Костадинов: Длъжни сме пред своя народ да изправим на крака държавата ни
Реч на ръководителя на „ Възраждане “ за разкриване на 48-то Народно заседание …
Уважаеми сънародници!
Обръщам се единствено и само към своите сънародници! Защото всички в тази зала, без значение от краткотрайно дадените ни власт, постове и позиции, би трябвало да бъдем на първо място едно – българи! Ето за какво желая да ви запитвам, уважаеми сънародници, защото в тази зала рядко биват питани българските жители – удовлетворени ли сте от това, което виждате в тази зала? Харесва ли ви резултатът от изборите, уважаеми сънародници? Допада ли ви, че за следващ път Народното събрание ще събере не народни представители, а болшинство от безразборна евроатлантическа навалица? Ние от Възраждане не можем и няма по какъв начин да приказваме от името на целия народ, само че за положително или неприятно и никой различен не може. Не може, тъй като болшинството от нашия народ просто се въздържа от присъединяване в изборите и заради тази причина никой няма по какъв начин да приказва от името на народа. Не знаем какви са аргументите, заради които повече от 61 % от българите не отидоха да гласоподават, само че можем да се досещаме – незаинтересованост, нихилизъм, обезверение, обезсърчение, отчаяние, душевна леност и деградация. Всичко това, уважаеми сънародници, на процедура написа смъртната присъда на нашия народ и на нашата страна. Пише я ежедневно, с темпове от 9 души на час, 216 дневно и 78 840 на година — с толкоз изчезваме като народ, и то съгласно формалната статистика. А тя, както е добре известно, много занижава същинските цифри.
На фона на всичко това, до момента в който единствено на няколкостотин километра от североизточните граници на нашето Отечество се води опустошителна война, чиито стопански и политически последствия към този момент гълтам целия ни континент, до момента в който инфлацията постепенно разяжда хилавите основи на остатъчната българска стопанска система, съвсем цяла една седмица към момента несвиканото Народно заседание се занимаваше с несъмнено най-важния проблем в страната ни – дали на тържественото разкриване през днешния ден да участват посланиците на Русия и Беларус. Уважаеми сънародници, в случай че вие с вашето негласуване произнесохте смъртната присъда на българската фасадно-параванна народна власт, то евроатлантическата навалица тук със своето детско държание привежда тази присъда в деяние всеки ден. Ето за какво отново ще ви запитвам – от тези хора ли очаквате да ви ръководят? Нещо повече, очаквате ли да ви ръководят добре? Да бъдат обективни и безкористни в дейностите си? Да слагат българския народен интерес над всичко, както доскоро всички тук присъстващи се заклеха? Съмнявам се.
Не си мислете, че това, което в този момент виждате, и което всички ние виждаме, е нещо ново. България е не просто остаряла страна, а най-старата в Европа, и нашата история не е почнала през последните няколко десетилетия. Не за първи път сме изпадали в тежка духовна, морална, икономическа и политическа рецесия. Точно преди 140 години., единствено няколко години след освобождението на България от турско иго, националният стихотворец Иван Вазов написа две стихотворения, изразяващи неговата болежка и тъга от тогавашното развиване на българското общество. Стихотворения, които допускам, че мнозина от вас може би не са чували, по тази причина в този момент ще употребявам това време, с цел да ги прочета от тази естрада, нещо което не е типично, само че може би е малко време и за просвета в деня, в който откриваме Народното събрание.
Първото стихотворение се споделя „ Средството да нямаш врагове “ и то съвършено разказва българския политически хайлайф, все едно е писано през днешния ден сутринта.
„ Преклонената главичка остра сабя не сече ” — тази истина едничка кой би смял да отхвърли?
Както всички умни хора, аз не ритвам тръна необут, с големците се не бора и им ставам сявга мост.
На богатий шапка клата и на силний споделям: да! И затуй ми е душата мирна, радостна всегда.
Сё е харно за челяка да е непретенциозен и свестен: не пречупва се гръбнака от един вежлив метан.
За начала, убежденья в свада не влазам аз, нито ме е доста еня кой що мисли тоя час.
Що е бяло, черно, сиво, аз не знам — не ща да знам, и подготвен съм услужливо право всекиму да дам.
Интереса си обаче нивга ази не презрях и със мощните най-паче постоянно склонен бях.
Стихотворението е писано през 1882 година, а на слеедващата година Вазов написа още по-черно стихотворение.
Линее нашто поколенье навсякъде застой, смъртоносен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим прекомерно, посока няма в наший път, умерено бият тесни гърди, по кое време от завист не кипът.
Стреснй се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб поколение иде цяло — какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти ориси? Ил нямаш ти задания славни и цяло бъдеще с битки?
Е? Думите на Вазов са толкоз настоящи, все едно са писани в действителност през днешния ден сутринта. Само че едвам три години по-късно идва българското Съединение, след това победоносната Сръбско-българска война и от там насетне неспирното и бурно българско въздигане, траяло 30 бурни години. Ето за какво, уважаеми сънародници, е време да обърнете взор към себе си, и да си припомните, че това, което отличава тога от свободния човек, е правото на избор. И то не изборът да прави каквото си желае, а да не прави това, което не желае. Защото избавление и избавление извън няма да пристигна. Кой ще спре вкарването на България във войната в Украйна, какъвто сюжет чертаят евроатлантическата навалица в Народното събрание, и няма да разреши страната ни да се трансформира в изгорена земя? Кой ще резервира българския лев и няма да допусне унищожаването му и замяната му с евро? Кой ще върне свободата и независимостта на българската страна, похитена към този момент от десетилетия? Няма кой различен с изключение на българският народ — стига, несъмнено, да избере свободата пред робството. А Възраждане е инструментът в ръцете на народа, с цел да може това избавление да се случи.
И то към този момент се случва. Преди 8 години, когато създавахме нашата организация, бяхме 58 души. Без съмнение взех решение да я нарека Възраждане. Защото в тази една дума се събира всичко, от което народът и земята ни имат потребност. Растяхме постепенно, мъчно, преодолявайки големи трудности. Преди 11 месеца бяхме 127 000 възрожденци. Сега сме към този момент 255 000. И ще ставаме от ден на ден, тъй като няма да спрем да се борим за всеки един българин и за всяка една българска душа. Защото, уважаеми сънародници, ние просто нямаме различен избор, различен народ нямаме и друга Родина нямаме. Ще се борим за всеки един от вас, каквото и едвам ни коства това. Защото през днешния ден народът ни заслужава нови, решителни и откровени водачи и е извънредно време българската политика да бъде направлявана от мъже, а не от мижитурки! Не желая, само че се постанова да напомня думите на огромния наш стихотворец Радой Ралин „ беше време турско, стана време мижитурско ”. На българския народ му писна от страхливи и сервилни ръководещи.
Ето за какво ние сме тук, с цел да преосновем България, да върнем изгубената религия на нашия народа в самия него. Ще го създадем с персонален образец и положителни каузи и ще покажем, че политиката не би трябвало да бъде битка за позиции и постове, а за политики, хрумвания и идеали. Защото това е простата формула на Възраждане за триумф в разкаляния терен на българския политически живот — постоянно казвай каквото мислиш и прави това, което казваш. Рано или късно разочарованите, обезнадеждените и невярващите ще открият пътя на Възраждане. А ние, представителите на четвърт милион българи, ще създадем всичко по силите си, с цел да стане колкото се може по-скоро. Защото България просто няма повече време за губене.
Длъжни сме пред своя народ да надигнем на крайници страната ни, която е оцелявала постоянно до момента, тъй като така наречен политическа класа съумя да я докара до унизително състояние, в което нашата Родина, разпъната сред великите сили, просто не може да си поеме мирис. Длъжни сме да кажем, че не желаеме повече България да е васална територия, лишена от лична политика, мнение и решения! Длъжни сме да се борим с демографската злополука и да стартираме демографско възобновяване на България! Длъжни сме да запазим българския лев и финансовата самостоятелност на страната ни.
Длъжни сме да кажем не на „ Зелената договорка ” и да работим за развиване на българската енергетика посредством рационализация на съществуващите тецове и дотъкмяване на АЕЦ „ Белене ”. Длъжни сме да защитим българския народен интерес във втората българска страна в Европа — Македония или както е известна от скоро Северна Македония.
Длъжни сме да не допуснем под каквато и да е форма въвличането на България във войната в Украйна, както и да освободим страната си от непознатите военни бази, каквито в Родината ни не е имало даже и когато е била окупирана след Първата и Втората международна война.
Заради всичко това знам, че няма да ни бъде простена смелостта и решителността и битката ни за самостоятелност! Знам, че ще бъдем наричани крайни, радикални, рискови, че ще бъдем хулени, клеветени, нападани и обругавани — знам, тъй като го изпитваме на гърба си от години. Но знам и друго — историята ще запомни нас, крайните, невъздържано влюбените в Родината си идеалисти, тъй като България е построена от такива хора и техния образец следваме през днешния ден. Защото в нашите български вени, за положително или неприятно, тече общата кръв както на националните ни герои, по този начин и на националните предатели, и по чий път ще изберем да тръгнем и чий образец да следваме е въпрос единствено и само на наш персонален избор.
Ние от Възраждане направихме собствен избор и ще се борим до дъно. Като историк обаче съм задължен да предупредя останалите, тръгналия по изкривявам път на националното измяната, че историята не остава никому длъжна! Краят на героите не постоянно е прочут, само че за предателите на Родината краят е постоянно срамен. Заклевам се, като един от милионите български мъже, че няма да отстъпя и сантиметър обратно в борбата за българските национални ползи, тъй като и аз и моите съидейници желаеме децата и внуците ни да останат в България и да се гордеят с нас и с това, което ще оставим след нас.
България заслужава положително ръководство, отговорно управеление, съзнателно ръководство. Българите заслужават качествено обучение, опазване на здравето и обществени политики! Българският народ заслужават заслужено възнаграждение за труда си! Време е обирът на нашето бъдеще да спре!
Не желая повече да виждам съсипия, а Възраждане, и всеки, който мисли като нас, е добре пристигнал! Нито един българин не е непотребен във време на рецесия, крах и отчаяние. Положение, до което нашият народ беше доведен с дългогодишни целенасочени, осъзнати, изменнически дейности и незаконни бездействия.
Време е България още веднъж да стане свободна и самостоятелна страна! Време е отново да почнем сами да пишем историята си! Време е за Възраждане!
Да живее България!
Уважаеми сънародници!
Обръщам се единствено и само към своите сънародници! Защото всички в тази зала, без значение от краткотрайно дадените ни власт, постове и позиции, би трябвало да бъдем на първо място едно – българи! Ето за какво желая да ви запитвам, уважаеми сънародници, защото в тази зала рядко биват питани българските жители – удовлетворени ли сте от това, което виждате в тази зала? Харесва ли ви резултатът от изборите, уважаеми сънародници? Допада ли ви, че за следващ път Народното събрание ще събере не народни представители, а болшинство от безразборна евроатлантическа навалица? Ние от Възраждане не можем и няма по какъв начин да приказваме от името на целия народ, само че за положително или неприятно и никой различен не може. Не може, тъй като болшинството от нашия народ просто се въздържа от присъединяване в изборите и заради тази причина никой няма по какъв начин да приказва от името на народа. Не знаем какви са аргументите, заради които повече от 61 % от българите не отидоха да гласоподават, само че можем да се досещаме – незаинтересованост, нихилизъм, обезверение, обезсърчение, отчаяние, душевна леност и деградация. Всичко това, уважаеми сънародници, на процедура написа смъртната присъда на нашия народ и на нашата страна. Пише я ежедневно, с темпове от 9 души на час, 216 дневно и 78 840 на година — с толкоз изчезваме като народ, и то съгласно формалната статистика. А тя, както е добре известно, много занижава същинските цифри.
На фона на всичко това, до момента в който единствено на няколкостотин километра от североизточните граници на нашето Отечество се води опустошителна война, чиито стопански и политически последствия към този момент гълтам целия ни континент, до момента в който инфлацията постепенно разяжда хилавите основи на остатъчната българска стопанска система, съвсем цяла една седмица към момента несвиканото Народно заседание се занимаваше с несъмнено най-важния проблем в страната ни – дали на тържественото разкриване през днешния ден да участват посланиците на Русия и Беларус. Уважаеми сънародници, в случай че вие с вашето негласуване произнесохте смъртната присъда на българската фасадно-параванна народна власт, то евроатлантическата навалица тук със своето детско държание привежда тази присъда в деяние всеки ден. Ето за какво отново ще ви запитвам – от тези хора ли очаквате да ви ръководят? Нещо повече, очаквате ли да ви ръководят добре? Да бъдат обективни и безкористни в дейностите си? Да слагат българския народен интерес над всичко, както доскоро всички тук присъстващи се заклеха? Съмнявам се.
Не си мислете, че това, което в този момент виждате, и което всички ние виждаме, е нещо ново. България е не просто остаряла страна, а най-старата в Европа, и нашата история не е почнала през последните няколко десетилетия. Не за първи път сме изпадали в тежка духовна, морална, икономическа и политическа рецесия. Точно преди 140 години., единствено няколко години след освобождението на България от турско иго, националният стихотворец Иван Вазов написа две стихотворения, изразяващи неговата болежка и тъга от тогавашното развиване на българското общество. Стихотворения, които допускам, че мнозина от вас може би не са чували, по тази причина в този момент ще употребявам това време, с цел да ги прочета от тази естрада, нещо което не е типично, само че може би е малко време и за просвета в деня, в който откриваме Народното събрание.
Първото стихотворение се споделя „ Средството да нямаш врагове “ и то съвършено разказва българския политически хайлайф, все едно е писано през днешния ден сутринта.
„ Преклонената главичка остра сабя не сече ” — тази истина едничка кой би смял да отхвърли?
Както всички умни хора, аз не ритвам тръна необут, с големците се не бора и им ставам сявга мост.
На богатий шапка клата и на силний споделям: да! И затуй ми е душата мирна, радостна всегда.
Сё е харно за челяка да е непретенциозен и свестен: не пречупва се гръбнака от един вежлив метан.
За начала, убежденья в свада не влазам аз, нито ме е доста еня кой що мисли тоя час.
Що е бяло, черно, сиво, аз не знам — не ща да знам, и подготвен съм услужливо право всекиму да дам.
Интереса си обаче нивга ази не презрях и със мощните най-паче постоянно склонен бях.
Стихотворението е писано през 1882 година, а на слеедващата година Вазов написа още по-черно стихотворение.
Линее нашто поколенье навсякъде застой, смъртоносен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим прекомерно, посока няма в наший път, умерено бият тесни гърди, по кое време от завист не кипът.
Стреснй се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб поколение иде цяло — какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти ориси? Ил нямаш ти задания славни и цяло бъдеще с битки?
Е? Думите на Вазов са толкоз настоящи, все едно са писани в действителност през днешния ден сутринта. Само че едвам три години по-късно идва българското Съединение, след това победоносната Сръбско-българска война и от там насетне неспирното и бурно българско въздигане, траяло 30 бурни години. Ето за какво, уважаеми сънародници, е време да обърнете взор към себе си, и да си припомните, че това, което отличава тога от свободния човек, е правото на избор. И то не изборът да прави каквото си желае, а да не прави това, което не желае. Защото избавление и избавление извън няма да пристигна. Кой ще спре вкарването на България във войната в Украйна, какъвто сюжет чертаят евроатлантическата навалица в Народното събрание, и няма да разреши страната ни да се трансформира в изгорена земя? Кой ще резервира българския лев и няма да допусне унищожаването му и замяната му с евро? Кой ще върне свободата и независимостта на българската страна, похитена към този момент от десетилетия? Няма кой различен с изключение на българският народ — стига, несъмнено, да избере свободата пред робството. А Възраждане е инструментът в ръцете на народа, с цел да може това избавление да се случи.
И то към този момент се случва. Преди 8 години, когато създавахме нашата организация, бяхме 58 души. Без съмнение взех решение да я нарека Възраждане. Защото в тази една дума се събира всичко, от което народът и земята ни имат потребност. Растяхме постепенно, мъчно, преодолявайки големи трудности. Преди 11 месеца бяхме 127 000 възрожденци. Сега сме към този момент 255 000. И ще ставаме от ден на ден, тъй като няма да спрем да се борим за всеки един българин и за всяка една българска душа. Защото, уважаеми сънародници, ние просто нямаме различен избор, различен народ нямаме и друга Родина нямаме. Ще се борим за всеки един от вас, каквото и едвам ни коства това. Защото през днешния ден народът ни заслужава нови, решителни и откровени водачи и е извънредно време българската политика да бъде направлявана от мъже, а не от мижитурки! Не желая, само че се постанова да напомня думите на огромния наш стихотворец Радой Ралин „ беше време турско, стана време мижитурско ”. На българския народ му писна от страхливи и сервилни ръководещи.
Ето за какво ние сме тук, с цел да преосновем България, да върнем изгубената религия на нашия народа в самия него. Ще го създадем с персонален образец и положителни каузи и ще покажем, че политиката не би трябвало да бъде битка за позиции и постове, а за политики, хрумвания и идеали. Защото това е простата формула на Възраждане за триумф в разкаляния терен на българския политически живот — постоянно казвай каквото мислиш и прави това, което казваш. Рано или късно разочарованите, обезнадеждените и невярващите ще открият пътя на Възраждане. А ние, представителите на четвърт милион българи, ще създадем всичко по силите си, с цел да стане колкото се може по-скоро. Защото България просто няма повече време за губене.
Длъжни сме пред своя народ да надигнем на крайници страната ни, която е оцелявала постоянно до момента, тъй като така наречен политическа класа съумя да я докара до унизително състояние, в което нашата Родина, разпъната сред великите сили, просто не може да си поеме мирис. Длъжни сме да кажем, че не желаеме повече България да е васална територия, лишена от лична политика, мнение и решения! Длъжни сме да се борим с демографската злополука и да стартираме демографско възобновяване на България! Длъжни сме да запазим българския лев и финансовата самостоятелност на страната ни.
Длъжни сме да кажем не на „ Зелената договорка ” и да работим за развиване на българската енергетика посредством рационализация на съществуващите тецове и дотъкмяване на АЕЦ „ Белене ”. Длъжни сме да защитим българския народен интерес във втората българска страна в Европа — Македония или както е известна от скоро Северна Македония.
Длъжни сме да не допуснем под каквато и да е форма въвличането на България във войната в Украйна, както и да освободим страната си от непознатите военни бази, каквито в Родината ни не е имало даже и когато е била окупирана след Първата и Втората международна война.
Заради всичко това знам, че няма да ни бъде простена смелостта и решителността и битката ни за самостоятелност! Знам, че ще бъдем наричани крайни, радикални, рискови, че ще бъдем хулени, клеветени, нападани и обругавани — знам, тъй като го изпитваме на гърба си от години. Но знам и друго — историята ще запомни нас, крайните, невъздържано влюбените в Родината си идеалисти, тъй като България е построена от такива хора и техния образец следваме през днешния ден. Защото в нашите български вени, за положително или неприятно, тече общата кръв както на националните ни герои, по този начин и на националните предатели, и по чий път ще изберем да тръгнем и чий образец да следваме е въпрос единствено и само на наш персонален избор.
Ние от Възраждане направихме собствен избор и ще се борим до дъно. Като историк обаче съм задължен да предупредя останалите, тръгналия по изкривявам път на националното измяната, че историята не остава никому длъжна! Краят на героите не постоянно е прочут, само че за предателите на Родината краят е постоянно срамен. Заклевам се, като един от милионите български мъже, че няма да отстъпя и сантиметър обратно в борбата за българските национални ползи, тъй като и аз и моите съидейници желаеме децата и внуците ни да останат в България и да се гордеят с нас и с това, което ще оставим след нас.
България заслужава положително ръководство, отговорно управеление, съзнателно ръководство. Българите заслужават качествено обучение, опазване на здравето и обществени политики! Българският народ заслужават заслужено възнаграждение за труда си! Време е обирът на нашето бъдеще да спре!
Не желая повече да виждам съсипия, а Възраждане, и всеки, който мисли като нас, е добре пристигнал! Нито един българин не е непотребен във време на рецесия, крах и отчаяние. Положение, до което нашият народ беше доведен с дългогодишни целенасочени, осъзнати, изменнически дейности и незаконни бездействия.
Време е България още веднъж да стане свободна и самостоятелна страна! Време е отново да почнем сами да пишем историята си! Време е за Възраждане!
Да живее България!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ