засилва. Но жителите на Европа желаят също по този начин да знаят какво ще се случи след това. А всички сме наясно какъв е залогът. Това, което вършим в този момент, е значимо както за сегашния миг, по този начин и за бъдещето.
Епидемичният гърмеж от ковид е на първо място изключителна обстановка за публичното здраве. Няма да се спрем пред нищо, когато става въпрос за спасяването на човешки живот. Имаме шанс, че можем да разчитаме на най-хубавите медицински експерти в света. Те ежедневно вършат чудеса - било то в Милано, Мадрид, или другаде. Но както видяхме и там, и другаде мащабът на епидемиологичния гърмеж ги кара да работят до изнемога. Те незабавно се нуждаят от подобаващото съоръжение, в задоволителни количества и неотложно. Вместо това обаче жизненоважно съоръжение беше блокирано дни наред в хранилища или на границата.
Поради това трябваше да поемем нещата в свои ръце, доколкото може, с цел да отстраним това блокиране. Затова сътворяваме първия по рода си европейски запас от здравно съоръжение като апарати за изкуствена белодробна вентилация, маски и лабораторни консумативи. Комисията ще финансира 90 % от този запас посредством RescEU. Затова предприехме огромни дейности за гарантиране на основните доставки на съоръжение, да вземем за пример маски и защитно облекло, като въведохме условие за позволение за експорт за тях. Затова стартирахме няколко взаимни процедури за поръчки с страните членки за комплекти за медицински проучвания, апарати за изкуствена белодробна вентилация и защитно съоръжение. Присъединиха се 25 страни членки.
От вторник знаем, че производителите могат да дават търсените от тях маски, ръкавици, очила и защитни шлемове. Идните седмици следва да стартират първите доставки. И тъй като по време на пандемия знанието избавя човешки живот, сформирахме европейски екип от научни специалисти , който да ни оказва помощ при вземането на координирани ограничения, които всички можем да следваме. Аз персонално ръководя тези разисквания два пъти седмично. Този опит единствено ускори убеждението ми, че би трябвало да се осланяме на всичко, което ни прави мощни, тъй че да преминем през това тестване дружно и по-късно да се надигнем още веднъж на крайници.
За тази цел нямаме по-силен актив от нашия неповторим общ пазар . Успешен европейски отговор може да бъде съгласуван само в случай че общият ни пазар и нашите граници действат по този начин, както би трябвало. Криза, която не признава граници, не може да бъде позволена, като слагаме бариери сред нас. Това беше обаче първият инстикт на доста европейски страни. Това е изцяло лишено от смисъл. Също по този начин опонира радикално на нашия европейски дух. Причината е, че нито една обособена страна членка не може да посрещне сама личните си потребности от медицински материали и здравно съоръжение. Нито една.
Не можем да спрем с бариери рецесия, която не признава граници.
Поради това свободното придвижване на артикули и услуги е нашият най-силен и, искрено казано, единствен актив , с цел да подсигуряваме, че доставките отиват там, където има най-голяма потребност от тях. Няма никакъв смисъл някои страни да вземат решение едностранно да спрат износа за други страни във вътрешния пазар. Ето за какво Комисията се намеси, когато няколко страни блокираха износа на защитна екипировка за Италия. Ето за какво издадохме насоки за гранични ограничения за отбрана на здравето и опазване на достъпността на артикули и съществени услуги. Ето за какво призоваваме за предпочитани " зелени ленти за прекосяване ", предопределени за най-съществения товарен превоз.
Те ще подсигуряват, че пресичането на границата не лишава повече от 15 минути. Също по този начин ще спомогнат да се подсигурява, че стоките и доставките отиват там, където са нужни, и по този начин можем да избегнем появяването на дефицит. Боли ме, че трябваше да създадем всичко това, само че нашият съгласуван метод носи в този момент резултати. Вътрешният пазар към този момент действа по-добре. Всички ние приветстваме също по този начин новината, че лечебни заведения в Саксония одобриха пациенти от Ломбардия, до момента в който заболели от района Гранд Ест във Франция се лекуват понастоящем в Люксембург. Това единствено потвърждава, че само като си оказваме помощ взаимно, можем в действителност да помогнем на себе си .
© Reuters
Целият набор от ограничения, подхванати от нас, отразява невижданата обстановка, в която се намираме. Но както споделих към този момент, хората в Европа желаят да знаят какво ще се случи по-късно . Разбира се, те желаят от нас да създадем всичко по силите ни, с цел да спасим толкоз доста хора, колкото можем. Те мислят обаче и за деня по-късно.
Мислят за работата, към която ще се завърнат, за това какво ще се случи с бизнеса им или с техния шеф, с техните спестявания или ипотеката им. Безпокоят се за своите родители, за съседите, за локалната общественост. Те ще знаят, че техните държавни управления е трябвало да вземат сложни решения, с цел да бъде избавен човешки живот.
Но ще запомнят и кой им се е притекъл на помощ и кой не. Те ще запомнят кой е работил и кой не. Те ще запомнят и решенията, които сме взели, и тези, които няма да вземем. Въпросът е, че по някое време скоро ще настъпи денят по-късно. Нашата работа е да подсигуряваме, че на този ден - и през всички последващи дни - Европейски Съюз е тук за тези, които се нуждаят от него. Това, което вършим в този момент, е в действителност от голяма важност.
Това е повода да дадем ход на Инвестиционната самодейност в отговор на ковид за да помогнем за насочването на 37 милиарда евро, които да смекчат въздействието на рецесията, с цел да бъдат избавени човешки живот, работни места и икономически сдружения . Поради това приехме най-гъвкавите до момента правила за държавната помощ за да се даде опция на страните членки да хвърлят " избавително въже " на предприятията. Първите досиета бяха утвърдени за рекордно малко време - единствено за няколко часа.
Поради това за първи път в нашата история задействахме общата уговорка за дерогация в Пакта за непоклатимост и напредък. Това значи, че страните членки могат да употребяват целия потенциал, с който разполагат, с цел да окажат поддръжка на работещите или на тези, които са спрели да работят, да оказват помощ на дребните и огромните предприятия, както и на тези, които изпитват компликации, без значение кои са и от кое място са.
Това е Европа, за която хората би трябвало да си спомнят на идващия ден. Европа, която работи с ускорено движение, когато общото възприятие е, че светът като че ли е спрял. Европа, която се отзовава, когато нейните жители и страни членки се нуждаят най-вече от нея. Европа, която слага над всичко съпричастието и съчувствието.
Европа, която в сложни времена е по едно и също време крепка и безкористна. Това е Европа, която желая. Това е тъкмо онази Европа, за която мечтаеха родителите на нашите родители измежду пепелищата на Втората международна война. Когато създаваха този съюз на хора и народи, те мъчително имаха пред очите си до каква степен водят себичността и крайното националистическо мислене. При тях ставаше дума за това да изковат съюз, в който от взаимното доверие израства общата мощ. Именно от тяхното огромно мислене се роди в границите на десетилетия тази неповторима общественост в независимост и мир - нашият Европейски съюз.
Наш висш дълг и приоритет е да спасим живота и прехраната на европейците.
Днес, изправени пред един незабележим зложелател, главните полезности на нашия Съюз ще бъдат сложени на тестване. Ние би трябвало още веднъж да разчитаме един на различен. Трябва още веднъж да си оказваме помощ в тези сложни времена. В този миг наш висш дълг и приоритет е да спасим живота и прехраната на европейките и европейците. Ще пристигна обаче денят, уповавам се в не толкоз далечното бъдеще, когато ще гледаме напред и дружно ще даваме образ на новия напредък.
Тогава ще извлечем поуките и ще би трябвало да решим какъв желаеме да бъде бъдещият Европейски съюз. И когато вършим това, не би трябвало да се впускаме в лъжливи и празни диспути дали се нуждаем от повече или по-малко Европа. Трябва по-скоро да се съсредоточим върху това по какъв начин може да се възползваме от тази стихия, с цел да подсигуряваме, че ще можем да устоим по-добре на идната.
Защото въпреки всичко желанието за една устойчива, хубава за живеене татковина - Европа, ни сплотява всички: север и юг, изток и запад. Нека сме наясно с това! Решенията, които вземаме през днешния ден, ще бъдат помнени дълго време. И те ще оставят отпечатък върху фундамента на нашия Европейски съюз.
Ние сме на кръстопът: ще ни раздели ли този вирус дефинитивно на небогати и богати? На заможни и на бедняци? Или ще продължим да бъдем един мощен Континент, един вземан на съществено артист на международната сцена? Можем ли да излезем от това състояние дори по-силни и в по-добро положение? Могат ли нашите общества, изправени пред рецесията, да станат по-сплотени, може ли да нарасне респектът към нашите демокрации?
Ако погледнем множеството актове на угриженост, дружелюбие и човешка добрина в цяла Европа, тогава прозираме, че имаме всички учредения да гледаме решително към бъдещето. Нашата Европа разполага с всичко належащо и ние сме подготвени да създадем всичко, с цел да преодолеем тази рецесия . Уважаеми депутати, през последните дни доста от вас цитираха думите на Жан Моне, че Европа ще бъде изкована в рецесии. Това продължава да е настоящо.
Можем обаче да цитираме и думите на различен от основоположниците, които съгласно мен също обобщават нашето състояние през днешния ден. Конрад Аденауер е споделил: " Историята е също по този начин сборът от нещата, които биха могли да бъдат избегнати ". Приятели, историята ни гледа. Нека дружно да създадем това, което е вярно - с едно огромно сърце, а не с 27 сърчица.
Да живее Европа! Да живее Европа! Да живее Европа!
Речта е произнесена в Брюксел на 26 март 2020 r. Текстът е съгласно разновидността преди Фон дер Лайен да приказва пред евродепутатите. Акцентите са на " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ